№ 146
гр. Русе, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520103390 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и
чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Топлофикация Русе” АД против М. П.
М., в която се твърди, че ответникът е купувач на доставяна от дружеството
топлинна енергия за имот в гр. Русе, *********, с абонатен № *****. За
периода от 21.12.2019г. до 22.11.2021г. в този имот дружеството доставило и
на ответника била разпределена топлинна енергия на обща стойност 337,42
лв. по 32 броя фактури, която не била заплатена. С оглед незаплащането в
уговорения в Общите условия срок от 45 дни след периода на доставката до
25.01.2022г. било начислено и обезщетение за забава в размер на 31,99 лв. За
събиране на тези суми дружеството депозирало заявление по реда на чл. 410
от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № ***/2022г. на Районен съд – Русе
и издадена заповед за изпълнение срещу ответника.
С оглед дадени от съда указания за предявяване на иск за установяване
на вземането, се моли в настоящото производство да бъде признато за
установено задължението на ответника М. П. М. за сумата от 337,42 лв. -
главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от
21.12.2019г. до 22.11.2021г. по 32 броя фактури; 31,99 лв. лихва за забава за
1
периода от падежа на всяка фактура до 25.01.2022г., както и законна лихва
върху главницата, считано 26.01.2022г. до окончателното изплащане, за които
има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***/2022г. на Районен съд –
Русе.
В срока по чл.131 ГПК, ответната страна чрез назначения особен
представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, изразява становище за
допустимост, но за неоснователност на предявеният иск. Оспорва се
наличието на договорни отношения между страните във връзка с доставката
на топлинна енергия, както и реалното ползване на претендираното за
заплащане количество енергия. Оспорва се и правилното изчисление на
сумите, които следва да дължи ответника на дружеството. Оспорва се и
годността на измервателният уред в жилището както и правилността на
изчисленията, въз основа на които се претендират процесните суми.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, а и се установява от представените писмени
доказателства, че процесният имот, представляващ жилище с адрес гр. Русе,
********* е присъединен към топлопреносната мрежа на ищцовото
дружество с абонатен № *****.
С влязло в сила съдебно решение от 14.06.2019г. по гр.д.№***/2018г.
по описа на РС – Русе, в производство по чл. 422 ГПК е признато за
установено задължение на ответника М. П. М. към „Топлофикация Русе“ ЕАД
за дължими суми за потребена топлинна енергия в същия имот, за периода
22.12.2017г. до 23.03.2018г., което обстоятелство е служебно известно на
настоящия съдебен състав, разгледал и това производство между страните.
Както по гр.д. .№***/2018г., така и в настоящото производство е
представено доказателство за придобиване от ответника по наследство на
процесния имот и депозирано от него на 05.01.2018г. до ищцовото дружество
заявление, с което в качеството си на собственик на обект в *** с аб. №*****
признава задължения за ползвана топлинна енергия за периода 25.05.2015г.
до 23.11.2017г. в размер на 847,77лв.
За доставената и разпределена в периода от 21.12.2019г. до
22.11.2021г. в посочения имот ищцовото дружеството доставило и на
ответника била разпределена топлинна енергия на обща стойност 337,42 лв.
2
по 32 броя фактури.
В полза на „Топлофикация Русе“ АД, срещу М. П. М. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК с №***
от 28.01.2022г. по ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС - Русе за сумите
337,42лв. - главница за доставена и разпределена топлинна енергия за
периода от 21.12.2019г. до 22.11.2021г. по 32 броя фактури, лихва за забава в
размер на 31,99лв. дължима за периода от падежа на всяка от фактурите до
26.01.2022г., законовата лихва върху главницата от 26.01.2022г. до
окончателното изплащане. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, с
оглед на което съдът в заповедното производство с разпореждане от
14.06.2022г. е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си по заповедта.
Според заключението на изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза, имотът с административен адрес гр. Русе, ********* е
присъединен чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на
„Топлофикация Русе“ АД под аб. №***** и в този имот има четири
отоплителни тела и се доставя битова гореща вода, според данните при
ищцовото дружество и топлинния счетоводител. За процесния период в
сградата, в която се намира имота е въведено дялово разпределение, което е
осъществявано от „Техем сървисис“ ЕООД гр. София за топлинната енергия
и от „Топлофикация Русе“ АД за битовата гореща вода. За процесния период
според данните на топлинния счетоводител няма потребление на топлинна
енергия от отоплителните уреди (радиаторите). При спазване правилата за
дялово разпределение съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяването и
Методиката за дялово разпределение, вещото лице е изчислило и посочило,
че за процесния период 21.12.2019г. до 22.11.2021г. за имота следва да се
разпредели 3,3643 MWh топлинна енергия на стойност 325,19лв. с ДДС. С
отчитане на таксите за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“
дължимата за процесния имот и период сума възлиза на 399,83лв. с ДДС.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.1
т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
3
Представените по делото доказателства безспорно установяват , че
преди процесния период, между ищцовото дружество и ответника са
възникнали облигационни отношения по повод доставката на топлинна
енергия за посочения в исковата молба имот. Този въпрос е разрешен и със
сила на присъдено нещо, със съдебно решение по цитираното по-горе
производство. Няма доказателства установяващи прекратяване на тези
облигационни отношения, поради което следва да се приеме, че за посочения
в исковата молба период ответникът продължава да е клиент на доставяна от
ищцовото дружество топлинна енергия за посочения имот.
Измерването и изчисляването на потребената от потребителите на
топлопреносните дружества топлинна енергия се извършва по нормативно
установени правила, регламентирани в Закона за енергетиката, Наредбата за
топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение. Именно
съобразявайки тези правила вещото лице е определило какво количество
топлинна енергия и на каква стойност следва да бъде начислено на ответника
за процесния период. Доколкото последните са в по-висок размер от
предявения иск, следва да се приеме, че същият е доказан не само по
основание, а и по размер.
Според нормативно установените правила, реално доставената
топлинна енергия до една абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение се измерва от сертифициран измервателен уред, а след това се
разпределя между отделните абонати също съобразно нормативно установени
правила. За справедливото разпределяне на топлинната енергия между
отделните абонати в една сграда е предвидено задължение за топлинния
счетоводител да изготвя изравнителни справки, които според чл. 70а от
Наредбата за топлоснабдяването, следва да се изготвян след отчет на уредите
за измерване до 10 юли. След това е предвидена възможност в срок до 31
август на съответната година, отделните потребители да направят възражения
и да поискат нов отчет на уредите и изготвяне на нови изравнителни сметки
на отделните потребители в етажната собственост. При уважаване на такова
възражение би се стигнало до корекция в сметките и на други етажни
собственици. Смисълът на тези правила е да бъдат защитени в максимална
степен интересите както на доставчика на топлинна енергия, така и на
отделните потребители, които да заплатят цена съответна на потребената от
тях топлинна енергия. След изтичане на сроковете за възражения на
4
потребителите (след 31 август на съответната година), би следвало да се
приеме, че е преклудирана възможността им да правят възражения за липса
на реален отчет на уредите им, съответно за начисляване на суми, които не
съответстват на реалното потребление и показанията на индивидуалните
разпределители.
В конкретния случай няма данни по делото ответникът да е упражнил
правото си да възрази срещу изравнителна сметка, включваща процесния
период и да е поискал преизчисляване на задълженията му както и тези на
останалите етажни съсобственици. Поради това допълнително основание, не
би могло в настоящото производство да бъде прието, че исковата претенция
не е доказана и по размер.
По изложените съображения предявеният установителен иск следва да
бъде изцяло уважен.
При този изход на спора в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищцовото дружество разноски в настоящото производство в
размер на 75лв. заплатена държавна такса, 100лв. юрисконсултско
възнаграждение, 250лв. за вещо лице и 200лв. за назначаване на особен
представител на ответника или общо 625лв. За заповедното производство по
ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС – Русе ответникът следва да понесе
отговорността разноски в размер от 75лв.
Така мотивиран и на осн. чл. 422, ал.1 ГПК, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. П. М. ЕГН********** с
постоянен адрес гр. Русе, *******, дължи на "Топлофикация Русе" АД, гр.
Русе, ул. "ТЕЦ Изток", ЕИК *********, представлявано от изп. директор
Севдалин Желев Желев сумите: 337,42лв. - главница за доставена и
разпределена топлинна енергия по абонатен №***** за периода от
21.12.2019г. до 22.11.2021г. по 32 броя фактури, 31,99лв. лихва за забава
дължима за периода от падежа на всяка от фактурите до 25.01.2022г.,
законната лихва върху главницата от 26.01.2022г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед №*** от 28.01.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2022г. по
описа на РС-Русе.
5
ОСЪЖДА М. П. М. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе,
*******, да заплати на "Топлофикация Русе" ЕАД, гр. Русе, ул. "ТЕЦ Изток",
ЕИК *********, представлявано от изп. директор Севдалин Желев Желев
сумата от 625лв. разноски за настоящото производство и сумата от 75лв.
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС –
Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6