Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, III-В въззивен състав, в открито заседание, проведено на седми декември
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ДИМОВ
Членове: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл. съдия ТЕОДОРА ИВАНОВА
при участието на секретаря Юлия Асенова разгледа докладваното от мл.
съдия Теодора Иванова въззивно гражданско дело № 1761 по описа на съда за 2021
година.
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищцовото дружество „Електрохолд продажби“ ЕАД (с предходно наименование и правноорганизационна форма „ЧЕЗ Електро България“ АД), чрез юрк. С.М., срещу решение № 20236374 от 27.10.2020 г. по гр.д. № 74284/2019 г. на СРС, г.о., 40 състав, с което е признато за установено в отношенията между страните, по предявения от Т.К.С. срещу „Електрохолд продажби“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата 2110 лв., представляваща цена на доставена електрическа енергия в периода 28.10.2017 г. – 27.04.2018 г., за имот в с. Луково, с кл. № 300121505956, по фактури №№ **********, **********, **********, **********, **********, **********, всички от 11.05.2018 г., и с което дружеството е осъдено да заплати на ищцата сумата 485 лв. разноски по делото.
Твърди се неправилност на първоинстанционното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон и поради необоснованост на същото. Твърди се, че изводът на районния съд, според който изтичането на срока за метрологична проверка на електромера е равнозначно на негодност на средството за търговско измерване да отчита реално консумираната електрическа енергия противоречи на събраните по делото доказателства, както и на съдебната практика, формирана при подобни случаи. Твърди се също, че не е отчетено обстоятелството, че потребителят не е изпълнил задължението си по чл. 26 от ОУ на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД да осигури достъп до обекта си и възможност за отчитане на електромера, извършване на демонтаж и периодични метрологични експертизи, нито сам е инициирал подобна проверка и смяна на СТИ, както и че не са приложени разпоредбите на чл. 81, ал. 1 и чл. 96 ЗЗД. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск, както и присъждане на разноски, направени при разглеждане на делото пред двете инстанции.
С отговора на въззивната жалба, подаден от Т.К.С., чрез адв. С.Р., се поддържа правилност на обжалваното решение и се иска неговото потвърждаване. Твърди се негодност на средството за техническо измерване, тъй като са нарушени изискванията на чл. 41 ПИКЕЕ (ДВ бр. 98/12.11.2013 г.) за извършване на първоначална и последващи проверки на средствата за търговско и контролно измерване. Твърди се също, че електромерът, в противоречие на чл. 29, ал. 1 и ал. 5 от Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или разпределителните електрически мрежи и чл. 19, т. 1 ОУ, не е бил монтиран до или на границата на собственост на имота, както и че ответното дружество не е изпълнило задълженията си по чл. 19, ал. 3, ал. 5 и чл. 17 от ОУ за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД за ежемесечно съобщаване на потребителя на дължимите суми. Сочи се и неизпълнение от дружеството на задължението си по §3, ал. 1 ПЗР ЗЕ, както и липсата на съставен протокол за непредоставен достъп до СТИ от потребителя. Иска се присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК,
след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки
основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:
Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
По съществото на спора настоящият състав намира следното:
Налице е валидно облигационно отношение между страните по
делото.
От разпоредбата на чл. 97 и сл. ЗЕ следва, че правоотношението по продажба на електрическа енергия за битови нужди е договорно, като договорът се сключва при публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител на електрическа енергия и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане Не е предвидена задължителна писмена форма на договора като условие за неговата действителност. В този смисъл са и разясненията, съдържащи се в мотивите към Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС, според които е без значение как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин.
Съгласно § 1, т. 27г, вр. § 1, т. 2а ДР ЗЕ краен клиент е този, който купува електрическа енергия или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 4, ал. 2 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Съгласно чл. 4, ал. 3 ОУ правата и задълженията на потребител на електрическа енергия за битови нужди може да упражнява и друго лице, при условие, че собственикът или титулярят на вещното право на ползване на имота е представил изрично писмено съгласие, дадено пред продавача на електрическа енергия или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия за определен срок, като в този случай собственикът или вещният ползвател на имота е солидарно отговорен за задълженията към продавача на електрическа енергия, заедно с лицето, за което е дал съгласие да бъде потребител на електрическа енергия.
Следователно, страна по договорното правоотношение за продажба на електрическа енергия за собствени битови нужди може да бъде собственик, титуляр на вещното право на ползване или облигационен ползвател на имота - с изрично писмено съгласие на собственика или на вещния ползвател, дадено пред продавача на електрическа енергия или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия за определен срок.
В случая не се спори, а и от изявленията, направени лично от ищцата със заявление от 3.10.2019 г. и заявление от 05.11.2019 г. до „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, се установява, че Т.К.С., включително и в процесния период 28.10.2017 г. – 27.04.2018 г., е собственик на процесния имот – вила в с. Луково, с кл. № 300121505956, че вилата е присъединена към електроразпределителната мрежа, както и че доставената електрическа енергия се ползва за битови нужди. Ето защо следва да се приеме, че въззиваемата, за процесния период и имот, притежава качеството клиент на електрическа енергия за битови нужди.
В периода 28.10.2017 г. – 27.04.2018 г. дружеството е
доставило на ищцата електрическа енергия в твърдяното количество и на
посочената стойност, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 120 ЗЕ, в релевантната към исковия период редакция, и чл. 19, т. 1 от ОУ на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, електрическата енергията, използвана от потребителите, се измерва със СТИ, разположено до или на границата на имота на потребителя, вписано в регистър на одобрените в страната типове СТИ. Съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ОУ обаче, в случай, че средството за търговско измерване е поставено в имота на потребителя, същият има задължение да осигурява достъп на упълномощени представители на електроразпределителното предприятие до тях за контрол, отчитане и обслужване, а ако достъпът не бъде осигурен, пренесеното количество електрическа енергия се изчислява на база на средноаритметичната величина на използвани количества енергия по съответните тарифни зони през предходния отчетен период и същия съответен отчетен период от предходната година.
В случая са били налице предпоставките на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД за изчисляване на пренесеното количество електрическа енергия на база на средноаритметичната величина на използвани количества енергия по съответните тарифни зони през предходния отчетен период и същия съответен отчетен период от предходната година. Не се спори, а и от свидетелските показания на служителите на третото лице помагач на страната на ответника „ЧЕЗ Разпределение България“ АД - Р.Л.и В.П., се установява, че електромерът се намира след границата на собственост – вътре в сградата на ищцата. Установено е от свидетелските показания както и от заключението на ССЕ и обстоятелството, че от октомври 2017 г. до март 2018 г. включително до обекта не е имало осигурен достъп за реално снемане на показанията от СТИ. Извършените в този период опити за отчет на данните от електромера били безуспешни, тъй като упълномощените представители на електроразпределителното предприятие не са имали осигурен достъп до СТИ за контрол, отчитане и обслужване. В тази част показанията на свидетелите съответстват и на твърденията на ищцата в исковата молба, според които същата от години не е посещавала имота.
Не се спори, че достъп до електромера е бил осигурен и реален отчет на данните е направен на 27.04.2018 г., при който отчет е установено, че показанията на електромера са 11116 кВтч. Данни за това се съдържат и в заключението на ССЕ и в писмо от 11.11.2019 г., изпратено от дружеството до ищцата. До този момент, за периода 15.11.2007 г. – 29.03.2018 г., пренесеното количество електрическа енергия е било определено на база 1200 кВтч. за месец - средноаритметичната величина на използвани количества енергия по съответните тарифни зони през предходния отчетен период и същия съответен отчетен период от предходната година, като показанията от 1200 кВтч. са били без промяна всеки месец. Разликата между новото показание (11116 кВтч.) и старото показание (1200 кВтч.) е 9916 кВтч. След разпределението им за 6 месеца (28.10.2017 г. – 27.04.2017 г.) е видно, че реалното ежемесечно количество електрическа енергия е около 1653 кВтч., а не 1200 кВтч., като стойността на неотчетените и изразходвани 9916 кВтч. електрическа енергия възлиза на 2110 лв.
Горният извод следва и от представените по делото копия на фактури №№ **********, **********, **********, **********, **********, **********, всички от 11.05.2018 г., и от приетата по делото съдебносчетоводна експертиза, която настоящият състав намира за пълна, ясна и обоснована, поради което кредитира изцяло, според които в периода 28.10.2017 г. – 27.04.2018 г. размерът на доставеното и потребено количество електроенергия възлиза общо на 9916 кВтч., на стойност 2110 лв., като цените, посочени във фактурите са съгласно валидните за периода цени, определени с решение № Ц-19 от 01.2017 г. на КЕВР.
Няма данни дължимата сума от 2110 лв. да е платена от ищцата на ответника.
Неоснователни са доводите на въззиваемата, че процесният електромер представлява негодно средство за търговско и контролно измерване, тъй като са нарушени изискванията на чл. 41 ПИКЕЕ (ДВ бр. 98/12.11.2013 г.) за извършване на първоначална и последващи проверки на същото.
На първо място, неизвършването на първоначална и последваща проверка на електромера, само по себе си, не води автоматично до извода, че същият е бил технически неизправен и негоден да измерва обективно и вярно количеството доставена електрическа енергия. Когато измерващото средство на потребяваната от абоната електрическа енергия е било метрологично и технически изправно, за дължимостта стойността на реално потребената ел. енергия е без правно значение обстоятелството, че то е било с изтекъл срок за метрологична проверка по ЗИ (решение № 100 от 29.06.2021 г. по гр. д. № 2996/2020 г., III г. о., ГК на ВКС). Задължението на потребителя да плати доставената електрическа енергия следва и от разпоредбата на чл. 183 ЗЗД, според която купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. В случая, се налага изводът, че процесният електромер е бил технически изправен. С представеното и неоспорено по делото копие на констативен протокол от 05.11.2019 г., саморъчно подписан и от въззиваемата, е констатирано, че при извършената на посочената дата проверка на електромер с фабричен № 7295942, същият е „реален електромер с реални показания“. По делото няма въведени твърдения и данни ищцата Т.С. да се е възползвала от правото си по чл. 38ж ЗЕ и чл. 17, т. 5 ОУ за заявяване на метрологична експертиза на СТИ. Следва да се има предвид и обстоятелството, че ПИКЕЕ (ДВ бр. 98/12.11.2013 г.) са отменени изцяло с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм.д. № 2358/2016 г. на ВАС, обн. ДВ бр. 15/14.02.207 г., в сила от 14.02.2017 г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50, чл. 51 от същите. Тоест в процесния период (28.10.2017 г. – 27.04.2019 г.) разпоредбата на чл. 41 ПИКЕЕ не е действала. В обобщение, неизвършването на периодични проверки на електромера в процесния имот не обосновава извода, че същият е неизправен и отчита невярно доставеното количество електрическа енергия, нито освобождава потребителя от договорното задължение да плати цената на действително доставената такава според данните на електромера.
На следващо място, недопустимо е страна по договор да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Според разпоредбата на чл. 15, т. 1 и 2 ОУ, потребителите са задължени да заплащат дължимите суми за доставена ел. енергия и да осигуряват безпрепятствен достъп на упълномощени представители на електроразпределителното дружество в имота за монтиране, проверка, ремонт, замяна на ел. съоръжения и СТИ, както и за отчитане и контрол на техните показания в случай, че те се намират след границата на собственост на имота, без предварително писмено уведомление и при спазване на ОУ. В конкретния случай е установено, че до 26.04.2018 г. ищцата не е осигурила на ответното дружество достъп до СТИ, монтирано в собствената й сграда, поради което електроразпределителното дружество е било в обективна невъзможност, по смисъла на чл. 81, ал. 1 ЗЗД, да изпълни законовите си задължения, произтичащи от чл. 41 ПИКЕЕ (ДВ бр. 98/12.11.2013 г.), действали до 14.02.2017 г., за извършване на съответните периодични метрологични проверки и, евентуално, да го смени. Същата не е и инициирала извършването на метрологична проверка на електромера. При това поведение на ищцата (неоказване на необходимото съдействие за осъществяване на периодични проверки на електромера чрез осигуряване на достъп до собствената й сграда, в която същият е бил разположен, и непредприемане от нея самата на необходимите действия за извършване на метрологична проверка на СТИ), не би могло да се приеме, че е налице основание за освобождаването й от задължението й за заплащане на реално доставеното количество електрическа енергия на въззивника. В този смисъл е и решение № 262745 от 27.04.2021 г. по в. гр. д. № 12462/2020 г. на СГС.
Неизпълнение на задължението на дружеството по чл. 19, ал. 3 и ал. 5 от ОУ за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД, за ежемесечно съобщаване на ищцата на дължимите суми също не представлява обстоятелство, освобождаващо потребителя от договорното му задължение да плати цената на доставената електрическа енергия.
Разпоредбата на чл. 17 от ОУ в случая не е приложима, тъй като не е налице хипотезата на корекция на сметки при неизмерване или неправилно или неточно измерване на електрическа енергия.
Не води до отпадане на договорната отговорност на потребителя за заплащане стойността на доставената електрическа енергия и неизпълнение от дружеството на задължението си по §3, ал. 1 ПЗР ЗЕ за изкупуване на СТИ или монтиране на собствени такива.
По изложените съображения настоящият състав намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради несъвпадение на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, отхвърлящо предявения иск.
С оглед изхода на делото ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноските, направени при разглеждане на делото пред двете инстанции: 250 лв. – възнаграждение за вещо лице, 42,20 лв. – държавна такса за въззивна жалба и по 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на дружеството за всяка от инстанциите, определено по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 20236374 от 27.10.2020 г. по гр.д. №
74284/2019 г. на СРС, г.о., 40 състав, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.К.С. срещу „Електрохолд продажби“ ЕАД, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата 2110 лв., представляваща цена на доставена електрическа енергия в периода 28.10.2017 г. – 27.04.2018 г., за имот в с. Луково, с кл. № 300121505956, по фактури №№ **********, **********, **********, **********, **********, **********, всички от 11.05.2018 г.
ОСЪЖДА Т.К.С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „Електрохолд продажби“ ЕАД, ЕИК ******, сумата 492,20 лв. разноски за двете инстанции.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – „Е.м.З.“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.