№ 3939
гр. София, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20221110209141 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 22-4332-
008698/13.05.2022 г., издадено от началник сектор при ОПП СДВР, с което на
П. В. П., с ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 750 лева, както и
„лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 3 месеца, за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че МПС не било управлявано от жалбоподателя, а от
неговия брат. Иска се отмяната на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично,
поддържа жалбата си и иска отмяна на оспореното наказателно
постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебното заседание.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
На 05.05.2021 г. в 13:53 ч. лек автомобил „Тойота“, с рег. № СВ **** СК,
се движил по бул. „Пейо Яворов“, с посока на движение от бул. „Драган
1
Цанков“ към бул. „Черни връх“. В участъка около № 36 на бул. „Пейо
Яворов“, в същата посока на движение, автомобилът бил засечен да се движи
със скорост от 111 км/ч, от която скорост е приспаднат толеранс от 3% в
полза на водача и скоростта се зачита като 108 км/ч. Доколкото автомобилът е
управляван в населено място, то максимално допустимата скорост за
движение е била 50 км/ч.
Нарушението е установено с техническо средство – мобилна система за
видеонаблюдение TFR1 – M 505. След осъществена справка за собствеността
на автомобила, в сградата на СДВР ОПП била поканена Аделина Захариева, в
качеството й на законен представител на „Канела 200“ ЕООД, чиято
собственост бил процесният автомобил. Управителят Захариева декларирала
писмено в нарочна декларация от 05.04.2022 г., че в посочените ден и час,
автомобилът бил управляван от лицето П. П.. Последният бил поканен да се
яви в сградата на ОПП СДВР, където се явил на 11.04.2022 г.и заявил в
нарочна декларация, че не може да посочи кой е водачът на МПС в
посочените ден и час.
След тези негови изявления, служителят на ОПП СДВР Ц. съставил на П.
АУАН за това, че като ползвател на автомобила не може да посочи лицето,
което е управлявало същия на 05.05.2021 г. в 13:33 ч., когато с автомобила е
извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
На базата на АУАН е издадено и процесното НП с № 22-4332-
008698/13.05.2022 г., издадено от началник сектор при ОПП СДВР, с което на
П. В. П., с ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 750 лева, както и
„лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 3 месеца, за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията
на свидетеля Р., снимков материал, протокол за използване на АТС, протокол
от проверка за изправност на техническо устройство и удостоверение за
одобрен тип на процесното техническо средство, справка за собствеността на
автомобила, както и от останалите по делото писмени доказателства. Съдът
кредитира изцяло посочените доказателства и доказателствени средства, тъй
като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат
непротиворечиво фактите по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
2
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество, съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че
трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен
материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в
жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно
констатира, че НП съдържа всички реквизити, предвидени в ЗАНН. Ясно е
посочено кое е наказаното лице, кога е извършено нарушението, при какви
обстоятелства е извършено последното, както и в какво качество е наказан
жалбоподателят. Ето защо, съдът намира, че обжалваното НП не страда от
липса на задължителни реквизити.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства се установява също така, че оспорваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, при спазване на
процесуалния правила за това.
Наказателното постановление е законосъобразно и от материалноправна
страна. От доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че
на 05.05.2021 г. в 13:53 ч. лек автомобил „Тойота“, с рег. № СВ **** СК, се е
движил по бул. „Пейо Яворов“, с посока на движение от бул. „Драган
Цанков“ към бул. „Черни връх“. В участъка около № 36 на бул. „Пейо
Яворов“ в същата посока на движение автомобилът, бил засечен да се движи
със скорост от 111 км/ч, от която скорост е приспаднат толеранс от 3% в
полза на водача и скоростта се зачита като 108 км/ч, при наличие на законово
ограничение за максимално допустима скорост за движение на МПС в
населено място от 50 км/ч, от което в случая не е въведено изключение с
пътен знак.
От наличните по делото доказателства се установява още, че и
техническото средство е одобрен тип за измерване, както и че същото е било
в изправност към момента на установяване на нарушението. Установено е
още, че служителят, който е използвал АТСС за установяване на процесното
нарушение, е бил обучен за работа с подобен тип устройства.
Съдебният състав намира още, че мястото на нарушението е описано
достатъчно подробно в обжалваното НП - посочено е на кой път и точно къде
3
е извършено същото, в каква посока на движението е установено
нарушението, индивидуализиращите данни на автомобила са точно посочени,
поради което съдът намира, че същото е описано напълно и в достатъчна
конкретика за гарантиране на правото на защита на санкционирания субект.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав
приема, че жалбоподателят правилно е бил наказан за установеното
нарушение. Следва да се подчертае, че нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП
недвусмислено сочи, че ползвателят на МПС отговаря за извършеното с него
нарушение. Нормата на ал. 2 на същата разпоредба сочи, че когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се
налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В
този ред на мисли, след като законният представител на собственика на
автомобила е посочил, че същият е бил предоставен на лицето П. П. за
ползване и при положение, че липсват доказателства, които да оборват това
твърдение, съдът намира, че той има качеството на ползвател на процесното
МПС, още повече, че по делото са налице данни, че то му е предоставено за
изпълнение на работни задължения. Именно в качеството си на ползвател
същият следва да може да посочи дали той не е предоставил автомобила за
управление на друго лице, в случай, че с него е извършено нарушение, както
в процесния казус. Лицето е било поканено надлежно да се яви пред органите
на ОПП, за да декларира кой е управлявал автомобила на 05.05.2021 г., като
същият е завил в нарочна писмена декларация, че не може да посочи това.
Законът предвижда възможност, в случай, че ползвателят посочи друго лице,
което е управлявало автомобила, то действителният водач да понесе
административнонаказателната отговорност, но същевременно е дал
конкретен момент, в който това обстоятелство да се заяви и срокът за
декларирането на предоставянето на автомобила не е безкраен, а това следва
да стане в момента на подаването на декларацията по чл. 188 от ЗДвП.
При положение, че П. е заявил, че не може да посочи кое е лицето, което
е шофирало в посочения ден и час, то съдът намира, че правилно АНО е
ангажирал административнонаказателната му отговорност за осъщественото
нарушение.
4
Колкото до твърденията на жалбоподателя, че брат му е управлявал
процесния автомобил, съдът намира, че тези твърдения са недоказани и по
същество представляват защитна версия, с цел избягване на следващата се на
жалбоподателя административнонаказателна отговорност. Както по-горе
посочи съдът, Панов е могъл да заяви това обстоятелство още при
попълването на декларацията по чл. 188 от ЗДвП, но той не го е сторил.
Предвиденото административно наказание „глоба” е наложено в
законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да го
измени, тъй като същият е точно фиксиран в ЗДвП.
Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и правилно и като такова
следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че не следва да присъди
разноски, защото въззиваемата страна не е претендирала такива.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-
008698/13.05.2022 г., издадено от началник сектор при ОПП СДВР, с което на
П. В. П., с ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 750 лева, както и
„лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 3 месеца, за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5