Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 14.12.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на
секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1046
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 554 от 11.11.2020 г.
на Директор на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч е наложено на Е.А.А. ***, административно наказание на основание чл.266, ал.1,
предл.4-то от Закона за горите – глоба в размер на 350
лева, а на основание чл.21 от ЗАНН, във връзка с чл.273, ал.1 от ЗГ е постановено
отнемане в полза на държавата на вещите предмет на нарушението – 6 пр.м3 дърва
от цер, с пазарна стойност от 420 лева, както и на основание чл.20, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.273, ал.1 от ЗГ е отнета в полза на държавата веща
послужила за извършване на нарушението – 1 брой товарен автомобил „******** с
рег.№ *********, с пазарна стойност от 5 000 лева, за нарушение на чл.213,
ал.1, предл.3-то, т.2 от ЗГ.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят, който чрез
процесуалния си представител адвокат С.Г. го е обжалвал, като незаконосъобразно
издадено. Посочено е в жалбата, че наказателното постановление е издадено в
нарушение на материално-правните разпоредби и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Счита, че жалбоподателят не е извършил
посоченото в НП нарушение и изложеното в тази връзка в обстоятелствената му
част не отговаря на действителното фактическо положение. Изтъква, че
измерванията на превозваната дървесина не са били извършени коректно, което е
довело до формиране на неверни и неточни изводи от наказващия орган относно съставомерността на нарушението. Сочи и че във връзка със
случая има проведено и досъдебно производство, което е било прекратено.
Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание, в което е бил даден ход на съдебните прения, редовно
призован, жалбоподателят А. не се явява. Представлява се от адвокат С.Г. от
ЛАК, който поддържа жалбата с наведените в нея доводи и пледира за отмяна изцяло
на наказателното постановление. Акцентира на обстоятелството, че служителите на
РДГ са измерили прецизно превозваната дървесина, като съпоставя данните по АУАН
и НП с тези установени от вещото лице по назначената и изслушана по делото
съдебно-техническа експертиза. Изтъква, че са налице фрапиращи различия относно
установените стойности, като особено значими са те при превозваните дърва от
цер. Въз основа на тези съображения процесуалния представител изтъква, че
отразеното в АУАН и НП не отговаря на действителното положение. Развива доводи
за незаконосъобразност на НП и относно отнетите с него в полза на държавата
дърва от цер и товарен автомобил. Твърди, че няма как да бъдат отнети 6 пр.м3
дърва от цер, при положение, че те не съществуват, тъй като вещото лице е
установило такива в размер на 1,46 пр.м3. Относно отнетия товарен автомобил
заявява, че същия не е собственост на жалбоподателя, а на трето, нямащо
отношение по случая лице. Претендира на жалбоподателя да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна – РДГ Ловеч,
редовно призовани, се представляват от юрисконсулт Т., която е оспорва жалбата
и пледира наказателното постановление да бъде потвърдено. Счита, че същото е
правилно и законосъобразно и не са допуснати съществени процесуални нарушения
при издаването му. Изтъква, че в хода на делото по безспорен начин се е
доказало извършването на нарушение, автора и вината му. Оспорва доказателстваната стойност на заключението по изготвената
съдебно-техническа експертиза, като изтъква, че вещото лице не е извършил
подробен оглед на всяка от касетите натоварени на автомобила, поради което не е
успял да отговори изчерпателно на поставените му за изследване задачи. Претендира
на РДГ да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лева.
Представя писмена защита, в която подробно са изложени съображения относно
законосъобразността на обжалваното НП и се оспорват възраженията на
жалбоподателя.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите К.А.А., Ц.П.Й. и З.З.З.,
от заключението на вещото лице К.С. по назначената и изслушана
съдебно-техническа експертиза, както и от изложеното в жалбата и в съдебно
заседание от страните, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка :
На 14.06.2020 г. свидетелите К.А., Ц.Й. и З.З., и
тримата горски инспектори при РДГ Ловеч, изпълнявали служебните си задължения. Намирали
се на асфалтов път „Соколово – Ловеч“, на входа на гр.Ловеч. В 05:12 часа
спрели за проверка товарен автомобил марка „******** с рег.№ *********.
Автомобилът бил натоварен с дървесина и се управлявал от Е.А.А. ***. Той представил на проверяващите превозен билет по
чл.211, ал.3 от ЗГ, № **********, издаден на 13.06.2020 г., в 22:14:26 часа от
Миглена Дерманска /л.30/. Билетът бил издаден за 14.06.2020 г., с час на
тръгване 03:00 часа. В него било отразено е, че се транспортират общо 15 пр.м3
дървесина от вида габър (7,0 пр.м3), благун (4,0
пр.м3) и акация (4 пр.м3), а като изпращач било посочено дружеството „*****“
ЕООД.
При проверката служителите на РДГ констатирали, че дървесината се превозва
в наредени на каросерията на автомобила палета, като вътре в тях дървесината
била подредена на по три реда от секции с дължина от по 30 сантиметра. Дървесината
била маркирана с производствена марка с абревиатура „Б0476“, която била
собственост и регистрирана на дружеството „*****“ ЕООД. При огледа на видимата
част от превозваната в палетите дървесина свидетелите установили, че се състои
от видовете цер, габър, благун, келяв габър и клен.
Не установили в дървесината да са налице секции от вида акация, който бил отразен
в представения от жалбоподателя А. превозен билет, а същевременно е била налице
дървесина от видове, които не са били посочени в билета, като например такава
от цер.
Товарният автомобил с дървесината бил откаран в базата на ДГС Ловеч край
с.Сливек, където в присъствието на жалбоподателя А., издалия превозния билет
Миглена Дерманска и лицето Огнян Дермански, проверяващите от РДГ извършили
измерване на подредената в палетите дървесина. Според тези замервания, общият
обем транспортирана дървесина възлизал на 17 пр.м3. Пак според измерванията на
контролните органи, от този общ обем дървесина 6 пр.м3 били от вида цер, който
не бил посочен в представения от А. превозен билет.
За резултатите от проверката бил съставен констативен протокол серия Б00А,
№ 000020 от 14.06.2020 г. /л.22/, препис от който бил връчен и на жалбоподателя
Е.А..
На 02.07.2020 г. свидетелят К.А. съставил на Е.А., в негово присъствие, АУАН
бланков серия БООА № 000983 (№ 554/03.07.2020 г. по регистъра на РДГ – л.15) за
това, че в 05:12 часа на 14.06.2020 г., на асфалтов път с.Соколово – гр.Ловеч,
на входа на гр.Ловеч, като водач на товарен автомобил марка **********с рег.№ *********
транспортирал 17 пр.м3 обли дърва от цер, габър, благун,
келяв габър и клен, с дължина 0,30 м, прясно добити, от които, за 6 пр.м3 дърва
от цер не бил представен превозен билет. Актосъставителят отразил, че в
представения от А. превозен билет № **********/13.06.2020 г. (издаден по реда
на чл.211, ал.3 от ЗГ) са били посочени само 7 пр.м3 дърва от габър – сурови,
за 4 пр.м3 дърва от благун и за 4 пр.м3 дърва от
акация. Посочил също и че транспортираната дървесина била маркирана с
производствена марка с абревиатура „Б0476“, която била собственост и
регистрирана на дружеството „*****“ ЕООД. Като допълнителни обяснения отразил,
че дървата са прясно добити, със свежозелени листа и че същите са били
маркирани само с производствена марка и липсва поставена КГМ.
Като свидетели при установяване на нарушението актосъставителят А. посочил Ц.Й.
и З.З.. Приел, че с действията си А. нарушил
разпоредбата на чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите.
Жалбоподателят Е.А. вписал в акта, че има възражения относно количеството
на дървесината и липсата на марка. Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1
от ЗАНН А. да е депозирал писмени възражения. Подписал акта и получил препис от
него.
По случая с Е.А. била сигнализирана Районна прокуратура гр.Ловеч и
образувана прокурорска преписка № 1257/2020 г., по която е било извършено
разследване за престъпление по чл.235, ал.2, във връзка с ал.1 от НК.
С постановление от 15.10.2020 г. на прокурор при РП Ловеч /л.10-11/ било
отказано образуването на досъдебно производство и преписката прекратена.
Въз основа на така съставения акт за нарушение срещу Е.А. било издадено
обжалваното наказателно постановление № 554/11.11.2020
г. на директора на РДГ Ловеч, в което наказващият орган изцяло възприел
описаната в АУАН фактическа обстановка по случая, като приел, че е налице
извършено административно нарушение, което квалифицирал като такова по чл.213,
ал.1, предл.3-то, т.2 от Закона за горите.
Жалбоподателят А. бил санкциониран с глоба в размер на 350 лева на основание
чл.266, ал.1, предл.4-то от ЗГ, а на основание чл.21
от ЗАНН, във връзка с чл.273, ал.1 от ЗГ е постановено отнемане в полза на
държавата на вещите предмет на нарушението – 6 пр.м3 дърва от цер, с пазарна
стойност от 420 лева, както и на основание чл.20, ал.1 от ЗАНН, във връзка с
чл.273, ал.1 от ЗГ е отнета в полза на държавата веща послужила за извършване
на нарушението – 1 брой товарен автомобил „******** с рег.№ *********, с
пазарна стойност от 5 000 лева.
В хода на съдебното следствие по настоящето дело, от заключението на вещото
лице К.С. по назначената и изготвена съдебно-техническа експертиза /л.117-122/
се установи, че товарният автомобил, с който жалбоподателят А. е транспортирал
дървесината на 14.06.2020 г. се намира в базата на ДГС Ловеч в с.Сливек, като
на каросерията му се намират 10 броя дървени касети със следните размери : широчина
– 1 м, дължина 1 метър и височина – 1,70 метра и с общ обем от 16,81 м3. Касетите
са били пълни почти до горния си ръб, като в тях са били наредени в три
хоризонтални реда дърва за огрев, с дължина около 0,30 метра. Във вътрешността
между редовете имало поставени и напречно наредени секции, за да се използва
пълноценно обема на касетата. Тъй като от съставянето на АУАН до момента на
огледа на дървесината от вещото лице са били изтекли повече от 11 месеца,
експерта констатирал слягане на дървесината в касетите, породена от тежестта и
изсъхването ѝ, както и от атмосферните условия, на които е била подложена
през този период. Отчитайки тези особености и извършвайки съответните замервания,
вещото лице е достигнало до извода, че общото количество дървесина намиращо се
в този момент в 10-те касети възлиза на 15,43 м3.
При внимателния оглед на натоварената в касетите дървесина вещото лице е
установило, че дървесината е от вида габър, келяв габър, благун
и цер, и символичен дял от вида клен. Не е установил наличието на дървесина от
вида акация.
Въз основа на видимите в касетите отрези на дървесина от вида цер
(установени 166 броя секции от този вид), експерта е изчислил обема само на този
вид, като според него същия възлиза на 1,46 пр.м3, на стойност от 116,98 лева
(при цена от 80 лв/пр.м3, доставени до адрес).
При така установената фактическа обстановка, от правна страна се установи
следното :
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения
срок и от легитимирано лице.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз
основа на АУАН, съставен от оправомощено лице.
При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са
били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната на постановлението на формално основание. А и наведеното с жалбата
възражение за такива е бланкетно, не сочи конкретно в
какво се изразяват евентуални такива така, че в този смисъл съдът няма какво да
коментира и обсъжда.
За безспорно установени по делото факти съдът прие, че на 14.06.2020 г.,
около 05:12 часа, жалбоподателят А., управлявайки посочения в наказателното
постановление товарен автомобил, е транспортирал по пътя с.Соколово – гр.Ловеч,
на входа на гр.Ловеч 17 пр.м3 обли дърва от видовете цер, благун,
габър, келяв габър и незначително количество клен. В този смисъл разликата от
1,57 пр.м3 с установеното от вещото лице по съдебно-техническата експертиза
(15,43 пр.м3) съдът счита за несъществена, като се има предвид отчетените и от
експерта изсъхване и слягане на дървесината и влиянието на атмосферните явления
върху нея, предвид обстоятелството, че през цялото време се е намирала на
открито. А и изчисленият от вещото лице общ обем на десетте дървени касети, в
които е била подредена дървесината, възлиза на 16,81 м3, което като стойност е
почти 17 м3, т.е. близък до установените от служителите на РДГ. Но както те,
така и вещото лице, единодушно сочат, че въпросните 10 броя палета са били
запълнени почти до горния си ръб, т.е. използван е бил целият им възможен обем.
Безспорно установен факт е също така, че в палетите е била транспортирана и
дървесина от цер, а такава не е била отразена в придружаващия транспорта и
представен от жалбоподателя превозен билет № **********/13.06.2020 г., издаден
по реда на чл.211, ал.3 от ЗГ.
Спорен момент е количеството транспортирана дървесина от цер. Според
актосъставителя, респективно и отразеното в обжалваното НП, количеството
дървесина от цер е възлизало на 6 пр.м3. Според вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза, за да се установи цялото количество дървесина по
видове е необходимо разтоварването ѝ от автомобила и палетите, което
действие изисква много време и усилия. Поради това експерта е установил броя на
видимите отрези от цер на достъпните места в касетите, като при този подход е
установил 166 броя секции от вида цер, съответно изчислил е обема им на 1,46
пр.м3. Не е ясно при това положение как свидетелите А., З. и Й. са констатирали
наличието на дървесина от цер в размер на 6 пр.м3, с оглед обстоятелството, че
те също са измерили дървесината така както е натоварена на автомобила и
подредена в палети, без да имат достъп до секциите подредени във вътрешността
на палетите. Разликата в установените стойности е прекалено съществена, за да
бъде отдадена единствено на получилото се във времето слягане и изсъхване на
дървесината.
Ето защо съдът приема, че от обективна страна, на процесната дата и час е
доказано транспортирането от страна на жалбоподателя на 1,46 пр.м3 дървесина от
цер, за която не е имало издаден превозен билет, а не на 6 пр.м3, както е
отразено в АУАН и издаденото въз основа на него НП.
Настоящият състав обаче счита, че нарушението не се установява и доказва от
субективна страна.
Формата на вина при това нарушение е пряк умисъл, като в случай като
обсъждания е възможен и евентуален такъв. Деецът следва да е съзнавал, че
транспортира дървесината без необходимите придружаващи я документи и въпреки
това да е извършвал превоза или при наличието на такива документи да е
съзнавал, че съдържанието им не отразява действителното положение. В обсъждания
случай следва да е несъмнено установено, че жалбоподателят е знаел, че
транспортира и дървесина от вид и в количество, което не фигурира в
предоставения му превозен билет. Данни в този смисъл обаче, не бяха установени
по делото. Превозният билет е бил предоставен на жалбоподателя А. от издалия го
– лицето Миглена Дерманска, а транспортирането е започнало в тъмната част на
денонощието, видно от часа му на валидност (03:00) и часа, когато е бил спрян
за проверка от служителите на РДГ – 05:12. Ясно е при това положение и като се
има предвид значителния обем натоварена на автомобила дървесина, че А. е нямало
как да провери и се убеди, че отразеното в превозния билет отговаря на
действително натовареното по вид на дървесината и количество. Освен това,
установи се, че Е.А. е бил само водач на товарния автомобил, макар и да липсват
данни да е в трудово или друг вид правоотношение с изпращача – дружеството „*****“
ЕООД и няма данни по някакъв начин да е участвал в товаренето или маркирането
на дървесината, т.е., че е имал някакви непосредствени възприятия и съответно
формирано знание, че на автомобила е натоварена и дървесина от вид, който не е
посочен в превозния билет.
Относно наведените с писмената защита доводи на въззиваемата страна, относно
незаконния произход на цялата транспортирана с управлявания от жалбоподателя
автомобил дървесина, истинността на превозен билет №
2 114 571 965/13.06.2020 г., както и въобще дейността на
дружеството „*****“ ЕООД, то същите са неотносими към конкретно вмененото на Е.А.
нарушение на разпоредбата на чл.213, ал.1, предл.3-то,
т.2 от ЗГ. Същите касаят евентуално извършени други административни нарушения
по ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му или дори престъпления от общ
характер, но такива не са визирани в обжалваното НП и съответно да са предмет
на разглеждане по настоящето дело.
Предвид на тези съображения съдът счита, че е налице несъставомерност
от субективна страна на вмененото на жалбоподателя А. нарушение на разпоредбата
на чл.213, ал.1, предл.3-то, т.2 от ЗГ, поради което
неправилно е била ангажирана административнонаказателната
му отговорност и му е наложена санкция на основание чл.266, ал.1 от ЗГ. Ето
защо, в тази му част наказателното постановление следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно издадено.
Що се отнася до пункт ІІ, т.1 от наказателното постановление, по която са
отнети в полза на държавата вещите предмет на нарушението – 6 пр.м3 дърва от
цер, с пазарна стойност от 420 лв., то в тази му част съдът намира следното :
Разпоредбата на чл.273, ал.1, предл.2-ро от ЗГ е
пределно категорична и ясна, че се отнемат в полза на държавата вещите –
предмет на нарушението, независимо чия собственост са. В случая не е ясно чия
собственост е обективно установеното 1,46 пр.м3 количество дървесина от цер,
доколкото изпращача ѝ – дружеството „*****“ ЕООД не я е посочило в
издадения превозен билет, а и са налице данни от писмените доказателства по
делото, че същата е била незаконно добита. Безспорно е, че тази дървесина от
вида цер се явява предмет на нарушението, тъй като именно спрямо нея е било
осъществено от обективна страна изпълнителното деяние на нарушение по чл.213,
ал.1, предл.3-то, т.2 от ЗГ. За пълнота на
изложението по тази част на обжалваното НП следва да се посочи, че неправилно
като основание за отнемането е посочена и разпоредбата на чл.21 от ЗАНН. Същата
визира придобити от нарушителя вещи в резултат на нарушението, но разглеждания
случай не е такъв. Изпълнителното деяние на вмененото на А. нарушение е в
хипотезата на „транспортиране” на непридружени с превозен билет дърва, т.е. те
не са придобити в резултат на осъществяването му. Така констатираното обаче не
съставлява процесуално нарушение и то от категорията на съществените такива,
тъй като на практика разпоредбата на чл.273, ал.1, предл.2-ро
от ЗГ се явява специална по отношение на чл.21 от ЗАНН и само нейното посочване
като основание за отнемането е било достатъчно.
Въпреки, че по изложените по-горе съображения не се установи по безспорен и
категоричен начин, че транспортираната без превозен билет дървесина от цер е в
количество на 6 пр.м3, както и че вмененото на жалбоподателя А. нарушение на
разпоредбата на чл.213, ал.1, предл.3-то, т.2 от ЗГ е
несъставомерно от субективна страна, то няма как да
бъде пренебрегнат факта, все пак транспортиране на такъв вид дървесина е имало,
макар и в установен в хода на делото обем от 1,46 пр.м3. Ето защо, в тази му
част наказателното постановление следва да бъде изменено, като в полза на
държавата се отнемат вещите предмет на нарушението, а именно : 1,46 пр.м3 дърва
от цер, с пазарна стойност от 116,98 лева. Няма как да бъде отнета дървесина в
цялото посочено количество от 6 пр.м3, при положение, че липсват категорични
доказателства, че действително е в такъв обем.
По отношение на пункт ІІІ, т.2 от НП.
По тази част от обжалваното НП е бил отнет в полза на държавата 1 брой
товарен автомобил марка **********с рег.№ *********, с посочена от наказващия
орган пазарна стойност от 5000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.273, ал.1, предл.1-во
от ЗГ вещите, послужили за извършване на нарушението, се отнемат в полза на
държавата независимо чия собственост са. В настоящият казус, видно от справката
за собственост от регистрите на ПП Плевен /л.114/, товарният автомобил е бил
собственост по регистрация на лицето Р.О.Д.. В този смисъл, по делото е налице
и декларация от предишния собственик М.С.М./л.69/, с която е декларирал, че през
месец януари 2020 г. е продал на лицето Огнян Дермански от с.Кирчево товарния
автомобил. От изложеното по-горе е ясно, че именно с този автомобил е била
транспортирана непридружената с превозен билет дървесина от цер в количество от
1,46 пр.м3.
Цитираната разпоредба на чл.273, ал.1, предл.1-во
от ЗГ не въвежда ограничения относно стойността на вещите послужили за
извършване на нарушението, но съгласно нормата на чл.20, ал.4 от ЗАНН отнемане
не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и
тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ
е предвидено друго. В този смисъл, в Закона за горите не е предвидено друго,
т.е. не е изрично изключено приложението на чл.20, ал.4 от ЗАНН. Съвсем друг би
бил въпроса, ако в разпоредбата на чл.273, ал.1 от ЗГ съществуваше
формулировката „независимо от стойността им”.
Разпоредбата на чл.273, ал.1 от ЗГ се явява специална по отношение на
чл.20, ал.1 от ЗАНН, но не и към чл.20, ал.4 от ЗАНН. Последната се явява
самостоятелна и специална, както по отношение на чл.20, ал.1 от ЗАНН, така и
спрямо разпоредбата на чл.273, ал.1 от ЗГ.
Така направения анализ на двете разпоредби води до извода, че при такива
случаи (какъвто е и настоящия), нормата на чл.20, ал.4 от ЗАНН е приложима и
следва да бъде съобразена от наказващия орган при вземането на решение дали да
отнеме в полза на държавата веща послужила за извършване на нарушението. Този
извод се налага и от обстоятелството, че отнемането на вещи не замества и не
съставлява наказание, а се прилага паралелно с него и в тази си характеристика
по-скоро наподобява принудителна административна мярка. В този смисъл,
отнемането на вещи и в частност тези послужили за извършване на нарушението
преследват една особена цел и тя не е наказване на дееца, а отнемане
възможността на същия да извършва занапред други нарушения, поради което са и
вид държавна принуда. Но в същността си на акт на държавна принуда, отнемането
на вещи следва да се подчинява на основните принципи, на които се подчиняват
всички административни актове предвиждащи налагането на такава принуда. Такъв
изначален принцип е принципа на съразмерността, който законодателно е закрепен
и в нормата на чл.6 от АПК и принудителното отнемане на вещи следва да бъде
реализирано в границите на необходимия и полезен ефект. В противен случай би се
явило като една необоснована държавна репресия, което разбираемо е, че не може
да бъде толерирано.
Така изложените съждения, съотнесени на
плоскостта на обсъждания тук случай, навеждат на извода, че неправилно и
незаконосъобразно наказващият орган е постановил отнемане в полза на държавата
на товарния автомобил **********с рег.№ *********, но не поради причината, че жалбоподателят
А. не е извършил от субективна страна вмененото му нарушение.
Както се посочи и по-горе в изложението, обективно се установи, че с
въпросния товарен автомобил са транспортирани 1,46 пр.м3 дърва от цер, за които
е нямало издаден превозен билет и безспорно при това положение автомобила се
явява като вещ, която е послужила за извършване на нарушение, макар и
авторството на последното да не е категорично и несъмнено установено.
Наказващият орган е определил пазарната стойност на автомобила в размер на 5000
лева.
Тази пазарна стойност на веща явно не съответства на тежестта на нарушението,
тъй като превишава значително както размера на наложената глоба от 350 лева,
така и пазарната стойност на транспортирания дървен материал, който вещото лице
по назначената съдебно-техническа експертиза е оценил на 116,98 лева. В тази
връзка следва да се отбележи, че в НП няма изложени мотиви защо при това
съотношение на размера на наложеното наказание и стойността на превозваната
дървесина (дори и във варианта на наказващия орган от 420 лева), предмет на
нарушението от една страна, и на товарния автомобил от друга, наказващият орган
е приел (при дадената от него оценка от 5000 лева), че са налице основанията за
прилагане на чл.273, ал.1 от ЗГ, а не е налице основание за прилагане на
забраната по чл.20, ал.4 от ЗАНН.
Съпоставката между пазарната стойност на отнетия товарен автомобил с
тежестта на извършеното (от обективна страна) нарушение и стойността на
предмета на нарушението, явно сочи за несъразмерност и наличието на
предпоставките за приложението на чл.20, ал.4 от ЗАНН.
Поради тези съображения съдът намира, че наказателното постановление в тази
му част е незаконосъобразно издадено и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на делото и с оглед
претенцията на жалбоподателя А. да му бъдат присъдени направените по делото
разноски, то на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН следва да бъде осъдена Регионална
дирекция по горите гр.Ловеч, представлявана от директора, да му заплати
направените по делото разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение и депозит за изготвяне на съдебно-техническа експертиза.
Адвокатското възнаграждение е в размер от 300 лева, съгласно представения
договор за правна защита и съдействие № 171 от 16.11.2020 г. /л.5/, а внесения
депозит и таксата за обслужване от банката са в размер общо на 182,70 лева
/л.109/, или общо на въззивника А. следва да бъде
присъдена сумата от 482,70 лева. Въпреки, че не е направено възражение за
прекомерност по реда на чл.63, ал.4 от ЗАНН, то следва да се посочи, че изплатеното
адвокатско възнаграждение не е прекомерно, тъй като е в рамките на определеното
по чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 554
от 11.11.2020 г. на Директор на Регионална дирекция
по горите гр.Ловеч, в частта по пункт І, т.1, с което на Е.А.А. ***, ЕГН : **********, е наложено
административно наказание на основание чл.266, ал.1, предл.4-то
от ЗГ – глоба в размер на 350 лева, за нарушение на чл.213, ал.1, предл.3-то, т.2 от Закона за горите, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 554 от 11.11.2020 г. на Директор на
Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, в частта по пункт ІІ, т.1, с която
е постановено на основание чл.21 от ЗАНН и с чл.273, ал.1 от ЗГ отнемане в
полза на държавата на вещите предмет на нарушението, като в полза на държавата
се отнемат 1,46 пр.м3 дърва от цер, с пазарна стойност от 116,98 (сто и
шестнадесет лв., 98 ст.) лева.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 554
от 11.11.2020 г. на Директор на Регионална дирекция
по горите гр.Ловеч, в частта по пункт ІІ, т.2, с която на основание чл.20, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.273, ал.1 от ЗГ е
постановено отнемане в полза на държавата на веща послужила за извършване на
нарушението – 1 брой товарен автомобил **********с рег.№ *********, с пазарна
стойност от 5000 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, ул.„Търговска“ № 56, представлявана
от директора Павли Петров Богдански, да заплати на Е.А.А. ***, с горните данни, сумата 482,70 /четиристотин
осемдесет и два лв., 70 ст./ лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен
срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :