Р
Е Ш Е Н И Е
260078/11.2.2021г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично заседание проведено на осемнадесети януари,
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 806/2020 г., по описа на ШРС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „Дива-65“ ЕООД гр. Шумен, против „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД гр. София, с участието на трето лице помагач на страната на
ищеца „БМ Лизинг“ ЕАД гр. София, с която в условията на първоначално,
обективно, кумулативно съединение са предявени осъдителни искове, с правно
основание, както следва: по чл. 405, ал. 1 КЗ с цена 18 938.94 лв. – обезщетение
за претърпени имуществени вреди на товарен автомобил „Скания Р 480”, с ДК № ***, с
рама ***, по Комбинирана
полица № ***за автомобилна застраховка „Каско+“, за което е издадена фактура №
*********/08.05.2019 г. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД с цена 1 999.11
лв. – обезщетение в размер на законната лихва върху претенцията за имуществени
вреди, считано от плащане на фактурата за ремонта - 09.05.2019 г. до подаване на
исковата молба - 26.05.2020 г., както и искане за присъждане на законна лихва
върху обезщетението за претърпени от ищеца имуществени вреди от деня
следващ подаването на исковата молба до окончателно плащане.
Ищецът
обосновава исковете си претенции твърдейки, че между ищеца и трето лице - „БМ
Лизинг” ЕАД било сключено Споразумение за заместване по Договор за финансов
лизинг от 10.08.2017 г., съгласно който ищецът се явявал лизингополучател на
Товарен автомобил „Скания Р 480”, с ДК № ***, двигател ***и рама ***. На
21.06.2018 г. между ищеца и ответника бил сключен Застрахователен договор - полица
№ ***, за комбинирана автомобилна застраховка „КАСКО+“, на процесния товарен
автомобил, със срок на действие от 21.06.2018 г. до 20.06.2019 г.. На
02.01.2019 г. служител на ищеца управлявал камиона в гр. Добрич. След
разтоварване на превозвания товар, шофьорът задействал механизмът за спускане
на коша и потеглил в посока пътен възел „Сердика“ като пътят минавал под
мостово съоръжение, намиращо се на около 50 метра от мястото на тръгване.
Внезапно, поради техническа повреда, спускането на коша спряло и камионът се
ударил моста в основата. В резултат на автомобила били нанесени щети, за които
бил надлежно уведомен лизингодателя, както и застрахователя „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД. Лизингодателят не проявил активност във връзка с настъпилото
събитие, като указал на ищеца да предяви претенции към застрахователя –
ответника. На същата дата при застрахователя била заведена щета №
44012711900073 и след оглед от страна на експерт на ответната страна бил
изготвен Опис - заключение, в което подробно били описани настъпилите щети по
МПС, съгласно който описаните части са за подмяна. До ищеца било изпратено
Уведомление от 16.01.2019 г., което по същество било отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение. В същото се посочвало, че съгласно т. 9.8 от
раздел I на ОУ за автомобилна застраховка „КАСКО+“ „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД
не покрива щети вследствие на проявена груба небрежност и нанесените щети не
представлявали покрит риск по застрахователния договор. Ищецът счита за
незаконосъобразно отказаното плащане на застрахователно обезщетение, като
намира, че щетите на застрахования автомобил са нанесени вследствие на внезапно
възникнала техническа повреда, а не в резултат на проявена небрежност от
работника на ищеца. В случай, че клаузата на т. 9.8 от раздел I на ОУ за
автомобилна застраховка „Каско+“ на ответника е приложима счита същата за
нищожна, като противоречаща на добрите нрави. Предвид поведението на ответника
и бездействието на лизингодателя, извършил ремонт на автомобила в сервиз, за
което платил сумата от 18 938.94 лв. по Фактура № **********/08.05.2019 г.. На
18.06.2019 г. между „БМ Лизинг” ЕАД и ищеца бил сключен Договор за прехвърляне
на собствеността върху МПС и след пререгистрацията в КАТ, същото вече било с нов
ДК № ***. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му
плати сумата от 20 938.05 лв. от която: 18 938.94 лева - за ремонт на
застрахования ТА „Скания Р 480”, с ДК № *** и рама *** по фактура № *********/08.05.2019
г. и 1999.11 лева - законна лихва считано от датата на плащане на фактурата за
ремонта 09.05.2019 г. до подаване на исковата молба - 22.05.2020 г., както и
законна лихва върху главницата от деня следващ подаването на исковата молба до
окончателно плащане. Предендира разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът подава писмен отговор на исковата молба като
намира исковете за допустими, но неоснователни. Счита, че описаните
механизъм и щети не са настъпили по описания начина, както и оспорва наличие на
пряка причинно-следствена връзка между твърдяното събитие и настъпилия
резултат. Прави възражение, че е налице изключен застрахователен риск по смисъла
на т. 9.1.8 от ОУ, поради проява на груба небрежност от страна на водача на
застрахования автомобил, обосновано с твърдението, че след разтоварване забравил да
свали коша на управляваното МПС. В условията на евентуалност прави възражение
за съпричиняване на вредоносен резултат от водача на автомобила, което е основание за
намаляване размера на обезщетението, поради
което моли съдът да намали претендираното обезщетение с ½, обосновано с
твърдението, че е нарушил изискванията за безопасност при експлоатацията на
влекача, тъй като преди настъпване на застрахователното събитие бил длъжен да
не извършва действия, с които увеличава поетия от застрахователя риск и да не
допуска рискът да бъде увеличен от други лица или вещи - задължения по
застрахователния договор. В условията на евентуалност, моли обезщетението да не
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична
увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго /чл. 400, ал. 2 КЗ/,
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид,
тъй като намира, че търсеният размер обезщетение е завишен и неотговарящ на
реално претърпените вреди, които подлежат на обезщетяване съгласно чл. 386, ал.
2 КЗ и договореното в ОУ.
Третото
лице помагач на страната на ищеца „БМ Лизинг“ ЕАД гр. София не взема становище.
В
проведените открити съдебни заседания ищецът, чрез процесуален представител,
поддържа исковете, а процесуалният представител на ответника поддържа отговора.
Третото лице помагач, не се явява и не взема становище.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност и
поотделно, ШРС – девети състав прие за установено от фактическа страна
следното:
Със Споразумение за заместване по
Договор за финансов лизинг № 20170612/21.06.2017 г. /л. 7/, за обект на ползване ТА: „Scania“, Модел: Р 480; Шаси:
№ ***; Двигател: ***; Година на производство: 02.2010 г., с ДК № ***, съгласно
Свидетелство за регистрация I част № ***/л. 47/, сключен при Общи условия
на „БМ Лизинг“ /л. 13/, финансиран по Програма „Лизинг лайн“ към ТБ „Българска
банка за развитие” /ББР/, съгласно Приложение № 3 /л. 21/, ищецът замества бивш
лизингополучател “Мега Енерджи 9” ЕООД.
От представената полица №
***/л. 28/,
се установява че между страните има сключена Автомобилна застраховка „КАСКО+“,
при Общи
условия на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД /л. 29/, валидна за периода от 00.00 ч. на 21.06.2018 г. до 23.59 ч.
на 20.06.2019 г.,
за ТА „Скания“, с ДК № ***, при застрахователната
сума в размер на 65 180.00
евро и застрахователна премия 1 263.93 евро, с ДДС, с
покрити рискове: пълно
автокаско и допълнителни договорености: доверен сервиз.
От Книга
за инструктаж на Дива 65 ЕООД /л. 102/,
се установя че водачът на товарния автомобил Р. С.
е бил начално инструктиран на 12.05.2014 г., а от Книга за инструктаж на Дива 65 ЕООД /л. 104/ - периодично инструктиран
по безопасност и здраве при работа, като последният
такъв инструктаж преди събитието е на 02.08.2018 г.
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2400-19-01
системен peг. № 2019-1035-1 от 05.01.2019 г. /л. 48/, Акт
за установяване на административно нарушение № 7/02.01.2018
г. /л. 100/ и Наказателно
постановление № 19-0851-000007 от 17.01.2019 г., /л. 99/, по описа на ОДМВР
Добрич, сектор Пътна Полиция, се установява, че на Р.
П. С. е
наложена глоба в размер на 20 лв., затова че на 02.01.2019 г., като водач на товарен автомобил – Скания,
Р 480,
с ДК № ***, след като
разтоварил асфалта който пренася,
забравя да свали в товарния кош, продължава
своето движение и с него удря долната част на моста,
под който трябва да премине, като допуска ПТП с
материални щети.
Съгласно Опис-заключение по
щета 44012711900073/02.01.2019 г. /л. 45/, след подадено Уведомление
за щета /л. 74/, на
03.01.2019 г. от експерт на ответника са констатирани увредени
детайли по ТА с ДК № ***, които според заключението са за подмяна, а част от
същите - за боядисване.
С Писмо
изх. № 0-92-742/16.01.2019 г. /л. 46/, по описа на
„ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ответникът отказва плащане на застрахователно обезщетение
по заведената при
него щета 44012711900073/02.01.2019 г.,
като намира, че декларираното
събитие не е покрит риск по застрахователния договор,
тъй като на основание т. 9.8. от раздел I на ОУ
за автомобилна застрахова „Каско+, Застрахователя не покрива щети вследствие на
проявена груба небрежност.
Съгласно Фактура № **********/08.05.2019 г. /л. 49/, процесният автомобил е ремонтиран по поръчка на ищеца
от „Балгериан Трак Сървисиз“ ООД, за сумата 18 938.94
лв., с ДДС, платена с Преводно нареждане с реф. № 20190509029980010321/09.05.2019
г. /л. 51/.
От
Заключението на допуснатата по делото СТЕ /л. 133/ се установява, че височината
на най-горната част при изправен кош на автомобила е 6.40 м., а височината
на най-ниската част на моста е 4.92 м., като не е изключена
възможността, предвид сложната система за повдигане и
сваляне на коша,
ПТП – то довело до щети
по товарният автомобил, да е настъпило вследствие на внезапна
техническа повреда. Според вещото лице изискванията
по отношение на правилата за техническа и безопасна експлоатация с кош на
товарен автомобил тип-самосвал са, че автомобилът не следва да се привежда в
движение при вдигнат или не свален кош, но не е в
състояние да отговори дали водачът е спазил тези изисквания, като в
случай, че не се е съобразил с правилата при товаро-разтоварните
дейности, неговите действия биха довели до причиняване на процесното ПТП. Според заключението всички описани в Опис - заключението от
03.01.2019 година щети са в причинно - следствена връзка с описаното събитие.
Вещото лице е установило, че са извършени ремонти, част от които са по
фактура № **********/08.05.2019 г., а друга част
с участието на собственика. Стойността на
извършения ремонт и положения труд възлиза на стойност 18 938,94 лева,
с ДДС.
С
Договор от 18.06.2019 г. /л. 56/
„БМ Лизинг“ ЕАД
прехвърля на ищеца собствеността върху процесното МПС, след което е издадено
ново Свидетелство № ***/л. 59/ за
регистрация на автомобила,
като му е даден нов ДК №
***.
Представени
са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.
Съдът,
въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и
в съвкупност, извежда следните правни изводи:
Основателността
на иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ е предпоставено от установяване от ищеца, при условията на пълно и главно даказване,
че между него и ответника е сключен валиден договор за застраховка;
че на посочената дата е настъпило застрахователно събитие по описания начин, в следствие, на което са били нанесени
претендираните щети, чийто размер е равен на заявения, включващ разходите за
тяхното поправяне /материали и труд/. Ответникът следва да докаже
правоизключващите си възражения, които в случая са: 1/че описаните механизъм и щети не са
настъпили по твърдяния в исковата молба начин, както и за липса на пряка
причинно-следствена връзка между твърдяното събитие и настъпилия резултат; 2/за наличие
на изключен застрахователен риск по смисъла на т. 9.1.8 от ОУ, поради проява на
груба небрежност от страна на водача на застрахования автомобил; 3/в условията на евентуалност за
съпричиняване на
вредоносен резултат от водача
на автомобила, тъй като преди настъпване на застрахователното събитие нарушил
изискванията за безопасност при експлоатацията на влекача;
4/в условията на евентуалност за
присъждане на обезщетение, което да не надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество.
Страните не спорят, че са
били обвързани по силата на Договор за застраховка „Каско+”, валиден за периода от 00.00 ч. на 21.06.2018 г. до
23.59 ч. на 20.06.2019 г., по застрахователна полица № ***/21.06.2018 г., за ТА „Скания“, с ДК № ***,
собственост на „БМ Лизинг“, предоставен за ползване на ищеца, заместил със Споразумение за заместване по
Договор за финансов лизинг № 20170612/21.06.2017 г. бивш лизингополучател “Мега
Енерджи 9” ЕООД. Застрахователният
договор е сключен при Общи условия, чието приемане
от застрахования е удостоверено чрез представяне на
заверен препис от полицата, поради което следва да се приеме, че
застраховката е валидна. Безспорно е също, че застраховката
„Каско+”, обхваща клаузите „Пълно автокаско”, „Супер“,
„Тотална загуба“
и „Кражба и грабеж на цяло МПС“, като застрахователят носи риска от настъпване на
повреда или пълна загуба на автомобила, включително и вследствие на ПТП с покрити рискове: „Пълно каско“ и допълнителни договорености: „Доверен сервиз“.
Страните не спорят, а и от
доказателствата по делото еднозначно се установява, че на
02.01.2019 г. служител на ищеца /свидетелят Р. С./,
управлявал камиона в гр. Добрич, като след разтоварване на превозвания асфалт,
задействал механизма за спускане на коша и потеглил в посока пътен възел
„Сердика“. Пътят минавал под мостово съоръжение, чиято височина на най-ниската
част е 4.92 м., намиращо се на около 50 метра от мястото на тръгване. Предвид,
че кошът не се бил спуснал напълно, камионът се ударил в основата на моста. В
резултат по автомобила били нанесени щети, за които ответникът бил надлежно
уведомен, като на същата дата била заведена щета № 44012711900073 и след оглед
от страна на експерт на ответната страна бил изготвен Опис - заключение, в
което били описани настъпилите вреди, в това число и кои части по автомобила са
за подмяна.
Застрахователният
договор обхваща датата на ПТП - 02.01.2019 г. Съгласно неоспореното заключение
по автотехническата експертиза всички описани в Опис - заключението от
03.01.2019 година щети по автомобила са в причинно - следствена връзка с
настъпилото събитие, а извършените ремонти, в това число и положения труд, част
от които са по фактура № **********/08.05.2019 г., а друга част с участието на
собственика, са на стойност 18 938,94 лева, с ДДС.
Гореизложеното
обуславя извода, че е настъпило ПТП, в
резултат на което на застрахования автомобил са причинени вреди, за които
съгласно постигнатите между страните уговорки, застрахователят носи риска. Ето
защо, съдът намира за неоснователно възражението на въззиваемото дружество, че описаните механизъм и щети не са
настъпили по твърдяния в исковата молба начин, както и за липса на пряка
причинно-следствена връзка между твърдяното събитие и настъпилия вредоносен резултат, с
оглед на което и не е налице предвиденото т. 9.3.1 от Общите условия основание,
застрахователят да откаже плащане на застрахователно обезщетение.
В
тази връзка следва да се разгледа предявеното от ответника възражение за
наличие на предпоставки за освобождаването му от задължението за плащане на
обезщетение, поради това, че водачът на застрахования автомобил е проявил груба
небрежност, обосновано с твърдението, че след
разтоварване забравил да свали коша на управляваното МПС
Едно
от основанията за отказ на застрахователя да плати застрахователно обезщетение съгласно
разпоредбата на чл. 408, ал. 1 КЗ е неизпълнение на задължение
по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с
оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие -
чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ. Съгласно
т. 9.1.8 от Общите условия към застраховка „Каско+”
застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети, настъпили в
резултат на проявена груба небрежност на застрахования, респективно лица, на
които застрахования е предоставил МПС. Съдът намира, че застрахованият ищец е
обвързан от представените и приобщени към доказателствения материал Общи
условия, като същият не оспорва това обстоятелство. Следователно е налице
задължение предвидено в застрахователния договор. Тежестта на доказване, че е
налице изключен риск по смисъла на т. 9.1.8 от ОУ е на застрахователя, който
трябва да докаже твърдените действия, извършени от застрахования, при които е
увреден застрахования автомобил, съставляващи груба небрежност. В
тази връзка ответникът –
застраховател са позовава на Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица, Акта за установяване на
административното нарушение и Наказателното постановление по описа на ОД МВР –
Добрич, в които е отразено, че „водачът на
товарния автомобил „Скания Р480“ забравил да свали коша”. Ищецът оспорва тези писмени доказателства в тази част, поради което е допуснато провеждане на производство по чл. 193 ГПК, в хода на което оспорващата страна не е направила нарочни
доказателствени искания, поради което отразеното в оспорените документи подлежи на преценка въз основа на събраните по общия ред
гласни доказателства и заключение на СТЕ.
Небрежността в гражданското право е неполагане на
дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена
категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й. В теорията и практиката се приема, че небрежност е налице
тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно
изпълнение, не е положил онази грижа, която дължи при предоставяне на
изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност се различава от
обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена форма на
небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен
модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия,
неполагане на значително по-елементарна степен на загриженост. В този смисъл
грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към
увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на
грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и
най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Изводът
за наличие или липса на груба небрежност в поведението на даден правен субект,
е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, като
съдът въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по делото
следва да прецени дали поведението на причинителя на застрахователното събитие,
съставлява действие, което може да се квалифицира като груба небрежност. Груба
небрежност при управление на МПС, съобразно Определение № 244/12.04.2011 г. тд
№ 882/2010 г., II т. о. на ВКС, е съзнателно, виновно, противоправно поведение
на застрахования, насочено към настъпване на застрахователното събитие, което
се обективира в нарушаване на правилата за движение по пътищата, при съзнанието
на застрахования, че е възможно да увреди застрахованото имущество.
Настоящият
състав намира, че при установения механизъм на ПТП, не може да се направи
обоснован извод за груба небрежност, проявена от водача на застрахования
автомобил. От една страна предвид, че не всяко нарушение на правилата за движение и безопасност съставлява груба небрежност, недопустимо
е застрахователят по имуществена застраховка „Каско” да откаже да плати
застрахователно обезщетение с мотив - проявена груба небрежност от страна на
потребителя на застрахователната услуга, след като същият не е дал ясна
квалификация на това понятие в застрахователния договор. В тази връзка,
недопустимо е и застрахователят по свое усмотрение да определя кое поведение се
приема за „груба небрежност”, едва след настъпване на застрахователното
събитие, без да е определил това предварително, без да го е разграничил от
обикновената небрежност и без предварително да го е свел на вниманието на потребител
на застрахователни услуги, предвид и липсата на легална дефиниция. От друга
страна Протоколът за ПТП и Актът за установяване на административното нарушение
са съставени след посещение от длъжностното лица на мястото на произшествието.
Ето защо по отношение на възприетите от съставителя факти, а именно мястото, на
което е открито МПС, начина, по който е било разположено и видимите повреди по
него, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл.
179 ГПК. В тази част длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е
възприел при посещението си, поради което в свидетелстващата си част документът
обвързва съда с материална доказателствена сила. Процестните документи обаче
нямат обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм и причините за ПТП, описани в
него, защото произшествието не се е осъществило в присъствието на съставителя
на акта. Именно поради това обстоятелство причините за настъпване
на ПТП следва да се установят от останалите
събрани по делото доказателства. В показанията си свидетеля Я.П.
- младши инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Добрич съставил Протоколът за ПТП и Акта
за установяване на административното нарушение, твърди че не си спомня за
случая. От показанията на
свидетеля Р. С. –
служител при ищеца, чиито показания съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално
заинтересованост от изхода на делото, се установява, че било доста
студено, а
след като разтоварил асфалт гр. Добрич и пуснал коша, който падал
за 6-10 секунди, потеглил към изхода на базата преди кошът да слезе напълно,
като се движел с не повече от 5-6 км. и ударил моста. По делото не са представени доказателства за виновно неизпълнение на
задължението за спазване на правилата за движение и безопасност,
което да е осъзнавано от извършителя и е единствената причина за настъпването
на вредоносния резултат –застрахователното събитие. Вярно е, че на водача на
застрахования автомобил е наложено административно наказания за това, че след
като разтоварил асфалта който пренася, забравя да свали товарния кош,
продължава своето движение и с него удря долната част на моста, под който
трябва да премине, като допуска ПТП с материални щети, но това с оглед
събраните по делото доказателства, не е единствената причина за възникване на
произшествието. Налице е и друга обективна причина. От показанията на свидетеля Р.
С.
се установява, че на 02.01.2019 г., било
доста студено. Според Заключението на вещото лице по допуснатата по делото СТЕ
не е изключена възможността, предвид сложната система за повдигане и сваляне на
коша, ПТП – то довело до щети по товарният автомобил, да е настъпило вследствие
на внезапна техническа повреда. Действително ако водъчът беше изчакъл кошът на
товарния автомобил да се спусне до крайно положение, вероятно е щял да успе да премине
безпроблемно под мостовото съоръжение. Дори да се приеме, че е налице лоша
преценка, това действие на водача, не може да се квалифицира като груба
небрежност, тъй като липсват данни за непроявена минимална грижа. Такава грижа
би липсвала, ако например по делото бе установено, че шофьорът
е управлявал товарния автомобил след употреба на
алкохол/други упойващи вещества/ или изобщо не предприеме каквито и да са
действия за задействане механизма за сваляне на коша /„забрави да свали
коша”, както е посочено в оспорените писмени доказателства/,
което не бе установено еднозначно по делото, доколкото, съгласно заключението
на допуснатата
по делото СТЕ, при вдигнато положение на коша автомобилът се движи със
залюляване и водъчът има възможност да възприеме това вдигнато състояние, както
и, че при преминаване под моста кошът се е ударил в предната си горна част, а
предвид че височината
на най-горната част при изправен кош на автомобила е 6.40 м., а височината
на най-ниската част на моста е 4.92 м., следва, че шофьорът
е задействал механизма за сваляне, кошът се е свалил до
определено положение, но не напълно.
При
така установените обстоятелства настоящата инстанция приема, че не се доказва
водачът на застрахования автомобил да е проявил груба небрежност, даваща
основание на застрахователя да откаже плащане на застрахователното обезщетение, а
възражението на ответника за изключен риск следва да се приеме за неоснователно.
Относно
възражението на
застрахователя, за
съпричиняване на
вредоносния резултат.
Това възражение е
предявено в
условията на евентуалност, с искане за намаляване размера на претендираното застрахователното
обезщетение по реда на чл. 395, ал. 4 КЗ с ½. обосновано с твърдението, че водачът е нарушил
изискванията за безопасност при експлоатацията на влекача, тъй като преди
настъпване на застрахователното събитие бил длъжен да не извършва действия, с
които увеличава поетия от застрахователя риск и да не допуска рискът да бъде
увеличен от други лица или вещи - задължения по застрахователния договор. По
общо правило при деликт обезщетението може да се намали, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите. Без правно значение е дали е допринесъл
за увреждането със свои действия или със свои бездействия, съпричиняването е
„деяние“, което е в причинна връзка с увреждането и то влече своите последици
независимо от това дали е „виновно“ или „невиновно“. При деликта от трудова
дейност обезщетението може да се намали, ако работникът е допринесъл за
увреждането, като е допуснал груба небрежност. Съзнаваната небрежност
(самонадеяността) в наказателното право и грубата небрежност в гражданското
право са несъотносими, в наказателното право самонадеяността е форма на
небрежността, която е уредена отделно и има свое самостоятелно значение, докато
грубата небрежност в гражданското право е степен на небрежността (гражданското
право не различава формите на небрежността). При деликт от трудова дейност има
съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и
внимание и в нарушение на технологичните правила и на правилата за
безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на
дължимото обезщетение. Намаляване на отговорността може да има само при
съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност. Неспазването на правилата за безопасност е нарушение на трудовата
дисциплина, като в зависимост от вида на нарушените правила нарушението може да
бъде толкова тежко, че да обоснове дисциплинарно уволнение, но груба небрежност
е налице и когато неспазването на правилата за безопасност не е най-тежкото
нарушение на трудовата дисциплина, тъй като и съпричиняването при допусната
груба небрежност има своите степени (степен на съпричиняване/. Това което е
извършил водачът са технически действия, които е следвало да извърши с цел
привеждане на товарния автомобил в състояние за безопасно придвижване и не се
доказа да е извършил каквито и да са действия,
с които увеличава поетия от застрахователя риск. С оглед липсата на установена груба
небрежност от страна на водача
на автомобила,
неоснователно се явява и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.
Относно размера на
застрахователното обезщетение съдът съобрази разпоредбата
на
чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която същото трябва да бъде
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, в какъвто смисъл е и предявеното от ответника, в условията на
евентуалност възражение, обосновано с твърдението че търсеният размер е завишен и неотговарящ на реално
претърпените вреди, които подлежат на обезщетяване съгласно договореното в ОУ. По общо правило за действителна се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със същото
качество - чл. 400, ал. 1 КЗ, а за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл.
400, ал. 2 КЗ. В процесния случай, съгласно приетото и неоспореното Заключението
на допуснатата по делото СТЕ,
всички описани в Опис - заключението от
03.01.2019 година щети са остойностени при ремонта на пострадалия автомобил като част
от сащите са описани във фактура № **********/08.05.2019 г., а друга част
са отстранени с участието на собственика, при което извършеният
ремонт и положения труд възлиза на 18 938,94
лева, с ДДС. Следователно
застрахователят дължи застрахователно обезщетение в претендилрания размер от 18
938,94 лева, с ДДС, ведно със законната лихва върху обезщетението от деня
следващ подаването на исковата молба до окончателно плащане.
Основателността
на обуславящия иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ предпоставя
основателност и на обусловения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва върху
претенцията за имуществени вреди, считано от плащане на фактурата за ремонта -
09.05.2019 г. до подаване на исковата молба - 26.05.2020 г., при условие, че
ответникът е изпаднал в забава, като на доказване подлежи и че претендираната
мораторна лихва е в сочените размери.
По
отношение изпадането в забава на ответника относно претенцията за лихва върху
застрахователното обезщетение за период до подаване на исковата молба, съдът
намира следното: Съгласно чл. 409 КЗ, застрахователят
дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение
след изтичане срока по чл. 405 КЗ, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 КЗ. По
смисъла на чл. 380, ал. 3 вр. ал. 1 КЗ,
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи
към застрахователя писмена застрахователна претенция с предявяването,
на която да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се
извършат плащанията от страна на застрахователя, а непредставянето на данни за
банковата сметка има последиците на забава на кредитора по отношение на
плащането, като застрахователят не дължи лихва. По делото не са налице
доказателства, от които да се установи, че преди предявяване на исковата молба ищецът
е предоставил пълни и точни данни за банкова сметка, ***на на застрахователя -
в подаденото на 03.01.2019 г. Уведомление за
щета /л. 74/, не е посочен намер на банкова сметка, ***а сумата от 1
999.11 лв. претендирана като обезщетение за забава върху претенцията за
имуществени вреди, считано от плащане на фактурата за ремонта - 09.05.2019 г.
до подаване на исковата молба - 26.05.2020 г., се явява неоснователна и следва
да се отхвърли.
Относно разноските:
Двете страни правят искания за присъждасне на разноски. С
оглед изхода от спора в тежест на ответника следва да бъдат присъдени
разноските на ищеца за платени държавни такси,
възнаграждения за вещо лице и
адвокатско възнаграждение,
съразмерно уважената част от исковете, които съгласно представен Списък по чл. 80 ГПК /л. 155/,
възлизат на 2 291.12 лева, като общият
дължим размер е 2072.48 лева. В
полза на ответника, следва да бъдат присъдени разноски, съгласно списък по чл.
80 ГПК /л. 156/, съразмерно отхвърлената част от исковете, в размер на 147.70
лева.
Водим от горното съдът,
Р Е Ш И:
Осъжда „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „***,
да плати на Дива - 65” ЕООД, с ЕИК
***, седалище
и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „***” № 5, ет. 5 ап. 9,
сумата 18 938.94 (осемнадесет хиляди деветстотин
тридесет и осем лева и деветдесет и четири стотинки) лева – обезщетение за претърпени
имуществени вреди на товарен автомобил „Скания Р 480”, с ДК № *** и рама ***, по
Комбинирана полица № ***за
автомобилна застраховка „Каско+“, за което е издадена фактура №
*********/08.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата следваща
подаването на исковата молба – 27.05.2021 г. до окончателното плащане на
главницата, на основание чл. 405, ал. 1 Кодекса за застраховане.
Отхвърля предявеният
осъдителен иск, с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от Дива - 65” ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „***” № 5,
ет. 5 ап. 9 срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК ***, седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „***, за сумата 1 999.11 (хиляда деветстотин деветдесет и девет лева и единадесет стотинки) лева – обезщетение в размер на законната лихва върху претенцията за имуществени
вреди, считано от плащане на фактурата за ремонта - 09.05.2019 г. до подаване на
исковата молба - 26.05.2020 г, като неснователен.
Осъжда „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „***, да плати на Дива - 65” ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „***” № 5, ет. 5 ап. 9, сумата 2072.48 (две хиляди и седемдесет и два лева и четиридесет и осем стотинки) лева, представляваща направените разноски за държавни такси, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда Дива - 65” ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „***” № 5, ет. 5 ап. 9, да плати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „***, сумата 147.70 (сто четиридесет и седем лева и седемдесет стотинки) лева, представляваща направените разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:……………..