№ 666
гр. Варна, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. П.
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20243100500547 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 6231/24.01.2024 г. на М. Н. А. против
Решение № 3991/07.12.2023 г. по гр.д. № 11374/2021 г. по описа на ВРС, ХVІІ състав, с
което са отхвърлени исковете й против „ЕЛЕКС ГРУП – ХОЛДИНГ“ ЕООД, гр. Варна с
правно основание чл. 200 от КТ, чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане ответника да
заплати, както следва: 1/ сумата в общ размер на 2 000 лева, представляваща парично
обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди - претърпяна загуба, изразяваща
се в сторени разходи за закупуване на медицински консумативи и изделия вследствие от
претърпяна трудова злополука на 13.10.2020 г. в гр. Варна и сумата от 6 000 лева,
представляваща парично обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в физически и психически болки и страдания, всички вреди вследствие от
претърпяна от ищцата трудова злополука на 13.10.2020 г. в гр. Варна, ведно със законната
лихва върху обезщетенията от датата на увреждането /13.10.2020 г./ до окончателното
изплащане на задълженията; 2/ сумата от 2 000 лева, представляваща претърпени
неимуществени вреди вследствие от прекратяването на трудовото правоотношение на
ищцата, изразяващи се в причинени силни душевни болки и емоционални страдания от това,
че е останала без работа и доходи, ведно със законната лихва върху обезщетението от датата
на уволнението /01.02.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението.
1
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на ново, с което да се уважат изцяло предявените искове с правно
основание чл. 200 от КТ, чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговори от въззиваемия „ЕЛЕКС ГРУП –
ХОЛДИНГ“ ЕООД, гр. Варна, с който се оспорва въззивната жалба и се отправя искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на М. Н. А. против „ЕЛЕКС ГРУП
– ХОЛДИНГ“ ЕООД, гр. Варна с правно основание чл. 200 от КТ, чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД за осъждане ответника да заплати, както следва: 1/ сумата в общ размер на 2 000 лева,
представляваща парично обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди -
претърпяна загуба, изразяваща се в сторени разходи за закупуване на медицински
консумативи и изделия вследствие от претърпяна трудова злополука на 13.10.2020 г. в гр.
Варна и сумата от 6 000 лева, представляваща парично обезщетение за претърпени от
ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в физически и психически болки и страдания,
всички вреди вследствие от претърпяна от ищцата трудова злополука на 13.10.2020 г. в гр.
Варна, ведно със законната лихва върху обезщетенията от датата на увреждането /13.10.2020
г./ до окончателното изплащане на задълженията; 2/ сумата от 2 000 лева, представляваща
претърпени неимуществени вреди вследствие от прекратяването на трудовото
правоотношение на ищцата, изразяващи се в причинени силни душевни болки и
емоционални страдания от това, че е останала без работа и доходи, ведно със законната
лихва върху обезщетението от датата на уволнението /01.02.2021 г./ до окончателното
изплащане на задължението.
Ответникът „ЕЛЕКС ГРУП – ХОЛДИНГ“ ЕООД, гр. Варна депозира в срока по чл.
131 от ГПК отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове.
С определение № 1080/21.03.2024 г. и Определение № 1262/03.04.2024 г. по в.гр.д. №
547/2024 г. по описа на ВОС, г.о. исковата молба е оставена без движение, на основание чл.
129, ал. 2 от ГПК. С уточняваща молба от 16.04.2024 г. въззивницата прави отказ от
претенцията си с правно основание чл. 200 от КТ в частта за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди - претърпяна загуба, изразяваща се в сторени разходи за закупуване на
медицински консумативи и изделия. С влязло в законна сила Определение №
1508/18.04.2024 г. е прекратено производството по в.гр.д. № 547/2024 г. по описа на ВОС,
г.о. по иска с правно основание чл. 200 от КТ в частта за присъждане на обезщетение в
размер на 2000 /две хиляди/ лева за имуществени вреди - претърпяна загуба, изразяваща се в
сторени разходи за закупуване на медицински консумативи и изделия в следствие на
трудова злополука, осъществена на 13.10.2020 г. в гр. Варна, на основание чл. 233 от ГПК и
е обезсилено Решение № 3991/07.12.2023 г. по гр.д. № 11374/2021 г. по описа на ВРС, ХVІІ
2
състав в тази му част.
По отношение на въззивната жалба:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваните му части, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите. В обхвата на така посочените
въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на
правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява
валидно. Искове с правно основание чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД са допустими, тъй като за
предявяването им е налице правен интерес.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбите оплаквания.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на
чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния
съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и пред настоящата
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни
изводи:
ПО ОТНОШЕНИЕ ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 200 ОТ КТ:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 200 от КТ, е необходимо
по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно:
страните по делото да са били в трудово правоотношение; ищцата, в качеството й на
работник, да е претърпяла трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, а именно
внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка, или по повод на
извършваната работа; от същата за ищцата да е настъпила временна нетрудоспособност,
описана в исковата молба; както и причинна връзка между внезапното увреждане на
здравето и настъпилата нетрудоспособност.
Не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства безспорно се
установява, че между страните е било налице трудово правоотношение за периода от
10.09.2008 г. до 01.02.2021 г., първоначално за длъжността „технически изпълнител“, а в
последствие за длъжността „оператор на етикираща машина“, която А. заема към датата на
инцидента от 13.10.2020 г.
Надлежният ред за установяване на трудова злополука е определен в чл. 57 и сл. от
3
КС и Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки /ДВ, бр. 6/2000 г./. Според него осигурителят от една страна и пострадалият или
неговите наследници от друга следва да декларират в първия случай в тридневен срок, а във
втория - в едногодишен срок пред териториалното поделение на НОИ всяка трудова
злополука. След извършена проверка, подробно регламентирана, длъжностното лице по чл.
60, ал. 1 от КСО издава разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за
трудова по утвърден от управителя на НОИ формуляр. Разпореждането на органа по чл. 60,
ал. 1 от КСО представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на
трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за
установените в него факти и в частност за наличието на трудова злополука като елемент от
фактическия състав на имуществената отговорност на ответника - работодател и от който
зависи съществуването на правото.
Признаването на злополуката за трудова от компетентния орган с влязло в сила
Разпореждане № 5104-03-57/08.04.2021 г. на ТП на НОИ - Варна е достатъчно основание за
настъпване на задължението на работодателя за обезвреда. Освен това отговорността на
работодателя е договорна - на основание трудовото правоотношение с увредения.
Задължението на работодателя за обезвреда възниква независимо от това дали той, или
негов орган или друг негов работник е виновен за увреждането. За основателността на иска
е достатъчно наличието на трудово правоотношение, през времетраенето на което да е се е
осъществила злополука, надлежно установена по съответния ред и причинени във връзка със
същата вреди на работника. Работодателят отговаря имуществено пред пострадалия
работник или служител за всички действително претърпени имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
В този връзка възраженията на търговското дружество, че инцидента, при който е
пострадала ищцата не е осъществен на територията на предприятието, че същият не
съставлява трудова злополука, вкл. досежно възможността за изпълняване на трудовите
задължения с полученото увреждане, не подлежат на разглеждане.
В настоящата хипотеза травматичното увреждане на здравословното състояние на
ищцата – счупване на IV пръст на лявата ръка, както и функционалната връзка на
увреждането с работата по трудовото правоотношение, следва да се приемат за безспорно
установени. Настъпването на горното увреждане е установено именно с разпореждане №
5104-03-57/08.04.2021 г. на ТП на НОИ – Варна, като констатациите в същото не са
опровергани от работодателя по надлежния ред.
Отговорността на работодателя може да бъде изключена само при умишлено
увреждане на здравето от пострадалата, макар и във връзка или по повод на извършваната
работа. Тогава увреждането не би съставлявало трудова злополука /чл. 55, ал. 3 от КСО/,
каквато обаче не е настоящата хипотеза.
Съгласно препращащата норма на чл. 212 от КТ, намира приложение правилото за
деликтната отговорност, установено в чл. 51, ал.2 от ЗЗД - на обезщетяване подлежат всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
4
Установява се от заключението на изслушаната от ВРС съдебно - медицинска
експертиза и от разясненията на експерта, дадени в съдебно заседание, че в резултат на
злополуката ищцата получава счупване на долната фаланга на четвърти пръст на лявата
ръка. Това счупване обуславя временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
изразяващо се в известно затруднение в движенията на левия горен крайник за период от
около 2-3 седмици. След този период се възстановява възможността на ищцата да изпълнява
трудовите й задължения. При получаване на такова травматично увреждане са налице болки
и затруднен захват с лявата ръка.
Не са налице твърдения, съответно и ангажирани доказателства, по отношение на
счупения пръст на А. да е налице непълно възстановяване.
Поради изложените съображения следва да се приеме, че в полза на ищцата срещу
работодателя е възникнало вземане за неимуществени вреди в резултат на описаното по –
горе увреждане.
С оглед характера и степента на търпените болки и страдания - те са били
интензивни, но за относително кратък период /2-3 седмици/; цялостното възстановяване на
пръста е извършено за около 2 месеца и половина, когато служителката се е върнала на
работа, като същото е без дефицити, настоящата инстанция намира, че размерът на
обезщетението, което ще ги компенсира е в размер на 5 000 лева.
Следва да се разгледа въведеното от ответника твърдение за намаляване
отговорността на работодателя по чл. 201, ал. 2 от КТ, тъй като пострадалата е допринесла
за трудовата злополука, като е допуснала груба небрежност.
При трудовата злополука обезщетението може да се намали съобразно
горецитираната разпоредба, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е
допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на
дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория
лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й.
Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към
увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но
грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при
подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът
извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните
правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до
намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на
работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса
на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност.
В конкретния случай от Разпореждане № 5104-03-57/08.04.2021 г. на ТП на НОИ -
Варна се установява, че механизмът на трудовата злополука, претърпяна от ищцата е
следният: На 13.10.2020 г. през работно време А. поставя втора рола хартия, тежаща 30 кг.
на върха на шпиндела на повдигателното устройство за роли хартия, издърпва ролата, за да
5
се намести, при което шпинделът се смъква надолу, ролата се изкривява и притиска върха на
безименния пръст на лявата й ръка, в следствие на което същата получава счупване на IV
пръст на лявата ръка.
На М. Н. А. при постъпването й на работа в „ЕЛЕКС ГРУП – ХОЛДИНГ“ ЕООД, гр.
Варна е проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена и противопожарна охрана,
видно от Служебна бележка № 272/10.09.2008 г. От представената книга за инструктажи на
ответното дружество за 2020 г. се установява, че на същата са провеждани редовно
периодични инструктажи по безопасност на работното място. На 02.09.2008 г. между
страните е сключен и договор за обучение и повишаване на квалификацията, като през
време на действието на договора ООД е поело задължението да запознае ищцата с
фирмените стандарти, технологични процедури и вътрешно-фирмени документи,
определящи фирмените изисквания за длъжността. Такъв документ е именно указанието за
работа с повдигателното устройство за роли от хартия, РР и РЕ, в който изрично в т. 2.3 е
посочено, че е забранено качването на повече от една рола на повдигателното устройство,
независимо, че тежестта е под допустимата. Между страните не се спори, а и от твърденията
на самата ищца в уточнителна молба от 18.08.2021 г. и от обясненията й пред комисията на
ТП на НОИ – Варна за разследване на трудовата злополука, обективирани в Протокол №
5103-03-7/25.03.2021 г., се установява, че процесният инцидент е осъществен именно при
поставяне от А. на повдигателното устройство на втора рола хартия, което е изцяло в
нарушение на установените в предпиятието правила за безопастност при работа с машината,
с които същата е запозната. Отделно от показанията на свидетелите М.Т. П. и А.Г. А.,
преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК и кредитирани от съда като логични,
взаимнодопълващите се и непротиворечащи на събрания по делото доказателствен
материал, се установява, че на всички машини в предприятието има залепени инструкции за
безопасна работа с тях, включително и на спомагателните устройства. Дори свидетелят
К.Б.Й., воден от ищцата, заявява, че А. е запозната с целия процес на работа в
предприятието на ответното дружество и е обучена да работи на всички машини.
От гореизложеното следва, че работодателят доказва по категоричен и безспорен
начин, че пострадалата допуска груба небрежност като част от механизма на трудовата
злополука, която е настъпила по време на изпълнение на трудовите й задължения. Това
обуславя приложението на разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ за намаляване отговорността
на работодателя. Съпричиняването на вредоносния резултат е 70 % /при отчитане приноса
на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат/, поради което общо дължимото
обезщетение трябва да бъде намалено с 3 500 лева или същото възлиза на сума в размер от
1 500 лева.
Искът е основателен и трябва да бъде уважен до посочения размер. От този размер на
обезщетението районният съд неправилно е приспаднал полученото обезщетение за
временна неработоспособност в размер на 2528.11 лева. Същото подлежи на приспадане от
дължимо обезщетение за имуществени вреди, каквото в настоящия случай няма присъдено
/в тази част от производството е прекратено, поради отказ от иск/.
6
Хипотезата, която предвижда приспадане на обезщетението от общественото
осигуряване, е конкретизация на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване.
Един от случаите на неоснователно обогатяване е, когато се плаща два пъти за едно и също
нещо, респ. два пъти се задоволява един и същи интерес. Когато обезщетението от
общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото възнаграждение, какъвто е
настоящият случай, то следва да се приспадне от присъдено обезщетение за пропуснати
ползи, причинени от трудовата злополука и изразяващи се в неполучено трудово
възнаграждение. Само в този случай неприспадането на сумата би довело до двойно
плащане и съответно до неоснователно обогатяване. Обезщетението за неимуществени
вреди компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага. Това
обезщетение, съответно неимуществените вреди, нямат връзка с обезщетението по
общественото осигуряване, което компенсира загубата на трудовото възнаграждение,
представляваща имуществена вреда от вида на пропусната полза. Получаването на двете
обезщетения - за неимуществени вреди по чл. 200 от КТ и обезщетението от общественото
осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и
не води до неоснователно обогатяване, а напротив - до пълно и справедливо обезщетение на
причинените видове вреди /Решение № 54 от 23.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3649/2018 г.,
III г. о., ГК/. В този смисъл е и правната теория – проф. В.М., „Труд и право“, издание 4,
Сиби от 2004 г., стр. 494 и стр. 495.
Върху присъдената сума като обезщетение за вреди от трудова злополука се дължи
заплащане на законната лихва, считано от датата на увреждането - 13.10.2020 г.
Поради частично несъвпадане на изводите на двете инстанции първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска на М. Н. А. против
„ЕЛЕКС ГРУП – ХОЛДИНГ“ ЕООД, гр. Варна с правно основание чл. 200 от КТ за сумата
от 1 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
физически и психически болки и страдания, вследствие от претърпяна от ищцата трудова
злополука на 13.10.2020 г. в гр. Варна и вместо него бъде постановено друго, с което
работодателят да бъде осъден да заплати горната сума, ведно със законната лихва, считано
от датата на увреждането - 13.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
В останалата му част за разликата над сумата от 1500 лева до пълния размер на
претенцията от 6 000 лева предявеният от А. иск против „ЕЛЕКС ГРУП – ХОЛДИНГ“
ЕООД, гр. Варна с правно основание чл. 200 от КТ за присъждане на неимуществени вреди
се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен поради което
първоинстанционното решение в тази му част се явява правилно и като такова следва да
бъде потвърдено.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 45 ОТ ЗЗД:
Ищцата претендира сумата от 2 000 лева, представляваща претърпени
неимуществени вреди вследствие от прекратяването на трудовото й правоотношение със
Заповед № 015/01.02.2021 г. на управителя на „ЕЛЕКС ГРУП – ХОЛДИНГ“ ЕООД, гр.
Варна, изразяващо се в причинени силни душевни болки и емоционални страдания от това,
7
че е останала без работа и доходи, ведно със законната лихва върху обезщетението от датата
на уволнението /01.02.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението. Исковата
молба е нередовна, доколкото не става ясно срещу кого е насочен иска с правно основание
чл. 45 от ЗЗД, с оглед невъзможността търговско дружество да е деликвент. Такъв може да е
само вменяемо, деликтоспособно физическо лице, т.е. лице, което разбира свойството и
значението на постъпките си и може да ги ръководи.
С определение № 1080/21.03.2024 г. и Определение № 1262/03.04.2024 г. по в.гр.д. №
547/2024 г. по описа на ВОС, г.о. исковата молба е оставена без движение, на основание чл.
129, ал. 2 от ГПК.
С уточнителна молба от 16.04.2024 г. въззивницата посочва, че искът с правно
основание чл. 45 от ЗЗД се предявява против управителя на „ЕЛЕКС ГРУП – ХОЛДИНГ“
ЕООД, гр. Варна, който е издал заповедта за уволнение.
Съобразно т. 1 от Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на Пленума на ВС, което не е
изгубило значението си към настоящия момент, когато ръководител на организация или
учреждение, който е издал заповед за уволнение, призната впоследствие за неправилна по
надлежния ред, наред с издаване на заповедта е причинил и непозволено увреждане при
недобросъвестно използване на служебното положение и в други подобни случаи, той
дължи обезщетение по чл. 45 от ЗЗД. Наличието или липсата на всички гореизброени
предспоставки за уважаване на иска за присъждане на обезщетение от деликт е въпрос по
съществото на правния спор. При липса на ясни твърдения и неиндивидуализиран ответник
от ищцата, ВРС разполага с възможност да отстрани нередовностите на исковата молба по
реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК.
В настоящия случай първоинстанционния съд се произнася срещу ненадлежен
ответник, поради което и атакуваното решение в тази му част се явява недопустимо и като
такова следва да бъде обезсилено, на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК и делото следва да
бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
С оглед на изхода на правния спор, в частта за разноските Решение №
3991/07.12.2023 г. по гр.д. № 11374/2021 г. по описа на ВРС, ХVІІ състав следва да бъде
ревизирано.
В първоинстанционното производство ищцата М. А. е отправила искане с правно
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски, като
такива следва да й се присъдят по иска с правно основание чл. 200 от КТ за присъждане на
неимуществени вреди от претърпяна трудов злополука, съобразно уважената част от иска,
поради което „ЕЛЕКС ГРУП – ХОЛДИНГ“ ЕООД, гр. Варна следва да бъде осъдено да
заплати сумата от 60 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно
представен договор за правна защита и съдействие /лист 5а от делото на ВРС/.
Възражението на ответника с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява неоснователно
предвид това, че минималното адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. е в размер на 900 лева, а заплатеното такова е в размер на 240
лева /само за иска за присъждане на неимуществени вреди от претърпяна трудова
8
злополука/, т.е. под нормативно установения минимум с Наредба № 1/09.07.2004 г.
В първоинстанционното производство ответното ООД е отправило искане с правно
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски, като
такива следва да му се присъдят по иска с правно основание чл. 200 от КТ за присъждане на
неимуществени вреди от претърпяна трудов злополука, съобразно отхвърлената част от
иска, поради което „ЕЛЕКС ГРУП – ХОЛДИНГ“ ЕООД, гр. Варна следва да бъде осъдено
да заплати сумата от 968.92 лева, представляваща заплатена такса за издаване на съдебно
удостоверение – 5 лева и заплатено адвокатско възнаграждение – 1656 лева /само за иска за
присъждане на неимуществени вреди от претърпяна трудова злополука/, съобразно
представен договор за правна защита и съдействие, преводно нареждане и фактура /листи
202-205 от делото на ВРС/. Ищцовата страна не е направила възражение по чл. 78, ал. 5 от
ГПК.
Във въззивната инстанция въззивницата А. не е отправила искане за присъждане на
направените по делото разноски, поради което и такива не следва да бъдат възлагани в
тежест на ответното дружество.
Във въззивното производство ответното ООД е отправило искане с правно основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски, като такива следва да
му се присъдят по иска с правно основание чл. 200 от КТ за присъждане на неимуществени
вреди от претърпяна от ищцата трудов злополука, съобразно отхвърлената част от иска,
поради което „ЕЛЕКС ГРУП – ХОЛДИНГ“ ЕООД, гр. Варна следва да бъде осъдено да
заплати сумата от 966 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение – 1656
лева /само за иска за присъждане на неимуществени вреди от претърпяна трудова
злополука/, съобразно представен договор за правна защита и съдействие, преводно
нареждане и фактура /листи 52 - 54/. Ищцовата страна не е направила възражение по чл. 78,
ал. 5 от ГПК.
При този изход на производството в частта по иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД
разноски не следва да се присъждат, тъй като същото не е приключило със съдебен акт по
съществото на спора. Такива ще се присъдят при новото разглеждане на делото от ВРС.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3991/07.12.2023 г. по гр.д. № 11374/2021 г. по описа на ВРС,
ХVІІ състав В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на М. Н. А., ЕГН **********, с
адрес: с. Т., ул. „А.Д.“ № 46, ет. 1, ап. 3 против „ЕЛЕКС ГРУП – ХОЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Република“ № 1, с
9
управител Б.Т.Б. с правно основание чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане ответника да
заплати сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща парично обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в физически и психически
болки и страдания, всички вреди вследствие от претърпяна от ищцата трудова злополука на
13.10.2020 г. в гр. Варна, за което е издадено Разпореждане № 5104-03-57/08.04.2021 г. на
ТП на НОИ - Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането - 13.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЕЛЕКС ГРУП – ХОЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Република“ № 1, с управител Б.Т.Б. ДА ЗАПЛАТИ на
М. Н. А., ЕГН **********, с адрес: с. Т., ул. „А.Д.“ № 46, ет. 1, ап. 3 сумата от 1500 /хиляда
и петстотин/ лева, представляваща парично обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в физически и психически болки и страдания,
вследствие от претърпяна от ищцата трудова злополука на 13.10.2020 г. в гр. Варна, за което
е издадено Разпореждане № 5104-03-57/08.04.2021 г. на ТП на НОИ - Варна, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 13.10.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3991/07.12.2023 г. по гр.д. № 11374/2021 г. по описа
на ВРС, ХVІІ състав В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на М. Н. А., ЕГН
**********, с адрес: с. Т., ул. „А.Д.“ № 46, ет. 1, ап. 3 против „ЕЛЕКС ГРУП – ХОЛДИНГ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Република“ №
1, с управител Б.Т.Б. с правно основание чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане
ответника да заплати сумата за разликата над 1500 /хиляда и петстотин/ лева до пълния
размер на претенцията от 6 000 /шест хиляди/ лева или общо за 4 500 /четири хиляди и
петстотин/ лева, представляваща парично обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в физически и психически болки и страдания,
вследствие от претърпяна от ищцата трудова злополука на 13.10.2020 г. в гр. Варна, за което
е издадено Разпореждане № 5104-03-57/08.04.2021 г. на ТП на НОИ - Варна, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 13.10.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, като неоснователни.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 3991/07.12.2023 г. по гр.д. № 11374/2021 г. по описа на
ВРС, ХVІІ състав В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на М. Н. А., ЕГН **********,
с адрес: с. Т., ул. „А.Д.“ № 46, ет. 1, ап. 3 против „ЕЛЕКС ГРУП – ХОЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Република“ № 1, с
управител Б.Т.Б. с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане ответника да
заплати сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща претърпени неимуществени
вреди вследствие от прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата със Заповед №
015/01.02.-2021 г. на управителя на „ЕЛЕКС ГРУП – ХОЛДИНГ“ ЕООД, изразяващи се в
причинени силни душевни болки и емоционални страдания от това, че е останала без работа
и доходи, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на уволнението
10
- 01.02.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, като НЕДОПУСТИМО, на
основание чл. 270, ал. 3 от ГПК.
ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за ново разглеждане на исковете с правно
основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от същия състав срещу надлежния ответник,
съгласно мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКС ГРУП – ХОЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Република“ № 1, с управител Б.Т.Б. ДА ЗАПЛАТИ на
М. Н. А., ЕГН **********, с адрес: с. Т., ул. „А.Д.“ № 46, ет. 1, ап. 3 сумата от 60
/шестдесет/ лева – разноски за първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Н. А., ЕГН **********, с адрес: с. Т., ул. „А.Д.“ № 46, ет. 1, ап. 3 ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕЛЕКС ГРУП – ХОЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул. „Република“ № 1, с управител Б.Т.Б., както следва: сумата от
968.92 /деветстотин шестдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки/ лева – разноски за
първоинстанционното производство и сумата от 966 /деветстотин шестдесет и шест/ лева –
разноски за въззивното производство, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО в частта по исковете с правно основание чл. 200 от КТ и чл. 86 от КТ
/за присъждане на неимуществени вреди/ подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, а в останалата
му част по отношение на исковете с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11