Решение по дело №1026/2019 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 декември 2019 г. (в сила от 4 декември 2019 г.)
Съдия: Василка Желева
Дело: 20197260701026
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№902

04.12.2019 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                              2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: Дорета Атанасова

Прокурор: Николай Трендафилов

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №1026 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Български пощи“ ЕАД, със седалище гр.С., подадена чрез пълномощника му гл.юрисконсулт К. С. М., с посочен по делото съдебен адрес: гр.П., пл.„Ц.“ 1, срещу Решение №135/17.07.2019 г., постановено по АНД №191 по описа на Харманлийския районен съд за 2019 г.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение се считало неправилно, поради нарушение на материалния закон. Сочи се, че правната уредба относно охраната и опазването на паричните средства и ценни пратки, била в Глава трета от Наредба №6 за изискванията за пощенската сигурност, което съгласно чл.22 от Наредбата било извън компетенциите на Комисията за регулиране на съобщенията. Твърди се, че съгласно чл.22 от Наредба №6/01.11.2011 г., контролът по спазването и прилагането на изискванията за пощенската сигурност, с изключение на глава трета и на глава шеста, се осъществявал от Комисията за регулиране на съобщенията по реда на ЗПУ. Излагат се подробни съображения, въз основа на които се твърди, че обектът на адрес с.Д. бил трета категория, съгласно утвърден списък. Съгласно чл.8, т.2 от Инструкция за охрана и опазване на имуществото и реда за организиране охраната при транспортиране на ценни пратки и товари в системата на „Български пощи“ ЕАД, издадена на основание §2 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба №6 от 01.11.2011 г. за изискванията за пощенската сигурност, обектите трета категория се оборудвали със система за защита, като видеонаблюдение не било предвидено като елемент на защита. В обекта били изградени елементи на защита, съгласно Инструкцията, които не били обект на издаденото наказателно постановление.

Неправилно районният съд приел, че съдържанието на наказателното постановление съответствало на императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателното постановление била посочена конкретна дата на извършване на нарушението – бездействие. Посочена била единствено дата на извършване на проверката. Деянието, чрез което се осъществявал съставът на посоченото в наказателното постановление нарушение, било под формата на бездействие, т.е. неизпълнение на нормативно установено задължение за определено действие. Ето защо, за да се считало за изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за посочване на датата на нарушението, било необходимо в наказателното постановление да е посочен началния момент, от който бездействието на задълженото лице е релевантно за съставомерността на деянието и е налице довършено нарушение. В случая такава конкретизация липсвала. Навеждат се и доводи, че разпоредбата на чл.80, ал.3 от НК не била приложима в настоящия случай. Сочи се също, че разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН уреждала срока, който бил преклузивен, а не давностен и касаел започването на „преследване“, в случая съставяне на АУАН, и той бил една година от извършване на нарушението. Този срок започвал да тече от момента, когато бил осъществен фактическия състав на нарушението, а при нарушения, осъществени чрез бездействие, от деня, следващ изтичането на срока за изпълнение на задължението. В този смисъл, след изтичането на този срок, за наказващия орган се преклудирала тази възможност. Едногодишният срок, предвиден в чл.34, ал.1 от ЗАНН, по естеството си се явявал и дисциплиниращ срок за административнонаказващия орган, който имал за цел своевременно отпочване на административно-наказателно производство. Претендира се обжалваното решение на районния съд и наказателното постановление да бъдат отменени.

Ответникът, Комисия за регулиране на съобщенията, не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково заема становище за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното решение на Харманлийския районен съд е потвърдено обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №58 от 05.04.2019 г., издадено от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което на „Български пощи“ ЕАД, на основание чл.53, ал.1, във връзка с чл.83, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.105в от Закона за пощенските услуги (ЗПУ), във връзка чл.106 от ЗПУ, във връзка с чл.10, ал.2 от Наредба №6 от 01.11.2011 г. за изискванията за пощенската сигурност, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за осъществен състав на нарушение по чл.105в от ЗПУ, във вр. с чл.10, ал.2 от Наредба №6/01.11.2011 г.

За да постанови решението си, районният съд е приел, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на последното. Изложил е мотиви, че АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. Посочил е, че актовете са издадени от компетентен орган, спазени са и формата, и редът за издаване на наказателното постановление, което по съдържание отговаряло на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Съдът е установил, че случаят е подведомствен именно на Комисията за регулиране на съобщенията, която осъществява контрол за охраната и опазването на паричните средства и ценните пратки. Приел е за доказано, че на посочената в АУАН и НП дата – 27.11.2018 г., „Български пощи“ ЕАД не е изпълнило задължението си, визирано в чл.10, ал.2 от Наредба №6 от 01.11.2011 г., която изисквала достъпът до определените специални гишета на пощенските служби, приемащи ценни пратки и извършващи парични дейности, да се наблюдава задължително със записващи технически средства за видеонаблюдение, като записите да се съхраняват 30 дни. Отбелязал е, че гишето се намира в помещение на Пощенска станция 6472 в с.Д., общ.Х. и е определено от пощенския оператор за извършване на дейности, свързани с парични средства и ценни пратки, тъй като пощенската станция е в списъка на станциите от трета категория. От доказателствата по делото е приел за установено, че всъщност в обекта на дружеството въобще липсвала изградена система за видеонаблюдение на достъпа до гишето и записване видеофайловете. Съдът констатирал, че правилно административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението, използвайки необходимата законова привръзка с чл.10, ал.2 от Наредба №6 от 01.11.2011 г. за изискванията за пощенска сигурност и бланкетния текст на наказващата норма, която кореспондирала с нарушената. Приел е за правилно определен и размера на санкцията.

Касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. След като е събрал необходимите за правилното изясняване на делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е направил законосъобразни правни изводи.

Настоящият състав намира, че при провеждане на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на наказателното постановление. АУАН, както и Наказателното постановление, са съставени в съответната форма и съдържат необходимите по ЗАНН реквизити. Неоснователни са наведените в касационната жалба възражения за непосочена в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление конкретна дата на извършване на нарушението. В АУАН и НП изрично и ясно е посочено, че нарушението е осъществено на 27.11.2018 г. Наред с горното, както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на коментираното нарушение и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което липсва неяснота относно вмененото на касатора противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем.

Правилно районният съд приема, че процесното деяние е безспорно установено и доказано. Обоснован е изводът, че същото се състои в нарушаване на задължението, визирано в ал.2 на чл.10 от Наредба №6/01.11.2011 г., а именно достъпът до определените специални гишета на пощенските служби, приемащи ценни пратки и извършващи парични дейности, да се наблюдава задължително със записващи технически средства за видеонаблюдение, като е регламентирано още и записите да се съхраняват 30 дни. Не е спорно и се установява от представения списък на пощенските станции III-та категория парични дейности в ОПС Хасково, РУ Пловдив „Български пощи“ ЕАД, че процесната пощенска станция в с.Д., общ.Х., е включена в него, като определената ѝ категория е трета. От своя страна обектите трета категория са такива, в които се извършват парични дейности и в които паричните средства в наличност са до 20 000 лева, съгласно Заповед №РД-08-9/13.01.2012 г. на Главен изпълнителен  директор на „Български пощи“ ЕАД. В тази връзка правилен е изводът на районния съд, че след като „Български пощи“ ЕАД е определило процесната пощенска станция като такава по ал.1 на чл.10 от Наредба №6/01.11.2011 г., а именно извършваща парични дейности и дейности по приемане на ценни пратки, и след като се установява, че парични дейности се осъществяват там, то за дружеството е било налице задължението, регламентирано в чл.10, ал.2 от Наредба №6/01.11.2011 г. – достъпът до специалното гише задължително да се наблюдава със записващи технически средства за видеонаблюдение и да се съхраняват записите 30 дни. Изпълнението на това задължение не се доказва по делото.

Ето защо касационната инстанция намира за изцяло правилно и обосновано приетото от районния съд, че е доказано извършването на процесното административно нарушение, поради което напълно законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството на посоченото в наказателното постановление основание.

Наведените в касационната жалба възражения са неоснователни. Посоченият чл.8, т.2 от Инструкция за охрана и опазване на имуществото и реда за организиране охраната при транспортиране на ценни пратки и товари в системата на „Български пощи“ ЕАД не води до по-различни изводи, доколкото системата за физическа защита е нещо различно и незасягащо императивно предвиденото в чл.10, ал.2 от Наредба №6/01.11.2011 г. задължение за видеонаблюдение на достъпа до гишета на пощенските служби, определени за осъществяване на парични дейности и дейности по приемане на ценни пратки. Това следва и от самото разграничение на двете задължения, направено в ал.2 и ал.3 на чл.10 от Наредба №6/01.11.2011 г., където видеонаблюдението е регламентирано като отделно задължение по отношение достъпа до специалните гишета по ал.1 на чл.10 от същата наредба, различно от задължението самата пощенска служба да се оборудва със система за физическа защита.

Неоснователно е и оплакването за неспазване на сроковете за съставяне на АУАН по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Изпълнението на задължението по чл.10, ал.2 от Наредба  №6/01.11.2011 г. не е обвързано с краен срок, поради което датата на нарушението 27.11.2018 г. съвпада с момента на проверката, като АУАН е съставен както в едногодишния срок от извършването на нарушението, така и в тримесечния срок от откриване на нарушителя.

За пълнота на мотивите следва да се посочи, че към настоящия момент, със ЗИДЗПУ, обн.ДВ бр.53 от 05.07.2019 г., разпоредбата на чл.106 от ЗПУ е отменена. Същевременно е създадена нова ал.2 в чл.105в от ЗПУ, според която за нарушение по ал.1, извършено от юридическо лице и едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 700 до 7000 лв. Независимо от настъпилата законодателна промяна, липсват основания за приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН, доколкото действащата към момента разпоредба на чл.105в, ал.2 от ЗПУ не се явява по-благоприятна за нарушителя.

По изложените съображения, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Решението на районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №135/17.07.2019 г., постановено по АНД №191 по описа на Харманлийския районен съд за 2019 година.

Решението е окончателно.  

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:   1.           

                  

 

          2.