Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№……….,гр.София, 12.03.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска
колегия, ІV “в” състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ:
Елена Иванова
Златка Чолева
при
участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 15761 по описа за
2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК .
Обжалва
се решение на СРС, 157 състав под № 453409 от 18.07.2018г., постановено по гр.дело № 9313/2018г., с което е
признато за установено по предявен по реда на чл.422 ГПК искове с правно основание чл.327,ал.1 от ТЗ от „Р.“
ООД срещу СУ „Св.Климент
Охридски“, че СУ „Св. Климент Охридски” дължи на „Р.” ООД: сумата от 388,86 лв., представляваща
цена по договор за възлагане на обществена поръчка № 80.09-268 от 30.09.2014г.
за доставка на консумативи и аксесоари за офис техника по фактура 202413 от
17.03.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявленията за издаване на заповед за изпълнение /22.12.2017г. / до
окончателното погасяване; сумата от 37,97
лв., представляваща цена по договор за възлагане на обществена поръчка №
80.09-268 от 30.09.2014г. за доставка на консумативи и аксесоари за офис
техника по фактура 207221 от 31.05.2017г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявленията за издаване на заповед за изпълнение
/22.12.2017г. / до окончателното погасяване; сумата от 135,77лв., представляваща цена по договор за
възлагане на обществена поръчка № 80.09-269 от 30.09.2014г. за доставка на
оригинални тонери за копирни и печатащи устройства по фактура 208496 от
22.06.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявленията за издаване на заповед за изпълнение /22.12.2017г. / до
окончателното погасяване и сумата от
17,32лв., представляваща цена по договор за възлагане на обществена
поръчка № 80.09-165 от 23.12.2016г. за доставка на хартия по фактура 214325 от
28.09.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявленията за издаване на заповед за изпълнение /29.12.2017г. / до
окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 89509/2017г. по описа на СРС, 157 състав.
Решението се обжалва и в частта за разноските.
. Въззивникът –
ответник по предявените искове СУ „Св.Климент Охридски“ заявява искане за отмяна на атакуваното
решение като постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния
закон и като неправилно, поради неправилна преценка на събраните по делото
доказателства. Счита за неправилен извода на първата инстанция, с който е приета за доказана по делото
доставката на процесните стоки.
Въззивникът- ответник поддържа, че в нарушение на нормата на чл.193 от ГПК от първата инстанция не е открита процедурата по чл.193 от ГПК във връзка
със заявеното от него оспорване на автентичността на подписите, положени с
указан автор- негов служител на приемо-предавателните протоколи. Намира,
че неправилно от съда е прието, че това оспорване и съответно- необходимостта
от доказване на авторството е ирелевантно, предвид установеното осчетоводяване
на процесните фактури, с което действие е потвърдено получаването на стоката. Възразява, че неправилен е извода на СРС, с
който е прието, че представените по делото фактури са доказателство за
получаване на стоката. Намира за неправилно тълкуването на първоинстанционния
съд на волята на страните, закрепена в
клаузата на т.5.4 от процесния договор.
Счита, че броенето на 6- дневния срок следва да започне от датата
18.06.2018г. и от тази дата- до датата на приключване на устните състезания по
делото възразява, че нее изтекъл срокът, поради което и вземанията на ищеца не
са били изискуеми. С изложените доводи въззивникът- ответник мотивира искането
си за отмяна на обжалваното решение и вместо него- постановяването на друго, с
което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Заявява искане
за присъждане на направените по делото разноски. При условията на евентуалност-
в случай на отхвърляне на въззивната жалба, поддържа възражение по чл.78,ал.5
от ГПК – за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
въззиваемата страна.
Въззиваемата страна, „Р.“ ООД оспорва жалбата като неоснователна и
заявява искане за потвърждаване на
атакуваното първоинстанционно решение по съображения, подробно развити в
депозирания по делото в срока по чл.263,ал.1 от ГПК писмен отговор на жалбата.
Претендира присъждане на направените разноски във въззивното производство.
Софийски
градски съд, като взе
предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по
делото доказателства в рамките на въззивната жалба, приема за установено
следното:
При извършената проверка по реда на чл.269,предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, от които
е ограничен съгласно разпоредбата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Съдът е
сезиран предявени по реда на чл.422 от ГПК с обективно съединени искове с правно основание чл.327,ал.1 от ТЗ.
С
обжалваното решение исковете са уважени като основателни. Настоящият съдебен
състав намира за правилен извода на първата инстанция за основателност на
предявените искове.
Между
страните по делото няма спор, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че те са обвързани от сключени по реда на ЗОП
договор от 30.09.2014г. - за доставка на консумативи и аксесоари за офис
техника и договор от 30.09.2014г. за доставка на оригинални тонери за копирни и
печатащи устройства , договор от 30.09.2017г.- за доставка на съвместими тонер
и копирни и печатащи устройства и договор от 23.12.206г. – за доставка на
хартия.
Правният
спор между страните е по два факта- относно доставката на стоките- предмет на
процесните фактури и относно настъпила , респ.- ненастъпила изискуемост на
вземанията на ищеца за цената на стоките.
По първия
спорен въпрос, настоящият съдебен състав приема, че освен от представените по
делото двустранно подписани процесни фактури, за две от които от приетото по
делото и неоспорено заключение на ССЕ се установява, че са надлежно
осчетоводени от ответника, като последният факт съгласно константната съдебна
практика съдът цени като извънсъдебно признание на ответника за получаването на
стоката, получаването на стоката се доказва и от представените по делото
приемо-предавателни протоколи, подписани от служител на ответника.
Приемо-предавателните протоколи са представени своевременно от ищеца – в първото
по делото съдебно заседание- в изпълнение на задължението по чл.190 от ГПК,
постановено с определението по чл.140 от ГПК. Неоснователно е възражението на
въззивника-ответник за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение,
произтичащо от нереализирано производство по реда на чл.193 от ГПК – за
проверка автентичността на подписите, положени
за негов служител на приемо- предавателните протоколи. От ответника не е
заявено оспорване на автентичността на подписите. Заявеното в съдебното
заседание оспорване на ответника е , че не може да бъде установено в момента на
представяне на документите дали лицата, подписали същите, са служители на СУ,
като ответникът изрично заявява, че не се твърди, че те не са такива. Т.е.,
липсва оспорване на автентичността на подписите, което оспорване следва да се
основава на възражението, че те не са положени от лицата, указани като техен
автор в документа. Нещо повече, самият ответник изрично заявява, че не твърди
лицата, подписали приемо-предавателните протоколи да не са негови служители ,
поради което съдът приема, че те са подписани от надлежен представител на
ответника по смисъла на чл.3.7 от процесните договори. На последно място,
следва да се посочи, че получаването на стоката се потвърждава и от самите
подписани от ответника фактури, доколкото същите, съгласно клаузите на чл.5.4
от процесните договори се съставят на основание приемо-предавателните
протоколи, удостоверяващи получаването на стоката. Ето защо, съдът приема, че
при така доказаната доставка на стоките- предмет на процесните фактури,
ответникът дължи на ищеца цената на тези стоки в размер на исковите суми.
По отношение
възражението на ответника за ненастъпила изискуемост на вземанията на ищеца за
цената на доставените стоки. Настоящият съдебен състав приема, че същата е
настъпила, с оглед договорния с чл.5.4 от процесните договори падеж на
задължението за плащане на цената, който с оглед датите на съставяне на
приемо-предавателните протоколи и датите на процесните фактури е настъпил към
датата на приключване на съдебното дирене пред първата инстанция.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с
тези на първата, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно, а въззивната жалба- оставена без уважение, като
неоснователна.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение на СРС, 157 състав под № 453409 от 18.07.2018г., постановено по гр.дело № 9313/2018г.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.