№ 91
гр. Р., 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р. в публично заседание на двадесет и шести юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.Ц.
при участието на секретаря И.Д.С.
като разгледа докладваното от А.Ц. Гражданско дело № 20225520100269 по
описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на Р. Д. ИЛЧ., действаща
чрез адв. Е., срещу Р. Т. Т. и ИНН. Т. Т., с която се предявява конститутивен
иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за частично разваляне на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка.
Ищцата твърди, че ответниците са дъщери на нейния син Т.И.Т., който
починал на 30.12.2021 г. и оставил двете ответници като законни наследници.
Твърди, че нейният съпруг И.Т.И. починал на 16.11.2006 г. Твърди, че на
19.01.2001 г. покойният й съпруг И.Т.И. със нейното съгласие с нотариален
акт за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение
за гледане и издръжка № 35, том 1, рег. № 293, н.д. № 19/2001 г. на нотариус
Г.Д., заедно са прехвърлили на сина си Т.И.Т. собствеността върху дворно
място с постройките в него, находящо се в гр. Р., кв. Г., цялото от 1125 кв.м.
по скица, а по нотариален акт от 1984 г. от 990 кв.м., представляващо УПИ
IX-320 в кв. 33 по плана на гр. Р., срещу задължението на Т.И.Т. да поеме
цялостната издръжка и грижи, гледане и помощ до края на живота на
родителите си И.И. и Р.И., както и за осъществените до момента на
сключване на договора грижи, като им осигури занапред спокоен и нормален
живот, какъвто са водили до тогава. Твърди, че след сделката синът й Т.Т. не
е полагал лично никакви грижи за нея и покойния й съпруг, като за тях са се
1
грижили братът на Т.Т. и син на ищцата М.И.Т. и неговото семейство.
Твърди, че след смъртта на Т.Т., неговите законни наследници, ответниците,
въобще не са се грижили за нея, не се интересуват как живее тя, от какво има
нужда, не й дават никаква издръжка. Твърди, че отношенията между нея и
ответниците, след смъртта на сина й Т.Т., рязко са се влошили, като
причината е била липсата на каквато и да било грижа за нея от страна на
ответниците, недаване на издръжка и неприемливо поведение и отношение
към нея, което я разстройвало. Счита, че е налице пълно неизпълнение на
договора от страна на задължените лица и иска да се постанови разваляне на
договора за прехвърляне на имота срещу задължението за гледане и издръжка
в размер на 1/3 ид.части от прехвърления имот /след допуснато изменение на
иска по реда на чл. 214 ГПК с протоколно определение от 26.07.2022 г./,
отговарящи на правата на ищцата на лично основание и на наследствената й
част от съпруга й И.И.. Претендира разноски. Представя писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил общ отговор от ответниците Р. Т.
Т. и ИНН. Т. Т., двете действащи чрез адв. Х., в който вземат становище за
неоснователност на исковете. Твърдят, че видно от нотариален акт № 185,
том 1, н.д. № 412/1984 г. на РС-Р., имотът, предмет на атакуваната сделка, е
бил лична собственост на И.Т.И., придобит чрез наследство и делба. Твърдят,
че прехвърлител по процесната сделка от 2001 г. и уговарящ бил И.Т.И., а
ищцата била трето ползващо се лице от сделката, поради което тя не може да
иска разваляне на договора, тъй като не била страна. Твърдят, че със смъртта
на И.И. за ищцата настъпило сливане на двете качества на трето ползващо се
лице и кредитор на основание наследяване, но тъй като от смъртта на
наследодателя минали повече от 5 години, правото да се иска разваляне на
този договор било погасено по давност. Твърдят, че ищцата твърди
неизпълнение на договора само по отношение на нея, което е недопустимо за
нея като трето ползващо се лице. Твърдят, че И.Т.И. е прехвърлил на сина си
Т.И.Т. свой собствен недвижим имот срещу осъществените до тогава грижи и
за бъдещи грижи. Твърдят, че до смъртта си Т.И.Т. е живял с родителите си и
им е давал грижите, от които са имали нужда, а след неговата смърт на
30.12.2021 г. е следвало неговите дъщери да поемат тези грижи. Твърдят, че 2
месеца след смъртта на баща им, баба им завела иска, но те искат да се
грижат за нея, а тя отказвала техните грижи. Твърдят, че до момента нямат
ключ от имота, ищцата отказвала контакт с тях и те приели това нейно
2
решение. Твърдят, че тъй като имотът е бил лична собственост на И.И., то
било неясно как ищцата е определила идеалните части при липсата на СИО.
Твърдят, че тъй като ищцата отказва грижите им, то тя е изпаднала в забава.
Твърдят, че неизпълнената част от договора е незначителна с оглед
интересите на кредита и разваляне на следва да се допуща. Поради това искат
отхвърляне на иска като неоснователен. Претендират разноски. Представят
писмена защита.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, намира
за установено по релевантните за спора факти и от правна страна
следното:
С протоколно определение от 26.07.2022 г. е обявен за окончателен
проектът на доклад, обективиран в определението по чл. 140 ГПК от
06.06.2022 г., с който са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че: 1. с договор за продажба срещу задължение за гледане и
издръжка от 19.01.2001 г., обективиран в нотариален акт за прехвърляне на
собственост върху недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка
№ 35, том 1, рег. № 293, н.д. № 19/2001 г. на нотариус Г.Д., И.Т.И. като
прехвърлител и със съгласието на съпругата си Р. Д. ИЛЧ. е прехвърлил на
сина си Т.И.Т. собствеността върху дворно място с постройките в него,
находящо се в гр. Р., кв. Г., цялото от 1125 кв.м. по скица, а по нотариален акт
от 1984 г. от 990 кв.м., представляващо УПИ IX-320 в кв. 33 по плана на гр.
Р., срещу задължението на Т.И.Т. да поеме цялостната издръжка и грижи,
гледане и помощ до края на живота на родителите си И.И. и Р.И., както и за
осъществените до момента на сключване на договора грижи, като им осигури
занапред спокоен и нормален живот, какъвто са водили до тогава; 2. На
15.11.2006 г. е починал И.Т.И., женен към онзи момент за ищцата Р. Д. ИЛЧ.;
3. На 30.12.2021 г. е починал приобретателят по сделката Т.И.Т. и е оставил за
свои законни наследници дъщерите си ответниците Р. Т. Т. и ИНН. Т. Т..
Предвид така отделените като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства, на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК ищцата следва да
докаже, че е била съсобственик на процесния прехвърлен имот със сделката,
чието разваляне се иска; да докаже своята наследствена част от покойния й
съпруг.
3
Ответниците следва да докажат при условията на пълно и главно
доказване точното изпълнение на задължението за гледане и издръжка в обем,
съответстващ на нуждите на И.Т.И. и Р. Д. ИЛЧ., в това число и на точното
изпълнение на евентуално трансформиралото се задължение за парична
издръжка.
По делото е прието удостоверение за граждански брак № 13 от
19.06.1964 г. /л.8/, от което е видно, че на 19.06.1964 г. са сключили
граждански брак лицата И.Т.И., роден на 23.02.1940 г., и Р.Д. М., родена на
24.05.1944 г. /приела фамилно име И. след брака/.
По делото е приет като писмено доказателство нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и делба от
15.11.1984 г., № 185, том I, дело № 412/1984 г. на районен съдия при Районен
съд – Р. /л.39/, с който е признат И.Т.И. за собственик по наследство и делба и
следния недвижим имот: Дворно място с жилищни и стопански постройки от
990 кв.м., съставляващо парцел IX-206 в кв. 33 по плана на квартал Г. в гр. Р.,
при граници: път, Т.И.И., Ж.И. и детска площадка. При съставяне на акта
били представени съдебно решение по гр.д. № 114/1975 г. на РС-Р., скица и 2
удостоверения.
В периода от 1975 г. /когато е образувано гр.д. № 114 от 1975 г. на РС-
Р./ до 1984 г. /когато е съставен КНА от 15.11.1984 г./ е действал СК от 1968
г., който е отменен през 1985 г. Съгласно чл. 13, ал. 2 от СК-1968г.
недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити преди брака,
както и такива вещи и права, придобити през време на брака по наследство,
дарение или по реда на чл. 389а - 389д от Гражданския процесуален кодекс,
принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Това е приложимият закон към
момента на придобиване на правата от страна на И.Т.И. по наследство и
делба. Въпреки това ще се отбележи, че идентично съдържание има уредбата
на личното имущество на съпруга и в последващите два СК – така е в чл. 20,
ал. 1 от СК-1985 г. - вещите, правата върху вещи и паричните влогове,
придобити преди брака, както и вещите, правата върху вещи и паричните
влогове, придобити през време на брака по наследство и по дарение,
принадлежат на съпруга, който ги е придобил, и в чл. 22, ал. 1 СК-2009 г. -
вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на
брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е
4
придобил.
По принцип е трайна и безпротиворечива съдебната практика, че
полученото през време на брака по наследство е лична собственост на
съпруга, както и придобитото въз основа на делба, при липса на уравнение на
дял на друг сънаследник. В случая няма никакви данни да е имало уравнение
на дялове от страна на придобилият по наследство и делба имота И.Т.И.,
поради което съдът намира, че същият е бил едноличен собственик на имота,
придобил го по наследство и делба. Ако ищцата считаше, че е имало
уравнение на дял при делбата и поради това е придобила част от имота, то
следваше да наведе такова възражение и да докаже този факт, което не се
случи в хода на процеса съгласно чл. 154 ГПК. Поради всичко това съдът
намира, че процесният недвижим имот, предмет на прехвърлителната сделка
от 2001 г., атакувана от ищцата понастоящем с иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е бил
изключителна собственост на нейния починал съпруг И.Т.И., който се е
разпоредил еднолично с него със сделката от 19.01.2001 г., чието частично
разваляне ищцата претендира.
Ищцата е заявила в петитума, че претендира разваляне на договора за
8/12 части, отговарящи на правата й на лично основание в резултата на
прекратената СИО и за частта, отговаряща на правата й на наследник.
С Тълкувателно решение № 30 от 17.VI.1981 г., ОСГК на ВС, се прие,
че при договарянето в полза на трето лице последното е бенефициер на
уговарящия и кредитор на обещателя - длъжника на престацията, според
смисъла на чл. 22 ЗЗД. Но третото лице има тези качества по волята на
договарящите. То не е страна по договора, макар той да е сключен в негова
полза. С оглед на това положение третото лице няма и права да въздейства
върху договора. Съгласно чл. 22 ЗЗД третото лице може да заяви, че иска или
отказва да се ползва от уговорката в негова полза. При положение, че е
възприел да се ползва от договора, неговите права имат за адресант
обещателя (длъжника), а съдържанието им се свежда до дължимата от
последния престация. Конститутивните права, включително и възможността
за развалянето на договора поради неизпълнение, принадлежат на
прехвърлителя на вещните права или правото на собственост. Активно
легитимиран кредитор по смисъла на чл. 87 ЗЗД за това право е той, а не
третото лице, в чиято полза е сключен договорът. Поради това се дава
5
тълкуване, че третото ползващо се от договора лице може само да изисква
реалното му и/или трансформираното му изпълнение. Може също така да
изисква отговорност за дължимото обезщетение поради вредите, които е
понесло вследствие виновното неизпълнение от страна на длъжника-
обещател. Третото ползващо се лице обаче не може да иска разваляне на
договора поради неизпълнение.
С решение № 346/04.10.2011 г. по гр.д. № 341/2010 г., ІV г.о. на ВКС, се
даде отговор на правен въпрос в смисъл, че Тълкувателно решение № 30 от
17.VI.1981 г., ОСГК ВС, прието при действието на ЗУС, няма задължителна
сила, но служи за ръководство на съдилищата. То не е изгубило своето
значение с отмяната на глави І и ІІ ЗСГ през 1990 г. и премахването на
ограниченията на пазара на недвижимите имоти, както и с приемането на
Конституцията от 1991 г. и премахването на нормативноустановеното
господство на социалистическия морал. Настоящият съдебен състав напълно
споделя това становище и намира, че въпросното ТР не е изгубило своето
значение и следва да се вземат предвид като релевантни неговите постановки,
поради запазената нормативна база относно процесния договор и поради
необходимостта от предвидимост на съда.
По изложените съображения съдът намира, че ищцата като трето
ползващо се от договора лице няма право на лично основание да иска
разваляне на процесния договор, а само би могла да иска реално изпълнение
или трансформираното му изпълнение.
По отношение на заявената наследствена част съдът намира следното:
Активно материалноправно легитимиран да предяви иск за разваляне на
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка е както прехвърлителят, така и неговите наследници. Тъй като при
смърт на кредитора договорът за издръжка и гледане се прекратява по
отношение на него (Решение № 57/20.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 6541/2007
г., на II г.о.), наследниците на прехвърлителя, включително и преживелият
съпруг, могат да осъществяват развалянето на договора за издръжка и гледане
поради неизпълнението му от длъжника съобразно размера на наследените
права (ТР № 30/17.06.11.97 г. по гр.д. № 82/97 г., II г.о.; Решение №
11/25.02.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1510/2009 г., на IV г.о. и Решение № 70 от
02.02.2010 г. на ВКС по гр.д. № 41/2009 г., ІІІ г.о., Решение № 239 от
6
03.07.2014 г. на ВКС по гр.д. № 1019/2014 г., ІV г.о., решение от 04.07.2014 г.
по в.гр.д. № 1211/2014 г. на ОС-Стара Загора). С решение № 346/04.10.2011 г.
по гр.д. № 341/2010 г., ІV г.о. на ВКС, и всички последващи решения се
затвърди безспорното становище от преди това, че искът за разваляне на
договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане се
погасява с изтичането на 5-годишна давност, считано от всеки ден на
неизпълнение. Когато задължението за издръжка и грижи е прекратено със
смъртта на някой от прехвърлителите, правото на иск за разваляне на
договора в съответната част от неговите наследници се погасява с изтичането
на 5 години от последния ден на неизпълнението, т.е. от деня на смъртта. В
случая прехвърлителят И.Т.И. е починал на 15.11.2006 г. /виж
удостоверението за наследници на л.9/ и съответно правото на иск на ищцата
за наследствената й част е погасена с изтичането на 5 години, тоест на дата
15.11.2011 г. Настоящият иск е предявен повече от 10 години след изтичане
на този давностен срок, а възражението на ответниците в този смисъл,
изложено в отговора на исковата молба се явява основателно, поради което
правото на иск на ищцата като наследник на починалия си съпруг И.Т.И. е
погасен по давност по отношение на неизпълнение на договора от
приобретателя Т.И.Т. спрямо прехвърлителя И.Т.И..
Нещо повече, съгласно уеднаквената съдебна практика, намерила израз
в постановените решение № 863/22.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1534/2009 г.,
IV г.о. и решение № 494/16.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 642/2011 г., IV г.о.,
както и влязлото в сила решение от 04.07.2014 г. по в.гр.д. № 1211/2014 г. на
ОС-Стара Загора, базирано на същата съдебна практика, ако престираното от
длъжника е било прието и кредиторът се е считал удовлетворен, неговите
наследници не могат да искат разваляне на договора. Случаят е точно такъв.
От нито едно доказателство по делото не следва извод, че прехвърлителят
И.Т.И. е бил недоволен от изпълнение на задължението по гледане и
издръжка от сина си Т.И.Т.. Напротив, даже Т.И.Т. е живял заедно с баща си и
майка си във въпросната къща винаги, и по време на смъртта на баща си
И.Т.И. на 15.11.2006 г. и до собствената си смърт на 30.12.2021 г. Тук ще се
посочат показанията на св. Е.Г., чиито показания макар и възможно да са
заинтересовани в полза на ответниците, в частта, с която свидетелката
посочи, че се е разделила с бившия си съпруг Т.И.Т., тъй като той и е казал,
че може да живее без нея и децата си, но не и без родителите, няма никаква
7
причина да се приеме, че биха могли да бъдат дадени в интерес на
ответниците. От това е видно, че Т.И.Т. е бил силно привързан към
родителите си, там е живял през целия си живот и никога не са имали
неразбирателства помежду си. Такива възникват едва след неговата смърт на
30.12.2021 г. между майка му ищцата Р. Д. ИЛЧ. и нейните внуци и дъщери
на Т.Т., именно ответниците Р. и И.Т..
От изложеното следва извод, че и на това основание искът на ищцата,
базиран на наследствените й права от починалия й съпруг, за неизпълнение на
задълженията на приобретателя към прехвърлителя, се явява неоснователен.
С посоченото вече ТР № 30/1981 г. се посочи, че в практиката се срещат
случаи, в които настъпва сливане на качествата „трето ползващо се от
договора лице“ и „кредитор“, т.е. на страна, която може да въздейства
прекратително на договора или да иска развалянето му по съдебен ред, когато
това може да стане само по този ред. Обикновено това са случаите на
правоприемство на уговарящия от третото лице, в чиято полза е бил сключен
договорът поради наследяване, както е именно в настоящия случай /ищцата е
наследник на починалия си съпруг съгласно чл. 9 ЗН/. В качеството му на
наследник третото лице придобива актива на наследството. В него се
включват всички имуществени права. Правото да се иска и постигне
конститутивно въздействие над сключените договори от наследодателя
поради виновно неизпълнение от съответния длъжник е имуществено право.
Към актива на наследството се отнася и правото на иск за съдебно разваляне
на договора, когато наследникът - трето лице, в чиято полза е бил сключен
договорът, има интерес от развалянето. В случаите на такова сливане на
качеството „кредитор“ и принадлежащите му права по чл. 87 ЗЗД с
притежаваното отпреди наследяваното качество на „трето ползващо се от
договора лице“, то третото ползващо се лице, при проявено неизпълнение от
длъжника по отношение на него, ще е активно легитимирано да иска
развалянето на договора. От това правило следва извод, че ищцата Р.И. е
придобила качеството на кредитор въз основа на наследственото
правоприемство от починалия си съпруг, в което се включва и правото да
иска разваляне на договора поради неизпълнение спрямо нея.
С процесния договор е уговорено задължението към две лица И.И. и
Р.И., без да е посочено конкретно за всяко от тях какво то включва, поради
8
което задължението е уговорено като неделимо спрямо тях /ТР № 30/1981 г./.
Но със смъртта на И.Т.И. договорът е прекратил действието си в тази част,
тоест спрямо него, и съответно неделимостта на задължението е отпаднала в
този момент, като е останало само задължението към преживялата го съпруга
ищцата Р.И.. С оглед на това най-общо може да се определи, че ½ части от
изпълнението на договора касае прекратената част спрямо починалия
прехвърлител и ½ части от изпълнението на договора касае продължаващата
действаща част спрямо третото ползващо се лице, придобило и качеството
кредитор след наследяването на правото да се иска разваляне на договора за
своята неизпълнена ½ част. За пълнота ще се отбележи, че тук наследствената
квота няма значение, тъй като има отношение към наследствените права на
ищцата относно неизпълнението на договора спрямо починалия й съпруг, за
което вече се посочиха мотиви за погасяване на иска по давност. И в този
смисъл наследяването касае само сливането на качеството кредитор и трето
ползващо се лице досежно придобиване от ищцата на правото на иск по чл.
87, ал. 3 ЗЗД относно неизпълнение на договора спрямо нея.
Идентични и логични съображения могат да се изведат и от казуалната
съдебна практика. Когато собствеността на имот е прехвърлена срещу
задължението за издръжка и гледане на две лица, ако в нотариалния акт не е
уговорено изрично друго, половината от прехвърленото е за издръжката и
гледането на едното, а другата половина за издръжката и гледането на
второто лице и неизпълнението по отношение на единия от кредиторите е
основание за разваляне на договора за половината от прехвърленото /в този
смисъл решение № 82/05.04.2011 г. по гр.д. № 1313/2009 г. на ІV г.о. на ВКС/.
Дори да е уговорена неделимост по отношение на кредиторите, ако
задължението към единия се погаси (напр. поради смъртта му), последващото
неизпълнение по отношение на другия кредитор не е основание за
развалянето на целия договор. На база посочените съображения съдът
намира, че ищцата имала право да иска изпълнение на половината от
уговореното задължение за даване на престацията за гледане и издръжка,
тоест до размера на ½ ид.части от имота, което е на лично основание, а не на
база наследяване на част от починалия си съпруг.
Обаче, при иск за разваляне поради неизпълнение на алеаторен договор,
с който се прехвърля право на собственост върху недвижим имот срещу
насрещно задължение за гледане и издръжка, ако в него има изрична клауза,
9
че се прехвърля собствеността и за вече престирани грижи, решаващият съд е
длъжен да установи имуществените пропорции между частите на договора, да
установи паричният им еквивалент и съобразно с това изчисление да прецени
каква е частта от алеаторния договор, която подлежи на разваляне. В този
смисъл решение № 500 от 23.08.2010 г. по гр.д. № 1702/2009 г. на ІV г.о. на
ВКС. В случая договорът е сключен на 19.01.2001 г., а приобретателят е син
на прехвърлителя и третото ползващо се от договора лице, с които е живял
винаги и до смъртта си. С оглед възрастта към онзи момент на прехвърлителя
на 61 години и третото ползващо се лице на 57 години, възраст за
пенсиониране тогава, съдът намира, че следва да се приеме съгласно чл. 9
ЗЗД и чл. 20 ЗЗД, че е уговорено по-голямата част да е за бъдещи грижи, тъй
като преди това прехвърлителя и третото ползващо се лице са били
работоспособни и са могли да се издържат сами и да се грижат за себе си.
Поради това съдът намира, че пропорцията е в по-голяма тежест за бъдещите
грижи и съответно по-малка степен за получените към датата на сключване
на договора минали грижи, която пропорция е 1/3 за миналите грижи и 2/3 за
бъдещите грижи. Този извод следва от събраните по делото гласни
доказателства, от които е видно, че към онзи момент прехвърлителя и ищцата
са се грижили за себе си, независимо, че са били в едно домакинство с
приобретателя, но пък приобретателят се е грижил за дворното място и
къщата, както и за родителите си, които никога не са имали забележки към
получаваните грижи, не са се оплаквали никому да не са получавали грижи.
Възприятията на трети лица, свидетели по делото, не променят субективното
отношение на получаващите грижата, които са били доволни от нея и никога
не са имали оплаквания и забежки. Затова при дял за бъдещи грижи от 2/3
части на база правото на ищцата от ½ ид.части или 6/12 ид.части от договора,
тя има право на иск за разваляне на договора в частта до 4/12 ид.части или 1/3
ид.части (изчисление: 2/3 от 6/12 е равно на 4/12).
На база посочените съображения съдът намира, че ищцата има право на
иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД относно 1/3 ид.части от договора, отговарящи на
уговореното задължение за даване на престацията за бъдещо гледане и
издръжка.
Както се посочи по-горе никой от получаващите задължението за
гледане и издръжка, в това число и ищцата Р.И., не се е оплаквала и не е
предявявала претенции към сина си и приобретател по договора Т.И.Т.. Едва
10
след неговата смърт на 30.12.2021 г. и наследяване на задължението от двете
му дъщери и ответници по делото Р. и И.Т., с които ищцата е била в лоши
отношения преди това, а и в последствие са се влошили още повече, ищцата
Р. Д. ИЛЧ. е предявила претенции спрямо тях за неизпълнение на
задължението по договора за гледане и издръжка.
От гласните доказателства се установява, че след смъртта на Т.Т., чието
е било задължението по договора до този момент, неговите наследници в
лицето на двете ответници не са предоставяли никакви грижи на ищцата Р.И.,
не са и давали издръжка, тоест налице е пълно неизпълнение на договора.
Тъй като в нотариалния акт не е посочено какво точно включва гледането и
издръжката, то същото следва да включва изцяло храна, режийни разноски,
дрехи и други според нуждата на ползващото се лице (без оглед на
възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), и
полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя
според неговата нужда и възможностите му да се справя сам /в този смисъл
решение № 82/05.04.2011 г. по гр.д. № 1313/2009 г. на ІV г.о. на ВКС/. Когато
прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура,
той се поставя в забава. Това позволява задължението за издръжка да се
изпълнява в пари, а задължението за полагане на грижи да се погаси поради
невиновна невъзможност за длъжника. Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗЗД, ако
кредиторът изпадне в забава, длъжникът се освобождава само занапред от
последиците на своята забава, но продължава да бъде в неизпълнение.
Кредиторът не изпада в забава при всяко неприемане или несъдействие, а
само при неоправдано неприемане или несъдействие. Ако кредиторът
правомерно отказва приемане или съдействие, той не изпада в забава. За да
бъде изправен, длъжникът трябва ежедневно да предоставя издръжка,
включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други; и полага грижи
за здравето, хигиената и домакинството на кредитора (според нуждата и
възможностите му да се справят сам). Неприемането, съответно неоказването
на съдействие от страна на кредитора, не освобождава длъжника от
задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява, според
обстоятелствата – в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не
оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка
в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака
решение за трансформация. Настоящият случай е именно такъв, защото
11
ищцата поради влошените от години отношения с ответници отказва от тях да
получава в натура задължението за гледане и издръжка, по личен мотив.
При неприемане от кредитора на изпълнението на договора, което му се
предлага от длъжника по договора за прехвърляне на собствеността на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, длъжникът е
длъжен да трансформира задължението си в парично, като плаща на
кредитора съответната сума, евентуално като поиска от съда да определи
размера й /решение № 363 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 756/2009 г., ІІІ г.о. на
ВКС/.
Ако кредиторът не може да приеме изпълнение в натура, длъжникът е
длъжен без прекъсване да продължи изпълнението в пари, като предоставя на
кредитора ежемесечно такава сума, която е достатъчна да покрие всички
нужди на кредитора от храна, режийни разноски, облекло и др. според
потребностите му, като в този случай нямат значение нито финансовите
възможности на кредитора, нито финансовите възможности на длъжника,
освен ако задължението е за допълване на издръжката. За трансформацията на
натуралното задължение за издръжка в парично не е необходимо съдебно
решение, тъй като нуждата на кредитора от средства за съществуване не може
да стои неудовлетворена, докато трае съдебният процес по определянето на
размера й (в този смисъл са и: Решение № 845/22.11.2004 г., по гр.д. №
1032/2003 г., на II г.о.; Решение № 1232/12.11.2008 г., по гр.д. № 5159/2007 г.,
на V г.о.; Решение № 165/01.03.2010 г., по гр.д. № 71/2009 г., на III г.о.).
Следователно трансформирането на задължението за гледане в парично може
да се направи единствено в случай, че длъжникът по алеаторния договор е
изправна страна – т.е. че кредиторът неоправдано не е приел предложените му
грижи (Решение № 818/ 07.01.2011 г., по гр.д. № 1371/2009 г., на IV г.о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК).
Ответниците навеждат доводи, че неизпълнението се дължи на
причини, че ищцата не иска получаване на престацията за гледане и издръжка
от ответниците.
Установи се от гласните доказателства, че ответниците са искали и са
опитали да разговарят с ищцата да изпълняват задължението за гледане и
издръжка, което категорично им е било отказано. Поради това са били налице
всички предпоставки за трансформиране на задължението в парично, но пък
12
ответниците нито са давали издръжка на ищцата, нито поискаха от съда да
определи размера й.
До предявяването на настоящия иск за разваляне на договора е било
налице неизпълнение от страна на длъжниците, но това неизпълнение не е
било виновно, защото ищцата не е искала изпълнението в натура поради
влошените им отношения. С предявяването на иска длъжниците обаче са
поставени в забава. От този момент на тяхно разположение е възможността да
предложат изпълнение в течение на процеса и да поискат от съда, съгласно
чл. 87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД, да им определи според обстоятелствата срок за това,
като трансформира цялото неизпълнено в натура задължение за минало време
- в парично. Като не са сторили това, длъжниците са изпаднали във виновно
неизпълнение, което следва да бъде преценено от съда съгласно чл. 235, ал. 3
ГПК. Длъжникът не може да претендира да задържи кредиторовата
престация, без да е изпълнил своята насрещна престация. За да бъде запазено
действието на договора длъжникът трябва да е изпълнил надлежно всичко
към деня на приключването на устните състезания, иначе би се стигнало до
неоснователно разместване на блага. В този смисъл е решение № 853 от
11.10.1999 г. на ВКС по гр. д. № 159/99 г., II г. о. на ВКС.
Или като краен извод се налага, че е налице неизпълнение на
задължението на ответниците за гледане и издръжка на ищцата, което налага
като последица разваляне на процесния договор за гледане и издръжка в
размера на личните й права за неизпълнение на договора спрямо нея на лично
основание до размера на 1/3 ид.части от прехвърления имот, съответно това
налага уважаване на предявения иск в цялост за предявената част от 1/3
идеални части, след допуснатото изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1
ГПК с протоколно определение от 26.07.2022 г.
По разноските и държавната такса:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
дължи на ищеца сторените в производството разноски.
Ищецът е сторил разноски за производството в размер на 2000 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за
правна защита от 07.04.2022 г. /л.12/, платена държавна такса за иска в размер
на 170,51 лв.
Съдът намира, че с оглед намалението на иска по реда на чл. 214, ал. 1
13
ГПК дължимата държавна такса за производството е в размер на 85,25 лв.,
изчислена по реда на чл. 71, ал. 2 ГПК във вр. чл. 69, ал. 1, т. 2 вр. т. 4 ГПК.
Цената на иска е в размер на 8525,23 лв., представляваща 1/3 от данъчната
оценка 25575,70 лв., съответно държавната такса е в размер на 4% от 1/4 от
цената на иска, тоест 4% от 2 131,31 лв. или сумата от 85,25 лв. Съгласно чл.
74 ГПК при намаление на искането внесената такса не се връща, тоест за
разликата над 85,25 лв. до внесените 170,51 лв. ищцата няма право на
връщане на сумата, същата остава в полза на бюджета на съдебната власт.
Като заключение ответниците следва да заплатят на ищцата разноски за
производството в размер на 2085,25 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ, на основание чл. 87, ал. 1 във вр. ал. 3 ЗЗД, по иска на Р. Д.
ИЛЧ., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. „***“ № ****, срещу Р. Т. Т., ЕГН
**********, с адрес гр. Р., ул. „****“ № 2, вх. О, ет. 3, ап. 9, и ИНН. Т. Т.,
ЕГН **********, с адрес с. ****, община Р., ул. „***“ № 2-къща, сключения
между И.Т.И., ЕГН **********, в качеството му на прехвърлител и със
съгласието на съпругата си Р. Д. ИЛЧ., ЕГН **********, и Т.И.Т., ЕГН
**********, в качеството му на приобретател, договор за прехвърляне на
собственост върху недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
обективиран в нотариален акт № 35 от 19.01.2001 г., том I, рег. № 293, н.дело
№ 19/2001 г. по описа на нотариус Г.Д., по силата на който И.Т.И. е
прехвърлил на сина си Т.И.Т. срещу минало и бъдещо задължение за гледане
и издръжка, своя собствен недвижим имот, представляващ дворно място с
постройките в него, находящо се в гр. Р., кв. Г., цялото от 1125 кв.м. по скица,
а по нотариален акт № 185 по н.д. № 412/1984 г. на РРС с площ 990 кв.м.,
представляващо урегулиран парцел IX-320 в кв. 32 на гр. Р., понастоящем
представляващ поземлен имот с идентификатор 61460.507.244 по КК и КР на
гр. Р., с площ 1157 кв.м., с адрес на имота гр. Р., ул. „****“ № 5, при съседи:
61460.507.252, 61460.507.251, 61460.507.245, 61460.507.514, 61460.507.243,
ведно с построените в имота сгради с идентификатори 61460.507.244.1 с
площ 80 кв.м., 61460.507.244.2 с площ 28 кв.м., 61460.507.244.3 с площ 31
кв.м., 314640.507.244.4 с площ 74 кв.м. и 61460.507.244.5 с площ 20 кв.м., до
14
размера от 1/3 идеални части.
ОСЪЖДА Р. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. „****“ № *****,
и ИНН. Т. Т., ЕГН **********, с адрес с. ****, община Р., ул. „***“ № 2-
къща, да заплатят на Р. Д. ИЛЧ., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. „***“ №
****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2085,25 лв. (две хиляди и
осемдесет и пет лева и 25 ст.), представляваща разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Р.: _______________________
15