№ 16704
гр. София, 10.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110159479 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от „..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. .., срещу И. Д. Ч., ЕГН **********, и Е. С. Ч., ЕГН **********,
при условията на обективно кумулативно и пасивно субективно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №33987/2023г. на СРС, 169 състав, както следва: 212,57 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от
м.05.2019г. до м.08.2019г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
.., абонатен №.., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
19.06.2023г. до окончателното й изплащане, 60,47 лева – мораторна лихва за
периода от 15.09.2020г. до 05.06.2023г. при условията на солидарна
отговорност. Претендира разноски в исковото и заповедното производство.
Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за
битови нужди за процесния период, но не са изпълнили в установените
срокове задълженията си за заплащане на дължимите суми за доставената
топлинна енергия, поради което ищецът депозирал заявление по реда на чл.
1
410 от ГПК и по ч.гр.д. №33987/2023г. на СРС, 169 състав, в негова полза била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответниците за
горепосочените суми. В законоустановения срок постъпили възражения от
длъжниците, поради което на ищеца било указано да предяви искове за
установяване на вземанията си. С оглед изложеното ищецът моли съда да
постанови решение, с което да се признае за установено, че ответниците му
дължат претендираните суми, както и да бъдат осъдени да му заплатят
направените по делото разноски. В съдебно заседание предявените искове се
поддържат.
Ответниците са депозирали писмен отговор на исковата молба по реда и
в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който признават предявените искове по
основание и размер, правят възражение за изтекла погасителна давност.
Оспорват доказателствените искания на ищеца като посочват, че не оспорват
фактите и обстоятелствата, за които е поискано изслушването на СТЕ и ССчЕ.
Привлеченото от ищеца трето лице – помагач „..“ ООД не е изразило
становище.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №33987/2023г. на СРС, 169 състав.
Не е спорно между страните по делото, че през процесния период между
тях е съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012
г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е
2
определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице
– собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в
сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на
топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител
на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно
решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване
на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от
сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата
топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
3
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Ищецът свързва качеството на ответниците на потребители на топлинна
енергия за битови нужди с качеството им на собственици на топлоснабден
имот. Същото се признава от ответниците и може да се изведе от
представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот ., том ІІІ, рег. №.., дело №279/2019г.; акт за граждански брак №.г., от
който се установява основанието за солидарната отговорност на ответниците
за задълженията. Поради това съдът приема, че ответниците са били битови
клиенти за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, за
имота абонатен № .. през периода от м.05.2020г. до м.08.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните
отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от
ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.
Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на
ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване
на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права
върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или
4
титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен
собственик, независимо дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е
възложено на третото лице – помагач „..“ ООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за ответниците е възникнало задължение по силата на закона и
договор при общи условия да заплащат на ищцовото дружество количеството
подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
Доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена се признава от ответниците и се установява и
от представените по делото писмени доказателства, които не са били оспорени
– фактура № .2020г. С оглед установеното, исковата претенция се явява
доказана по основание и размер.
Ответниците са направили възражение за изтекла погасителна
давност, което съдът намира за основателно по следните съображения:
Според становището, възприето в Тълкувателно решение №3/2011г.
ОС на ГК и ТК на ВКС на РБ вземанията за потребената топлинна енергия са
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна погасителна давност, съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. Различният
размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на
вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни
5
задължения с посочен в общите условия падеж. Съгласно разпоредбата на
чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. В
случая според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били
дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно за претендираната от ищцовото дружество главница, касаеща
процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срока за нейното заплащане. В случая заявлението по чл.410 от ГПК е
подадено на 19.06.2023г., съответно, вземанията на ищцовото дружество за
стойността на доставената топлинна енергия с настъпил падеж преди
11.04.2020г. (при съобразяване на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците) са погасени по
давност. В случая ищцовото дружество претендира суми с настъпил падеж
преди тази дата за периода м.05.2019г. до м.08.2019г. включително, като съдът
е съобразил и че последващото издаване на обща фактура по реда на чл.32 от
общите условия за потребеното количество топлинна енергия за минал период
въз основа на изравнителната сметка не променя падежа на начислените през
отоплителния сезон месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата. Претендираните суми за целия исков период м.05.2019г. до
м.08.2019г., са погасени по давност. С погасяване на основното задължение се
погасяват и акцесорните, каквото е лихвата за забава, въпреки това за
пълнота, съдът излага следното:
Относно изискуемостта и забавата на дължимите суми за
консумирана топлинна енергия през процесния период са приложими Общи
условия на ".." ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ - 2016 г., месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
(на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално
6
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 ОУ - 2016 г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Тъй като според събраните доказателства на ответника е начислявана
топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 ОУ. Спрямо
общите фактури по чл. 32, ал. 3 ОУ за 2019г. разпоредбата на чл. 33, ал. 4 ОУ е
неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура за този период е настъпило след
предвидения в ОУ- 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Общата фактура за
отчетния период е издадена на 31.07.2020., а 45- дневният срок е изтекъл на
14.06.2020г. (45 дни след изтичане на периода, за който се отнася фактурата,
считано от 30.04.2020г.). При това положение, с оглед неприложимостта на
цитираните по-горе клаузи на Общите условия, съобразно разпоредбата на чл.
84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава след покана, каквато не се твърди,
нито се доказва да е отправена от ищеца до ответника. Поради изложеното
искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата
за потребена топлинна енергия за горепосочения период подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
С оглед изложеното предявените искове следва да бъдат отхвърлени
като погасени по давност.
Направеното искане за постановяване на решение при признание на
иска е неоснователно, доколкото ответниците са признали фактите, на които се
основава исковата претенция, но са направили правопогасяващо възражение
за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните суми.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски се
7
дължат на ответниците, но същите не са представили доказателства за сторени
такива.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. .. при условията на обективно кумулативно и
пасивно субективно съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу И. Д. Ч., ЕГН **********, и
Е. С. Ч., ЕГН **********, двамата с адрес гр. София, .., за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №33987/2023г. на
СРС, 169 състав, както следва: 212,57 лева, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.08.2019г., за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. .., абонатен №.., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 19.06.2023г. до окончателното й
изплащане, 60,47 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до
05.06.2023г. при условията на солидарна отговорност, като погасени по
давност.
Решението е постановено при участието на „..“ ООД, ЕИК ., като трето
лице – помагач на страната на ищеца.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се
приложи по ч.гр.д. №33987/2023г. на СРС, 169 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8