№ 1235
гр. София, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Невена Б. Г.
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20221000502536 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.
С решение № 262165 от 30.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 12648/2020 г., Софийски
градски съд, Гражданско отделение, III брачен състав, е оставил без уважение молба с вх. №
288130/27.05.2022 г. от В. С. Х. за тълкуване на решение № 262486/15.04.2021 г. по гр.д. №
12648/20202 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, III брачен състав.
В срока по чл.259 ГПК, решението е обжалвано от В. С. Х. /чрез адв. П. Б. от АК-
Перник/ с доводи за неговата неправилност. Моли се въззивният съд да отмени атакуваното
решение на СГС и при условията на евентуалност „или да дадете задължително тълкуване
на влязлото в сила решение, като изрично подчертаете, че детето трябва да бъде предадено
на бащата или да върнете делото на Софийски градски съд със задължителни указания в
този смисъл“.
Ответницата Ж. В. Г. е депозирала писмен отговор, в който поддържа, че решението
на СГС е правилно. В тази връзка, тя желае жалбата да се отхвърли.
Останалите страни и участници в производството не са депозирали писмени
отговори, но в открито съдебно заседание, представителите на Министерство на
правосъдието и на Прокуратурата на Р България изразяват становище за неоснователност на
въззивната жалба, а АСП – ДСП, гр. Шумен не взема становище по казуса.
Разглежданата въззивна жалба е подадена в установения от закона срок, от страна в
процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
1
поради което е процесуално допустима. В производството пред САС са събрани по искане
на въззивника нови /допълнителни/ доказателства, подробно посочени в протокола от
откритото съдебно заседание, проведено на 10.10.2022 г.
По съществото на спора, Софийският апелативен съд намира следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по реда на чл. 251 ГПК, както и
по молба с вх. № 288130/27.05.2022 г. от В. С. Х.. В нея се прави искане за тълкуване на
влязлото в сила решение № 262486/15.04.2021 г. по гр. д. № 12648/2020 г. на Софийският
градски съд, Гражданско отделение, Трети брачен състав. Молителят твърди, че между
страните е възникнал спор по постановеното решение, а именно относно това дали
съдебното решение е изпълнено. Съдът е оставил без уважение молбата, като е счел, че
решението е ясно и няма необходимост от неговото тълкуване.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по въпросите, касаещи
правилността на акта, е ограничен от посоченото в жалбата.
След извършена служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящата
въззивна инстанция намира, че то е изцяло валидно, допустимо и правилно.
Съображенията за това са следните:
Материалите в производството еднозначно сочат, че с решение
№ 262486/15.04.2021 г. по гр. д. № 12648/2020 г. на Софийският градски съд, Гражданско
отделение, Трети брачен състав, постановено по молба по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от
Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца,
е разпоредено връщането на детето Е. В. Х., родена на ******** г., в държавата по
обичайното му местопребиваване – САЩ, по молбата на В. С. Х. срещу Ж. В. Г. на
основание чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното
отвличане на деца. Това решение е влязло в законна сила, тъй като е било изцяло
потвърдено с Решение № 980/23.08.2021 г. по в.гр.д. № 2230/2021 г. на САС, ГО, 12 състав,
чието решение е било окончателно и не е подлежало на обжалване.
В молбата си от 27.05.2022 г., В. Х. счита, че първоинстанционният съдебен акт на
СГС следвало да се тълкува по реда на чл. 251 ГПК, тъй като имало необходимост от
„разтълкуване“ на диспозитива на решението и да се „разясни“ на Ж. Г., че тя трябвало да
предаде детето на бащата В. Х., както и че задължението й, щяло да се счита за изпълнено,
едва когато детето се върне в държавата, от която е отвлечено.
На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежат влезлите в сила решения /но преди същите
да бъдат изпълнение/, които са неясни и от диспозитива на които е невъзможно да се
извлече формираната от съда воля и тази неяснота препятства да бъдат приложени правните
му последици. На тълкуване подлежи само диспозитивът на решението, а мотивите могат
само да подпомогнат установяването на действителната воля, изразена в съдебния акт, тъй
като са указание за нея. Решението бива тълкувано с цел да се внесе пълна яснота в
изразената в диспозитива му воля, за да може да бъде изпълнено.
2
В разглеждания случай обаче волята на съда, материализирана в диспозитива на решението,
е пределно ясно и недвусмислено изразена и обусловена от приетото в съобразителната част
на акта. Тя гласи, че се разпорежда от съда връщане на детето Е. В. Х. в държавата по
обичайното му местопребиваване САЩ – по молба на бащата В. С. Х.. Волята на СГС е
напълно ясна, при което не е налице необходимост от тълкуване на съдебното решение по
реда на чл. 251 ГПК. Обстоятелството, че детето все още не е предадено на бащата и не е
върнато в държавата по обичайното му местопребиваване – САЩ, в никакъв случай не касае
неяснота на съдебния акт и проблеми по тълкуването му. Налице е единствено едно, все
още, неизпълнено съдебно решение поради обстоятелството, че въззивникът В. Х. среща
проблеми с принудителното изпълнение на съдебното решение и по-точно с реализирането
на процедурата по изпълнение на задължението за предаване на дете, уредена в чл. 528 ГПК.
Впрочем, доказателство в тази връзка, са и документите, ангажирани от самия въззивник в
настоящето производство, а именно – постановление за отвод на ЧСИ Р. Р. /район на
действие ОС-Шумен/ по негово ИД № 580/2021 г. на л. 48, както и съобщение до В. Х.,
отправено от ДСИ към РС-Шумен по ИД № 372/2022 г. на л. 49. Всички те, еднозначно
сочат, че проблемите по предаването на детето почиват изцяло в сферата на изпълнителния
процес, а не се отнасят до неяснота с издадения изпълнителен лист /ИЛ/ или необходимост
от тълкуване на съдебното решение на СГС, въз основа на което този ИЛ е издаден. Волята
на съда е напълно ясна, изразена е в диспозитива на съдебния акт, а молбата за тълкуване на
съдебното решение е неоснователна.
Крайният резултат от изводите на въззивната инстанция съвпада с резултата от изводите на
първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Никоя от страните във въззивното производство няма претенции по разноските, поради
което такива не се присъждат.
Воден от изложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262165 от 30.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 12648/2020 г.
на Софийски градски съд, Гражданско отделение, III брачен състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3