Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 09.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на шести юли през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5067 по описа на СГС за 2017
г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен
иск от П.Г.П. срещу М.Н.К. и „К.Е.“ ЕООД, с правно основание чл. 464, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 2, пр. 3 и 5 ЗЗД, за признаване
за установено по отношение на ответниците, че не
съществува вземането, в размер на 138 736, 64 лв., част от вземането по
договор за заем от 02.09.2010 г. между М.К. и „К.Е.“ ЕООС, за сумата от
3 000 000 лв., с падеж 02.09.2016 г., обезпечено
с договор за особен залог на търговско предприятие от 25.08.2016 г. между М.К.
и „К.Е.“ ЕООД, вписан в ЦРОЗ на дата 02.09.2016 г., под № 3550, обективирано в
разпределение по изпълнително дело. № 20168510402162, защото заемната сумата не
е реално предадена и договор за заем не е подписан, а при евентуалност – че
вземането не съществува, защото договора за залог е привиден. Ищецът П.Г.П.
твърди, че е взискател по изпълнително дело № 20168510402162, по което „К.Е.“
ЕООД е длъжник. Твърди, че по изпълнителното дело е присъдинен като взискател М.К., в качеството му на заложен кредитор с
вписан договор за залог, с който „К.Е.“ ЕООД е заложил в полза на М.Н.К.,
търговското предприятие в съвкупност, като видно от приложеното заявление за
вписване на особен залог, основанието е договор от 02.09.2010 г. с предмет –
предаване на сума/пари. М.К. е участвувал в
изготвеното на 24.03.2017 г. разпределение. Твърди, че вземането по договора от
02.09.2010 г., не съществува, поради неизпълнен фактически състав при сключване
на реалния договор – сумата не е реално предадена и вземане не е възникнало.
Оспорва съдържанието на договора за заем от 02.09.2010 г., като твърди освен
това, че и е с недостоверна дата и не е подписан. Отделно от това, твърди че
ако съществува обективирано съгласие по договора от
02.09.2010 г., то не съответства на действителната воля на страните, като
единствената му цел е да доведе до засягане на интересите на другите кредитори
и е привидно облигационно правоотношение. Излага, че Т.С.В., С.Д.В.(понастоящем
управител на „К.Е.“ ЕООД) и П.С.В.и ответника М.К. са свързани лица, които са
учредили привиден договор за залог.
Ответниците М.Н.К. и „К.Е.“
ЕООД в законоустановения срок не са изразили
становище по така предявените искове.
Съдът,
след като взе предвид доводите
на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа
и правна страна:
По
делото е представено постановление за разпределение по изпълнително дело № 20168510402162 по описа на ЧСИ Мариян Петков, от 15.03.2017 г., след
извършена публична продан на имот собственост на длъжника „К.Е.“ ЕООД, с което
в полза на взискателя П.Г.П. (т.
1 от разпределението), е разпределена сума за превод в общ
размер на 32 800, 48 лв., включващи предплатена такса по т. 20 от ТТРЗЧСИ,
в размер на 6 156 лв., погасена част от адвокатското възнаграждение по
изпълнителното дело в размер на 8 861, 09 лв. и частично за погасяване на
материалния интерес сумата от 17 783, 39 лв. В т . 12 в полза на взискателя
М.Н.К. е разпределена сума в размер на 149 962, 31 лв., която включва
задължението по изпълнителен лист, издаден в полза на кредитора - общо 11 225, 67 лв. (от които материален интерес в размер на 11 141, 67 лв. и предплатени такси по т.
11 и т. 5 от ТТРЗЧСИ в размер на 84 лв.),
а сумата в размер на 138 746, 64 лв. остава да удовлетвори обезпеченото с
особен залог вземане на същия кредитор. Посочено е, че съгласно чл. 10, ал. 3
от ЗОЗ, сумата ще бъде предадена на взискателя след
представяне на декларация с нотариална заверка за актуалния размер на дълга. В мотивната част на постановлението за разпределение от
15.03.2017 г., е отбелязано също така, че на 09.12.2016 г.. с писмена молба и
приложен към нея изпълнителен лист от 09.09.2016 г.
от СРС, 118 състав, на основание заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, по гр.д. № 50006/2016 г., на основание чл. 456 ГПК е присъединен взискателя М.Н.К.. В полза на последния, освен вземането по
изпълнителния лист, се събира и вземането, което съгласно извлечение от ЦРОЗ №
2016090700302 за вписване на договор за залог на предприятие като съвкупност,
вписан на 07.09.2016 г. в ЦРОЗ, е в размер на 3 300 000 лв.
Представена
е по делото молбата от страна на ответника М.Н.К., вх. № 07460 от 31.01.2017
г., за присъединяване като взискател на основание
особен залог на търговски предприятие. С потвърждение за вписване в Централния
регистър на особените залози, е удостоверено, че към 07.09.2016 г. е извършено
първоначално вписване № 2016090700302, на договор за залог, издадено на Г.П.С.. Представено е заявление за вписване на
договор за залог, в което е посочено, че длъжник по обезпеченото вземане е „К.е.“
ЕООД, с основание – договор от 02.09.2010 г., за предаване на сума пари, в размер
на 3 000 000 лв.
Със
съобщение изх. № 61973/15.03.2017 г. на ЧСИ Мариян Петков, по изпълнително дело
20168510402162, ищеца П.Г.П. е уведомен, че на 24.03.2017 г. от 14, 30 ч. в кантората на ЧСИ Мариян
Петков, в гр. София, бул. „Васил Левски“ № 71, ет. 2, ап. 5, на страните ще
бъде предявено изготвеното разпределение по смисъла на чл. 495 ГПК.
Действително, по отрицателния установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже фактите,
от които произтича правния му интерес, а ответниците,
че вземането на взискателя М.К. по изпълнителното
дело е възникнало на валидно правно основание. В случая, обаче по делото не са представени
никакви доказателства досежно твърденията на ищеца,
че е налице обезпечаване на вземане, респективно за условията при които е
сключен договора за заем, предмет на обезпечение, чрез особен залог на
търговско предприятие на ответника К.Е.“ ЕООД. При липса на данни за оспореното
вземане, съдът не може да се произнесе дали е спазена формата при сключване на
реалния договор, както и дали е подписан, още по - малко вземането възникнало
ли е, при положение че е налице вписване
в ЦРОЗ, поради което главният иск с правно основание чл. 26, ал.
2, пр. 3 ЗЗД, че не съществува
вземането, в размер на 138 736, 64 лв., част от вземането
по договор за заем от
02.09.2010 г. между М.К. и „К.Е.“ ЕООС, за сумата от
3 000 000 лв., с падеж
02.09.2016 г., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Отделно от това, съгласно чл. 2,
ал. от Закона за особените залози, залогът се учредява чрез вписване в Централния
регистър на особените залози или в предвидения друг регистър въз основа на
договор за особен залог, като самият ищец твърди в исковата молба и представя
доказателства, че е налице вписване в Централния регистър на особените залози. Съгласно
чл. 12 Закона за особените, учреденият
при условията и по реда на този закон залог е противопоставим на трети лица от
момента на вписването му по партидата на залогодателя,
което опровергава твърденията за недействителност на договора за залог, поради
което и евентуалният иск по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, е неоснователен.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Г.П. ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, офис
- партер, адв. Р.Р., срещу М.Н.К., ЕГН **********,*** и „К.Е.“ ЕООД,
***, отрицателен установителен иск правно основание
чл. 464, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, че не съществува вземането, в
размер на 138 736,64 лв., част от вземането по договор за заем от
02.09.2010 г. между М.К. и „К.Е.“ ЕООС, за сумата от 3 000 000 лв., с падеж 02.09.2016 г., обезпечено с договор за
особен залог на търговско предприятие от 25.08.2016 г. между М.К. и „К.Е.“
ЕООД, вписан в ЦРОЗ на дата 02.09.2016 г., под № 3550, обективирано
в разпределение по изпълнително дело № 20168510402162 на ЧСИ Мариян Петков.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Г.П. ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, офис
- партер, адв. Р.Р., срещу М.Н.К., ЕГН **********,*** и „К.Е.“
ЕООД, ***, отрицателен установителен иск правно
основание чл. 464, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, че не съществува вземането, в
размер на 138 736, 64 лв., част от вземането по договор за заем от
02.09.2010 г. между М.К. и „К.Е.“ ЕООС, за сумата от 3 000 000 лв., с падеж 02.09.2016 г., обезпечено с договор за
особен залог на търговско предприятие от 25.08.2016 г. между М.К. и „К.Е.“
ЕООД, вписан в ЦРОЗ на дата 02.09.2016 г., под № 3550, обективирано
в разпределение по изпълнително дело № 20168510402162 на ЧСИ Мариян Петков.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. СЪДИЯ: