Определение по дело №8617/2020 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. София, 19.10.2020 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА

                                                            мл. съдия    КРИСТИНА ГЮРОВА

като разгледа докладваното от мл. съдия Гюрова ч. гр. д. № 8617 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, с вх. № 1800117/05.08.2020 г., депозирана от "С. Г. Г." ЕАД, ЕИК *****, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адв. В.В., срещу отказ на съдия по вписвания, обективиран в определение № 847/06.07.2020 г. на съдия по вписвания при Служба по вписвания - гр. София. Излагат се съображения, че обжалваният отказ е неправилен, тъй като е постановен в нарушение на ПВ. Счита, че неправилно съдията по вписванията е приел, че депозираният за вписване договор за цесия не е представен в неговата цялост. Сочи, че на 19.12.2019 г. между "Първа инвестиционна банка" АД - цедент и "С. Г. Г. " ЕАД - цесионер, е сключен рамков договор за цесия. Вземанията са индивидуално определение в договор за цесия № 1, № 2 и № 3. На същата дата са подписани 284 приложения съобразно уговорката в чл. 1. 1 от договора, като всяко от тях представлява неразделна част от договор за цесия № 1. Приложение № 225 към рамков договор за цесия от 19.12.2019 г. е с обект - прехвърляне на обезпечено с ипотеки вземане спрямо Т.М.. Посочен е размерът на вземането. Твърди, че приложението е със същата нотариална заверка на подписите. В него се съдържат данните, съгласно чл. 6, ал. 1, б. "а" ПВ. Счита, че изискването да се представят още 283 приложения за вземания спрямо още 283 длъжника в цялата страна е без всякакво правно основание. Моли съда да отмени обжалвания отказ и да постанови вписване на договор зацесия по отношение на ПИ с идентификатор 68134.4094.834, с посочени граници, както и описаните жилищни сгради в него.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Със заявление за вписване, отбелязване или заличаване вх. № 35708/06.07.2020 г. жалбоподателят е отправил искане до Службата по вписванията към Агенция по вписванията да разпореди вписване на прехвърляне на вземане на "Първа Инвестиционна Банка" АД, ЕИК *****спрямо „Т.М.“ ЕООД, ЕИК *****, произтичащо от договор за банков кредит в размер на 500 000 евро, съгласно договор за кредит № 010471/21.10.2009 г. и всички анекси към тях, в полза на "С. Г. Г." ЕАД. В молбата е посочено, че по силата на договор за цесия от 19.12.2019 г. с нотариална заверка на подписите, сключен между "Първа Инвестиционна банка" АД - цедент и "С. Г. Г." ЕАД - цесионер, последният е придобил вземанията на банката спрямо „Т.М.“ ЕООД, произтичащи от горепосочения договор за кредит и обезпечен с договорна ипотека върху недвижими имоти, учреден с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 027, том I, рег. № 528, дело № 022 от 2011 г. на нотариус В.А., с рег. № 032, с район на действия СРС, вписан в Служба по вписванията - гр. София, с вх. рег. № 10817/25.03.2011 г., акт № 62, том VI, дело № 5496/2011 г. В заявлението надлежно са индивидуализирани недвижимите имоти, върху които е учредена договорната ипотека.

В титулната част е посочено, че заявлението е депозирано чрез адв. В.В., упълномощен с нотариално заверено адвокатско пълномощно рег. № 3811 от 16.04.2020 г. на нотариус П.П., рег. № 157. Заявлението е подписано от адв. В.В..

Към заявлението е приложена молба за вписване на цесия от "С. Г. Г." ЕАД, депозирана от адв. В.В., упълномощен с горепосоченото пълномощно, който е подписал молбата. В нея са заявени същите обстоятелства, посочени в заявлението за вписване, отбелязване или заличаване, обсъдено по - горе.

Представен е рамков договор за цесия, сключен между "Първа Инвестиционна Банка" ЕАД - цедент и "С. Г. Г." ЕАД - цесионер, подписан на 19.12.2019 г. По силата на договора цедентът, който притежава пакет от вземания, произтекли от договор за кредит, възнамерява да прехвърли на цесионера при условията на рамковия договор и договор за цесия № 1 № 2 и № 3, неразделна част от него. Цесионерът възнамерява да придобие този пакет от цедента срещу насрещна престация при условията на рамковия договор и договор за цесия № 1, № 2 и № 3. Страните са се съгласили, че пакетът от вземанията, които ще бъдат прехвърлени от цедента на цесионера ще бъдат конкретно и индивидуално посочени в договор за цесия № 1, № 2 и № 3, неразделна част от рамковия договор. Договорът е сключен с нотариална заверка на подписите.

Представен е и договор за цесия № 1 към рамков договор за цесия, сключен на 19.12.2019 г. между същите страни - "Първа Инвестиционна Банка" ЕАД - цедент и "С. Г. Г." ЕАД - цедионер. Договор за цесия № 1 е неразделна част от рамковия договор за цесия от 19.12.2019 г. По силата на договора за цесия № 1 на датата на прехвърляне цедентът неотменимо прехвърля на цесионера, а последният неотменимо придобива от цедента цедираните вземания, посочени в приложение № 1 до № 284 към договор за цесия № 1, заедно с всички привилегии, обезпечения и другите им принадлежности, включително изтеклите лихви и право на разноски. Страните са се съгласили, че считано от датата на прехвърляне цесионерът се ползва с всички права и привилегии, произтичащи от цедираните вземания, включително всички права, действия, привилегиите на кредитор в делата по несъстоятелност, процедурите по принудително изпълнение, изпълнение по реда на ЗОЗ или други правни процедури според случая и според българското законодателство. Договорът е сключен с нотариална заверка на подписите.

Представено е Приложение № 225 към договор за цесия № 1 от 19.12.2019 г. към рамков договор за цесия от 19.12.2019 г., сключен между "Първа Инвестиционна Банка" ЕАД - цедент и "С. Г. Г." ЕАД - цедионер. В договора е посочено, че вземането произтича от договор  № 010471/21.10.2009 г.  г., заедно с анекс № 1/02.11.2009 г. към посочения договор, анекс № 2/22.10.2010 г. към посочения договор, анекс № 3/23.12.2010 г. към посочения договор, анекс № 4/25.01.2011 г. към посочения договор, и анекс № 5/31.01.2011 г. към посочения договор. Кредитополучател е „Т.М.“ ЕООД, а солидарни длъжници са „А. Д.“ ЕООД, ЕИК *****, „А. А.“ АД, ЕИК *****И Т. С. Я., ЕГН **********. Размерът на отпуснатия кредит е 1 000 000 лева. Обезпечение по кредита е дадено с нотариален акт за учредяване по договорна ипотека № 027, том I, рег. № 528, дело № 022 от 2011 г. на нотариус В.А., с рег. № 032, с район на действие СРС, вписан в Служба по вписванията - гр. София, с вх. рег. № 10817 от 25.03.2011 г., акт № 62, том VI, дело № 5496/2011 г. за описаните в него недвижими имоти. Приложение № 225 е сключено с нотариално заверка на подписите.

Представен е описаният в приложение № 225 нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижимите имоти.

В преписката се съдържа пълномощно от заявителя "С. Г.Г." ЕАД в полза на адвокатски дружество и адвокати, сред които и адв. В.В...

Представен е вносен документ за внесена държавна такса в размер на 250 лв.

С обжалваното определение № 847/06.07.2020 г., съдията по вписванията при СРС е отказал да разпореди вписване по молба вх. № 35708/06.07.2020 г. на АВ. Съдията по вписванията е приел, че не са представени документите, подлежащи на вписване в цялост. Липсвали договор за цесия № 2, договор за цесия № 3, както и приложение от № 1 до № 284. Не се сочело в депозираните за вписване рамков договор за цесия от 19.12.2019 г., както и в договор за цесия № 1 от 19.12.2019 г., че документите не се представяли в тяхната цялост. В мотивите на съдията по вписванията, постановил отказа, се излага, че не се съдържат посочените, в представените за вписване рамков договор за цесия от 19.12.2019 г., както и в договор за цесия № 1 от 19.12.2019 г., документи, представляващи неразделна част от тях. Посочва, че не се съдържало указание, че документите, съгласно чл. 8, ал. 3 ПВ, са препис - извлечение. Като основание за отказ да бъде извършено вписване, се отбелязва и добавянето на текст, извършено ръкописно с химикал, в една от подадените по чл. 17 ПВ молби, което не било удостоверено от нотариус. Позовава се и на липса на влизането в сила на договора за цесия.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Вписването, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване, съставлява едностранно охранително производство, в рамките на което е недопустимо да се разрешават правни спорове, доколкото се касае за безспорна администрация. Проверката, която съдията по вписванията извършва, съгласно нормата на чл. 32а, ал. 1 ПВ, вр. чл. 32б ПВ във връзка с това дали представеният акт отговаря на изискванията на закона, се свежда до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. В тази връзка съдът съобразява нормата на чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията /ПВ/, както и задължителните указания по прилагане на тази разпоредба, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение № 7/ 25.04.2013 г., постановено по тълк. д. № 7/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, от които следва да се направи извод, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а ал. 1 ПВ, включва изследване на това дали представеният за вписване акт е такъв, който подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията на закона за форма и има ли предвиденото в чл. 6, ал. 1, б. "а" и б. "в" ПВ съдържание. Съдията по вписванията не може да проверява наличието на материалноправните предпоставки за издаване на акта, чието вписване се иска, освен ако това е изрично предвидено в закон. В тълкувателното решение изрично е посочено, че при проверката на формата съдията по вписванията следи само за спазване на правилото на чл. 3, ал. 1 ПВ, съгласно което се вписват актове, извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис, но като се отчита, че специален закон може да урежда и вписването на акт в обикновена писмена форма /напр. чл. 73, ал. 5 ТЗ/. С оглед на това е процесуално недопустимо отказът на съдията по вписванията да бъде мотивиран от съображения за несбъдване на предвидено в договора отлагателно условие (в този смисъл ТР № 7/2012 г. от 25.04.2012 г. на ОСТГК, т. 6).

В случая представеният за вписване акт представлява договор за прехвърляне на вземане, сключен на 19.12.2019 г. и приложение № 225 към него, като от неговото съдържание е видно, че вземанията, които се прехвърлят, са възникнали от договор за кредит № 010471/21.10.2009 г., сключен между „Първа инвестиционна банка„ АД и „Т.М.“ ЕООД, и са обезпечени с договорна ипотека върху недвижими имоти, учреден с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 027, том I, рег. № 528, дело № 022 от 2011 г. на нотариус В.А., с рег. № 032, с район на действия СРС, вписан в Служба по вписванията - гр. София, с вх. рег. № 10817/25.03.2011 г., акт № 62, том VI, дело № 5496/2011 г. Такъв вид договор подлежи на вписване съгласно изричната правна норма на чл. 171 ЗЗД и чл. 17, ал. 1, б. "а" ПВ.

Молителят е отправил искане за вписване на договор за цесия. На основание чл. 171 ЗЗД прехвърлянето на вземането, което е обезпечено с ипотека, за да има действие, трябва да бъде извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписан в имотния регистър.

В нормата на чл. 17, ал. 1, б. "а", ал. 2 и ал. 3 ПВ е регламентирано, че вписването на актовете по чл. 171 ЗЗД, за прехвърляне на вземане (чл. 99 ЗЗД), обезпечено с ипотека, се извършва въз основа на молба, която трябва да съдържа данните, посочени в чл. 6, ал. 1, б. "а" ПВ на молителя, основанието (документа) за вписването, размера на сумата, както и тома и страницата на ипотечната книга, в която е вписан договорът за ипотека или молбата за учредяване на законна ипотека, върху които ще се направи вписването. Последното се извършва по правилата на чл. 12, ал. 2 ПВ.

Депозираното заявление е съобразено с изискванията на чл. 6, ал. 1, б. "а" ПВ, като в преписката се съдържат данни и относно останалите описани в чл. 17 ПВ обстоятелства.

Молителят е представил рамков договор за цесия от 19.12.2019 г. с нотариална заверка на подписите, договор за цесия № 1 към посочения рамков договор, който също е с нотариална заверка на подписите, както и приложение № 225 към договор за цесия № 1, с нотариална заверка на подписите. В последния се съдържа точно описание на имотите, които са обект на договорната ипотека. Също така между тези договори е налице взаимна връзка, която е изрично удостоверена в тяхното съдържание и не поражда съмнение относно това обстоятелство.

Не е налице въведена в закона забрана договорът за цесия да препраща към приложение към него. Правно релевантно е обстоятелството договорът за цесия и приложението към него, към което препраща, да са в изискуемата от чл. 171 ЗЗД форма - писмена форма с нотариална заверка на подписите. В разглеждания случай и това изискване е изпълнено, както по отношение на договор за цесия № 1 от 19.12.2019 г., така и по отношение на приложение № 225 от същата дата, неразделна част от договор за цесия № 1.

Касае се до вписване по реда на чл. 17, ал. 1, б. "а" ПВ, по който ред се вписват актовете по чл. 171 ЗЗД, а именно прехвърляне на вземане по реда на чл. 99 ЗЗД, обезпечено с ипотека - същото, за да има действие, трябва да бъде извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписано в имотния регистър. Представените от молителя документи –рамков договор за цесия, договор за цесия № 1 и приложение № 225, са нотариално заверени по реда на чл. 591 ГПК. Договор № 1 и Приложение 225 са определени като неразделна част от договора за цесия от 19.12.2019 година, като приложението касае конкретното вземане, което е част от списъка на длъжниците по Договор за цесия № 1, както и съдържа описание на ипотечния акт, установяващ учредената ипотека, която обезпечава прехвърленото с договора вземане. Щом рамковият договор и приложенията към него - неразделна част от същия са с нотариално удостоверени подписи, е спазено изискването на чл. 3, ал. 1 ПВ.

В заключение, представените за вписване договори за цесия, ведно с приложение № 225, както и молбата за вписване, имат необходимото, съгласно чл. 6 ПВ съдържание - налице е индивидуализация на страните по сделката, както и описание на недвижимите имоти, върху които е учредена ипотека, която е вписана в Служба по вписванията и с която са обезпечени вземанията към „Т.М.“ ЕООД /чиито размер също е посочен/, които са предмет на договора за цесия. Ето защо настоящият състав на съда приема, че обжалваният отказ на съдията по вписванията се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като се уважи искането за вписването.

Съдът намира за неправилен изводът на съдията по вписванията, че подлежащият на вписване акт няма необходимото съдържание за вписването му. Представеният за вписване акт представлява договор за прехвърляне на вземания, сключен между "Първа инвестиционна банка" АД и "С. Г. Г." ЕАД в писмена форма с нотариална заверка на подписите, в който се съдържа препращане към приложения от № 1 до № 284 към договора, които съставляват част от него. Представено е и приложение № 225 с дата 19.12.2019 г. към договора за цесия от 19.12.2019 г., изготвено в писмена форма с нотариално заверени подписи, между "Първа инвестиционна банка" АД и "С. Г. Г." ЕАД. В него конкретно са посочени вземанията, които се прехвърлят, а именно вземания към "Т.М." ЕООД по договор за кредит № 010471/21.10.2009 г., сключен между „Първа инвестиционна банка„ АД и „Т.М.“ ЕООД, както и че вземанията по договора са обезпечени с договорна ипотека върху недвижими имоти, учреден с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 027, том I, рег. № 528, дело № 022 от 2011 г. на нотариус В.А., с рег. № 032, с район на действия СРС, вписан в Служба по вписванията - гр. София, с вх. рег. № 10817/25.03.2011 г., акт № 62, том VI, дело № 5496/2011 г. Съдържа се обозначение и на имотите, които са предмет на договорната ипотека.

Не съществува правна пречка договорът за цесия да препраща към приложение, което да представлява неразделна част от него, както е сторено в случая. И двата документа са подписани от представители на дружествата, между които е постигнато съгласие за прехвърляне на вземанията, и подписите им са нотариално заверени, поради което е спазено изискването за форма. Тълкувайки съдържанието на процесния договор за цесия и представеното към него приложение № 225/19.12.2019 г. се налага изводът, че същите са взаимосвързани и приложението представлява неразделна част от договора. В последното се съдържат данни относно длъжника, размера на вземането, обезпечението – договорна ипотека с посочване на ипотечния акт, имотите, които служат като обезпечение, тоест съдържат се всички предвидени в ПВ реквизити. Ето защо в процесния случай са били налице всички формални изисквания за вписване на представения договор за цесия, разгледан в неговата цялост с приложението към него.

Установява се, че договорът за цесия, чието вписване се иска е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните по него. Това означава, че в случая е спазено и изискването на чл. 3, ал. 1 ПВ, съгласно която на вписване подлежат само актове, които са извършени по нотариален ред или са с нотариално заверен подпис, в каквато форма е съставен представения в настоящото охранително производство договор. При тълкуване на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ПВ се налага изводът, че в нея е регламентирано изискване за формата, в която трябва да бъде съставен единствено актът, който се иска да бъде вписан, но в тази норма няма установено изискване за формата, в която трябва да бъде направено до съдията по вписванията искането на заинтересованото лице, с което се инициира съответното охранително производство. Ето защо заключението на съдията по вписванията, формулирано в обжалвания отказ, че молбата, с която той е сезиран с искане да впише договор за цесия, следва да бъде изготвена в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, е неправилен. Такова изискване не е установено нито в ПВ, нито в приложимия процесуален закон – ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че обстоятелството, че на една от подадените по чл. 17 ПВ молби има добавено ръкописно изписване на текст, изхождащо от адв. Видолов, като представител на молителя, което не е удостоверено от нотариус, е ирелевантно, съответно изводът на съдията по вписванията за разрез с процедурата по чл. 35 ПВ вр. чл. 579, ал. 3 ГПК – неправилен.

По изложените съображения съдът счита, че са налице предпоставките за вписване на прехвърлянето на вземане, обезпечено с ипотека.

Предвид изложеното съдът счита, че неправилно съдията по вписванията е отказал да разпореди вписване по молба вх. № 35708/06.07.2020 г. на АВ. Ето защо обжалваният отказ на съдията по вписванията се явява незаконосъобразен и като такъв следва да се отмени, като преписката следва да се върне на съдията по вписванията при СРС за предприемане на действия за вписване по горепосочената молба.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ по частна жалба на "С. Г. Г." ЕАД, ЕИК ***** определение № 847 от 06.07.2020 г. на съдия по вписванията при СРС, по повод на заявление с вх. № 35708/06.07.2020 г. по описа на Служба по вписванията – София, с което е отказано вписване на договор за цесия от 19.12.2019 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и „С.“ ЕАД и приложение № 225/19.12.2019 г. към него, който има за предмет вземания, обезпечени с учредена договорна ипотека, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ВПИШЕ представеният към заявление с вх. № 35708/06.07.2020 г. договор за цесия от 19.12.2019 г., ведно с приложение № 225/19.12.2019 г., което е неразделна част от него.

ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при СРС за извършване на вписване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

            

 

              2.