Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. Карлово, 16.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд І наказателен
състав,
на втори юли
две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Маргарита Тянчева
като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 184 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № ***от 11.02.2019 г. на Началник Сектор към ОД на МВР- П., РУ- К., на А.Н.П., ЕГН **********,***,
Пловдивска обл., ул. „С.“ № *, вх. * е наложено административно наказание на основание
чл.174 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/- глоба в размер на
500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение
на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Със същото наказателно постановление били отнети и 10
контролни точки, на основание Наредба № Із-2539 на
МВР.
Недоволен от наказателното постановление е останал
жалбоподателят и го обжалва, като с жалбата прави искане за отмяната му като
издадено в нарушение на процесуално правните и материалноправни
изисквания.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, явява се
лично и с адв. Г.- упълномощен, като се поддържа
жалбата и се пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно.
Органът,
издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител.
Не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата
е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
от съда е основателна.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на
разпитаните в качеството на свидетел полицейски служител Л. като актосъставител и свидетеля по акта Г., както и доведения по
почин на жалбоподателя свидетел П., както и приобщените писмени доказателства-
наказателно постановление № ***от 11.02.2019 г., АУАН
серия Д ***/19.10.2018 г., талон за изследване № 0015432 от 19.10.2018 г.,
удостоверение за извършена проверка на средство за измерване на алкохол,
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 440/2018 г., изготвена по
досъдебно производство № 609/2018 г. на РУ- К., постановление за прекратяване на наказателно
производство по дос. пр. № 609/2018 г. на РУ-
Карлово, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.,заповед № 8121К-1420/12.04.2016 г., справка за нарушител/вода, съдът
намира за установено следното:
На
19.10.2018 г., около 20 часа, между св. Г. и жалбоподателя възникнал скандал на
ул. „Г.“ в гр. К. по повод
начина на управление на автомобилите от двамата участващи в скандала. Във
връзка с този скандал св. Г. се обадил на тел.112. през това време
жалбоподателя се оттеглил от местопроизшествието и се прибрал вкъщи. След около
10 минути на мястото на скандала пристигнали служители на в Р.н.М.К. които установили на място св. Г.,
от който получили данни, че жалбоподателя изглеждал пиян и управлявал
автомобил. При така получените жалбоподателя П. бил установен в дома си и
отведен до сградата н.Р.н.М.К. където в 20,55 ч. на 19.10.2018 г. бил изпробван
с техническо средство „Дрегер Алкотест“
с № ARBA 0091, което отчело алкохол в
издишания въздух 2,02 промила. На жалбоподателя П. бил издаден талон за
изследване от същата дата, но последния вписал в него, че приема показанията на
апарата.
Във
връзка с горното бил съставен процесния АУАН, с който било прието, че жалбоподателя П. е осъществил
нарушение на разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, тъй като на 19.10.2018 г.,
около 20,54 ч., в гр. К., ул. „Г.“ срещу № ** управлявал личния си лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № *** с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено с техническо
средство „Дрегер Алкотест“
с № ARBA 0091, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, а именно 2,02 %.
Водачът лъхал на алкохол. Приел показанията на техническото средство. Не
пожелал да даде кръвна проба. Бил издаден талон за медицинско изследване №
0015432.
АУАН бил съставен в присъствие на жалбоподателя, който
вписал в него възражения, че констатациите по акта не отговарят на истината.
По
случая било образувано досъдебно производство № 609/2018 г. по описа на РУ-
Карлово, в хода на което била назначена съдебномедицинска експертиза, която
дала заключение, че след направени изчисления количеството алкохол в кръвта на
А.П. към момента на управлението на лек автомобил 19,56 ч. на 19.10.2018 г.
била 0,77 промила, което отговаряло на лека степен на алкохолно опиване.
С
постановление от 16.10.2018 г. РП- Карлово прекратила наказателното
производство № 609/2018 г. по описа на РУ- Карлово, поради липса на данни за
извършено престъпление от общ характер и изпратила материалите на РУ- Карлово
за ангажиране на административно- наказателна отговорност по ЗДвП. Прокурорът
приел, съобразно дадените обяснения на П. в качеството му на обвиняем по
досъдебното производство, че същия след като се прибрал в дома си след скандала
със св. Г. употребил две чаши ракия, след което му била извършена и пробата за
алкохол.
На
11.02.2019 г. оправомощено длъжностно лице издало
атакуваното наказателно постановление срещу жалбоподателя П., като приело, че
същия е осъществил нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, тъй като в качеството си
на правоспособен водач на МПС, на 19.10.2018 г., около 20,54 ч., в гр. Карлово,
ул. „г.“ срещу № 12 управлявал личния си лек автомобил „Хонда
Сивик“ с рег. № *** с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0,5 на хиляда, установено с техническо средство „Дрегер Алкотест“ с № ARBA 0091, определящо концентрацията на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, а именно 2,02 %. Водачът лъхал на
алкохол. Приел показанията на техническото средство. Не пожелал да даде кръвна
проба. Бил издаден талон за медицинско изследване № 0015432. За така посоченото
деяние на основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, както
и били отнети и 10 контролни точки, на основание Наредба № Із-2539
на МВР. В атакуваното наказателно постановление е отбелязано, че същото се
издава на основание постановление № 2135/16.01.2019 г. на РП- Карлово за
прекратяване на досъдебно производство № 609/2018 г. на РУ- Карлово, тъй като
било установено, че водачът управлявал с концентрация на алкохол в кръвта 0,77
промила.
Наказателното
постановление било връчено на жалбоподателя на 15.02.2019 г., а жалбата срещу
него- депозирана на 22.02.2019 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от
правна страна:
Атакуваното
наказателно постановление страда от съществен порок, касаещ
задължителното му съдържание, тъй като обстоятелствата по нарушението се явяват
в противоречие с правната квалификация на деянието и приложената в случая
санкционна норма. В обстоятелствената част на наказателното постановление е
описано, че жалбоподателя е управлявал МПС след употреба на алкохол 2,02
промила, установено с техническо средство. Така описаните обстоятелства са относими към престъпление по чл.343б
ал.1 от НК, но не и към нарушението на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, наказуемо по
чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП, за което е санкциониран жалбоподателя с наказателното
постановление. Действително в съдържанието на процесното
наказателно постановление е отбелязано, че същото се издава на основание
постановление на РП- Карлово за прекратяване на досъдебно производство, тъй
като било установено, че водачът управлявал с концентрация на алкохол в кръвта
0,77 промила, но това отбелязване не се съдържа в обстоятелствата по
нарушението. Същото е направено след определяне на санкцията и от него не става
ясно дали наказващият орган, издал наказателното постановление приема за
установени посочените обстоятелства за управление на МПС с концентрация на
алкохол 0,77 промила. Изложеното затруднява съществено правото на защита на
жалбоподателя, който не е наясно какво е нарушението, за което е санкциониран,
така че да може в пълен обем да осъществи правото си на защита. Така
допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила, касаещи
задължителното съдържание на наказателното постановление се явява и основание
за отмяната му на формално основание.
Независимо
от това обаче, съдът следва да отбележи, че с оглед събраните по делото
доказателства не може да се направи категоричен и еднозначен извод, че
жалбоподателя е управлявал МПС след употреба на алкохол в количество, което да
е възможно да ангажира изобщо отговорността на жалбоподателя. Нарушението на
чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП се състои в управление на МПС след употреба на алкохол
над 0,5 на хиляда или наркотични вещества, което посочената правна норма
забранява. За да е осъществено това нарушение обаче следва да е установено
качеството на водач на лицето и точната концентрация на алкохол към момента на
управлението. Именно това са релевантните факти, касаещи състава на
нарушението, като от значение за
този състав би била концентрацията на алкохол, с която жалбоподателя е
управлявал лекият автомобил към 20 часа на 19.10.2018 г. Тази концентрация
обаче не би могла да се установи по делото, доколкото не е налице способ, който да установи действителното фактическо състояние на
концентрацията на алкохола към
момента на управлението. Изготвената СМЕ по досъдебното производство борави
единствено и само с хипотези, като вещото лице е отбелязало в заключението си,
че 0,77 промила би следвало да е количеството алкохол, ако се приеме за
достоверно, че П. е употребил две чаши ракия. Такива обстоятелства изобщо не и
се заявяват в настоящото производство. Т.е. безспорни и категорични
доказателства за количество алкохол към 20 часа на процесната
дата липсват по делото. Доколкото
концентрацията на алкохол, установена по надлежен ред е съществен елемент от
обективна страна на фактическия състав на нарушението и в конкретния случай
същата не може да бъде установена безспорно и категорично, а установената
такава е неотносима към ангажиране на административнонаказателна отговорност по отношение на
жалбоподателя, съдът намира, че не са събрани доказателства от обективна страна
да е осъществено твърдяното нарушение.
Независимо от изложеното, атакуваното
наказателно постановление следва да се отмени на формално основание, поради
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по издаването му.
Мотивиран от изложеното на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № ***от 11.02.2019 г. на Началник Сектор към ОД
на МВР- Пловдив, РУ- К., с което на А.Н.П., ЕГН
**********,***, Пловдивска обл., ул. „С.“ № *, вх. * е наложено административно наказание на основание
чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП- глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, както
и са отнети 10 контролни точки, на основание Наредба № Із-2539
на МВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване от страните в
14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ПВ