Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./27.07.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на осми
юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 906 по описа за
Производството по делото е образувано по повод предявен от А.В.И., ЕГН ********** и с адрес: ***,
съдебен адрес:***, офис 301, чрез адв. Д. – ВАК срещу Н.И.Л., ЕГН ********** и с адрес: *** иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за
постановяване на решение, с което бъде разрешен съществуващият между страните,
в качеството им на родители на детето Д.А.В., родено на ***г., спор по въпроса
относно личните отношения с детето.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: страните са родители на детето Д.А.В., родено на ***г. От м.12.2015г. страните са във
фактическа раздяла, като майката и детето са напуснали съвместно обитаваното с
ищеца жилище. Твърди се, че ответницата създава пречки за осъществяването на
лични контакти на бащата с детето. Моли съдът да определи режим на лични
контакти при следните параметри: всяка първа и трета седмица от месеца с
преспиване от 18.00 часа в петък до 19.00 часа в неделя; две седмици през
зимната ваканция; един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск; втората половина от Великденските, Коледните, Новогодишните и
официалните празници; в деня следващ рождения ден на детето и деня на рождения
ден на бащата – 07.05. Не се противопоставя родителските права по отношение на
детето Деница да бъдат предоставени на майката, като местоживеенето на детето
бъде определено при нея.
В
рамките на срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникцата е депозирала отговор на
исковата молба, обективиращ искането й за приемане за съвместно разглеждане в рамките на
образуваното производство на предявения от нея срещу А.В.И. насрещен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК за постановяване на решение, с
което бъде разрешен съществуващият между страните, в качеството им на родители
на детето Д.А.В.,
родено на ***г., спор по въпросите относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката
му. Моли в тази насока да бъде постановено решение, с което родителските права
върху детето да бъдат предоставени на майката, като местоживеенето на детето да
бъде при нея на адрес: гр. ***. Да бъде определен ограничен режим на лични
контакти на ответника с детето и дължимата издръжка за малолетното дете Д.
платима от ответника да бъде в размер на 250 лева, платима до 5-то число на месеца, за който се
дължи, считано от датата на подаване на насрещния иск – 19.02.2016 г., ведно
със законната лихва за всяка закъсняла вноска. Твърди се, че от момента на фактическата
раздяла – 16.12.2015 г. грижите и издръжката за детето са поети от нея, поради
което претендира и за присъждане в полза на детето издръжка за
минало време в общ размер на 500 лева или по 250 лева месечно, за периода
16.12.2015 г. до 19.02.2016 г. Оспорва заложените в исковата молба фактически
твърдения. Сочи, че от раждането на детето до фактическата раздяла на
родителите, основните грижи за отглеждане на детето са полагани от нея. След
раздялата с ищеца,
продължава да е отдадена в
грижите си към детето. Има възможност и желае да се грижи за детето и занапред.
Ищецът е осъществявал
спрямо нея в присъствието на детето домашно насилие, за което е издадена
заповед за защита. Твърди, че емоционалната връзка между детето и бащата е
нарушена. Предлага следния режим на лични контакти между бащата и детето: до
навършване на седем годишна възраст на детето – всяка втора и четвърта събота
от 10.00 часа до 12.00 часа в присъствие на майката или трето лице, посочено от
нея; след навършване на седем годишна възраст – всяка втора и четвърта събота и
неделя от месеца с преспиване от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя;
два пъти по 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск;
половината от ученическите ваканции; втората половина от официалните и
национални празници; денят следващ рождения ден на детето, както и денят на
рождения ден на бащата.
В отговор на приетия за
съвместно разглеждане в хода на делото насрещен иск, ответникът оспорва изложените фактически
твърдения. Изразява становище за неоснователност на искането за постановяване
на ограничен режим на лични контакти с детето, като счита, че не е в интерес на
детето. Твърди, че причината за възникналия конфликт между родителите е в
поведението на майката.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Безспорно е, че страните нямат сключен граждански брак,
живели са на съпружески начала в гр. В., като от съвместното им съжителство
е родено детето Д.А.В., родено на ***г., което към настоящия момент е навършило
6 години. Това е видно и от приложеното Удостоверение за раждане Серия КМР
№97022/23.06.2010 г., издадено въз основа на акт за раждане №ІІ-518/23.06.2010
г..
Не се спори, че от м.12.2015 година страните са във
фактическа раздяла.
Представена е Заповед за защита №17/03.02.2016г., издадена
на основание решение по гр.д. №15713/2015г. на ВРС, XXXIV-ти състав в полза на Н.Л.,
с която А.И. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
нея и му е забранено да я приближава за срок от 6 месеца, вкл. жилището и
местоработата й.
От Удостоверение №61/09.02.2016 г., издадено от „ВИАНД” ЕАД е
видно, че майката е реализирала доходи от трудови възнаграждения в периода м.07.2015-м.12.2015г.
в среден нетен размер на 1100 лева.
От Служебна бележка изх.№41/08.02.2016г., издадена от ОДЗ №4
„Чайка" В. е видно, че детето посещава III група.
Представени са доказателства за извършени разходи във връзка
с отглеждането и възпитанието на детето: Приходни квитанции за заплащане
месечна такса за детска градина за м.12.2015г. и 01.2016г.; Квитанция от СК
„Надежда” В. за
м.01.2016г. за заплатена такса за художествена гимнастика; Квитанции за заплатени
такси за посещение на художествена гимнастика, народни танци и английски език, с
посочен вносител Н.Л.;
Представени са Служебна бележка №3/17.02.2016г. и Служебна
бележка №4/17.02.2016 г., издадени от „Атапис” ООД – В. в уверение, че детето посещава през
учебната 2015/2016г. курс по Английски език и народни танци два пъти седмично с
такса 4 лева за учебен час.
Видно от Служебна бележка, издадена от Спортен клуб
„Надежда” жк „Младост” е, че детето тренира художествена гимнастика три пъти
седмично, за което се заплаща такса 40 лева на месец.
От Справки за осигурителния доход на А.В.И., ЕГН:**********
и Н.И.Л., ЕГН:********** за периода от 01.01.2015 г. до 30.04.2016 г. е видно,
че осигурителният доход на бащата е в брутен размер на 420 лева, а на майката 1360
лева.
От изготвения по делото Социален
доклад изх.№ЗД-11/0199/24.03.2016 г. от Дирекция „Социално подпомагане“ Варна
се установява, че родителите са живели във фактическо съпружеско съжителство от
2001г. до м.12.2015г. в жилище, собственост на бащата на адрес: гр. ***. Поради осъществено физическо
насилие върху майката Н.Л. от А.И., страните са във фактическа раздяла от
м.12.2015г., като майката и детето са се установили в жилище на адрес гр. ***. Грижите за детето са полагани от
майката. Обитаваното от майката и детето жилище е обзаведено с всички необходими
за едно домакинство уреди и мебели. За детето е осигурена самостоятелна стая, в
която има нужните мебели, обособен детски кът и пияно. Поддържаната хигиена е
много добра. А.И. обитава собствено жилище – етаж от къща, в което от
м.01.2016г. започнал основен ремонт и
към момента дома не е пригоден за живеене на дете. Двамата родители, реализират
достатъчно средства, за да задоволяват потребностите на детето. Майката и
детето съжителстват с бабата по майчина линия, към която Д. е силно привързана. Детето е
привързано и към двамата си родители и се чувства спокойно и щастливо при всеки
един от тях. Заключението на социалните работници е и че двамата родители
притежават възможности да отглеждат детето. За правилното развитие на детето е
необходим пълноценен контакт с бащата.
В изготвения Социален доклад
изх.№0301-11-00-0042/01.07.2016г., социалните работници потвърждават заключението
си, дадено в първоначалния социален доклад.
От заключението по допуснатата СПЕ
се установява, че всеки от родителите има достатъчно възможности и личностови
качества, за да полага грижи за детето. Детето се чувства добре в присъствието
на баща си. С изявленията си в о.с.з., вещото лице уточнява, че осъществяване
на режим на лични контакти с преспиване, не е противопоказен за интересите на
детето. Поведението на бащата не представлява заплаха за детето. Двамата
родители следва да положат усилия за постигане на по-цивилизовани отношения
между тях, за да може детето да се чувства по-комфортно при създалата ситуация
– раздяла на родителите. Поведението и на двамата родители предизвиква
дискомфорт у детето.
По делото в полза и на двете страни са ангажирани гласни доказателства.
В изложението си свидетелката Г. установява, че след
раздялата на родителите, грижите за Д. основно се полагат от майка
й и баба й.
Св. Т. познава А. И., както
и детето Д. Счита, че А. е добър баща. Д. била силно привързана към
баща си.
Св. И. в
изложението си установява, че брат му има прекрасни взаимоотношения с детето
си. До раздялата на родителите бащата също е полагал грижи за детето, като го е
водил на детска градина и занимания по художествена гимнастика.
Св. Т. познава А., тъй като живеят
в една къща. Основните грижи за детето до раздялата на родителите са полагани
от майката. Счита, че бащата не притежава качества, които да способстват за
доброто възпитание на детето. Чувала е родителите да се карат.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът
формира следните правни изводи:
Предявените в настоящото производство искове намират
правното си основание в разпоредбата на чл. 127, ал.2 СК. Съгласно същата ако
родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд
по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
издръжката му съгласно чл. 59,
142, 143 и 144 СК.
Ответникът не е
оспорва, че родителските права по отношение на детето Д. следва да се предоставят на майката.
Решаващо значение
при предоставяне родителските права на единия родител имат интересите на
детето. Установено по делото е, че до настоящия момент детето е живяло с майка
си, която е полагала преките и непосредствени грижи за него. Не са налице данни
и не се установиха факти, които да сочат на невъзможност на същата да ги полага
и занапред или които да опровергаят родителските й качества. Съобразявайки
горното, както възрастта и пола на детето, възможност за помощ от трети лица
при обгрижването и възпитанието на детето, така и от съвкупността от
обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че
родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на майката, като
определя местоживеене на детето при нея, на адрес: гр. ***.
На бащата, при гарантираната от закона
възможност и с оглед пола и възрастта на детето, следва да се определи
режим на личен контакт.
Преценката е служебна, извършва се от съда като същият не е ангажиран с
конкретно предявената такава от ищцата или тази от ответника. Детето Д. има навършени 6 години. Същото е
емоционално привързано и към двамата родители. След раздялата на родителите, осъществяваният
режим на лични контакти между бащата и детето е бил с преспиване, който не е
повлиял негативно върху развитието на детето.
Становището на ДСП гр. Варна и
заключението на вещото лице по СПЕ е, че в интерес на детето е да има
пълноценен контакт с баща си, като липсват данни осъществяваните контакти с
преспиване да са повлияли отрицателно върху развитието на детето. Поради
горното, съдът намира, че режимът на лични отношения следва да бъде всяка първа и трета седмица от
месеца с преспиване, от 10:00 часа в събота до 16:00 часа в неделя, два пъти по пет дни през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск, в деня следващ рождения ден на детето Д. за времето от 10.00 часа до 16.00 часа, както
и всяка година на 26.12. за времето от 10.00 ч. до 16.00 часа; на 02.01. за
времето от 10.00 часа до 16.00 часа и последния ден от официално обявените за
почивни дни по време на Великденските празници за времето от 10.00 часа до
16.00 часа и в деня на рождения ден на бащата - от 10.00 часа до 16.00 часа на 05.07,
като детето се взема от дома на майката и се връща там.
Съдът не намира основание за
прилагане на защитните мерки по чл. 59, ал. 8, т. 2 СК, като родителят
осъществяващ режима на лични отношения е свободен да прецени по какъв начин ще
го упражнява в рамките на предоставените му от съда часове.
В настоящото производство по съдебна администрация на
спорни граждански отношения диспозитивното начало е ограничено от критерия за
съответствие на мерките на лични отношения с интересите на детето, поради което
постановяването на мерки, различни от поисканите от ищците е допустимо и не
налага произнасяне на съда с отхвърлителен диспозитив. Противното би
означавало, ако съдът прецени поисканите мерки за несъответни на интереса на
детето (каквито съображения вече са изложени), да отхвърли изцяло искането, а
това в никакъв случай не е в интерес на детето, което има право на лични
контакти с баща си.
Съгласно чл. 143, ал. 2
и чл. 142 СК размерът на издръжката следва да бъде съобразен както с
възрастта и нуждите на детето, така и с възможностите на родителя да я дава.
По делото се установи, че детето е
здраво и посещават детско заведение, съобразно възрастта си. Установи
се, че детето посещава и занимания по английски език, художествена гимнастика и
народни танци, за което се заплащат допълнително суми. При изследване на
възможностите на двамата родители да дават издръжка, става ясно, че и двамата
родители имат финансови възможности, формирани от трудови доходи, без данни и
за двамата за наличие на други източници на доходи или притежание на други
имущества. В случая, тъй като издръжка се търси от бащата, при определянето й
следва да се вземе предвид, че майката ще отглежда и ще полага занапред грижи
за издръжката на детето, а бащата е в трудоспособна възраст и реализира
доходи, при които заплащане на месечна
издръжка в размер на 200 лева не би го затруднила /изявления на А.И. в
проведените о.с.з./. За да определи размера на месечната издръжка за детето Д., съдът прецени потребностите на детето съобразно неговата възраст от
средства за прехрана, облекло, занимателни и учебни пособия и други
консумативни разходи от
първостепенна необходимост за правилното му отглеждане и
възпитание. При така преценените потребности на детето, възможностите страните, съдът определи обща месечна издръжка на детето Д.
в размер на 300.00 лв, от която бащата следва да заплаща 200.00 лв,
а разликата да се поеме от
майката. Приоритетното
парично участие на бащата е
обусловено от факта, че в
тежест на майката е самостоятелното непосредствено полагане на грижите за
отглеждането и възпитанието на детето и
осигуряване на елементарните му жилищно-битови потребности. За
разликата над 200 лева искът подлежи на отхвърляне.
Началният момент на дължимост на издръжката е
считано от датата на насрещния
иск – 19.02.2016 г., каквато е и претенцията на
ищцата.
Предявен е иск за издръжка по чл. 127, ал.2 във вр. с чл.
149 СК за минало време, считано от 16.12.2015 г. до 19.02.2016 г..
Между страните няма спор по фактите, а именно за началната
дата на фактическата раздяла. Няма спор, че за този период грижите за детето са
осъществявани от ищцата. В този смисъл искът за издръжка за минало време се
явява доказан по основание.
Съобразно констатациите, че
раздялата между родителите е настъпила на 16.12.2015г., и че липсват
доказателства ответникът да е предоставял средства за издръжка в периода 16.12.2015
г. - 19.02.2016 г.,
претенцията за присъждането на издръжката и за минал период, се явява също
основателна и следва да бъде уважена в размер, съответстващ на потребностите на
детето за изминалия период – 180.00 лв. месечно. Ето защо следва
да се присъди издръжка и за минало време, като ответникът бъде осъден да
заплати сумата от 360 лева за периода 16.12.2015 г. - 19.02.2016 г.. За
разликата над 360 лева искът подлежи на отхвърляне.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото – частично
уважаване претенциите и на двете страни, както и с оглед характера на
производството, разноските на страните следва да останат така както са
направени. С оглед характера на производството по чл.127, ал.2 СК,
представляващо „спорна съдебна администрация“, а не исков процес, разноските
следва да се понесат от страните, така, както са направени. Подавайки молба по
чл.127, ал.2 СК, родителите се обръщат към съда с искане за администриране на
гражданско-правните отношения във връзка с грижата за детето и постановеното
съдебно решение замества липсващото споразумение между родителите. Когато в молбата родителят е посочил упражняването
на родителските права да бъде възложено на него, всъщност той изразява становище относно начина, по който
иска да се осъществи съдебната намеса, но не предявява иск с такъв петитум. Поради това независимо от искането, с което е
сезиран, съдът може да постанови детето да живее при другия родител( ответник
по молбата), който да упражнява родителските права. Като последица от това, не
следва да бъдат присъждани и разноски в полза, респ. в тежест на която и да е
от страните, тъй като изходът от процеса не се характеризира с уважаване или
отхвърляне на иска, а с постановяване на решение, което замества липсващата
воля на родителите за осъществяване на родителската грижа по отношение на
ненавършилите пълнолетие деца /Определение № 385/25.08.2015г. по ч.гр.д. №
3423/2015г. на ВКС на РБ, I г.о./.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за присъдената
издръжка за бъдеще време и минало, в общ размер от 338 лева.
На основание 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да постанови
предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права
по отношение на детето Д.А.В., ЕГН:**********,
родено на
*** г., на неговата майка Н.И.Л., ЕГН:**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Д.А.В., ЕГН:**********, родено на *** г., при неговата майка Н.И.Л., ЕГН:**********
на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата А.В.И.,
ЕГН:********** ***, с детето Д.А.В., ЕГН:**********,
родено на
*** г., както следва: всяка първа и трета
седмица от месеца с преспиване, от 10:00 часа в събота до 16:00 часа в неделя, два пъти по пет дни през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск, в деня следващ рождения ден на детето Д. за времето от 10.00 часа до 16.00 часа, както
и всяка година на 26.12. за времето от 10.00 часа до 16.00 часа; на 02.01. за
времето от 10.00 часа до 16.00 часа и последния ден от официално обявените за
почивни дни по време на Великденските празници за времето от 10.00 часа до
16.00 часа и в деня на рождения ден на бащата – от 10.00 часа до 16.00 часа на
05.07, като детето се взема от дома на майката и се връща там.
ОСЪЖДА А.В.И., ЕГН:**********, адрес: ***
ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето Д.А.В., ЕГН:**********,
родено на
*** г., чрез неговата
майка и законен представител Н.И.Л.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, считано от датата на подаване на насрещния иск –
19.02.2016 г. месечна издръжка в
размер от 200.00 лв. /двеста лева/, с падеж 5-то число на
месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до окончателно изплащане
на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 200 лева до 250 лева.
ОСЪЖДА
А.В.И., ЕГН:**********,
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето Д.А.В., ЕГН:**********,
родено на
*** г., чрез неговата
майка и законен представител Н.И.Л.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, сумата от 360
/триста и шестдесет лева/ представляваща издръжка за периода от 16.12.2015
г. до 19.02.2016 г., на
основание чл. 127, ал.2 във вр. с чл. 149 СК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 360 лева до предявения размер от 500
лева.
ОСЪЖДА А.В.И., ЕГН:**********, адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС, държавна
такса върху присъдената издръжка общо в размер на 338 лева /триста тридесет и осем лева/, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА предварително
изпълнение на решението, в
частта относно присъдените издръжки, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: