Р Е Ш Е Н И Е
№ 2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ–ти състав,
в публично заседание на 30.03.2021 г., в състав:
Административен съдия : К. Кипров
при секретаря Галина Г.
като разгледа докладваното от съдия Кипров
адм.дело № 93 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано
е по жалба на Н.Т.С. ***, ЕГН **********, срещу Заповед № 365з-8009/21.12.2020
г. на Директора на Областна дирекция /ОД/ на МВР – Варна, с която на основание чл. 194, ал. 1, ал. 2, т. 4, чл.
197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 12, чл. 204, т. 3 и чл. 206, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Закона
за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата
на връчване на заповедта и е отправено
предупреждение, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 200,
ал. 1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко
дисциплинарно наказание.
В
жалбата се релевира незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на
материалния закон. Навеждат се доводи за неспазване на изискването за пълно,
обективно и всестранно разследване на твърдяното дисциплинарно нарушение, което
е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, както и за
неспазване на двумесечния срок за налагане на дисциплинарно наказание, който
тече от откриване на нарушителя. Аргументира се несъответствие на състава на
дисциплинарната комисия с нормативните изисквания, тъй като противоречи на правната
логика и правните принципи служител на изпълнителска длъжност да проверява
такъв на ръководна длъжност. Сочи се, че волята на дисциплинарно наказващия
орган /ДНО/ е формирана на база документи с невярно съдържание, като например
справката за наложени наказания на жалбоподателя. Твърди се, че липсва
конкретика и обосноваване на твърденията на ДНО относно взетите предвид фактори
и обстоятелства, което е грубо нарушаване на правото на защита. Оспорва се
изложената в административния акт фактическа обстановка като се изтъква, че свидетелите на твърдяното
нарушение са служители, които са извършили констатирани от жалбоподателя
нарушения, поради което не са безпристрастни. Иска се отмяна на заповедта и
присъждане на сторените по делото разноски съгласно представен списък.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа от представителя по пълномощие адв. В. С..
Подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваната заповед са развити в
депозирана по делото писмена защита с. д. 5216/7.04.2021 год.
Ответникът
– Директорът на ОД на МВР – Варна, чрез упълномощения процесуален представител
юрисконсулт Г. Г. , оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като
неоснователна. Намира обжалвания административен акт за законосъобразен,
издаден при спазване на процесуалните правила и в съответствие с приложимия
материален закон.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Н.Т.С.
заема длъжността Началник на Участък „Св. Св. Константин и Елена“ при Пето РУ –
******* към ОД на МВР – Варна.
В
докладна записка рег. № 460р-7906/21.07.2020 г. /л. 15-16/ , Е.В.В. – младши полицейски инспектор в група ******* на Пето РУ – ******* към ОД на
МВР – Варна , е описал
конкретен случай, при който поведението на старши инспектор Н.Т.С. – Началник на
Участък „Св. Св. Константин и Елена“ при Пето РУ – ******* към ОД на МВР –
Варна, спрямо него било „унизително, обидно, арогантно, грубо и заплашително“, с което служителят
счита, че по този начин е „накърнен авторитетът му и е поругано достойнството
му пред колегите от Пето РУ“.
Във
връзка с тази докладна записка на Е.В., със Заповед рег. № 365з-5034/12.08.2020
г. на Директора на ОД на МВР – Варна /л. 1-2/ е разпоредено да се извърши
проверка срещу старши инспектор Н.Т.С. – Началник на Участък „Св. Св.
Константин и Елена“ при Пето РУ – ******* към ОД на МВР – Варна, относно
наличието на предварителни данни за нарушаване на Етичния кодекс за поведение
на държавните служители в МВР, представляващо дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Извършването на проверката е възложено
на комисия в състав: председател главен инспектор И.М.К. – началник на сектор
/главен разследващ полицай/ в сектор „Разследване Четвърто РУ – Варна“ на отдел
„Разследване“ при ОД на МВР – Варна и членове инспектор М.Я.Ш.– главен разследващ полицай в
сектор „Разследване Второ РУ – Варна“ на отдел „Разследване“ при ОД на МВР –
Варна и инспектор И.Н.С.– разузнавач IV степен в сектор „Оперативен анализ и полицейска статистика“
при ОД на МВР – Варна. Старши инспектор Н.Т.С. е запознат със
заповедта на 05.10.2020 г., видно от саморъчно поставения подпис на стр. 3 от
заповедта /л. 2/.
Със
Заповед № 365з-5292/24.08.2020 г. на Директора на ОД на МВР – Варна /л. 3-4/ е
изменена Заповед рег. № 365з-5034/12.08.2020 г. относно състава на комисията,
като за неин председател е определена главен инспектор Е.В.Т.– началник на
сектор /главен разследващ полицай/ в сектор „Разследване РУ – Девня“ на отдел
„Разследване“ при ОД на МВР – Варна. Старши инспектор Н.Т.С. е запознат със заповедта на 05.10.2020 г., видно от саморъчно
поставения подпис на стр. 2 от заповедта /л. 4/.
От главен инспектор Е.Т.са направени две предложения за
продължаване срока на проверката, съответно с рег. № 253р-10902/04.09.2020 г.
/л. 10-11/ и с рег. № 253р-12246/08.10.2020 г. /л. 5-6/, които са уважени,
видно от поставените върху тях резолюции. Видно от тези документи, срокът за
извършване на проверката е продължен съответно до 12.10.2020 г. и след това с още един месец, т.е. крайният
срок е 12.11.2020 година.
В
хода на проверката е установено, че на 07.07.2020 г.
младши експерт Е.В.В. е изпълнявал служебните си задължения, като е бил редовна
смяна в Пето
РУ – *******. В изпълнение на устно разпореждане на главен инспектор Т.Г.
– началник на Пето
РУ – *******, дадено на проведена на 06.07.2020 г. оперативка,
свързано с осъществяване на контролна дейност на водачи, които нарушават
нормите на Закона за движението по пътищата и паркират неправилно в района на
хотел „****“, к.к. „„Св. Св. Константин и Елена“, В. съвместно с инспектор К.Д. – полицейски
инспектор в Пето
РУ – *******, инспектор ******– Пето РУ – ******* и младши експерт ******– младши полицейски
инспектор Пето
РУ – *******, служебно са посетили територията на к.к. „Св. Св. Константин
и Елена“. При пристигането си установили наличието на неправилно паркирани
автомобили, върху някои от които е имало поставени уведомления за наложени
глоби с фиш в отсъствието на водачите им. В изпълнение на разпореждането на Началника
на районното управление служителите предприели действия по съставяне на уведомления
за наложени глоби с фиш в отсъствие на нарушителите на останалите неправилно
паркирани моторни превозни средства. В 15:50 часа младши експерт Е.В., при
изпълнение на служебните си задължения е
съставил уведомление за наложена глоба с фиш за неправилно паркирано моторно превозно
средство л. а. „****“ с рег. ****, тъй
като автомобилът бил паркиран в района на хотел „****“ в к.к. „Св. Св.
Константин и Елена“, в зоната на действие на пътен знак В27, поставен на видно
място. С този фиш на водача е наложена глоба в размер на 20
лева. Същия ден, около 17:15 часа, старши инспектор Н.Т.С. срещнал младши
експерт Е.В. в коридора на втория етаж в сградата на Пето РУ – ******* и на висок тон го попитал дали той е написал фиша на автомобил с рег. ****,
който се управлявал от управителя на хотел „****“. Младши експерт В. му
отговорил, че четиримата служители са написали уведомления за наложени глоби с
фиш на всички автомобили, които са били паркирани неправилно в района на хотел
„****“ и ПБ *******“ в к.к. „Св. Св. Константин и Елена“. Съгласно сведенията
на свидетелите, които били очевидци на случилото се - инспектор К.Д. / полицейски инспектор в Пето РУ – *******/
, инспектор К.В. /
разузнавач в Пето
РУ – *******/ , младши експерт ******/младши полицейски инспектор в Пето РУ – *******/ и инспектор Т.М. /разузнавач в Пето РУ – *******/ , след като получил този отговор, старши инспектор Н.Т.С. крещейки започнал да отправя обидни думи и заплахи към
младши експерт В., а именно : „Какъв си ти бе, див селянин? Виждаш ли че не си
за това районно? Отивай си на село, откъдето си дошъл!“, „Отивай си на село, ти
можеш само в някое селско районно да служиш!“, „Да не съм те видял повече в моя
район, ще береш големи ядове!“, „Оттук нататък ще ти се стъжни службата!“. От отправените обиди и закани младши експерт Е.В.
се почувствал унизен пред колегите си, с накърнен авторитет и достойнство. Той,
както и останалите служители на ОД на МВР – Варна, които са били свидетели на този
разговор, са възприели поведението на старши инспектор Н.Т.С. като агресивно,
арогантно, обидно и недопустимо за ръководен служител на МВР.
Видно от приложената по административната преписка
кадрова справка /л. 45-46/, по време на службата си в МВР старши инспектор Н.Т.С.
е награждаван четири пъти с „Обявяване на благодарност“, четири пъти с
„Индивидуална парична награда“ и веднъж с „Писмена похвала“. Наложени са две дисциплинарни наказания – „порицание“
за срок от шест месеца със заповед рег. № з-483/07.12.2011 г. на
Началника на Четвърто РУ – Варна и
„Писмено предупреждение“ за срок от шест месеца със заповед рег. № з-3/05.04.2012 г. на Началника
на Четвърто РУ – Варна.
За резултатите от извършената от комисията проверка е изготвена справка рег. №
253р-13782/11.11.2020 г. /л. 59-60/, в която са описани събраните доказателства
и установените въз основа на тях обстоятелства. Комисията е направила
предложение да бъде наложено на старши инспектора Н.Т.С. – Началник на Участък „Св. Св. Константин и
Елена“ при Пето РУ – ******* към ОД на МВР – Варна дисциплинарно наказание „порицание“ . Справката
е връчена на С. на 11.11.2020 г. , който е поискал да му бъдат предоставени
копия от всички материали от дисциплинарното производство , както и да бъдат разпитани началникът на Пето РУ – *******
– главен инспектор Т.Г. и младши
инспектор М.У., които са присъствали на оперативката на 06.07.2020 година.
С
писмо рег. № 253р-13864/12.11.2020 г. /л. 64-65/ , председателят на
дисциплинарната комисия е изпратил на старши инспектор Н.Т.С.
копие от всички материали, събрани в хода на проверката.
С писмо рег. № 253р-13867/12.11.2020 г. /л. 66/, материалите от дисциплинарната проверка са изпратени на
Директора на ОД на МВР – Варна, който се е запознал с тях на 18.12.2020 г.,
видно от поставената резолюция.
От
старши инспектор Н.Т.С. е депозирано възражение с вх. № УРИ-365р-64513/23.11.2020 г. /л. 67-68/,
в което са наведени възражения за допуснати процедурни нарушения в хода на
дисциплинарното производство и са
оспорени твърденията за отправяне на посочените в справката реплики спрямо младши
експерт Е.В.В..
С покана за даване на писмени обяснения рег. №
365р-65333/30.11.2020 г. /л. 69-73/, директорът на ОД на МВР – Варна е поканил старши
инспектор Н.Т.С. да представи писмени обяснения в срок до 24 часа от нейното
връчване. В поканата са обсъдени възраженията и исканията на С. изложени в депозираното от него възражение,
като същите са счетени за неоснователни.
Н.С. е представил писмено обяснение рег. №
460р-12834/01.12.2020 г. /л. 75-77/, в което излага и своите възражения срещу
констатациите в справката.
Дисциплинарното производство е финализирано с обжалваната
Заповед № 365з-8009/21.12.2020 г. на директора
на ОД на МВР – Варна, с която на
основание чл. 194, ал. 1, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т.
12, чл. 204, т. 3 и чл. 206, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР е наложено на Н.Т.С. дисциплинарно наказание „порицание“
за срок от шест месеца. В заповедта е посочено, че дисциплинарното производство
е проведено при спазване на административно-производствените правила. ДНО е
обсъдил възраженията на служителя, преценявайки същите като неоснователни.
Прието е, че поведението на старши инспектор Н.Т.С. спрямо младши експерт Е.В.
е било арогантно и обидно, което е недопустимо за служител на МВР. Заключено е,
че с действията си служителят е нарушил етичните принципи за поведение на
държавните служители в МВР, разписани в т. 13, буква „г“, т. 15 и т. 55 от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194,
ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на
основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР се предвижда
налагане на дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от шест месеца до една година.
Заповедта
е връчена на С. на 30.12.2020 г., след което на 12.01.2019 г. той подава жалба до Административен съд –
Варна във връзка с която е образувано настоящото
съдебно производство.
По
делото са събрани гласни доказателства – в процесуалното качество на свидетели са
разпитани лицата Т. Б.Г., Х.Ц.Х., К.Д.Д. и Е.В.В..
Свидетелят
Г. на длъжност „Началник на РУ – ******* дава показания, че се провеждат ежедневни оперативки на които присъстват началниците на групи, в
т.ч. и жалбоподателят С., които обикновено са в часовия диапазон от 17:00 до
17:30 часа, като се случва понякога да има разминаване във времето. Заявява, че
не си спомня да е чул на
07.07.2020 г. крясъци от коридора, нито дали е бил в кабинета си. Посочва, че
към датата 07.07.2020 г., младши
полицейският инспектор Е.В. е изпълнявал
длъжност към РУ – *******, а Н.С. е бил Началник на участък „Св. Св. Константин
и Елена“.
Според
показанията на свидетеля Х. – началник на отдел „Криминална полиция в Пето РУ –
******* към ОД на МВР – Варна, от 17:00 до 17:30 часа се провеждат при
началника на РУ ежедневни доклади на
които присъстват началниците на участъци, между които е и жалбоподателят С.. Свидетелят заявява, че
има случаи при които се налага промяна в
часа на служебните оперативки. Сочи, че на 07.07.2020 г. е бил в
платен годишен отпуск.
Съгласно
показанията на свидетеля Д. на длъжност
полицейски инспектор в група *******, на 07.07.2020 г. около 17:00 часа, докато е бил в кабинета си
той е чул, че в коридора се води
разговор на висок тон, поради което излязъл и видял,
че разговорът касаещ съставяне на фиш на
автомобил неправилно паркиран до хотел „ **** “ в к.к. „Св. Св. Константин и
Елена“, се води между старши инспектор Н.С.
и младши експерт Е.В., като С. говорел високо, бил е афектиран и ръкомахал с ръце. Заявява, че С. казал на висок тон, че В. не е за тук, а е за
селско районно, като откакто е дошъл само проблеми създавал и му е забранил да съставя фишове в района.
Посочва, че освен него свидетели на
случката били младши експерт П.Б., която
е също излязла в коридора, както и К.В. пред чийто кабинет бил проведен разговора.
Свидетелят
В. заявява, че на 07.07.2020 г. около
17:00 часа в коридора на Районното
управление и пред стаята на оперативния работник К.В., жалбоподателят С. го обиждал и заплашвал, използвайки служебното си
положение, като поводът е бил написан фиш за налагане на глоба. Посочва, че С.
му казал, че откакто е дошъл само
обърква нещата в това Районно, че не знае как да работи и че е за селско районно управление, като му забранил да работи и да изпълнява професионалните
си задължения в к.к. „Св. Св. Константин и Елена“. Дава показания, че по време
на инцидента, С. не му бил
ръководител. Твърди, че очевидци на разговора са били оперативния работник К.В., К.Д. и П.Б., като от други
негови колеги бил разбрал, че виковете на С. се чували в целия коридор. Свидетелят заявява,
че фишът който е станал повод за
възникналия конфликт не бил отменен, тъй като не са констатирани
нарушения във връзка със съставянето му.
При
така установените фактически
обстоятелства, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата
е процесуално допустима – същата е подадена в 14-дневния срок по чл. 211 от ЗМВР във връзка с чл. 149, ал. 1 от АПК,
от адресат на оспорения административен акт и при наличие на правен интерес от
съдебно оспорпване.
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.
Обжалваният
индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, което
обстоятелство не е спорно по делото. Заповед № 365з-8009/21.12.2020 г. е
издадена от Директора на ОД на МВР – Варна, който е ръководител на структура по
чл. 37 от ЗМВР по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР, като освен това е служител
на ръководна длъжност по смисъла на чл. 204, т. 4 от ЗМВР. Наказаният служител
е заемал ръководна длъжност по смисъла на Класификатора на длъжностите в МВР –
началник на участък, а наложеното наказание е такова по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, поради което ДНО е разполагал с дисциплинарно-наказваща власт за налагане
на дисциплинарното наказание на жалбоподателя – аргумент от чл. 203, т. 3 и т.
4 от ЗМВР.
Заповедта
е издадена в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити
съгласно чл.
210, ал. 1 от ЗМВР. Посочени са : извършителят
, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението ;
разпоредбите, които са нарушени ; доказателствата, въз основа на които нарушението е установено ; правното основание
и наложеното наказание ; срокът на
наказанието и реда за обжалване на заповедта .
При
издаване на оспорения индивидуален административен акт не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила.
Неоснователно
е оплакването в жалбата за неспазване на двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно цитираната правна норма, дисциплинарното наказание се налага не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година
от извършването му. Разпоредбата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР предвижда, че
дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да
наложи дисциплинарното наказание е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Установяването
на дисциплинарното нарушение е изрично регламентирано в чл. 196, ал. 2 от ЗМВР
и това е моментът на постъпването на материалите от дисциплинарното
производство при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В разглеждания
случай, нарушението е установено по
смисъла на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР, когато справката от разпоредената със заповед рег. № 365з-5034/12.08.2020 г. и изменена със заповед № 365з-5292/24.08.2020 г.
проверка е постъпила при Директора на ОД на МВР –
Варна. Видно от поставената върху справката
резолюция, това е станало на 18.12.2020
г., поради което от тази дата нарушението се счита за открито по смисъла на чл.
196, ал. 1 от ЗМВР. От същата дата е
започнал да тече и двумесечният срок за
налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, а не както
твърди жалбоподателят, че срокът течал от датата на докладната записка от Е.В.. С оглед горното, двумесечният срок по чл.
195, ал. 1 от ЗМВР
изтича на 18.02.2021 г., а оспореният административен акт е издаден на 21.12.2020 г. , поради което съдът счита, че срокът е спазен. Обжалваната Заповед №
365з-8009/21.12.2020 г. на Директора на ОД на МВР – Варна е издадена и в
рамките на едногодишния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, доколкото нарушението
за което С. е наказан е извършено на 07.07.2020
година.
Лишено
от основание е релевираното в писмената защита възражение за
незаконосъобразност на оспорената заповед, поради неспазване на срока за
приключване на дисциплинарното производство по чл. 205, ал. 6 от ЗМВР. В тази
правна норма е регламентирано, че дисциплинарното производство приключва в срок
до 4 месеца от образуването му, а по дисциплинарни производства представляващи фактическа и правна сложност,
този срок може да бъде продължаван до два месеца със заповед на органа по чл.
204.
Началото на дисциплинарното производство е поставено със Заповед рег. №
365з-5034/12.08.2020 г. на Директора на ОД на МВР – Варна, с която е
разпоредено извършването на дисциплинарна
проверка, която в случая представлява първото действие за установяване на
нарушението по смисъла на чл. 208, изречение второ от ЗМВР. Оспореният
административен акт е издаден на 21.12.2020 г., т.е. действително след
изтичането на 4 месеца от образуването на дисциплинарното производство, като в случая не е налице заповед на ДНО за неговото
продължаване. Неспазването на срока по чл. 205, ал. 6 от ЗМВР обаче не
представлява съществено процесуално нарушение, което да обоснове отмяна на
заповедта на самостоятелно основание. Противно на твърдяното от жалбоподателя,
този срок по своята правна същност не е давностен. Давността е институт на
материалното право и представлява период от време с изтичането на който законът свързва
настъпването на определени правни последици – погасяване на възможността да се
иска принудително осъществяване на субективни материални права /погасителна
давност/ или придобиването на определено вещно право /придобивна давност/. Срокът
по чл. 205, ал. 6 от ЗМВР няма такъв характер. Този срок е с процесуален
характер – регламентира период от време, в който следва да бъде извършено
определено процесуално действие – в случая срокът за приключване на дисциплинарното
производство. Съдебната практика и правната доктрина разграничават два вида
процесуални срокове – преклузивни и инструктивни. С изтичането на първите се
заличават самите права за които те се отнасят, т.е. прекратява се възможността за
упражняване на това право – напр. право на жалба, право да се образува
определено производство и т.н. За разлика от тях, инструктивните срокове както показва и самото им наименование, нямат
задължителен характер и неспазването им не влече незаконосъобразност на настъпилите
след изтичането им юридически факти. Именно инструктивен е срокът по чл. 205, ал. 6 от ЗМВР, като неспазването
му не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не води до
различно приложение на материалния закон.
Не
може да бъде споделено и наведеното възражение за липса на надлежно
продължаване на срока за извършване на дисциплинарната проверка. По предложение
на дисциплинарната комисия, първоначално определеният от ДНО срок на два пъти е
бил продължаван – съответно до 12.10.2020 г., и впоследствие с още един месец до 12.11.2020
г., като в рамките на последния е изготвена справка рег. №
253р-13782/11.11.2020 г., отразяваща резултата от проверката. Обстоятелството,
че вместо с нарочна заповед, продължаването на срока е разпоредено с поставена върху документа резолюция, не
опорочава това процесуално действие до степен незаконосъобразност на
обжалваната заповед , тъй като не
представлява съществено нарушение на административно-производствените правила.
Като
неоснователно следва да бъде определено и оплакването относно състава на
дисциплинарната комисия, извършила проверката. Определените от ДНО служители,
които следва да извършат проверка във връзка с постъпилите данни за извършено
от жалбоподателя дисциплинарно нарушение са на длъжност „ Началник на сектор“ - ръководна длъжност съгласно Класификатора на
длъжностите в МВР , главен разследващ
полицай и разузнавач IV степен, като
последните две са изпълнителски длъжности съгласно
Класификатора на длъжностите в МВР/. Жалбоподателят
Н.С. е заемал длъжност „Началник на
участък“ , която е ръководна длъжност по смисъла на Класификатора на длъжностите
в МВР. Независимо от последното , не е налице нормативно изискване членовете на
дисциплинарната комисия задължително да заемат по-висока длъжност от лицето,
срещу което се води производството, като следва да бъде отбелязано, че в случая
председателят на комисията е на ръководна длъжност, каквато заема и жалбоподателят С.. Извод в обратен смисъл не следва и от нормата
на чл. 37 от Инструкция № 8121з-470/2015 г., според която предложените
участници за дисциплинарно разследващ орган по възможност трябва да бъдат
съобразени с длъжността на държавния служител, срещу когото е образувано
производството, да бъдат компетентни в областта предмет на дисциплинарното производство и да не са участвали в извършени предварителни
проверки, по които е образувано дисциплинарното производство. В случая,
назначената комисия включва компетентни в областта /нарушаване на Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР/ служители , двама от които
са на длъжност главен разследващ полицай, за чието заемане се изисква
юридическо образование. И тримата членове на комисията не са участвали в
извършени предварителни проверки. По отношение на първото изискване на чл. 37
от Инструкция № 8121з-470/2015 г. , следва да бъде отбелязано, че същото няма
задължителен характер. Налага се извод за съответствие на състава на
дисциплинарната комисия с нормативните изисквания , в частност съответствие с разпоредбата на чл. 37 от
Инструкция № 8121з-470/2015 година.
В
хода на дисциплинарната процедура на служителя е осигурена възможност да се
запознае с всички актове свързани с провежданото дисциплинарно производство,
като с нарочно писмо са му изпратени копия на всички материали, приобщени по
време на проверката. С. е представил възражение и писмени обяснения, които са
приети от ДНО на 18.12.2020 г., т.е. преди издаване на обжалваната Заповед №
365з-8009/21.12.2020 г., с което са изпълнени изискванията на чл.
206, ал. 1 от ЗМВР.
Обжалваната
заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон. Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалваната заповед обхваща преценката
дали са налице установените от ДНО релевантни юридически факти /изложени като
мотиви в акта/, доколко същите осъществяват състава на посоченото в заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание дисциплинарно нарушение и правилното
определяне на вида и размера на наложената дисциплинарна санкция. Нарушението
за което е санкциониран Н.С. се изразява в неспазване на правилата на Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което съставлява
дисциплинарно нарушение съгласно чл.
194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. За подобно нарушение законът предвижда налагане на
дисциплинарно наказание „порицание“ съгласно чл.
200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР. Предвиденото
в разпоредбата на чл.
200, ал. 2 от ЗМВР
дисциплинарното наказание „порицание“ се налага за срок от шест месеца до една
година, като държавният служител се предупреждава, че при извършване на друго
дисциплинарно нарушение по ал.
1 на чл. 200 от ЗМВР
в срока на наложеното наказание, ще му
бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
Съгласно
т. 13, буква г“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР,
дейността на държавните служители се осъществява при спазване на следните
етични принципи за поведение: лоялност – поведение насочено към утвърждаване и подобряване на
авторитета и доброто име на институцията, изразяващо се в коректно и почтено
отношение към колегите и уважение на мнението и личния им живот. Именно тази
етична норма е нарушил жалбоподателят с поведението си спрямо младши експерт Е.В.В. – младши полицейски инспектор в група ******* на Пето
РУ – ******* към ОД на МВР – Варна. От събраните по делото доказателства се
установи, че на 07.07.2020 г. около
17:00 часа, в сградата на Пето РУ – *******, Н.С. е обиждал и заплашвал на
висок тон Е.В. в присъствието на други служители на ОД на МВР – Варна. В тази
насока са както събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства
/писмените сведения на служителите в Пето РУ – ******* към ОД на МВР – Варна
инспектор К.Д., инспектор К.В., младши експерт ******и инспектор Т.М./, така и
от ангажираните по делото гласни доказателства /показанията на свидетелите Д. и
В./. С действията си, подробно описани в оспорената заповед, С. е нарушил
посочената норма на Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР, тъй като поведението му не
се изразява в коректно и почтено отношение към колегата му Е.В.В.. Описаната в
административния акт фактическа обстановка е оспорена от жалбоподателя, но
същият не проведе успешно доказване по отношение на нейното оборване. В тази
насока по делото са ангажирани единствено гласни доказателства, но от
показанията на свидетелите Г. и Х. не се установяват
различни от приетите от ДНО факти. Посочените свидетели заявяват, че не са присъствали
на проведения между С. и В. разговор, като свидетелят Х. дори заявява, че на
въпросната дата – 07.07.2020 г. е бил в
платен годишен отпуск. Същевременно, от показанията на другите двама свидетели
/Д. и В./ се потвърждава установената в хода на дисциплинарното производство
фактическа обстановка и извършеното от жалбоподателя дисциплинарно нарушение,
като тези информационни източници кореспондират с останалите доказателства по
делото.
Недоказано остана твърдението в жалбата за
заинтересованост на лицата предоставили сведенията, поради извършването на нарушения
от тяхна страна, които
били констатирани от С.. По делото не са ангажирани
доказателства в подкрепа на това твърдение, поради което безпристрастността на
сведенията на служителите на Пето РУ – ******* към ОД на МВР –
Варна не е опровергана. Същите правилно са кредитирани от ДНО и въз основа на
тях е достигнат обоснован извод за извършване на дисциплинарно нарушение от
страна на жалбоподателя.
За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че не
се наблюдава съставомерност по отношение на цитираните в обжалваната заповед
като нарушени норми на т.
15 и т. 55 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
Съгласно т. 15 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР,
държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да
предприеме. В случая по делото липсват факти и твърдения за незаконосъобразни
действия от страна на Н.С., каквито по
смисъла на цитираната норма биха могли
да бъдат проявени във връзка с изпълнение на служебните му задължения. Според
т. 55 от същия нормативен документ, държавният служител в качеството си на
ръководител зачита достойнството и правата на подчинените му служители и е
отговорен за заповедите, които издава, за тяхното изпълнение и последствията от тях. От събраните по делото
доказателства се установи, че макар да са работили в едно и също районно
управление и С. да е заемал по-висока длъжност от Е.В., то към датата на
извършване на дисциплинарното нарушение / 07.07.2020 г./ двамата служители на МВР не са били в
йерархична връзка, поради което няма как жалбоподателят да наруши разпоредбата
на т. 55 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, която
визира поведението на ръководител спрямо непосредствено подчинените му служители,
а не спрямо всички служители в структурата на МВР, заемащи по-ниски длъжности
от неговата.
Независимо
от изложеното в предходния абзац, съдът намира за осъществен фактическият
състав на чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, доколкото предвид изложените по-горе съображения е установено нарушаване на етичното правило регламентирано в т. 13, буква г“ от Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за което правилно на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“. Правилно и при спазване на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР ДНО е определил и размерът на наказанието отчитайки тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата
на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Различен
извод не следва от установената в хода на съдебното производство отмяна на Заповед рег. № з-3/05.04.2012 г. на Началника на Четвърто РУ – Варна, с
която на Н.С. е било наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“
за срок от шест месеца, както и от настъпилото по силата на чл. 213, ал. 1 от ЗМВР заличаване на наложеното на жалбоподателя със Заповед рег. №
з-483/07.12.2011 г. на Началника на Четвърто РУ – Варна дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от шест месеца. Посочените обстоятелства представляват
юридически факти, отнасящи се до преценката за цялостното поведение на държавния
служител по време на службата по смисъла на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР и имащи отношение към определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание. За
извършеното от С. дисциплинарно нарушение изразяващо се в нарушаване на етичните правила
за поведение на държавните служители в МВР и в частност на т. 13, буква г“ от Етичния кодекс
за поведение на държавните служители в МВР, императивната разпоредба на чл.
200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР предвижда налагане на дисциплинарно наказание
„порицание“, каквото в случая е наложено с оспорената заповед. За това
нарушение законът не допуска налагането на по-леко по вид дисциплинарно
наказание – аргумент от чл. 198 и чл. 199 от ЗМВР. Срокът на наказанието е
определен в минимално предвидения в чл. 200, ал. 2, изречение първо от ЗМВР
размер, поради което не е налице възможност за неговото редуциране.
Предвид всичко изложено дотук, настоящият съдебен
състав счита, че заповед №
365з-8009/21.12.2020 г. на директора на
ОД на МВР – Варна е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, след провеждане на регламентираното в закона производство, в
съответствие с приложимите материално-правни норми, като е съобразена и с целта
на закона, поради което подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли като
неоснователна.
При този изход на правния спор претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователна. На ответника също не се
следват разноски въпреки благоприятния
за него съдебен акт, тъй като от негова
страна не е заявена такава претенция.
Предвид
изложеното, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Т.С. ***, ЕГН **********,
срещу Заповед № 365з-8009/21.12.2020 г. на Директора на Областна дирекция на
МВР – Варна, с която на основание чл.
194, ал. 1, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1,
т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 12, чл. 204, т. 3 и чл.
206, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР е наложено на С. дисциплинарно наказание „порицание“ за
срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта и е
отправено предупреждение, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по
чл. 200, ал. 1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено
по-тежко дисциплинарно наказание.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване съгласно чл. 211,
изречение трето от ЗМВР.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :