О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№___________
гр. Варна, _____11.2020г.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
като разгледа докладваното от съдията
т.д.№487 по описа за 2020г. на ВнАС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.274 вр.чл.229 от ГПК, образувано по частна жалба вх.№2538/23.07.2020г.,
подадена от Ф.З.А., ЕГН ********** и Х.А.И., ЕГН **********, гр.Казанлък, чрез
пълномощник адв.П.К. от САК, срещу протоколно определение от открито заседание
на 14.07.2020г., с което съдът е спрял производството по т.дело №59/2019г. на
Окръжен съд –Разград до приключване на образувано срещу С.Ф.Х. ДП №330 3М-274
по описа на ОД на МВР –гр.Разград за 2018г. с влязъл в сила съдебен акт,
разрешаващ със сила на пресъдено нещо предпоставките, при наличие на които с
предявения иск се цели ангажиране гражданската отговорност на застраховател и
деликвент.
С
жалбата се излага, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Делото е
заведено от жалбоподателите, в качеството им на родители на починалия при ПТП
Сунай Абрахимов, за заплащане неимуществени вреди от смъртта на сина им –
искове с правно основание чл.45 ЗЗД вр.чл432 от КЗ. Твърди се, че за процесното
ПТП е образувано досъдебно производство, не е повдигнато обвинение и не са
конкретизирани правните норми, които извършителят е нарушил. Твърди се, че в
обжалвания съдебен акт не е посочено основанието, на което съдът е спрял
производството по делото – по чл.229, т.4 или по т.5 на ГПК. Според
жалбоподателите, в случая не са налице както предпоставките за спиране по
чл.229, т.4 ГПК /липсва образувано наказателно дело/, така и тези на чл.229,
т.5 ГПК /производството по настоящото дело не е започнало, за да се разкрият
при разглеждането му престъпни обстоятелства от значение за гражданския спор/.
Прави се довод, че в случая съдът все още не е администрирал исковата молба и
не е започнало същинско разглеждане на делото. Твърди се, че доколкото е
установен увреждащия автомобил, съответно водачът му е известен, не са налице
каквито и да са пречки в хода на настоящото производство да се съберат
доказателства за установяване механизма на ПТП и елементите от състава на чл.45 ЗЗД. Освен това се излага, че застрахователят не може да откаже да се произнесе
по основателността на претенцията за обезщетение съгласно чл.496, ал.3, т.1 КЗ.
Подчертава се липсата на идентитет в понятието за вина в гражданското и
наказателното право. Основните доводи по жалбата се концентрират в липсата на
висящо наказателно производство в съдебна фаза както и липса на обективна
възможност за разкриване на престъпни обстоятелства по гражданското
производство. Поддържа се, че приключване на наказателното производство може да
отнеме години и би злепоставило интереса на ищците от търсеното обезщетение.
Въз основа на тези аргументи, жалбоподателите молят въззивния съд да отмени
определение от 14.07.2020г. и върне делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В срока
за отговор е постъпило становище на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК
*********, София, за неоснователност на жалбата. Страната излага, че
постановеното от съда определение за спиране е правилно и законосъобразно.
Поддържа, че спирането следва да се допуска винаги, когато в хода на
производството се установят обстоятелства, които биха могли да обусловят
налагане на наказателна отговорност. В производството е конституиран като трето
лице помагач на застрахователя деликвента С.Ф.Х. като основание за
конституирането е възможността за ангажиране регресната му отговорност от
застрахователя на ГО. Прави се довод, че е налице и колизия между защитата на С.Х.
в гражданското и наказателното производство по отношение презумпцията за вина.
/арг. в КД №8/2015г. на Конституционен съд на РБ/ Моли за потвърждаване на
съдебното определение.
Няма
постъпил отговор от третото лице –помагач С.Х., комуто е редовно връчен препис
от частната жалба.
При
преценка редовността на жалбата съдът констатира, че ЧЖ е подадена от надлежна
страна, чрез редовно упълномощен процесуален представител, в преклузивния срок,
видно от пощенско клеймо на 21.07.2020г., считано от изпращане на протокола от
съдебно заседание на ел.поща на пълномощника на 15.07.2020г.
По
същество на жалбата съдът я намира за неоснователна поради следното: Предмет на жалбата е законосъобразността
на спирането на исковото производство по прекия иск на увредените лица срещу
застрахователя на Гражданската отговорност на причинителя на ПТП, съгласно
чл.229 ГПК поради преюдициален спор в хипотезата на т.4 или поради разкриване
на престъпни обстоятелства – по т.5 на цитираната разпоредба.
С
определение от 13.10.2020г., поради липса на присъединени към делото данни за
досъдебното производство, настоящият състав е изискал от ОД на МВР –Разград, а
след това и от ОП – Разград, справка относно хода на досъдебното производство
ведно с данни относно конкретното престъпно обстоятелство- деянието, за което е
образувано разследването, повдигнатото обвинение и дееца или дейците, спрямо
които е повдигнато обвинение ведно с изпращане на заверен препис от приключващ
акт – постановление за прекратяване или внасяне на обвинителен акт в съда.
Видно от постъпила справка вх.№261566/06.11.2020г. на Окръжна прокуратура –
гр.Разград, досъдебното производство СП №330-ЗМ-274/2018г. на ОД на МВР
–Разград, пр.пр.№1950/2018г. е било образувано за престъпление по чл.343, ал.3,
вр.ал.1, б.б и б.в вр.чл.342 от НК. В хода на разследването като обвиняем е
привлечен С.Ф.Х. *** за извършено ПТП на 18.12.2018г. на път 1-2 в гр.Разград –
Шумен, в непосредствена близост до кръстовището с път III-2005, водещ към с.Самуил, обл.Разград
като в резултата на реализираното ПТП по непредпазливост е причинена смъртта на
повече от едно лице – Елис Събинова, Сунай Абрахимов и Адем Адемов както и
телесни повреди на повече от едно лице, като случаят е особено тежък –
престъпление по чл.343, ал.4 вр.ал.3, б.”б”, пр.второ вр.ал.1, б.б и б.в
вр.чл.342 НК. Съгласно справката, досъдебното производство е внесено в
ОС-Разград с обвинителен акт, по който е образувано НОХД №20203300200308 от
2020г. по описа на съда.
Съгласно
константната практика на ВКС, за да бъде спряно производството по гражданско
дело поради наличие на престъпни обстоятелства, е необходимо съдът, който
разглежда гражданския спор да констатира, че са налице престъпни обстоятелства,
които имат значение за правилното решаване на спора и че не е възможно тези
обстоятелства да се установят в самото гражданско производство, без значение
дали за тях е образувано досъдебно или наказателно производство. Във всички
случаи престъпните обстоятелства трябва да са от значение за делото, т.е. от
осъществяването им да зависи резултата по спора. Последното ще е налице, когато
има тъждество между деянието, предмет на наказателното производство и деянието,
предмет на доказване в исковия процес, както и когато престъпните обстоятелства
са от значение за делото, а именно от осъществяването им да зависи резултата по
спора. /определения по г. д. № 175/2011 г. на ВКС, 4-то г. о; ч. т. д. №
1307/2016 г. на ВКС 1-во т. о. и по ч. г. д. № 504/2011 г. на ВКС, 1-во г. о.
/.
Очевидно
произнасянето на гражданския съд е въз основа на установени по делото факти за
вероятно извършено престъпление /висящо досъдебно производство с привлечено
като обвиняем лице С.Х./, довело до смъртта на Сунай Абрахимов /син на ищците/,
съотв. от значение за ангажиране гражданската отговорност на застрахователя на
деликвента чрез прекия иск по чл.432 КЗ.
В
настоящия случай са предявени искове с правно основание чл.432 КЗ за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди, основани на твърдения за виновно и
противоправно поведение на лицето С.Ф.Х., довело до претърпените от ищците
неимуществени вреди от смъртта на техния син Сунай Абрахимов, поради което
фактическият състав, обуславящ отговорността на ответника, включва вредата да е
настъпила в резултат на престъпление. Установяването на престъплението по
надлежния ред, води до извод, че изходът на гражданския спор е в зависимост от
изхода по наказателното разследване. (решение по ГД № 745/2012 г., IV г. о.,
ГК). Налице са данни за образувано към момента наказателно производство по НОХД
№308/2020г. на ОС-Разград при съвпадение на останалите релевантни обстоятелства
– деянието, дееца и наличието на повдигнато обвинение за конкретно престъпление.
Влязлата
в сила осъдителна присъда ще има задължителна сила за гражданския съд,
разглеждащ последиците от деянието, по отношение дееца, деянието и неговата
противоправност, като в рамките на гражданското съдопроизводство не може да се
установява дали дадено деяние съставлява престъпление. Фактът на престъпното
обстоятелство може да се установява самостоятелно само в случаите, когато не
може да бъде установено престъплението по редовния наказателно процесуален път
и е осуетено постановяване на присъда.
С
оглед на изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките за спиране на
производството по т.д.№59/2019г. на ОС - Разград, на основание чл.229, т.4 ГПК,
което обстоятелство е процесуална пречка за упражняване на правото на иск и
разглеждане на спора по същество /в този смисъл е и определение №
476/12.07.2019 г. по ч. т. д. № 1443/2019 г. на ВКС, ІІ т. о. /.
Предвид
съвпадане правните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да
бъде потвърдено.
Воден
от горното, съдът на основание чл.278, ал.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно определение от 14.07.2020г., постановено по т.дело №59/2019г. на ОС-
Разград, с което производството по делото е спряно, до приключване с влязъл в
сила съдебен акт -присъда или постановление за прекратяване наказателното
производство, водено по ДП №330 3м- 274/2018г. по описа на ОД на МВР –Разград,
по което е образувано НОХД №308/2020г. по описа на ОС-Разград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните пред ВКС
при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: