Р Е Ш Е Н И Е
№………./…..........2020 год.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Мария Манолова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1435 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Перфект Ауто Лукс" ЕООД,
в
качеството му на лизингополучател по договор за финансов лизинг от 11.04.2017
г., сключен с лизингодател „БМ Лизинг" ЕАД, ЕИК
*********, с която са
предявени обективно съединени искове за осъждане на „Застрахователно Акционерно Дружество Армеец“ АД да заплати на „Перфект Ауто Лукс" ЕООД сумата от 50 000 лв., като
частична претенция от сумата 60 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за имуществени вреди претърпени в резултат от пътнотранспортно
произшествие (ПТП), настъпило на 25.09.2018 г. в гр. Врана, на основание
договор за застраховка, обективиран в застрахователна полица № **********,
клауза „Пълно каско“, за лек автомобил „*** с държавен peг. номер В *** ВМ,
рама № WDD2130041А010733, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, както и сума в размер на 1283.34 лв. представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода от 18.06.2019 до 02.09.2019 г.
При условие
на евентуалност е предявен иск от „Перфект
Ауто Лукс" ЕООД в качеството му на процесуален субституент на „БМ
Лизинг" ЕАД, лизингодател по договор за финансов лизинг от 11.04.2017 г.,
сключен с „Перфект Ауто Лукс" ЕООД като лизингополучател, срещу
„Застрахователно Акционерно Дружество Армеец“ АД за осъждане ответника да заплати на „БМ Лизинг" ЕАД сумата от
50 000,00 лв. като частична претенция от сумата 75 000,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за имуществени вреди при условията на „тотална щета“, претърпени в резултат от описаното
по-горе пътнотранспортно произшествие (ПТП), ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, както и сума в размер на 1 604,16 лв. представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 18.06.2019 до 02.09.2019
г.
С протоколно определение от 12.06.2020 г. е допуснато изменение в размера
на предявените искове, като главните искове са увеличени от 50 000,00 лева
на 72 170 лева – главница, като част от претенция в заявен общ размер 75
000 лева, и от 1283,34 лева на 1543,63 лева – обезщетение за забава върху
главницата за периода от 18.06.2019 до 02.09.2019 г.
Евентуалният иск за главница е увеличен от 50 000 лева на
72 170 лева, като част от претенция в заявен общ размер 75 000 лева,
а евентуалния иск за обезщетение за забава за периода от 18.06.2019 до
02.09.2019 г. е намален от 1604,16 лева на 1543,63 лева.
Ищецът твърди, че на 11.04.2017 г. между него, в качеството му на лизингополучател,
и „БМ Лизинг" ЕАД, в
качеството му на лизингодател, бил сключен договор за финансов лизинг, по силата на който лизингодателят закупил и му
предоставил за ползване при условията на финансов лизинг лек автомобил: марка „Мерцедес“, модел „***“, с
държавен peг. номер В *** ВМ, рама № WDD2130041А010733, цвят – бял, първа
регистрация – 30.05.2016 г. Качеството на „Перфект Ауто Лукс" ЕООД като
ползващо автомобила лице било отразено в регистрационния талон.
На 11.04.2018 г. между „ЗАД Армеец" АД и „БМ Лизинг" ЕАД чрез упълномощено лице „Перфект Ауто Лукс"
ЕООД, в качеството му лизингополучател по Договора за финансов лизинг от
11.04.2017 г., бил сключен договор за застраховка – комбинирана застрахователна
полица № **********, при клауза за покрити рискове „Пълно каско" за
отдадения на лизинг лек автомобил, описан по-горе, със срок на валидност от
13.04.2018 г. до 12.04.2019 г. Дължимата застрахователна премия била заплатена
изцяло и в срок. Общата застрахователна сума по застраховката била
38 346,90 евро (75 000,02 лв.).
На 25.09.2018 г., около 24:00 при движение на автомобила *** с peг. № В ***
ВМ по ул. „***“ в гр. Варна настъпило ПТП, като автомобилът поднесъл на завой и
се блъснал последователно в бетонна ограда и в бетонен стълб стоящ отляво.
Причина за произшествието бил изгубения контрол върху автомобила, който
попаднал върху мокра асфалтова настилка. В момента на настъпване на ПТП-то
автомобилът бил управляван от М.Х. Х., като автомобилът й бил предоставен от Т.
Х. А., упълномощена от „Перфект Ауто Лукс" ЕООД. Събитието настъпило през
тъмната част на денонощието, при неосветеност на пътното платно, при движение
на автомобила със скорост допустима за градски условия.
За настъпилото произшествие бил уведомен застрахователят „ЗАД
Армеец" АД и била образувана щета № 13018030107346, по която бил съставен
и опис на настъпилите увреждания по автомобила. С писмо от 18.06.2019 г.
ответникът отказал да изплати обезщетение по застрахователния договор. Според
ищеца отказът е неоснователен, поради което в качеството си на лизингополучател
по договор за финансов лизинг предявява пряк иск за изплащане на обезщетение.
Поддържа, че действителната стойност на претърпените вреди към датата на
настъпване на застрахователното събитие е в общ размер 60 000 лева, в т.ч.
ДДС, от която сума заявява частична претенция в размер на 50 000 лева.
Предявяването в условие на евентуалност на иск за изплащане на дължимото
обезщетение на съищеца „БМ Лизинг" ЕАД, се обосновава с вероятността
стойността на възстановително-ремонтните работи по автомобила да е в размер,
който би квалифицирал вредите като тотална щета. В последния случай, право да
получи застрахователното обезщетение има лизингодателят („БМ Лизинг" ЕАД),
а не лизингополучателят („Перфект Ауто Лукс" ЕООД ), поради което ищецът
предявява този иск в качеството си на процесуален субституент на осн. чл. 134
от ЗЗД.
Твърди, че към 01.09.2019 г. „Перфект Ауто Лукс" ЕООД има оставащо
задължение към „БМ Лизинг" ЕАД на основание договора за финансов лизинг от
11.04.17 г. в размер на 14 975,77 лв. главница и 443,58 лева лихва.
Излага, че в случай на тотална щета „БМ Лизинг" ЕАД има право да получи
цялото застрахователно обезщетение, като има право да задържи само сума до
размера на незаплатените по договора за лизинг вноски и е длъжно да заплати на
лизингонолучателя „Перфект Ауто Лукс" ЕООД остатъка от полученото
обезщетение. За този остатък ищецът поддържа, че се явява кредитор на „БМ
Лизинг" ЕАД, което обуславя легитимацията му да предяви сурогационния иск.
Сочи, че лимитът на застрахователната сума, дължима от застрахователя, е
75 000,00 лв. (38 346,90 евро), при което вземането на ищеца от „БМ
Лизинг" ЕАД се равнява на разликата между сумата 75 000,00 лв. и
15 419,35 лв. (сбор от сумите 14 975,77 лв. главница и 443,58 лихва),
или 59 580,65 лева. Излага, че „БМ Лизинг" ЕАД отказва да погаси
кредитното задължение към „Перфект Ауто Лукс" ЕООД, което принуждава
последното да продължава да прави погасителни вноски по лизинговия договор,
като в периода 05.10.18 – 05.09.19 г. са заплатени 25 975,15 лв.
Ответникът в постъпил след срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК писмен отговор
излага становище, че предявеният в условие на евентуалност сурогационен иск е
недопустим поради липса на легитимация на ищеца да иска съдебна защита на чуждо
материално право, в случая правото на собственика на застрахования лек
автомобил да иска изплащане на застрахователно обезщетение. Освен това счита,
че ищецът, ако му бъде признато качеството на кредитор на „БМ Лизинг" ЕАД,
може да се удовлетвори от имуществото на последния, поради което и на това
основание не е легитимиран за предяви посочения иск.
По основателността на исковите претенции поддържа, че не дължи
застрахователно обезщетение, тъй като е налице изрично изключен риск по силата
на чл. 14.11 и 14.5. във вр. с пар. 17, предложение последно от гл. XVIII от
приложимите към застрахователния договор Общи условия, а именно събития,
резултат от груба небрежност, която в случая била проявена от водача на
автомобила, който към момента на настъпване на процесното ПТП се е движел с
несъобразена скорост като не е успял да овладее автомобила, самонадеяно и
небрежно е навлязъл в завоя с висока скорост, над максимално разрешената за
населени места. Възразява още, че описаните обстоятелства, представляват и
неизпълнение на договорни задължения от страна на застрахования, съгласно по т.
50.2. и т. 50. 3. от ОУ. При условията на евентуалност възразява, че
неизпълнението на задълженията на ищеца по т. 50.2. и т. 50.3. от ОУ, му дава
основание за редукция на претендираното застрахователно обезщетение с не
по-малко от 90% от размера на претендираната главница, тъй като единствено и
само поведението на водача на процесното МПС е причина за настъпването на
процесното ПТП. Релевира още възражения за липса на вреда, тъй като търсената
сума не била заплатена, недължимост на лихва за забава поради липса на главно
задължение и прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съищецът по евентуалния иск „БМ Лизинг" ЕАД не е изразил становище
по делото.
В първото съдебно заседание ищецът въвежда твърдение за нов факт,
възникнал след изтичане на срока за допълнителна искова молба – придобиване от
страна на ищеца на правото на собственост върху процесния автомобил по силата
на договор сключен с „БМ Лизинг" ЕАД.
В пледоарията си по
същество процесуалният представител на ищеца поддържа изложените доводи.
Представя писмена защита. Процесуалният
представител на ответното дружество пледира за отхвърляне на исковете.
Варненският окръжен съд, въз
основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа
страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства, в т.ч. Комбинирана застрахователна
полица ********** от 11.04.2018 г. и квитанции за платени застрахователни
премии се установява, че между „БМ
Лизинг" ЕАД и ответното дружество е възникнало валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка клауза „Пълно каско“ за
лек автомобил „*** с държавен peг. номер В *** ВМ, рама № WDD2130041А010733 със срок на действие от 13.04.2018
г. до 12.04.2019 г..
Не е спорно между страните, че на 25.09.2018 г., около 01:30 ч., в гр.
Варна на ул. *** до № *** водачът на лек автомобил *** с peг. № В***ВМ М.Х.Х. е
причинил катастрофа, при което автомобилът се е блъснал в ограда и след това в
бетонен стълб. Това обстоятелство се установява и от приетия по делото Протокол
за ПТП № 1665497 от 25.09.2018 г. Според приложения по делото АУАН № 876853 от
25.07.2018 г. причина за настъпване на произшествието е движение с несъобразена
скорост.
Видно от Свидетелство за регистрация Част I № ********* собственик на
автомобила към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие е „БМ
Лизинг" ЕАД, а ползвател на автомобила е ищецът „Перфект Ауто Лукс"
ЕООД.
След настъпване на процесното ПТП и уведомление извършено от М. Х., на
27.09.2018 г. при ответното дружество е била образувана преписка по
застрахователна претенция № 13018030107346 и е бил извършен опис на щетите,
които по вид и обем не се оспорват от ответника.
С писмо от 18.06.2019 г., копие до „Перфект Ауто Лукс" ЕООД,
ответното дружество е уведомило „БМ Лизинг" ЕАД, че отказва изплащане на
застрахователно обезщетение по щета 13018030107346, тъй като настъпилите вреди
са следствие от самонадеяно поведение на водача, изразяващо се в управление на
автомобила с несъобразена скорост, което представлява проява на груба небрежност
и е изключен риск по смисъла на общите условия.
По делото са представени Общи условия за застраховка на МПС („Каско“) на ответното
дружество.
Видно от Договор за финансов лизинг № 20170408 от 11.04.2017 г.
процесният автомобил е бил предоставен за ползване от ищеца в качеството му на
лизингополучател за срок до10.04.2020 г. като към датата на предявяване на иска
неиздължените суми по договора за лизинг са в размер на 14 975,77 лева –
главница и 443,58 лева – лихва.
От представения в с.з. на 15.05.2020 г. Договор за прехвърляне на
собственост върху МПС в изпълнение на задължения по лизингов договор от
14.04.2020 г. се установява, че в хода на процеса правото на собственост върху
увредения лек автомобил е преминало в патриимониума на ищеца. Това обстоятелство
се установява и от представеното Свидетелство за регистрация – част I №
*********. Видно от справка от счетоводството на ищеца „Перфект Ауто Лукс“ ЕООД
от 14.04.2020 г., задълженията на „Перфект Ауто Лукс“ ЕООД към „БМ Лизинг"
ЕАД по Договор за финансов лизинг № 20170408 от 11.04.2017 г. към 14.04.2020 г.
са в размер на 0 лева.
От приетото по делото заключение на вещо лице по допусната САТЕ, което
съдът изцяло кредитира, се установява, че стойността на увредените и липсващи
детайли, описани в описа на щетите на л. 10-11 от делото, поотделно и като обща
сума, определена към 25.09.2018 г. без прилагане на коефициент на овехтяване по
средни пазарни цени се равнява на 51 666,48 лева. Стойността на
необходимия труд за възстановяване на автомобила, определена към 25.09.2018 г.,
по средни пазарни цени се равнява на 7 693,87 лв. Действителната стойност
на увредения автомобил към 25.09.2019 г. е 72 170,00 лева. Тъй като
разходите за възстановяване на автомобила надхвърлят 70 на сто от
действителната му стойност, вещото лице е заключило, че е налице тотална щета. Вещото
лице е приело, че описаните увреждания по процесния автомобил марка „***"
с ДК № В *** ВМ са в причинна връзка с констатирания механизъм на процесното
събитие – по неговата предна лява част, предно ляво окачване, въздушни
възглавници, колело и гума и др. – от прекия контакт /сблъсъка/в бетонна ограда
и след това в бетонен стълб.
В съдебно заседание
вещото лице пояснява, че причините за настъпването на процесното ПТП следва да
се търсят в поведението на водача и до каква степен същият се е съобразил с
пътната обстановка при шофиране по мокра асфалтова настилка в тъмната част на
денонощието и при градски условия.
За изясняване на причините, довели до процесното ПТП, по делото е
разпитана като свидетел водачката на лекия автомобил М.Х.Х.. Според показанията
на същата причината за инцидента е поднасяне на автомобила при мокра пътна
настилка. Твърди, че не е карала бързо (30-40 км/ч). Посочва, че познава пътния
участък, няма други актове за нарушения, от 11-12 години е шофьор и не е имала
катастрофи.
Правни
изводи:
Предмет на главните искове са
претенциите на ищеца „Перфект Ауто Лукс“ ЕООД за заплащане на сумата от 72 170 лева, представляваща част от застрахователно
обезщетение в заявен общ размер 75 000 лева, и 1543,63 лева –
обезщетение за забава върху главницата за периода от 18.06.2019 до 02.09.2019
г. Ищецът се е легитимирал като титуляр на правото да получи застрахователното
обезщетение с договор за лизинг, по който се явява лизингополучател, а лизингодател е
собственикът на увредения автомобил „БМ Лизинг" ЕАД.
Така
предявените искове намират своето правно основание в чл. 405, ал. 1 във вр. с
чл. 384, ал. 2, т. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
При
настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя
възниква задължение, съгласно чл.405, ал. 1 КЗ, да заплати на
застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по
правилото на чл.
386, ал. 2 КЗ.
Съгласно
чл. 384, ал. 2, т. 1 от КЗ, по повод изплащането на обезщетение по застраховка
на лизингово имущество лизингополучателят има права на застрахован, като при
частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя.
Съгласно
чл. 413, ал. 1 от КЗ, ако по време на действието на застрахователния договор
застрахованото имущество бъде прехвърлено, приобретателят встъпва в правата и
задълженията на застрахования по застрахователния договор.
Видно
от представената застрахователна полица срокът на действие на застрахователния
договор е до 12.04.2019 г., а прехвърлянето на собствеността върху
застрахования автомобил в полза на ищеца „Перфект Ауто Лукс" ЕООД е
извършено на 14.04.2020 г. Застрахованото имущество не е придобито в срока на
действие на договора за застраховка, поради което ищецът не е встъпил в правата
на застрахования - „БМ Лизинг" ЕАД. Претенцията му се основава на
качеството му на лизингополучател към момента на настъпване на
застрахователното събитие.
В
тежест на застрахования е да установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение, настъпването на застрахователно събитие, което е в
причинно-следствена връзка с причинените щети на застрахованото имущество, вида
и размера на тези щети.
Наличието
на договор за имуществена застраховка клауза „Пълно каско“ за лек автомобил „***
с държавен peг. номер В***ВМ, обективиран в полица № ********** със срок на
действие от 13.04.2018 г. до 12.04.2019 г. и настъпването на ПТП от 25.09.2018
г., при което автомобилът се е блъснал в ограда и след това в бетонен стълб и за
което застрахователят е бил уведомен на 27.09.2018 г., са установени по
несъмнен начин.
Съобразно
разпоредбата на чл. 386 КЗ при настъпване
на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на
отговорност), освен когато това е предвидено в КЗ, застрахователното обезщетение
е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието,
освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност.
В
отговора на исковата молба са изложени възражения за изключен риск по силата на
чл. 14.11 и 14.5. във вр. с пар. 17, предложение последно от гл. XVIII от
приложимите към застрахователния договор Общи условия, а именно събития,
резултат от груба небрежност на водача на автомобила – движение с несъобразена
скорост, и за неизпълнение на договорни задължения от страна на застрахования,
съгласно по т. 50.2. и т. 50. 3. от ОУ. При условията на евентуалност
възразява, че неизпълнението на задълженията на ищеца по т. 50.2. и т. 50.3. от
ОУ – неполагане на дължимата грижа за опазване на застрахованото имущество и
непредприемане на мерки за предпазването му от вреди. Иска редукция на
претендираното застрахователно обезщетение с не по-малко от 90% от размера на
претендираната главница, тъй като единствено и само поведението на водача на
процесното МПС е причина за настъпването на процесното ПТП.
Посочените
възражения не са направени в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, ответникът не е
посочил особени непредвидени обстоятелства за неспазване на установения
процесуален срок, поради което на осн. чл. 370 от ГПК възраженията са
преклудирани и не следва да се разглеждат.
Съгласно
чл. 408, ал. 1 от КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само
в изчерпателно изброени случаи, а именно: при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното
обезщетение; при умишлено причиняване на застрахователното събитие от
застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие и в други случаи, предвидени със закон.
В
конкретния случай не се установява наличие на основание за отказ да се изплати
застрахователно обезщетение. На първо място, не са налице данни за умишлено
причиняване на застрахователното събитие. На следващо място, от събраните по
делото доказателства не се установява водачката на процесното МПС да е
действала при груба небрежност като по този начин да не е изпълнила
задълженията по т. 50.2 и 50.3 във вр. с т. 14.5 от ОУ да пази и ползва
застрахованото имущество с грижата на добър стопанин и да предприема всички
разумни мерки за предпазване на същото от вреди. За да е налице груба небрежност
е необходимо деецът да предвижда противоправните последици от поведението си,
но да се надява, че ще може да избегне същите. Независимо от обстоятелството,
че водачката има вина за настъпване на произшествието, тъй като не е съобразила
скоростта на движение с атмосферните условия и пътната обстановка, от събраните
по делото доказателства не се установява по несъмнен начин по-тежка форма на
вина от несъзнаваната непредпазливост, т.е. свидетелката М.Х. е могла и е била
длъжна да предвиди противоправния резултат, но не го е сторила. При тази форма
на вина на водача на МПС не е налице основание за отказ от изплащане на
обезщетение.
От
приетите по делото писмени и гласни доказателствени средства, както и от
заключението на вещо лице по допуснатата САТЕ, се установява наличие на
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и описаните при уведомяването
на застрахователя щети по автомобила, които не се оспорват от ответното
дружество.
Дължимото
обезщетение следва да се определи по пазарна стойност на увреденото имущество
към датата на увреждането. Обезщетението не може да надвишава действителната (при
пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка и труд без прилагане на обезценка.
Съгласно
чл. 390, ал.2 КЗ тотална щета е налице при увреждане, за което разходите нужни
за извършване на необходимия ремонт надвишават 70% от действителната стойност
на МПС към датата на събитието. В тази хипотеза обезщетението се равнява на
действителната стойност на вещта към момента на застрахователното събитие, но
не може да надвишава уговорената застрахователна сума. Действителна стойност,
съгласно КЗ, е тази, срещу която може да се купи идентично на застрахованото
имущество, т.е. за обезщетяването е релевантна пазарната стойност на имуществото
към посочения по-горе момент. В обичайния случай стойността на щетата
съответства на разходите, необходими за възстановяване на увреденото имущество.
При
определена от експерта по САТЕ стойност на разходите, необходими за
отстраняване на уврежданията в размер на 59 360,35 (51 666,48 лева –
материали и 7 693,87 лева – труд) и стойност на автомобила към 25.09.2018 г.
72 170,00 лева, е налице тотална щета по смисъла на чл.390 КЗ, тъй като
разходите за възстановяване възлизат на 82,25 % от действителната стойност на
МПС.
При
това положение съгласно разпоредбата на чл. 384, ал. 2, т. 1 от КЗ „Перфект
Ауто Лукс" ЕООД не е материалноправно легитимирано в качеството на
лизингополучател да получи стойността на застрахователното обезщетение.
Дружеството не може да се легитимира и в качеството си на приобретател на
застрахованото имущество, тъй като прехвърлянето на собствеността не е
настъпило в срока на застрахователния договор, поради което не е налице
встъпване в правата на застрахования на осн. чл. 413, ал. 1 от КЗ. Изводът е,
че главният иск за главница е неоснователен и следва да се отхвърли ведно с
акцесорните искове за присъждане на законна лихва за забава.
Отхвърлянето
на главния иск представлява вътрешнопроцесуално условие, сбъдването на което
задължава съда да разгледа предявените в условие на евентуалност искове с правно
основание чл. 405, ал. 1 във вр. с чл. 384, ал. 2, т. 2 от КЗ във вр. с чл.
384, ал. 3 от КЗ и чл. 134 от ЗЗД.
Видно
от представената справка от счетоводството на ищеца, задълженията на „Перфект Ауто Лукс“
ЕООД към „БМ Лизинг" ЕАД към 14.04.2020 г. по договора за финансов лизинг
от 11.04.2017 г. са в размер на 0 лева, което съгласно чл. 384,
ал. 2, т. 2 от КЗ обуславя качеството кредитор на „Перфект Ауто Лукс“ ЕООД спрямо „БМ
Лизинг" ЕАД за застрахователното обезщетение, което последното дружество
има право да получи в качеството на застраховано лице в хипотезата на настъпила
тотална щета на застрахованото имущество.
Наличието на
вземане на „Перфект Ауто Лукс“ ЕООД от „БМ Лизинг" ЕАД и бездействието на
последното обуславя правния интерес на „Перфект Ауто Лукс“ ЕООД да предяви евентуалния
иск за защита на чужди материални права в качеството на процесуален субституент
на осн. чл. 134, ал. 1 от ЗЗД.
Предпоставките
за уважаване на сурогационния иск са същите като изложените по-горе относно
главния иск, доколкото двата иска съвпадат по основание с изключение на
легитимацията на лицето, което има право да получи застрахователното
обезщетение.
По
правило обезщетението се изплаща на застрахованото лице, което в случая е „БМ
Лизинг" ЕАД.
Както
беше посочено по-горе съгласно приетата по делото САТЕ разходите, необходими за
отстраняване на щетите са в размер на 59 360,35 лева, а действителна стойност
на автомобила към 25.09.2018 г. е 72 170,00 лева, поради което е налице
тотална щета.
В
хипотезата на тотална щета по смисъла на чл. 390 КЗ застрахователното
обезщетение, определено съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ, е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. В случая
не са налице данни за подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност, а застрахователната сума е в размер на 75 000,02
лева, поради което частичният иск за заплащане на главницата в размер на 72 170,00
лева е изцяло основателен и ще бъде уважен.
Според чл. 390, ал. 1 от КЗ заплащането на
застрахователно обезщетение при наличие на "тотална щета", е
обвързано от ангажирането на доказателства за дерегистрация на увредения
автомобил, а имено представяне на удостоверение от компетентните регистрационни
органи, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради
настъпилата тотална щета. В постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение №
44/02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, т. о. и Решение № 140 от
1.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 2278/2017 г., I т. о., е прието, че на осн. чл.
193, ал. 3 КЗ (отм.), аналогичен на чл. 390, ал. 1 от КЗ, представянето на
доказателство за дерегистрация на автомобила има значение за началото на срока
за забава, но не и за основателността на претенцията за главницата
(застрахователно обезщетение).
За да се представи обаче такова
удостоверение, съответно за да се изпълни административното задължение за
дерегистрация, съобразно чл. 18а ал. 2, т. 1 от Наредба
№I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (в
редакцията до 1.07.2019 г.), собственикът на увредения автомобил следва да се
легитимира пред органите на „Пътна полиция“ с удостоверение, издадено от самия
застраховател.
В конкретния случай по предявената
извънсъдебна щета и в хода на съдебното производство застрахователят изцяло е
отказал да изплати застрахователно обезщетение като е поддържал наличие на
изключен риск, респективно не е поставен въпроса за представяне на
удостоверение за дерегистрация на автомобила. Това становище на ответника за липса
на основание за изплащане на застрахователно обезщетение, респ. за отсъствие на
"тотална щета", изключва възможността за прекратяване на
регистрацията на увреденото МПС по посочения ред. С това свое поведение застрахователят е направил невъзможно за
застрахованото лице да изпълни задължението си за представяне на доказателства
за дерегистрация на увредения автомобил, поради което сам се е поставил в
забава и дължи обезщетение считано от датата на изричния отказ за заплащане на застрахователното
обезщетение без допълнителни условия.
С оглед горното съдът намира, че
предявената от процесуалния субституент претенция за заплащане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва, считано от датата на отказа на
застрахователя да заплати застрахователното обезщетение до датата на
предявяване на иска, е основателна и като такава следва да бъде уважена.
Основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва за
забава, считано от датата на исковата молба, респ. от датата на разваляне на
договора, не е заявена.
Отговорност за разноски.
С оглед на изхода от спора по евентуалните искове
ищеца има право на сторените съдебно-деловодни разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им, същите
възлизат на 8 313,80 лева, от които 5 000,00 лева заплатено
адвокатско възнаграждение. Направеното с отговора на исковата молба възражение
за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение съдът намира
за основателно. С оглед на фактическата и правна сложност на делото и на осн.
чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът редуцира размера на възнаграждението до
3 000,00 лева при минимален размер от 2 741 лева съгласно Наредба №
1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет. При това положение в полза на ищеца ще се
присъди сумата 6 313,80 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска
на „Перфект Ауто Лукс" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик" № 106, ет. 1, в
качеството му на лизингополучател по договор за финансов лизинг от 11.04.2017
г., сключен с лизингодател „БМ Лизинг" ЕАД, ЕИК
*********, за осъждане на
„Застрахователно Акционерно Дружество Армеец“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София 1000,
район Средец, ул. Стефан Караджа 2, да заплати на „Перфект Ауто Лукс" ЕООД
сумата от 72 170,00 лева, като частична претенция от сумата 75 000,00
лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди претърпени
в резултат от пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 25.09.2018 г. в
гр. Врана, на основание договор за застраховка, обективиран в застрахователна
полица № **********, клауза „Пълно каско“, за лек автомобил „*** с държавен
peг. номер В *** ВМ, рама № WDD2130041А010733, на осн. чл. 405, ал. 1
във вр. с чл. 384, ал. 2, т. 1 от КЗ, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сума в
размер на 1543,63 лева представляваща обезщетение за забава върху главницата в
размер на законната лихва за периода от 18.06.2019 до 02.09.2019 г., на осн.
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество
Армеец“ АД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София 1000, район Средец, ул. Стефан Караджа 2, ДА ЗАПЛАТИ на „БМ Лизинг" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София 1303, район Възраждане, бул. Тодор Александров No
109-115, ет. 9, бизнес сграда "ТАО", сумата
от 72 170,00 лева, като частична претенция от сумата 75 000,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди при условията на „тотална щета“, претърпени в резултат от
пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 25.09.2018 г. в гр. Врана, на
основание договор за застраховка, обективиран в застрахователна полица №
**********, клауза „Пълно каско“, за лек автомобил „*** с държавен peг. номер В
*** ВМ, рама № WDD2130041А010733, на осн. чл. 405, ал. 1 във вр. с чл. 384, ал. 2, т. 2 от КЗ
във вр. с чл. 384, ал. 3 от КЗ и чл. 134 от ЗЗД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сума в
размер на 1543,63 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата в размер на законната лихва за периода от 18.06.2019 до
02.09.2019 г., на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Сумата може да бъде заплатена по банкова
сметка *** „БМ Лизинг" ЕАД – IBAN: ***.В. – клон София.
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество
Армеец“ АД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София 1000, район Средец, ул. Стефан Караджа 2, ДА ЗАПЛАТИ на „Перфект
Ауто Лукс" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик" № 106, ет. 1, сумата
6 313,80 лева съдебно-деловодни
разноски пред ВОС на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: