РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 29.10.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 208 / 2020 год. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по гл. Десета, раздел І от АПК.
В Ловешкия административен съд е постъпила
жалба от „****” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: с. ******,
Община Априлци, Област Ловеч, ул. „******, чрез адв. О.Б.
от ПАК, съдебен адрес: ***, срещу Акт за установяване на публично държавно
вземане № 11/312/02884/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/6609/06.03.2020 г. на
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.
С обжалвания АУПДВ е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане на „****” ЕООД, ЕИК ******, в размер
на 251 827,93 лв. (двеста петдесет и една хиляди, осемстотин двадесет и
седем лева, и деветдесет и три стотинки), което вземане, като най-голямо по
размер представлява окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ по акта, съгласно таблица 3. Обжалваният АУПДВ е издаден на
основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 2, чл.16, ал. 2, вр. т. 6 и т .19 от ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа
за създаване и развитие на микропредприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., както и на
основание т. 4.4, буква „б“ и т. 8.1, предложение първо от Договор № 11/312/02884
от 27.10.2014 г., във връзка с неизпълнението на чл. 2 и чл. 16, ал. 2 от
Наредба № 29 от 11.08.2008 г., както и т.4.12 и т. 4.18 от договор №
11/312/02884 от 27.10.2014 г., както и на основание чл. 59, ал. 1 и 2 от
Административно-процесуалния кодекс и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК,
чл.20а, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители.
Жалбоподателят сочи, че производството по издаване на АУПДВ е открито с писмо с изх. № 01-2600/6609 от 30.10.2019 г. на ДФ „Земеделие“. Жалбоподателят намира, че обжалвания АУПДВ е незаконосъобразен, поради това, че претендираното задължение не е определено с предвидения в закона акт, т.е. не е спазена предвидената в закона форма. Жалбоподателят сочи, че няма спор и се установява от писмените доказателства, че между ДФ „Земеделие“ и „****“ ЕООД е бил сключен Договор №11/312/02884 от 27.10.2014 г. по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г., предмет на който е СМР и доставка на оборудване и обзавеждане на къща за гости с. ******, по който е изплатена субсидия в размер на 251 827,93лв. Жалбоподателят сочи, че Съгласно § 1, т. 2, б. „а“ от ПРАВИЛА за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. „мониторинговият период“ за договорите, сключени преди 1 януари 2015 г., е пет години, считано от датата на сключването му. Поради това сочи, че “мониторинговият период“ по сключения между „****“ ЕООД и ДФ „Земеделие“ договор е изтекъл на 27.10.2019 г., т. е. преди образуване на административното производство по издаване на оспорения административен акт. Поради това жалбоподателят сочи, че § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП е неприложим за процесния случай, като приложима е разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г./, както и чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ. Жалбоподателят излага и аргументи за незаконосъобразност на обжалвания акт, поради това, че издателят при определяне на сумите, подлежащи та възстановяване се е позовал на „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програма за развитие на селските райони 2007-2013“, като сочи, че при подписване на процесния договор на 27.10.2014 г. тези правила не са съществували. В заключение се моли съда да отмени Акт за установяване на публично държавно вземане № 11/312/02884/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/6609/06.03.2020 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. О.Б. от ПАК, която поддържа жалбата, излага подробни аргументи за отмяна на обжалвания АУПДВ в съдебно заседание и в писмена защита, сочи съдебна практика на ВАС в подкрепа на тезата си, като претендира разноски, съгласно списък на разноските в размер общо на 1850 лв.
Ответникът – Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, в писмени становища, в съдебно заседание чрез адв. М.А. от САК и адв. Д. П. от САК, както и в писмена защита чрез адв. М.А. от САК, излага подробни аргументи за отхвърляне на жалбата и за законосъобразност на обжалвания АУПДВ. Ответникът също сочи съдебна практика на ВАС, като сочи и аргументи за законосъобразност на АУПДВ относно вида на издадения акт. Ответникът намира, че дори да е следвало да бъде издадено решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ, то допуснатото нарушение не е съществено и не е основание за отмяна на обжалвания в настоящото производство акт, в който смисъл е и сочената от ответника съдебна практика на ВАС. Ответникът претендира и присъждане на разноски съгласно списък на разноските в размер, както следва на: 7 879,87 лв. - заплатен адвокатски хонорар и 460 лв. – депозит за вещо лице.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, считано от съобщението на обжалвания акт на 30.03.2020 г. /на л. 493 от делото/, а жалбата е подадена на 13.04.2020 г., видно от писмено становище на ответника вх. № 3019/07.08.2020 г. на л. 490 от делото, в което ответникът ангажира изрично становище за допустимост на жалбата, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Следва да се отбележи, че двете страни сочат съдебна практика на ВАС и излагат подробни аргументи в подкрепа на тезите си.
При постановяване на настоящото решение настоящият състав на съда се съобрази с практика на ВАС в следните съдебни решения: Решение № 9684 от 28.09.2021 г. по адм.д. № 1262/2021 г. на ВАС, Решение № 8695 от 19.07.2021 г. по адм.д. № 2647/2021 г. на ВАС, Решение № 5571/10.05.2021 г. по адм.д. № 11903/2020 г. на ВАС, Решение № 6803 от 07.06.2021 г. по адм.д. № 1734/2021 г. на ВАС, Решение № 5872/21.05.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело № 11774/2019 г., Решение № 2709/19.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело № 9703/2018 г., Решение № 3184/28.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело № 7468/2018 г., Решение № 5040/04.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело № 4307/2018 г., Решение № 5317/24.04.2018 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело № 1945/2018 г., Решение № 4933/03.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело № 4912/2018 г. и др.
При преценката на съда с коя съдена практика на ВАС да се съобрази, решаващо е безспорно установеното по делото, че между страните - ДФ „Земеделие“ и „****“ ЕООД е бил сключен Договор №11/312/02884 от 27.10.2014 г. по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията“ от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г., както и че производството по издаване на оспорения АУПДВ е започнало с писмо с изх. № 01-2600/6609 от 30.10.2019 г. на ДФ „Земеделие“.
За пълнота следва да се посочи, че съдебната практика е константна относно довода на жалбоподателя за отмяна на оспорения АУПДВ във връзка с разпоредбите на „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програма за развитие на селските райони 2007-2013“, публикувани в ДВ бр. 69 от 30.08.2019 г.
Този довод на жалбоподателя е неоснователен, в който смисъл съдът се съобрази с константната съдена практика, вкл. в следните решения на ВАС: Решение № 6262 от 26.05.2021 г. по адм.д. № 326/2021 г. на ВАС, Решение № 2681 от 26.02.2021 г. по адм.д. № 13349/2020 г. на ВАС, Решение № 3618 от 10.03.2020 г., по адм.д. №14154/19г. на ВАС, оставено в сила с решение № 15545 от 15.12.2020 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 8071/2020 г. и мн. др.
Няма спор между страните, че Акт за установяване
на публично държавно вземане № 11/312/02884/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/6609/06.03.2020
г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” е издаден от
компетентен орган.
Съгласно § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ за Програмата за развитие на селските райони функциите на органи за управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието, храните и горите и от Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция, както това е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители и в актовете по неговото прилагане. Съгласно чл. 20, т. 2 и т. 3 от ЗПЗП изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ организира и ръководи дейността му и го представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и 2 от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП /нова - ДВ, бр. 2 от 2018г., изм., бр. 51 от 2019г., в сила от 28.06.2019г./ изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Компетентността на изпълнителният директор на ДФЗ произтича именно от тази разпоредба в посочената й приложима редакция, поради което липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Съдът намира, че оспореният АУПДВ е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа мотиви, но не е спазена формата за издаване на акта, както и е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила – отменително основание по чл. 146, т. 2 и чл. 146, т. 3 от АПК.
За да достигне до този извод съдът се съобрази със следните съдени решения на ВАС: Решение № 9684 от 28.09.2021 г. по адм.д. № 1262/2021 г. на ВАС, Решение № 8695 от 19.07.2021 г. по адм.д. № 2647/2021 г. на ВАС, Решение № 5571/10.05.2021 г. по адм.д. № 11903/2020 г. на ВАС, Решение № 6803 от 07.06.2021 г. по адм.д. № 1734/2021 г. на ВАС, Решение № 5872/21.05.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело № 11774/2019 г., Решение № 2709/19.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело № 9703/2018 г., Решение № 3184/28.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело № 7468/2018 г., Решение № 5040/04.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело № 4307/2018 г., Решение № 5317/24.04.2018 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело № 1945/2018 г., Решение № 4933/03.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело № 4912/2018 г. и др.
Между страните няма спор по фактите, които се установяват и от писмените доказателства и съдебно-икономическата експертиза.
Производството по издаване на обжалвания АУПДВ е открито с писмо с изх. № 01-2600/6609 от 30.10.2019 г. на ДФ „Земеделие“ на основание чл. 24, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от АПК.
Между ДФ „Земеделие“ и „****“ ЕООД е бил сключен Договор №11/312/02884 от 27.10.2014 г. по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията“ от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г., предмет на който е СМР и доставка на оборудване и обзавеждане на къща за гости с. ******, по който е изплатена субсидия в размер на 251 827,93лв.
Съгласно § 1, т. 2, б. „а“ от ПРАВИЛА за определяне на
размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 - 2013 г. „мониторинговият период“ за
договорите, сключени преди 1 януари 2015 г., е пет години, считано от датата на сключването му.
Поради това “мониторинговият период“ по сключения между „****“ ЕООД и ДФ „Земеделие“ договор е изтекъл на 27.10.2019 г., т. е. преди образуване на административното производство по издаване на оспорения административен акт на - 30.10.2019 г.
Съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /ДВ, бр. 2 от 2018 г./ -
започналите производства по
издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането
на мерките от ПРСР за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките
по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг.
Както беше посочено по-горе, в настоящия случай е изтекъл периодът на мониторинг на 27.10.2019 г., преди образуване на настоящото производство на 30.10.2019 г., поради което § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП е неприложим.
Към настоящия спор е приложима новата разпоредба на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г./, тъй като производството по издаването на оспорения АУПДВ е започнало на 30.10.2019 г., видно от уведомителното писмо по чл. 26 от АПК за откриване на производството и съгласно чл. 25, ал. 3 АПК, а обжалваният АУПДВ е издаден на 06.03.2020 г. В чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г./ е предвидено, че подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, дължима поради нарушение на договора, от страна на ползвателите на помощта и бенефициенти по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява неизпълнение на одобрени индикатори и основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон.
В процесния АУПДВ административният орган се позовава на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, съгласно който дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. Това основание, обаче, е приложимо само ако не е налице основание по ал. 6 за издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. Трайно е разбирането в съдебната практика, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. В този смисъл са налице множество съдебни актове, постановени от Върховния административен съд: Решение № 5872/21.05.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело № 11774/2019 г., Решение № 2709/19.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело № 9703/2018 г., Решение № 3184/28.02.2020 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело № 7468/2018 г., Решение № 5040/04.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело № 4307/2018 г., Решение № 5317/24.04.2018 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело № 1945/2018 г., Решение № 4933/03.04.2019 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело № 4912/2018 г. и др. Във всички тях е прието, че в този случай е налице материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, която представлява основание за налагане на финансова корекция с издаването на Решение по реда на чл. 73 от същия закон.
На основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП (Нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), АУПДВ за установяване на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се издава извън основанията по ал. 6, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ. От това следва, че хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност и само когато липсват основанията за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ.
Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУСЕСИФ (изм. - ДВ, бр. 85/2017 г.), според която след окончателното плащане по проект, неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, не изключва приложимостта на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП (ДВ, бр. 51/2019 г.). Тълкуването й съобразно чл. 46, ал. 1 от ЗНА, във връзка с другите алинеи на същия законов текст сочи, че под "извършване" на финансова корекция се разбира "изпълнение" в смисъла на възстановяване на средствата от съответния бенефициент, а не "установяване" по смисъла на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП.
Ето защо жалбата се явява основателна и следва да се отмени обжалвания АУПДВ.
Както беше посочено по-горе, неоснователно е възражението на жалбоподателя относно придаването на обратно действие на „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програма за развитие на селските райони 2007-2013“, като е налице константна съдебна практика за неоснователност на същото възражение в следния смисъл:
„Неоснователни са доводите в касационната жалба, че на
издадените Правила е придадено обратно действие, доколкото същите се прилагат
спрямо юридически факти, настъпили преди влизането им в сила, а именно през
проверявания период, обхващащ 2016 г. – 2018 г. Приетите от изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ - РА Правила не извършват преценка на юридически
факти - нарушения на задължения на бенефециерите по
мерките от ПРСР и не променят техните правни последици - възстановяване на
неправомерно получена финансова помощ. Преди приемане на Правилата и обн. ДВ бр. 69/2019 г., с Наредби по мерките от ПРСР се
установяват видовете нарушения и правните последици от тях, представляващи
основания за възстановяване на неправомерно изплатена финансова помощ.
Следва да се посочи, че разликата между обратната сила на правните норми и
действието им върху заварените правоотношения е, че при обратната сила се касае
за действие на правната норма върху юридически факти, които са се появили,
проявили и завършили своето действие до влизането в сила на новия закон. Докато
при действието върху заварени правоотношения се касае за юридически факти,
които са настъпили до влизането в сила на закона, но не са завършили действието
си. Принципът е, че юридическият факт придобива това правно действие, което му
предписва новия закон.
Освен това, за бенефециерът е имало яснота за
дължимото от него поведение за получаване и запазване на получената финансова
помощ в подписания договор за финансова помощ. Както в наредбата, така и в
договора са уредени задълженията на бенефециера и е
установена отговорността му при неизпълнение на тези задължения. Правилата
определят единствено размера на санкцията относно еднакви по степен, тежест и
продължителност нарушения ....... Тук е мястото да бъде посочено и че по
валидността и законосъобразността на посочените правила е налице влязло в сила
решение № 3618/10.03.2020 г. на Върховен административен съд, по адм. дело № 14154/2019 г., което е оставено в сила с
решение № 15545 от 15.12.2020 г. на петчленен състав на Върховния
административен съд по адм. д. № 8071/2020 г. Така
постановеното решение № 3618/10.03.2020 г. съгласно чл.193, ал.2 АПК има
действие по отношение на всички. Субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебния акт обвързват и страните по
настоящето дело, независимо че същите не са участвали в производството по дело
№ № 14154/2019 г. на основание чл. 193, ал. 2 АПК, а обективните предели се
простират до законосъобразността и действителността на целия подзаконов
нормативен акт. и на основание чл. 193, ал. 2 от АПК има действие спрямо
всички.“ /цитат от Решение № 6262 от 26.05.2021 г. по адм.д.
№ 326/2021 г. на ВАС/, като в същия смисъл са и Решение № 2681 от 26.02.2021 г.
по адм.д. № 13349/2020 г. на ВАС и мн. др.
Поради изложеното жалбата следва да бъде уважена на основание чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, като след отмяна на акта не се преклудира възможността издателят на същия да издаде решение за налагане на финансова корекция, което ще подлежи на самостоятелна проверка за законосъобразност.
При този изход на делото е основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски съгласно списък на разноските на жалбоподателя на л. 606 от делото общо в размер на 1850 лв., които са своевременно претендирани и доказани, от които 50 лв. - държавна такса, видно от преводно нареждане на л. 7 от делото и 1800 лв. – заплатен адвокатски хонорар, видно от фактура на л. 607 от делото и фактура на л. 609, както и от извлечения от сметки на адвокат О.Б. на л. 608 и л. 610 от делото.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „****” ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: с. ******, Община Априлци, Област Ловеч,
ул. „******, чрез адв. О.Б. от ПАК, съдебен адрес: ***,
Акт за установяване на публично държавно вземане № 11/312/02884/3/01/04/01 с
изх. № 01-2600/6609/06.03.2020 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие”.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” да заплати на „****”
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: с. ******, Община
Априлци, Област Ловеч, ул. „******, общо сумата от 1850 лв. /хиляда осемстотин
и петдесет лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: