Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.10.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, VII
въззивен състав,
в публично заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при
участието на секретаря Красимира Динева, като разгледа докладваното от съдия Младенов
ВНЧХД № 2755/2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
глава XXI НПК.
С Присъда от 29.11.2017 г.,
постановена по НОХД № 18046/2015 г. по описа на СРС, НО, 107-ми
състав признал за невиновен подс. И.Д.Б. в извършването на престъпление по чл. 148,
ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
за това, че при условията на продължавано престъпление - с две и повече деяния,
които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени
са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, е казал нещо унизително за
честта и достойнството на К.Г.Ч. в негово присъствие, като обидата е нанесена
публично и е разпространена чрез печатно произведение и по друг начин, а
именно:
1. На 22.04.2015г. в електронно издание „e-*****.bg“
в статия със заглавие „Невиждана измама в съда: Адвокат фантом спести 9 млн.
лв. на банката на П.С.“ е нарекъл К.Г.Ч. „Адвокат фантом“.
2. На 22.04.2015г. в печатно произведение -
вестник „Г.“ в статия със заглавие „Невиждана измама в съда: Адвокат менте
спести 9 млн. лв. на банката на П.С.“ е нарекъл К.Г.Ч. неколкократно „Адвокат
менте...“, както и „Случайно попаднал в залата юрист...“ и „.. .адвоката менте К.Ч.....“;
3. На 29.04.2015г. в печатно произведение -
вестник „Г.“ в статия със заглавие „Невиждан цирк. Ето адвоката-Ф.К.Ч.“ е
нарекъл К.Г.Ч. „Ето адвоката-Ф.К.Ч.“, „...адвоката- Фантомас...“, „....неканен
и нечакан като един Ф.адвокат К.Ч.... .Фантомас-Ч.“;
4. На 5.05.2015г. в електронно издание „e-*****.bg“
в статия със заглавие „Адвокатът-Ф.Ч. и как съдът влияе на въртенето на парите
в „Инвест банк“ е нарекъл К.Г.Ч. „Адвокатът-Ф.Ч....“ и „...неканен и нечакан,
като един Фантомас, адвокат Ч....“;
5. На 13.05.2015г. в печатно произведение -
вестник „Г.“ в статия със заглавие „Как с фалшив документ в съда спестиха на
„Инвестбанк“ 9 млн. лева“ е нарекъл К.Г.Ч. неколкократно „...адвоката Ф.К.Ч....“.
Със
същата присъда подсъдимият е признат за невиновен и в извършването на
престъпление по чл. 148, ал.
2, вр. ал. 1, т. 1 и 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
за това че при условията на продължавано престъпление - с две и повече деяния,
които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени
са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, е разгласил позорни
обстоятелства за и е приписал престъпление на К.Г.Ч., като клеветата е нанесена
публично и е разпространена чрез печатно произведение и по друг начин, а
именно:
1. На 22.04.2015г. в електронно издание „e-*****.bg“
в статия със заглавие „Невиждана измама в съда: Адвокат фантом спести 9 млн.
лв. на банката на П.С.“ е разгласил позорни обстоятелства за и е приписал
престъпление на К.Г.Ч., а именно: „В съдебната зала се срещат адвокат К.Ч. и
съдия...“, ,,...в открито заседание е извършена измама...“, „В съдебно
заседание се явява адвокат с неистински пълномощни...“, „.. .съдът приема
документите на неистинския“;
2. На 22.04.2015г. в печатно произведение -
вестник „Г.“ в статия със заглавие „Невиждана измама в съда: Адвокат менте
спести 9 млн. лв. на банката на П.С.“ “ е разгласил позорни обстоятелства за и
е приписал престъпление на К.Г.Ч., а именно: „Невиждана измама“, „...адвокат с
неистински документи“, „.. .адвоката менте К.Ч....“;
3. На 29.04.2015г. в печатно произведение -
вестник „Г.“ в статия със заглавие „Невиждан цирк. Ето адвоката- Ф.К.Ч.“ е
разгласил позорни обстоятелства за и е приписал престъпление на К.Г.Ч., а
именно: „Ф.Ч. внася няколко документа в съда - пълномощно за това уж уволнение...“;
4. На 5.05.2015г. в електронно издание „e-*****.bg“
в статия със заглавие „Адвокатът-Ф.Ч. и как съдът влияе на въртенето на парите
в „Инвест банк“ е разгласил позорни обстоятелства за и е приписал престъпление
на К.Г.Ч., а именно: „Адвокатът-Ф.К.Ч. и как съдът влияе на въртенето на парите
в Инвест банк“;
5. На 13.05.2015г. в печатно произведение -
вестник „Г.“ в статия със заглавие „Как с фалшив документ в съда спестиха на
„Инвестбанк“ 9 млн. лева“ е разгласил позорни обстоятелства за и е приписал
престъпление на К.Г.Ч., а именно: „Как с фалшив документ в съда спестиха на
„Инвестбанк“ 9 млн. лева“ и „..представен в съда от адвоката Ф.К.Ч.“.
Недоволен от този съдебен акт е останал повереникът на частния
тъжител К.Г.Ч., който депозира от името на последния въззивна жалба
в законоустановения срок.
В последната се релевират
оплаквания, че обжалваният съдебен акт на СРС е незаконосъобразен, както и че е необоснован,
доколкото не отговарял на
събраните по делото доказателства. Поради горното повереникът иска на основание 318,
ал.
4 и чл.
334 от НПК въззивният съд да
отмени присъдата на СРС и да постанови нова такава, с която да признае за
виновен подс. Б..
Не се правят доказателствени
искания, като жалбоподателят си запазва възможността да депозира писмени изложения
в законовия срок, каквито не са постъпили.
Въззивният съд, по реда на
чл. 327 от НПК, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото
не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или изслушване на вещи лица, както
и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител –
адв. С., поддържа жалбата. Намира мотивите на първата инстанция за
противоречиви и напаснати с цел произнасянето на оправдателна присъда. В
емоционално наситената си пледоария защитникът изтъква разминавания в приетото
от първоинстанционния съд относно начина, по който следва да бъде възприеман
журналистическия материал. Изразява несъгласие със становището на районния съд,
че думите „фантом“ и „менте“ не са оскърбителни за честта и достойнството на
личността, а твърдението, че адвокатът използва неистински документи не е приписване
на престъпление. Според защитника СРС неправилно е приел, че не се касае
за разгласяване на конкретен факт, тъй
като в журналистическите материали с автор подсъдимия подробно се описва всяко
действие от случилото се в откритото съдебно заседание пред съда или след това,
а подсъдимият е продължил да пише и издава статии в същия дух дори след като е
получил от тъжителя заключения на почеркови експертизи, които недвусмислено са
доказали, че свидетелката по делото Манджукова лично е подписала описаните като
неистински и фалшиви документи. Счита първоинстанционният съдебен акт за
неправилен и неотговарящ на събраните по делото доказателства и моли въззивният
съд да го отмени и да постанови нова присъда, с която да осъди подсъдимия Б. за
извършените от него криминални деяния.
Защитникът
на подсъдимия – адв. Славов, оспорва жалбата. Моли първоинстанционната присъда
да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
При
наличието на предпоставките на чл. 269, ал. 3 НПК делото пред въззивната
инстанция се разглежда в отсъствие на подсъдимия.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите изложени във въззивната жалба, както и
тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с
чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира,
че жалбата е неоснователна и, че не са налице основания за отмяната или
изменението на присъдата на контролирания съд поради следните съображения:
За
да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал всички относими към
предмета на делото доказателства и доказателствени средства: показанията на
свидетелките Е.М.и К.П., обясненията на подсъдимия И.Б., разпечатка от
електронно издание „e-*****.bg” от 22.04.2015г„ вестник „Г.”, бр. 16/288/,
22-28.04.2015г., 1, 2, 3 и 4 стр.,
вестник „Г.”, бр. 17/289/, 29.04.-5.05.2015г., 4 и 5 стр., разпечатка от
електронно издание „e-*****.bg” от 27.04.2015г., вестник „Г.”, бр. 19/291/,
13.05.-19.05.2015г., 6 стр., заключение на съдебнотехническа експертиза,
справка за съдимост на подсъдимия.
Въззивният
съд, след собствен комплексен анализ на доказателствените материали, намира за
установена фактическа обстановка тъждествена с тази приета от районния съд,
която счита за обоснована и почиваща на вярна и добросъвестна интерпретация на
събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, а именно:
Подсъдимият
И.Д.Б. е роден на *** г. в гр. София, българин, български гражданин, женен, с
висше образование, работи, неосъждан, адрес в гр. София, ул. „Незабравка“ №
42А, вх. Б, ет. 5, ап. 23, ЕГН **********.
Подсъдимият
И.Б. е журналист, сътрудник във в. „Г.”, автор на статии и в електронното
издание „e-*****.bg”. Подсъдимият И.Б. написал поредица от статии за
„Инвестбанк” АД, познавал Б.М., като впоследствие се запознал и с майка му Е.М..
От Б.М., както и от представени му от М.документи, подс. Б. събрал информация
за обстоятелства, че „Инвестбанк” АД е източила пет милиона и половина долара
от сметки на притежавани от М.фирми, за които пари М.водел дела. След смъртта му
тези дела били продължени от майка му Е.М.. От последната, както и от
адвокатите ѝ подс. Б. събрал информация за протичането на съдебно
заседание по дело в Софийски апелативен съд, по време на което се явил адв. К.Ч.
и представил пълномощно, въз основа на което направил отказ от иска от името на
„М.В.” АД.
На
22.04.2015г. в електронното издадение „e-*****.bg” била публикувана статия със
заглавие „Невиждана измама в съда: Адвокат фантом спести 9 млн. лева на банката
на П.С.”.
На
22.04.2015г. в печатно произведение - вестник „Г.“ в статия със заглавие
„Невиждана измама в съда: Адвокат менте спести 9 млн. лв. на банката на П.С.“
частният тъжител К.Г.Ч. е наречен неколкократно „Адвокат менте...“, както и
„Случайно попаднал в залата юрист...“ и „.. .адвоката менте К.Ч.....“.
На
29.04.2015г. в печатно произведение - вестник „Г.“ в статия със заглавие
„Невиждан цирк. Ето адвоката-Ф.К.Ч.“ К.Г.Ч. е наречен „Ето адвоката-Ф.К.Ч.“,
„...адвоката-Фантомас...“, „....неканен и нечакан като един Ф.адвокат К.Ч..
.Фантомас-Ч.“;
На
27.04.2015г. в електронно издание „e-*****.bg“ в статия със заглавие
„Адвокатът-Ф.Ч. и как съдът влияе на въртенето на парите в „Инвест банк“ К.Г.Ч.
е наречен „Адвокатът-Ф.Ч....“ и „...неканен и нечакан, като един Фантомас,
адвокат Ч....“/не е публикувана на 5.05.2015г./
На
13.05.2015г. в печатно произведение - вестник „Г.“ в статия със заглавие „Как с
фалшив документ в съда спестиха на „Инвестбанк“ 9 млн. лева“ К.Г.Ч. е наречен
неколкократно „...адвоката Ф.К.Ч....“.
На
22.04.2015г. в електронно издание „e-*****.bg“ в статия със заглавие „Невиждана
измама в съда: Адвокат фантом спести 9 млн. лв. на банката на П.С.“ се съдържат
следните изрази: „В съдебната зала се срещат адвокат К.Ч. и съдия...“, ,,...в
открито заседание е извършена измама...“, „В съдебно заседание се явява адвокат
с неистински пълномощни...“, „.. .съдът приема документите на неистинския“;
На
22.04.2015г. в печатно произведение - вестник „Г.“ в статия със заглавие
„Невиждана измама в съда: Адвокат менте спести 9 млн. лв. на банката на П.С.“
се съдържат следните изрази: „Невиждана измама“, „.. .адвокат с неистински
документи“, „.. .адвоката менте К.Ч....“;
На
29.04.2015г. в печатно произведение - вестник „Г.“ в статия със заглавие
„Невиждан цирк. Ето адвоката-Ф.К.Ч.“ се съдържат следните изрази: „Ф.Ч. внася
няколко документа в съда - пълномощно за това уж уволнение...“;
На
27.04.2015г. в електронно издание „e-*****.bg“ е публикувана статия със
заглавие „Адвокатът-Ф.Ч. и как съдът влияе на въртенето на парите в „Инвест
банк“.
На
13.05.2015г. в печатно произведение - вестник „Г.“ в статия със заглавие „Как с
фалшив документ в съда спестиха на „Инвестбанк“ 9 млн. лева“ се съдържа израза
„..представен в съда от адвоката Ф.К.Ч.“.
Подсъдимият
И.Б. бил автор на горепосочените статии и заглавията им в електронното издание
„e-*****.bg“, автор на горепосочените статии, публикувани във в. „Г.”, като
заглавията на статиите във в. „Г.” били съгласувани с него, като той ги приел.
Въззивният
съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по основните съставомерни
факти, е формирано въз основата на правилен анализ на събраните по делото
доказателствени материали. Изложени са подробни съображения защо едни доказателства
се приемат, а други – не. След извършения самостоятелен анализ въззивният
съдебен състав намира същите за непротиворечиви и категорично установяващи
приетата фактическа обстановка.
Правилно
първата инстанция е приела обясненията на подсъдимия като основно доказателствено
средство и е основала на тях изводите си относно авторството на съдържанието на
статиите, развитието на проследявания от журналиста случай, ползваните
източници на информация и смисъла, който е вложил в използваните думи и изрази.
Същите не се опровергават, а намират подкрепа в останалите събрани по делото
доказателства, поради което въззивният съд също ги приема като надежден
източник на информация. За да ги ползва при формиране на фактическите си
изводи, въззивният съд отчете и обстоятелството, че в тях подсъдимия признава
неизгодни за себе си факти, в частност авторството на инкриминираните статии.
Правилно
контролираният съд е дал вяра на показанията на свидетелите К.П. и Е.М., като настоящата инстанция намира
същите за обективно и добросъвестно изнесени, кореспондиращи с останалия събран
по делото доказателствен материал. Показанията им спомагат за изясняване на
обстоятелства, относими към предмета на доказване и потвърждават заявеното от
подсъдимия в обясненията му.
Правилно
първоинстанционният съд е счел показанията на свидетелката Манджукова, свързани
с развоя на случая с делата на „М.В.“ и писмените доказателства, съдържащи се в
пр.пр. № 16730/2015г. по описа на СРП, за неотносими към предмета на настоящото
дело, доколкото съдът следва да прецени дали инкриминираните думи и изрази са
унизителни за честта и достойнството на тъжителя, респ. дали съдържат
неистински позорни обстоятелства или приписват престъпление.
Въззивният
съд, подобно на първоинстанционния, кредитира заключението на изготвената
съдебно-техническа експертиза относно датите на публикуване и съдържанието на
материалите в електронното издание „e-*****.bg“ като обективно, компетентно изготвено и
в пълнота отговарящо на поставените задачи. От него се установява, че статията
със заглавие „Невиждана измама в съда: Адвокат фантом спести 9 млн. лева на
банката на П.С.” е публикувана на 22.04.2015 г. /датата, посочена в тъжбата/, а
статията със заглавие „Адвокатът-Ф.Ч. и
как съдът влияе на въртенето на парите в „Инвест банк“ – на 27.04.2015 г. /а не
на посочената в тъжбата дата 05.05.2015 г./.
Настоящият
състав кредитира приложените по делото писмени доказателства - заверени преписи
от съответните страници на печатното издание в. „Г.”, като счете, че същите са
относими към предмета на делото и спомагат за разкриването на обективната
истина.
Въз
основа на направения анализ на доказателствата, въззивният съд достигна до
правни изводи, идентични с тези на първоинстанционния.
Безспорно
се установи, че инкриминираните думи и изрази са публикувани в статии с
посочените в тъжбата заглавия в съответните печатни или електронни издания. Установи
се и обстоятелството, че статиите, съдържащи инкриминираните думи и изрази, с
изключение на статията със заглавие „Адвокатът-Ф.Ч. и как съдът влияе на
въртенето на парите в „Инвест банк“ в „e-*****.bg“ са публикувани на
датите, посочени в тъжбата. Доколкото се установи, че последната е публикувана
не на 05.05.2015 г. , а на 27.04.2015 г., обвинението, в тази му част, се явява
недоказано от обективна страна, в каквато насока с и изводите на първоинстанционния
съд.
В
случая е категорично установено авторството на статиите от подсъдимия, като от
доказателствените материали става ясно, че автор на статиите и част от
заглавията на статиите е лично той, а други са съгласувани между него и
редакцията на в. „Г.”.
Доколкото
времето на публикуване, авторството и съдържанието на статиите се установиха по
категоричен начин от съществено значение е обстоятелството дали инкриминираните
думи са унизителни за честта и достойнството на тъжителя, респективно дали
разгласените изрази съдържат неистински позорни обстоятелства или му приписват
престъпление, в каквато насока първоинстанционният съд е направил верни
разсъждения.
От
правна страна настоящия съдебен състав, също както и контролирания намира, че
подсъдимото лице с действията си описани в приетата за установена фактическа
обстановка не е осъществил признаците на вменените му престъпни деяния.
По
отношение на първото обвинение, за да е осъществен състава на престъплението
обида следва да бъдат казани в присъствието на пострадалия думи, обективно
годни да накърнят достойнството му, които според съвременните обществени
стандарти са неприлични, вулгарни и цинични. С тях се засягат директно
представите на пострадалия за личното му достойнство и чест и за качеството на
неговата личност въобще. При преценката за обидната форма на казаното, следва
да бъде отчетено не субективното възприятие на засегнатото лице, а установените
норми в обществото - единственият обективен критерий, от който следва да се
изхожда при преценка на съставомерността на изреченото.
Така
при преценката на отделните думи и изрази, инкриминирани в тъжбата, настоящият
състав достигна до подобни на първия заключения, че такива, които да са
обективно годни да накърнят честта и достойнството на личността. По отношение
на думата „фантом”, използвана в заглавието на статията в „e-*****.bg”,
публикувана на 22.04.2015 г., настоящият състав споделя изводите на
първоинстанционния, че тази дума, сама по себе си, и чисто обективно, не е
обидна по своето съдържание и характер, като такава, не се възприема еднозначно
от обществото, в нея не се влага изключително публично лоша, унизителна за
човешкото достойнство и чест оценка, поради което не намира за необходимо да
преповтаря или допълва проведения от СРС анализ.
Въззивният
състав споделя и изводите на първоинстанционния, че инкриминираният израз „Случайно
попаднал в залата юрист...” в статия със заглавие „Невиждана измама в съда:
Адвокат менте спести 9 млн. лева на банката на П.С.”, публикувана във в. „Г.”
на 22.04.2015г., от обективна страна не съдържа абсолютно нищо унижаващо или
засягащо честта и достойнството на тъжителя. В тази връзка съдът намира за
неоснователни възраженията на повереника на тъжителя, че същите засягат доброто
име на адвоката в обществото, като следва да бъде отбелязано, че използваните в
пледоарията на повереника като унижаващи думи и изрази значително надхвърлят обема
и дописват инкриминираните с тъжбата и публикувани в статията.
По
отношение на израза „адвокат менте“, използван в статията от 22.04.2015г. във
в. „Г.” първоинстанционният съд правилно е разграничил използването на
унизителни и оскърбителни за личността на определено лице епитети, сравнения и
др. от изразяването на лично мнение, становище, с което се изразява оценка на
личност, събитие или позиция в светлината на свободата на словото. Анализът на
първата инстанция е изключително подробен, като изцяло се споделя от текущия
състав, поради което и не е необходимо преповтарянето му. Несъмнено в
журналистическия материал се изразява отрицателна оценка на автора, но от
контекста, в който е използван изразът, е видно, че същият не се отнася до
личността на тъжителя, а до описаната в съдебната зала ситуация.
По
отношение на обвиненията за обида, свързани с многократно отправяне към
личността на К.Ч. на определението „Фантомас” - в статия от 29.04.2015г. във в.
„Г.” със заглавие „Невиждан цирк. Ето адвоката-Ф.К.Ч.”, в статия в „e-*****.bg”,
за която се установи, че е публикувана на 27.04.2015г., със заглавие
„Адвокатът-Ф.Ч. и как съдът влияе на въртенето на парите в „Инвест банк” и в
статия от 13.05.2015г. във в. „Г.” със заглавие „Как с фалшив документ в съда
спестиха на „Инвестбанк” 9 млн. лева” въззивният съд, също като
първоинстанционния, не намира сравнението на тъжителя с филмов герой от средата
на миналия век за обективно унизяващо и оскърбително, нито за изразяващо
негативната оценка на автора на статията. Правилно първоинстанционният съд е
отбелязал в мотивите към присъдата си, че относно филмовия герой Ф.няма
възприето в обществото еднозначно или каквото и да било отрицателно становище,
като настоящият състав също счита, че липсват гаранции болшинството от
читателите статиите въобще да знаят кой е Фантомас.
Правилно,
доколкото се установи, че статията със заглавие „Адвокатът-Ф.Ч. и как съдът
влияе на въртенето на парите в „Инвест банк” е публикувана в „e-*****.bg” на
27.04.2015 г., а не на 05.05.2015 г., както се твърди в тъжбата,
първоинстанционният съд е приел, че обвинението в тази част е недоказано. Времето,
мястото и начинът на извършване на престъплението са основните факти от
предмета на делото, подлежащи на доказване от частното обвинение, затова,
когато съдът установи, че на сочената от частния тъжител дата и при описаната с
тъжбата фактическа обстановка деянието не е осъществено, следва да оправдае
подсъдимия, както и законосъобразно е направил първоинстанционният съд.
Предвид
гореизложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че нито един от
инкриминираните изрази не е обиден, поради което от обективна страна не е
осъществен състав на престъплението обида.
Правилни
са и правните изводи на СРС за липса на осъществен състав на престъплението
клевета, за което се отнася второто повдигнато с тъжбата обвинение. За да е
налице клевета, следва деецът да разгласи обективно позорящи неистински
обстоятелства за пострадалия, респективно да му припише престъпление, което не
е извършил. Наред с това разгласяването на мнение или субективна оценка на
дееца не осъществява състава на това престъпление, доколкото не е обвързано с
конкретни факти и деяния на дадено лице, които биха могли да повлияят отрицателно
на обществената оценка за него. Както при обидата, и при клеветата разгласеният
факт следва да е обективно позорен, а не е обусловен от личната преценка на
лицето, за което се отнася.
По
отношение на инкриминираните в статията от 22.04.2015г. в електронното издание
„e-*****.bg“ със заглавие „Невиждана измама в съда: Адвокат фантом спести 9
млн. лв. на банката на П.С.“ изрази „В съдебната зала се срещат адвокат К.Ч. и
съдия...“, ,,...в открито заседание е извършена измама...“, „В съдебно заседание
се явява адвокат с неистински пълномощни. .съдът приема документите на
неистинския“ правилно първоинстанционният съд е приел, че никой от тях не е
клеветнически, тъй като не носи информация за точно определено обстоятелство
или явление, насочена към личността на пострадалия. Верни са изводите на
първата инстанция, че няма нищо позорно или престъпно в това адвокат и съдия да
се срещнат в съдебната зала, доколкото това е нормална житейска ситуация,
свързана с професиите им. Относно следващите два инкриминирани израза, правилно
СРС е преценил, че същите не са относими към личността на тъжителя. В тях липсва
изнасяне на конкретни факти, които да се отнасят до тъжителя, нито му се
приписва определено поведение. Използваният страдателен залог в първия от тях препятства
установяването на автора на твърдяната измама, поради което не може да се
приеме, че се касае за приписване на престъпление на конкретно лице, а във
втория се говори по-скоро за поведението на съда, което също е неотносимо към
личността на тъжителя. В случая действително не се касае за разгласяване на
конкретен факт, а за умозаключения на автора на статията, основано на фактите,
за които подсъдимият е получил информация. По съображенията, подробно посочени
в мотивите към обжалваната присъда, въззивният състав споделя и изводите на
първата инстанция, че твърдението, че адв. Ч. се е явил в съдебно заседание с
неистински пълномощни е достатъчно конкретно и насочено към личността на
тъжителя, но по същество не представлява изнасяне на позорящо или престъпно
обстоятелство, свързано с него.
По
отношение на втория и третия пункт на обвинението за клевета настоящият състав
намира, че може с пълна сила да се приложи изложеното относно изразите по
първата точка на това обвинение, доколкото липсва конкретика за лицето,
извършило измамата, а останалите изрази са несъставомерни от обективна страна
поради това, че не представляват разгласяване на опозоряващи факти, като приема
и направения от първата инстанция подробен анализ на отделните думи и изрази и
тяхното значение.
Правилно
първият съд е оправдал подсъдимия и за четвъртото деяние от съвкупността по
обвинението за клевета. Достатъчно основание да се приеме, че обвинението в
тази част е недоказано, е обстоятелството, че статията е публикувана в „e-*****.bg“
на дата, различна от посочената в тъжбата. Въпреки това за пълнота районният
съд е изложил подробни съображения относно несъставомерността на
инкриминираното заглавие, които се споделят и от текущия състав.
По
последната точка от обвинението за клевета в статия от 13.05.2015г. във в. „Г.”
въззивният съд, подобно на първоинстанционния, намира, че в инкриминирания
израз липсва каквато и да е конкретика първо по отношение на личността на
тъжителя и след това за разгласяване на позорен или престъпен факт. Както вярно
е преценил СРС, като клеветническо е инкриминирано самото заглавие на статията
„Как с фалшив документ в съда спестиха на „Инвестбанк” 9 млн. лева”, както и
изразът „...представен в съда от адвоката Ф.К.Ч.”. Видно от заглавието, то не
съдържа името на тъжителя и не би могло да се свърже с личността му. За
извадения от статията израз не става ясно какво е представил адв. Ч., в каквато
насока са и разсъжденията на първата инстанция. Макар при цялостния прочит на
статията да става ясно, че се твърди, че тъжителят е представил документ
„очевиден фалшификат“, и тук в пълна степен е приложим анализът, направен по
първия пункт, че доколкото не се твърди знанието на адвоката за неистинността
на документите, това обстоятелство не е позорно, нито престъпно.
Следва
да бъде отбелязано и това, че у подсъдимия е съществувала субективната
увереност, че публикуваното от него отговаря на действителността, тъй като е
извършил необходимата проверка на фактите – разговарял е с лицето, чийто подпис
се твърди, че е фалшифициран, ползвал е обективни източници на информация,
извършил е анализ въз основа на определени обстоятелства, поради което и е
вярвал, че публикуваното от него е истина. В тази връзка въззивният съд не споделя
възражението на защитата, че подсъдимият е продължил да пише и публикува статии
в същия дух, дори след като е получил от тъжителя заключения на почеркови
експертизи, доколкото липсват доказателства заключението на изготвената от
вещите лица Г. и Галов почеркова експертиза да е било доведено до знанието на
подсъдимия от тъжителя, а заключенията на изготвените в хода на разследването
по преписка вх. № 513000-4886/15 г. по описа на СДВР и пр. пр. № 16730/2015г.
по описа на СРП експертни справки са от дати, следващи публикуването на
посочените в тъжбата статии.
Неоснователни
са и доводите на защитата за противоречие в мотивите на първата инстанция
относно начина, по който следва да бъдат възприемани журналистическите
материали – в цялост или като отделни изречения. За да се достигне до смисъла
на даден текст, безспорно следва той да бъде изследван в цялост, независимо, че
са инкриминирани отделни думи и изрази, съдържащи се в него. В конкретния
случай първоинстанционният съд правилно е преценил, че отделните думи и изрази,
посочени в тъжбата, не са клеветнически. Преценени в контекста на цялото
съдържание на статията, същите отново не разгласяват опозоряващи обстоятелства
и не приписват престъпление на тъжителя, доколкото не съдържат данни от
обективна и субективна страна за осъществен от него състав на престъпление. В
статиите безспорно се съдържат умозаключения на автора за извършено престъпление
измама, но от написаното не може да се индивидуализира лицето, за което се
твърди, че го е извършило, още по-малко да се направи извод, че това е
тъжителят. Доколкото описаните в статиите факти не са опозоряващи въззивният
съд намира, че не е осъществена и другата форма на изпълнителното деяние на
клеветата, като се солидаризира с изводите на първоинстанционния, че по
същество инкриминираните изрази са общи съждения и умозаключения на автора,
направени въз основа на събраната от него информация.
Поради
несъставомерност на поведението на подсъдимия, правилно първоинстанционният съд
го е оправдал и по обвинението за осъществен състав на клевета.
Поради
неналичието на признаците на процесните престъпления от обективна страна,
въззивния съд не намира за необходимо да подлага на обсъждане субективните такива
за което и да е от тях.
Поради
всички изложени до тук съображения, напълно законосъобразно, СРС е приел, че
подсъдимият И.Б. не е осъществил от обективна страна престъпленията по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал.1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и 2, вр. чл. 147, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което го е оправдал изцяло по
така повдигнатите му обвинения.
С оглед оправдателния
характер на постановената първоинстанционна присъда, разноските по делото
правилно са оставени за сметка на държавата, в съответствие с разпоредбата на
чл. 190, ал. 1 от НПК.
При извършената, на
основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на
протестираната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед
изложените съображения, постанови своето решение.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда от 29.11.2017 г.,
постановена по НОХД № 18046/2015 г. по описа на СРС, НО, 107-ми
състав
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.