Р Е Ш Е Н И Е
№ 3251
гр.
Варна, 11.10.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДВАДЕСЕТ
И ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание
на пети
октомври през две хиляди и десета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Ж. МАРКОВА
при секретаря М.Д.,***/2010 г., докладвано от съдията, за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД (към който, в с.з. на 18.05.2010 г., по
реда на чл. 214, ал. 1, изр последно ГПК, е преминато
от установителен иск, с пр. осн.
чл. 124, ал. 1 ГПК и след като в с.з. на * г. ищецът изрично е заявил, че не
предявява установителен иск) от С.Г.Д., ЕГН * срещу „*,
за осъждане на ответника да върне получената без основание сума 1322.67 лв.,
представляваща недължимо платена корекция на сметка
за ел. енергия за периода 08.01.2009 г. – 24.06.2009 г., ведно със законната
лихва от предявяването на иска и разноските по делото. Ищецът сочи, че на 24.06.2009 г. била извършена
проверка на средството за търговско измерване в жилищната сграда където се
намира жилището му, като резултатите от проверката са описани в протокол № *
г., който протокол не му бил връчен, същият бил подписан от непознато за него
лице. Твърди, че на основание констатираната при проверката грешка и извършена
в последствие метрологична експертиза му била начислена за плащане процесната сума, като за сумата била издадена фактура № *
г., която ищецът под страх от спиране на ел. захранването бил принуден да
заплати. Сочи, че ответникът е получил сумата без на практика да са били налице
основания за начисляването й, и без да
са спазени изискванията за извършване на такава корекция.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е депозирал писмен
отговор по първоначално предявения иск с правно основание чл. 124 ГПК, като
заявява, че сумата е начислена правилно и се дължи. Впоследствие при
преминаването към осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, въпреки
дадената възможност отговор не е депозирал.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за
установено от фактическа страна
следното:
Съгласно представената по делото справка за корекция
на сметки при неизмерване или неправилно измерване на
ел. енергия на основание чл. 38, ал. 3, т. 1 от Общите условия на договорите за
пренос е начислена корекция, възоснова на констативен
протокол № *., за периода 08.01.2009 г. -
24.06.2009 г. по клиентски № *, начислена е за
доплащане дневна енергия 5315.588 квтч. И нощна
енергия 1844.766 квтч.
От представените фискални бонове от
29.09.2009 г. се установява, че сумата по фактура № * в размер на 1322.67 лв. е
заплатена.
На * г. е извършена проверка от
служители на *. Съставен е протокол № * От протокола е видно, че е измерена грешка
„-82.94 %” и СТИ е подменено и предадено за експертиза.
От представеният по делото констативен протокол от
БИМ, РО – Русе, сектор В. Търново, се установява, че след отваряне е установено
прекъснат извод на токовата верига и свързан последователно към него
допълнителен съпротивителен елемент, между клемовия
блок и платката. Измерени са различни стойности на грешка при различно
натоварване.
По делото са назначени и изслушани съдебно-техническа
и съдебно-счетоводна експертизи, заключенията по които, неоспорени
от страните и приети от съда като компетентни и безпристрастно дадени, са
приобщени към доказателствата по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД полученото без основание
подлежи на връщане. При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да
установи, че е заплатил процесната сума,
представляваща корекция за потребена и неотчетена ел.
енергия, а ответникът, че такава сума му се следва на годно основание. Не се
спори между страните и се установява от доказателствата по делото, че ищецът е
заплатил процесната сума, предмет на предявения иск,
съответно като корекция на сметката му за минал период от време.
Ответникът „* АД следва да установи при условията на пълно и главно
доказване, че количеството електроенергия, посочено в справката за корекция е
доставено и потребено, но не е отчетено, поради
неизправност на средството за търговско измерване, и в тази връзка сумата е
била начислена съобразно одобрените и приети Общи условия на ответника и
съответства на доставената и потребена ел. енергия,
че са налице основания за начисляване на неустойка и за прекъсване на ел.
захранването.
В хода на настоящото производство съгласно събраните по делото
доказателства съдът приема, че не се установи наличието на нито една от
предпоставките, водещи до възникване на договорното право на ответника да
коригира сметката за ел. Енергия и да начислява неустойка, в тази връзка и
сумите се явяват дадени без основание.
По делото не се спори, че ищеца е потребител на ел. енергия и че имотът,
където е монтирано процесното СТИ, е бил присъединен
към ел. мрежа, поради което тя има задължението да заплаща използваната ел.
енергия. По делото са представени и Общите условия на договорите за пренос и
продажба на ел. енергия, както и доказателства за влизането им в сила, поради
което съдът приема, че същите са станали част от договора между страните по
делото, от едно страна и ищцата и „*” АД, от друга. Въпреки това обаче, ответникът
не доказа, че начисленото като корекция количество ел. енергия е доставено и потребено от ищеца, поради което да се дължи нейното
заплащане. Установяването на това обстоятелство е безспорно необходимо, предвид
това, че ел. енергията е движима вещ и като такава, нейната продажба се
подчинява на общите правила на договора за продажба и в частност на договора за
търговска продажба, доколкото ответникът е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В
тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално
предоставена стока. В този смисъл е решение № 1081/07.02.2008 г., постановено
по търг. дело № 657/2007 г. на ВКС.
На самостоятелно основание следва да се коментира, че ответникът не
установи изпълнение на вменените задължения за
извършване на периодични и контролни проверки за изправността на СТИ. В
задължение на * собственик на ел. съоръженията и в частност на СТИ, както по
силата на закона (чл. 44 от Закона за измерванията, лицата, които използват
средства за измерване, са длъжни да осигуряват техническата им изправност, да
ги заявяват и представят за последваща проверка в Българския институт по
метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено
за проверка), така и по силата на собствените си Общи условия да извършва
периодични и контролни проверки. Данни за извършвани периодични и контролни
проверки (с изключение на процесната), по делото
няма. В тази връзка съдът намира, че „*, не е проявило грижата за добросъвестно
изпълнение на договорните си задължения, по см. на чл. 63 от ЗЗД, както и не е
проявил отговорност към вещ, чийто собственик е. Доколкото дейността на двете
цитирани дружества са обвързани, както договорно, така и функционално, за
неизпълнение на задължения на което и да е дружество, отговорност не следва да
бъде вменявана в тяжест на
крайния потребител. В конкретния случай макар и корекцията да не е извършена за
предвидения в чл. 38, ал. 4 от ОУ за пренос максимален срок, недоказано остана
обстоятелството по какъв начин е избран период на корекция – 167 дни, с какви
събития евентуално е свързана началната му дата.
На следващо место, съдът намира, че извършената проверка е непротивоставима на ищцата. Констативният протокол от
проведената проверка, е частен свидетелстващ документ, който не се ползва с
материална доказателствена сила и не обвързва съда да възприеме констатациите
на авторите му. Настощият състав намира, че доколкото
в конкретния казус се касае за двустранен договор, то за да възникнат по него твърдяни права или задължения, е необходимо възникването им
да е обективирано в надлежно подписан от двете страни
по договора документ, респективно от техни представители. По този начин
фактическите констатации и резултатите от проверката се довеждат до знанието на
потребителя и същевременно той удостоверява с подписа си неизгодния за себе си
факт – разминаването в потребената и отчетената ел.
енергия. Точно това принципно правило е залегнало в нормата на чл. 61, ал. 1 от
ОУ на „* АД. Ако се приеме, че актът от проверката, макар и неподписан от
потребителя, може да бъде правопораждащо основание за
корекцията, то това би означавало, че търговецът недобросъвестно заобикаля чл.
16 от собствените си Общи условия и поставя контрагента си в неравноправно
положение, вменявайки му индиректно и други задължения освен предвидените в
договора.
По изложените съображения, след като ответникът не установи по несъмнен
начин, че изчислената вследствие на корекцията, сума му се следва, полученото
се явява без основание и се дължи връщането му.
На осн. Чл. 214, ал. 1 ГПК,
вр. Чл. 86 ЗЗД следва да бъде присъдена и законната
лихва, считано от предявяването на иска – 01.02.2010 г.
На осн. Чл. 78, ал. 1 ГПК и в
съответствие с направеното искане на ищеца следва да бъдат присъдени разноските
по делото, съобразно представените представения списък и доказателства, в
размер на 702.91 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА * ДА ВЪРНЕ НА С.Г.Д., ЕГН
**********,***«*, получената без основание, сума 1322.67 лв., (хиляда триста двадесет и два
лева и 67 ст.), недължимо платена корекция на
сметка за ел. енергия за периода 08.01.2009 г. – 24.06.2009 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяването на иска - 01.02.2010 г. до
окончателното изплащане, на основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „* ДА ЗАПЛАТИ НА С.Г.Д., ЕГН *, сумата от 702.91 лв. (седемстотин и два лева и 91 ст.), съдебно деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред ВОС в 2 - седмичен срок от връчването му със съобщение на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: