Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

          №      /26.05.2020г.                                                                     гр.Търговище

в името на народа

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                  първи състав

 

На осемнадесети май                                                                  2020 година

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ

         ЧЛЕНОВЕ:МАРИАНА ИАНОВА

МИЛЕН СТОЙЧЕВ

 

Секретар: Ирина Василева

 като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№13 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                    Производството е по чл.258 от ГПК.

Производството по делото е образувано по ЖАЛБА на С.Г.С. с ЕГН-********** *** ПРОТИВ решение №517 от 18.09.2019 г., постановено по гр.д. №445 от 2019 г. на Районен съд Търговище, в ЧАСТТА в която е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби”  АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** Таурс Г, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Я.Димитрова и Г.Коршия, чрез процесуален представител М.М., 15.27лв. лихва , сумата от 375лв., разноски в настоящото производство, както и сумата от 75лв., разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 2156/2018г. на РСТ, на осн.чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.

Считайки решението за незаконосъобразно и неправилно, моли съда да го отмени.

В съдебна заседание се явява лично, поддържа жалбата си.

В срока и по реда на чл.263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия-ищец, с който молят съда да остави решението в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., съобразно представения списък.

В съдебно заседание не се явява процесуален представител. Постъпила и писмена молба, с която поддържат подадения отговор, претендират разноски-юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., представят списък по чл.80 от ГПК.

Третото лице – помагач в процеса на страна на ответницата С.А.С. не е взел становище по жалбата.

В съдебно заседание не се явява.

 

След проверка по реда на чл. 269-273 от ГПК, въззивният съдът констатира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу обжалваем съдебен акт и е процесуално допусти-ма, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаква-ния, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императив-ните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно, и допустимо. Жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.98а от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД за съществуване на парични вземания за сумата 310.54лв. главница, 15.27лв. лихва и 75лв. разноски, представляващи неизплатени суми за ползвана ел.енергия за обект с кл. №********** и аб. № **********  с адрес на потребление гр.Търговище, кв.“Запад № 57, за периода 25.04.2018г.-25.04.2018г., лихви и разноски, за които суми ищецът се е снабдил със Заповед № 1215/28.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2156/2018г. на РС-Търговище, против която е подадено възражение за недължимост на сумата на осн. чл. 414 от ГПК, поради което ищецът е предявил настоящите искове за установяване на вземането му от ответницата.

Установено е по делото, че по силата на договор за отдаване под наем на обекта на третото лице помагач по делото С.А.С. от 29.05.2017г., за периода до края на м.март 2018г. същият е бил титуляр на партидата. На 18.04.2018г. е подадено заявление, че титуляр на партидата отново става ответницата  С.Г.С..

От заключението на назначената и приета без възражения от съда и страните ССчЕ е установено, че сумата от 310.54лв., представлява неизплатени задължения за ползвана ел.енергия в обект с аб.№ **********, по фактура №**********/25.04.2018г. за периода 05.01.2018г. до 24.04.2018г. Размерът на мораторната лихва върху неиз-платената фактура за периода 16.05.2018г. – 08.11.2018г. включително е 15.27лв.

След завеждане на иска ответницата Снежана Г.С. е заплатила претендираната главница от 310.54лв., което плащане се признава от ищеца, поради което и искът е бил отхърлен.  В тази му част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Ответницата, като потребител на ел.енергия в процесния имот дължи заплащане на лихвата за забава върху главницата в размер на 15.27лв., както и направените в производството пред ТРС по гр.д. №445 от 2019 г. разноски в размер на 375лв. и в заповедното производство разноски-75лв. в производството по ч.гр.д.№ 2156/2018г. Неоснователни са възраженията в жалбата, че тези разноски следва да се заплатят от третото лице помагач- С оглед задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, /т.12/, „Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.“ Задължение за заплащане на разноски, съгласно чл.78, ал.10 от ГПК, третото лице дължи само за тези, които е „причинило със своите процесуални действия“. В конкретния случай не е налице такава хипотеза. Жалбоподателката, като ответник по делото, дължи разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

По изложените съображения, решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено, в обжалваната му част, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК, като на осн.чл.272 от ГПК натоящият състав препраща към мотивите му.

 В останалата му, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, въззив-ницата следва да заплати на въззивника на осн.чл.78, ал.8 от ГПК юрис-консултско възнаграждение в размер на 150 лв. за производството пред настоящата инстанция.    

Въз основа на изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение№517 от 18.09.2019 г., постановено по гр.д. №445 от 2019 г. на Районен съд Търговище, в ЧАСТТА в която е осъдена С.Г.С. с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби”  АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** Таурс Г, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Я.Димитрова и Г.Коршия, чрез процесуален представител М.М., сумата от 375лв., разноски в настоящото производство, както и сумата от 75лв., разноски в заповедното производ-ство по ч.гр.д.№ 2156/2018г. на РСТ, на осн.чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.

В ОСТАНАЛАТА МУ, необжалвана, ЧАСТ решението е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА С.Г.С. с ЕГН-********** *** ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби”  АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** Таурс Г, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Я.Димитрова и Г.Коршия, чрез процесуален представител М.М., сумата от 150 лв./сто и петдесет лева/, разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване пред ВКС, съгласно чл.280, ал.3 т.1 от ГПК.

                                   

 

                                                                                          1.

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:                              

                                                                                                                                                                                                                

                                                                                           2.