Р Е Ш Е
Н И Е
№ 20
Гр.Бяла,
07.02.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи
граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ПЛАМЕН ДОЧЕВ
при участието на секретаря Валентина
Великова, сложи за разглеждане гр. дело №
883 по описа за 2019г. и като
разгледа докладваното от съдията, за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е иск с правно чл.422 ГПК.
Ищецът моли съда да
приеме за установено по отношение на ответника
-„МЕЛКО-ПТК“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: област
Р., община Д.м., с.К., п.к. 7160, представлявано от К.М.Д., че дължи на ищеца сумата
399.98 лв. (триста деветдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки),
главница по договор за наем Р0№598 за стопанската 2018/2019г., ведно със
законната лихва, изчислена от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане на дълга, както и направените разноски по делото и по
ч.гр.д. № 631/2019 г. по описа на PC - Бяла.
Ответникът, чрез процесуалния си представител счита
предявения иск за допустим, но неоснователен.
Съдът
е приел писмените доказателства без оспорване, като приетата и установена фактическа обстановка, води до следните
правни изводи:
Видно от
доказателствата по делото с договор за наем РО №598 от 24.02.2010г. в пункт 1.5.1 страните са уговорили, че наемателят ще заплати дължимия
наем за съответната стопанска година до 30.11. /тридесети ноември/ на същата
година. По делото е представена заверена фактура-оригинал № **********/30.11.2018г.,
от която е видно, че ответникът е заплатил сумата 400,00 лв., заплатена на
ищеца по гореупоменатия договор за стопанската 2017/2018г.
Съдът
намира, че иска /заявлението/ за установяване на съществуване на вземането по
реда на чл.410 ГПК не е било изискуемо. От доказателствата по делото е видно, че
падежът на дължимото задължение за заплащане на наема /рента/ е на 30.11. на съответната
стопанска година, съгласно чл.1, т.5, т.1 от дог. за наем между
ищцовото дружество и ответното такова. Съгласно чл.8, ал.4 и ал.5 от ЗАЗ
плащане се дължи след изтичане на стопанската година, ако не е уговорено друго.
В дадения
казус тълкувайки граматически цитирания текст на договора за наем, падежа е на
30.11.2018г., като под същата година се разбира съответната стопанска
година упомената в договора за наем, като
видно от заявлението пред РРС, същото е постъпило в съда на 05.06.2019г. преди падежа на
задълженията по договора за наем.
Исковото производство, макар и продължение на заповедното, има своите
специфики и самостоятелни черти, поради което и относно него при отхвърляне
изцяло на предявения иск следва да се уточни коя страна е дала повод за
завеждане на иска. Фактите са следните: 1/ На 08.07.2019г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 631/2019г. на БРС за процесните вземания; 2/ На 11.09.2019г. е издадено
определение № 667 от с.д., с което е отменено разпореждане от 29.07.2019г. по ч.гр.д.№ 631/2019г. на БРС
и е оставена без разглеждане молбата за
издаване на и.л. за сумата от 399,98 лв. по дог.наем PO
№ 598 за
стопанската 2018/2019г. въз основа на подадено възражение по чл. 414 ГПК от
длъжника, с което е заявил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед
за изпълнение; 3/ На 07.10.2019г. в законоустановения срок е предявена исковата
молба от заявителя по чл. 422, ал.1 ГПК.
Към
момента на подаване на исковата молба - 07.10.2019г.
процесните вземания са били недължими /неизискуеми/. Ищецът е предявил един
неоснователен иск, като се е указало, че в хода на цялото производство и при
съобразяване на новонастъпилите обстоятелства липсва промяна по чл.235, ал.3 ГПК
относно основателността на претенцията. С възражението си длъжникът е упражнил
правата си, като е оспорил вземане, което към момента на подаване на
възражението не е било изискуемо спрямо него, поради което и, за да избегне
издаването на изпълнителен лист, същият се е защитил по законовоопределения
начин. В случая ответникът не е дал повод за завеждане на делото, а приносът за
образуването на производството по неоснователната претенция лежи изцяло у
ищеца. Ответникът има право да иска заплащането на направените от него
разноски. Ето защо и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се
присъдят направените по настоящото производство разноски. Претендирана е сумата от 300 лв., за
което е представен договор за правна помощ като доказателство за
плащането.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „РОМФАРМ КОМПАНИ“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.София,
Столична Община, Област София, район „Овча купел“, бул.“Цар Борис ІІІ“ № 168, ет.3,
ап.офис 34, с ЕИК ***, с управители Т.Л.Ш. и В.С.Г., чрез адв.Р.Т. от САК обективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1/ ГПК, за
признаване за установено в отношенията между страните, че „МЕЛКО-ПТК“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: област Русе, община Две могили,
с.Кацелово, п.к.7160, представлявано от К.М.Д., дължи на „РОМФАРМ КОМПАНИ“ ООД,
следните суми: 399,98 лева /триста
деветдесет и девет лева и деветдесет и осем ст./ - главница, представляваща
неплатени задължения по договор за наем
РО № 598 за стопанската 2018/2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 05.06.2019г.
до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 263 от 08.07.2019г. по ч.гр.д. № 631/2019г.
на БРС, поради предсрочна изискуемост на задължението и плащане на дължимите
вземания.
ОТХВЪРЛЯ искането
на „РОМФАРМ КОМПАНИ“ ООД, със
седалище и адрес на управление: гр.София, Столична Община, Област София, район
„Овча купел“, бул.“Цар Борис ІІІ“ № 168, ет.3, ап.офис 34, с ЕИК ****, с
управители Т.Л.Ш. и В.С.Г., чрез адв.Р.Т. от САК за присъждане на разноски по ч.гр.д. №
631/2019г. на БРС, в размер на 385,00 лв. /триста осемдесет и пет лева/, като
неоснователно.
ОСЪЖДА „РОМФАРМ КОМПАНИ“ ООД
, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична Община, Област София,
район „Овча купел“, бул.“Цар Борис ІІІ“ № 168, ет.3, ап. офис 34, с ЕИК ***, с
управители Т.Л.Ш. и В.С.Г. да заплати на „МЕЛКО-ПТК“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: област Русе, община Две могили, с.Кацелово,
п.к.7160, представлявано от К.М.Д., на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата
в размер на 300.00 лв. /триста лева/ разноски по настоящото
производство за заплатен адвокатски
хонорар.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/