РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Варна , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ в публично заседание на втори
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20203110109795 по описа за 2020 година
Ищецът „Б. Д.С.К.“ АД сочи, че със заповед №6716/30.08.2019г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист №6916
от 30.08.2019г., издадени от РС - Варна по ч.гр.д. №13868/2019г. ответника Д.И. е осъдена да
му заплати главница, лихви и заемни такси по Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит на физически лица от 31.08.2016г., в общ размер на
1040,01лв., ведно със законната лихва върху главницата по Договора за кредит, считано от
29.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по
производството в общ размер на 75лв. В образуваното въз основа на издадените заповед за
изпълнение и изпълнителен лист изпълнително производство, заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, което обуславя правния му интерес в
законоустановения срок и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК да предяви настоящия иск за
установяване на вземанията си от ответника. Сочи се, че с подписване на договор страните
са уговорили усвояването на разрешен кредитен лимит да се осъществява чрез използване на
кредитна карта, при договорена възнаградителна лихва в размер на 21,95% годишно,
формиран от стойност на 6 -месечен SOFIBOR/EURIBOR за карти 0,331%, който при
отрицателни стойности се приема със стойност нула и фиксирана надбавка в размер на
21,619%. /така изрично чл. 1, ал. 2 от договора във връзка с раздел III от Условия за издаване
и обслужване на плащания с кредитни карти на „Б. Д.С.К." АД - Приложение U9/. В
договора за кредит и неговите приложения са уредени подробно условията за ползване,
обслужване и прекратяване на кредита и кредитната карта, както и задълженията на
кредитополучателя, включително неговата отговорност в случай на неизпълнение на
задълженията му и свързаните с това последици. Съгласно чл.25, ал.2 от Общите условия
1
към договора за кредит срокът за ползване на кредита е обвързан със срока на валидност на
кредитната карта, в рамките на който обслужването на кредита се осъществява чрез
заплащане на минимална сума за револвиране в рамките на определен гратисен период след
договорената месечна падежна дата /така още чл.28 от Общите условия към договора за
издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на „Б. Д.С.К." АД/- Видно от
представените доказателства - приложение U9, срока на валидност на кредитната карта е 3
години, месечната падежна дата е 20 - число на месеца, гратисния период е 15 дни, а
минималната сума за револвиране е посочена в раздел VI от условията- 3% от усвоения
лимит. Наред с горепосочените условия, в чл.9 от договора за кредит е предвидено
заплащане на такси за издаване и ползване на кредитната карта. Съгласно действащата
тарифа на банката, последната намерила отражение в представеното приложение U9,
кредитополучателя дължи и такси, в това число такса за издаване на картата, такса за
теглене на пари в брой, такса за нереволвиране на определената минимална сума в
гратисния период. Срокът за ползване на лимита, съвпада със срока на валидност на картата,
като всички условията по ползване, олихвяване и погасяване на усвоения договорен лимит,
се определени в Общите условия и Условията за 2 съответния вид карта, с които на
основание чл.1 от Договора за предоставяне на кредитна карта, кредитополучателят е
запознат и приема. При отпускане на кредитния лимит, същия се от отчита по „целева"
/само за нуждите на предоставения кредитен лимит/ разплащателна сметка № 23820944 с
титуляр Д. Г. И.. Съгласно общите условия, Банката определя месечна падежна дата и
минимална сума за револвиране, посочена в месечното извлечение, която клиентът е длъжен
да внесе в рамките на определен срок след падежната дата /гратисен период/, посочен в
Условията за съответния вид карта. Неполучаването на извлечение не освобождава клиента
от задължението му да погаси минималната сума за револвиране в посочения срок. В
договора за кредит, общите условия и приложенията към него са уредени подробно и всички
останали условия за ползване, обслужване и прекратяване на кредита и кредитната карта, в
това число и задълженията на кредитополучателя, последиците от неизпълнение на
задълженията му. Договорът за кредит и Общите условия към него, в съответствие с
изискванията на ЗПК /чл.11, ал.2/ са подписани на всяка страница от кредитополучателя, с
което последния по собствена воля е обвързан от техните клаузи. Поради неизпълнение на
задълженията на кредитополучателя, поети с договора за кредитна карта, изразяващи се в
нереволвиране на кредита в продължение на четири поредни месеца, на основание чл.31 от
Общите условия, включително при нереволвиране и в следващия /пети/ месечен гратисен
период, правото на ползване на кредитния лимит се прекратява. Клиентът е допуснал
нарушаване на Договора за кредит, което представлява основание за прекратяване на
Договора по чл. 87 от Общите условия. Изложеното, съвкупно обуславя настъпването на
краен срок на ползване на отпуснатия кредитен лимит на дата 07/08/2019г., т.е. настъпване
на изискуемост на всички задължения по процесния договор за кредит. След прекратяване
на револвирането на кредитния лимит, същият започва да се отчита при кредитора - Б.
Д.С.К. АД по кредитна сметка № 25797098, разпечатка от която представям като
приложение към настоящата искова молба. 3 С предоставяне на кредита от „Б. Д.С.К." АД
2
по сметка на кредитополучателя, банката кредитор е изпълнила поетия по договора
ангажимент и е изправна страна по него. Не така стои въпросът по отношение на
кредитополучателя. Същият системно е допускал неизпълнение на задълженията си, съгл.
чл.28 от Общите условия - видно от приложеното Извлечение от счетоводните книги.
Предсрочната изискуемост на всички задължения по Договора за кредит поради неплащане
на минимални сума за револвиране е настъпила на основание връчено уведомление до
длъжника, относно обявената предсрочна изискуемост, на основание чл.47 от ГПК. Видно
от представеното към настоящото заявление уведомление -нотариална покана изх. № 06-20-
00832/26.03.2019г. на нотариус И. М.-М. ***, длъжникът е уведомен за настъпилата
предсрочната изискуемост на кредита. Прилагаме справка НОИ, от което е видно, че
длъжникът не е бил на трудов договор към момента връчването и съответно липсва
възможността за уведомяване на месторабота, поради което следва да се приеме, че
задължението на Д. Г. И. е предсрочно изискуемо, за което същата е редовно уведомена.
Поради непогасяване от страна на кредитополучателя на дължимите по договора
задължения, в това число усвоения и непогасен кредитен лимит, Б. Д.С.К. АД в качеството
си на неудовлетворен кредитор по ликвидно и изискуемо след предявяване вземане, е
депозирано на 29/08/2019г. заявление по чл.417 от ГПК за снабдяване със ЗИ и ИЛ срещу
същия, за което е образувано ЧГД №13868/2019г. по описа на ВРС. Заповедното
производство е приключило с издаване на ЗИ и ИЛ в полза на кредитора - Б. Д.С.К. АД за
претендираните суми, а именно: 766,15лв., представляващи дължима главница, ведно с
дължимата законна лихва; 171,80лв. - дължима договорна лихва за периода от 20/06/2018г.
до 06/08/2019г.; 4,67лв. - обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост
(законна лихва) за периода от 07/08/2018г. до 29/08/2019г.; 97,39лв. - дължими заемни такси,
както и 25лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение, като в тази връзка
уточнява, че: сума в размер 766,15лв., представлява дължима главница по договора за 4
кредит. Претендираната главница се явява усвоената и непогасена част от разрешения с
договора кредитен лимит от 1 000лв. сума в размер 171,80лв., представляваща договорна
лихва за периода 20/06/2018г. до 06/08/2019г., дължима на основание чл.1, ал.2 от договора
за кредит във връзка с чл.26, ал.2 от Общите условия за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит, а размерът и е определен съгласно раздел III от Условията за
издаване и обслужване на плащания с кредитни карти на „Б. Д.С.К." АД. сума в размер
4,67лв., представлява обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост
(законна лихва) за периода от 07.08.2019г. до 29.08.2019г., дължима на основание TP
№3/2017г., съгласно което след настъпване на изискуемост /т.е от 07.08.2019 г. в конкретния
случай, съгласно счетоводните записвания на банката/ кредиторът има право само на
законна лихва. Претендираната сума в размер на 97,39лв., представлява сбор от дължими
месечни такси от по 15лв., предвидени в т.ІІІ от Условията на Б. Д.С.К. АД -Приложение
U9, като такса за невнесена минимална месечна сума за револвиране и представлява разход
по кредита, дължим на основание чл.9 от Договора за кредит и такси за теглене на сума в
брой от ATM на друга банка и начислени съобразно приложимата Тарифа и Условия по
кредитна карта DSK MAXICARD (Приложение U9). В Раздел XIV, чл.52 (1) от Общите
3
условия е регламентирано, че за издаването и за обслужването на картата и операциите,
извършвани с нея кредитополучателя заплаща такси, които се събират служебно от
кредитния лимит чрез сметката, към която с издадена картата. Съгласно чл.9 от Договора за
кредит, кредитополучателя е запознат с Тарифата, действаща към деня на сключване на
договора. Отделно представеният на вниманието на съда договор е действителен, същият
съдържа необходимото задължително съдържание, въведено от законодателя, налице е
валидно изявена от кредитополучателя воля за обвързване с условията на подписания от
него договор и приложенията към него, като волята му е потвърдена с положения от него
подпис в договора за кредит пред служител на „Б. Д.С.К." АД. В съответствие с действащите
към момента на подписване на договора за кредит нормативни актове, Банката е 5
предоставила на кредитополучателя и ответник в настоящето производство цялата
преддоговорна информация по чл.5 от Закона за потребителския кредит и общите условия с
оглед вземане на информирано решение за сключване на договора за кредит, съгласно т.7 от
Договора за кредит и подписаната декларация по чл.5, ал.2 от Закона за потребителския
кредит, която представям като приложение към настоящата искова молба. Обстоятелството,
че към настоящия момент кредитополучателя не е погасил задълженията си към Б. Д.С.К.
АД, произтичащи от подписаните между страните договор за кредит и обстоятелството, че
Заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, обосновава правния
интерес да потърсим защита на правата си в определения от закона едномесечен срок чрез
предявяване на претенцията ни срещу ответника по исков ред, като се обръщаме към Вас
със следното искане: Моли да се приеме за установено, че Д.Г. А. дължи на Б. Д.С.К. АД,
сумата в размер на 1040,01лв. на основание Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит на ФЛ от 31/08/2016г., от които: -
766,15лв., представляващи дължима главница;
171,80лв.-дължима договорна лихва за периода от 20/06/2018г. до 06/08/2019г.;
4,67лв. - дължимо обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за
периода от 07/08/2019г. до 29/08/2019г.;
97,39 лева - дължими заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗНИ по чл.417 от ГПК до
окончателно изплащане на задължението и да се присъдят разноските по заповедното и
исковото производства. При условията на евентуалност - в случай, че установителният иск
по чл.422, вр. с чл.415 от ГПК бъде отхвърлен поради липса на предсрочна изискуемост на
кредита към датата на подаване на заявлението в съда, то моли да се осъди ответника Д. Г.
И. да заплати на „Б. Д.С.К." АД следните суми, представляващи предсрочно изискуеми
вземания по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на
физически лица от 31.08.2016 г., а именно: предсрочно изискуема главница в размер 766,15
лева; 171,80 лева - дължима договорна лихва за периода от 20/06/2018 г. до 06/08/2019 г.;
4,67 лева - обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост (законна лихва);
4
97,39 лева - дължими заемни такси, ведно със законната лихва върху вземането, считано от
датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното му изплащане.
Ответницата чрез назначеният и особен представител е депозирала в срока по чл.131
от ГПК отговор в който сочи, че намира исковете са неоснователни. Тя сочи, че счита, че
връчената нотариална покана по чл.47, ал.5 от ГПК не поражда за ищеца право на вземане,
удостоверено в заявлението му за издаване на заповед за изпълнение и за което е издадена
такава заповед и изпълнителен лист. Това следва от съдържанието на нотариалната покана,
в която е посочено, че договор за банков кредит от 26.08.2016г., отпуснат в размер на 7
000лв. и договор за банков кредит от 31.08.2018г., отпуснат в размер на 1 000лв. са станали
предсрочно изискуеми. В тази връзка спорния по делото договор, така както е упоменат от
ищеца и приложен към искова молба — договор за издаване на кредитна карта с револвиращ
кредит от 31.08.2016г. в размер на 1 000лв. фактически не е обявен за предсрочно изискуем.
Като се вземе предвид и факта, че отчитането на кредитния лимит е следвало да е по
разплащателната сметка на ответника, а в нотариалната покана е посочена друга сметка, то
ответникът не е бил надлежно уведомен или е бил уведомен за друго задължение,
произтичащо от друг, различен от 7 посочения в заявлението и по настоящето дело договор.
Дори и да е налице редовност на уведомяването на ответника, то същото не е за вземането,
предмет на настоящето дело и такова по заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
ищецът - заявител не е имал изискуемо спрямо ответницата вземане на посоченото в
заявлението основание. Видно от документите към исковата молба и от самата нея е, че
предсрочната изискуемост по договора не е настъпила към момента на представянето на
проекта на нотариална покана пред нотариус - 27.03.2019г., както и към момента, към който
е приета за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК - 24.06.2019г., поради което подаденото
заявление по чл.417 от ГПК се явява преждевременно, съответно неоснователно и следва да
бъде отхвърлено дори само на това основание. Още повече настъпилата предсрочна
изискуемост следва освен да е обективирана в писмен вид, но и да съдържа ясно изразено
позоваване на обстоятелствата, които дават право на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем, като следва да е ясно конкретизирано за кои задължения - главница,
лихва и/или вноски се отнася забавата, като в този смисъл е постоянната съдебна практика.
В настоящия случай уведомлението на ищеца посочва само, че заради забава в погасяване на
задълженията, кредита е станал предсрочно изискуем, като не е посочено за кои точно
вноски по размер и периоди е забавата, поради което уведомлението не отговаря на
изискванията за конкретност, така както е приел ВКС. На следващо място съгласно т.18 от
Тълкувателно решение №4/2013г. по т.д.№4/2013г. на ВКС, ОСГК, в хипотезата на предявен
иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вземането произтичащо от банков кредит, става изискуемо, ако
кредитора е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при определени обстоятелства или се
обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото на кредит следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за предсрочната изискуемост. Всички вноски и лихви, които са с
5
настъпил падеж към датата на заявлението следва да са били включени в извлечението на
счетоводните книги, които са станали изискуеми и трябва да са били обявени по надлежния
ред на длъжника преди подаване на заявлението, като в тази връзка е налице постановена
практика по чл.290 от ГПК. Предвид горното, в настоящия случай, въз основа на събраните
доказателства се установява, че не е налице предсрочна изискуемост на кредита, а вземането
по издадената заповед за изпълнение и Изпълнителен лист не е било изискуемо, поради
което този пропуск не може да бъде саниран и да направи банката изрядна в отношенията с
длъжника, като исковата молба се явява неоснователна. Счита, че предвид обусловеността
на установителния иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, въз основа на издадена
заповед за парично вземане, основано на извлечение на счетоводни книги на банката, то
предмета на делото е обвързан не само от размера, но и от основанието на вземанията,
заявени в заповедното производство. Ако предсрочната изискуемост, на която се позовава
ищецът не е била обявена на длъжника, преди подаване на заявлението, то и искът следва да
е отхвърлен на предявеното основание. При уведомяване на длъжника, че банката счита
кредита за предсрочно изискуем, направено чрез връчване на преписа от исковата молба или
по друг начин след подаване на заявлението, променя основанието на което е издадена
заповедта. Без заявено изрично искане в заявлението за установяване на дължимост на
вноски с настъпил падеж наред с искането за установяване съществуването на предсрочна
изискуемост на част от дълга, съобразяването на правопораждащи факти - падежирани
вноски, различни от посочените в заявлението като неплатени, би довело до недопустимо
несъответствие между предмета на заповедното производство и специфичния предмет на
исковото производство, което е негово продължение, поради което установяването на
дължимост на вноски с настъпил падеж е недопустима подмяна на основанието на иска. От
друга страна в самия Договор за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица няма посочена дата на сключване на същия, а ако ищецът се позовава на
датата поставена в края на документа, изписана с химикал след съдържанието на договора,
то оспорва същата и твърдим, че документа е антидатиран. Видно и от Декларация за
предоставена преддоговорна информация, същата е с друга дата. 9 На следващо място не е
ясно дали и кога е предоставена картата на ответника, тоест срока на договора следва да
тече от изпълнението на условието по него, намиращо се в пряка връзка с предмета на
договора, така както е упоменато и в Общите условия. В чл.85, ал.1, вр. чл.17, ал.1 от
Общите условия към договора е посочен срок на действие на договора, съвпадащ със срока
на валидност на картата, така също е посочено и в чл.25 от същия, че срокът за ползване на
кредита съвпада със срока на валидност на картата. В Условия за издаване и обслужване на
плащания с кредитни карти DSK MAXICARD на Б. Д.С.К. е определен в т.VII срок на
валидност на картата - 3 години, така както твърди в искова молба и самия ищец. Тълкуване
на договор по отношение на срока му на изпълнение е абсолютно недопустимо и въвеждащо
в заблуждения самия потребител, за който е неясно до кога трябва да изпълни задълженията
си, за да не изпадне в забава или неизпълнение и до кога се счита обвързан от клаузите по
договора. В настоящия случай клаузите по Общите условия са от една страна, такива, които
се отнасят до всички видове карти, предоставяни от банката и уреждащи различни
6
правоотношения, съобразно съответния продукт, поради което за потребителя е налице
поставянето му в неравноправни условия, тъй като е необходимо полагането на значителни
усилия за дефиниране и тълкуване на клаузите по Общите условия с цел извличане на онази
информация, касаеща и обвързващи потребителя съобразно конкретния предмет по
договора му. Това не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя и
категорично го въвежда в заблуждение, поради което е много вероятно подписване на
договор в хипотезите на грешка и при липса на съгласие по ЗЗД. Видно и от представения
погасителен план, потребителят би могъл да бъде въведен в заблуждение за едногодишна
обвързаност по договора. Няма данни по делото, от които да става ясно, че ответника е
подписал договора, знаейки, че същия е с три годишен срок на действие. От друга страна
исковете на ищеца са неоснователни и поради това, че в самия договор липсват всякакви
уговорки за срок на предоставената карта, а 10 към приложенията към договора са налице
документи, от които може да се тълкуват два срока - един едногодишен и един тригодишен.
Няма валидно датиране на договора, съответно падеж на плащанията, лихви, гратисен
период, такси и пр. Видно от договора, не е индивидуализирана и самата карта с нейния
номер. Всичко това е посочено в Условията за издаване и обслужване на плащания с
кредитни карти DSK MaxiCard, както и в приложените Общи условия по договор за
издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Б. Д.С.К.. С това самият
договор не отговаря на изискванията на чл.5, ал.4 и чл.11, ал.2 от ЗПК, а доколкото общите
условия, договора и условията са с неясни и противоречащи си клаузи, препятстват ясното
им разбиране от кредитополучателя. Съгласно чл.24 от ЗПК, относно договора за
потребителски кредит се прилагат и чл.143 - 148 от Закона за защита на потребителите.
Съгласно практиката на Европейския съд по Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, въведена в Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ с §1За от Допълнителните разпоредби /ДР/, „..националният съд е
длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са
налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства. Когато счете такава
клауза за неравноправна, той не я прилага, освен ако потребителят се противопостави на
това..". По смисъла на §13, т.1 от ДП на ЗЗП, ответницата е притежавала качеството на
потребител, т.к. е физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В случая като
потребител тя се ползва от защитата, предвидена в ЗЗП. Легалната дефиниция на понятието
неравноправна клауза се съдържа в разпоредбата на чл.143 от ЗЗП. Според цитираната
разпоредба, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
като в т.5 е визирана хипотеза на задължаване на потребителя при неизпълнение на негови
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Съгласно чл.146,
ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, като в алинея 2 от посочената разпоредба е разписано, че не са индивидуално
7
уговорени каузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят 11
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при
общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета
(чл.3), според която не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена
предварително и потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.
Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално
договорени, не изключва приложението на чл.3 от Директивата към останалата част на
договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Поради
горното и предвид липсата на основание за вземанията на ищеца спрямо ответницата,
исковете на банката по отношение на претендираните суми се явяват и неоснователни
поради тяхната нищожност, на основание чл. 146, ал.1 от ЗПП вр. чл. 24 от ЗПК. На
следващо място предаването на кредитната карта от страна на банката, респективно
получаването й от кредитополучателя е съществено задължение по процесния договор и при
спор между страните относно неговото изпълнение, в тежест на издателя е да докаже това
изпълнение. Това задължение на банката е залегнало и в раздел V от „Общите условия",
неразделна част от договора - в чл.18, ал.2 и ал.З от същите изрично е посочено, че при
съответствие номера на самата карта и отпечатаната част от номера на картата в плика с
ПИН, клиентът потвърждава получаването на картата и плика с ПИН с подписа си в
декларация за предаване/връщане на банковата карта. Ищецът не е ангажирал никакви
доказателства за установяване предаването, респективно получаването на кредитната карта.
Във връзка с твърдяното от ищеца усвояване кредитния лимит, предоставен по договора за
кредитна карта, при липса на първични счетоводни документи не може да се установи по
безспорен начин, че за извършените платежни операции е дадено нареждане от ответника.
Счетоводните записвания на банките не се ползват с обвързваща материална
доказателствена сила на официални удостоверителни документи. Установената в чл.60 ал.2
от ЗКИ възможност когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на
договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем поради 12 неплащане в срок на една или повече вноски по кредита,
банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 от
ГПК въз основа на извлечение от счетоводните си книги, но това се отнася само за
заповедното производство. При постъпило възражение срещу заповедта, банката ищец по
иска по чл.422 от ГПК носи доказателствената тежест да установи по безспорен начин
своето вземане, като в това производство извлечението от счетоводните книги не се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила. Съгласно чл.182 от ГПК вписванията в
счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите
обстоятелства по делото, като те могат да служат като доказателство на лицето или
организацията, които са водили книгите. В случая обаче липсват други доказателства
потвърждаващи извършените от банката счетоводни записвания. В общите условия в чл.6 са
описани операциите, които могат да бъдат извършени с картата. Ищецът следва да
представи в оригинал първичните счетоводни документи и за двата вида операции -теглене и
внасяне, тъй като оспорваме извършването им. В тази връзка разпоредбата на чл.56 от
8
Закона за платежните услуги и платежните системи /обн., ДВ, бр. 23 от 27.03.2009г., в сила
от 01.11.2009г./, предвижда, че когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е
разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена
платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при
установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране,
осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или
друг недостатък. Когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал
платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги използване на
платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била
разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при
груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл.53 от закона. Макар и на
тази разпоредба да не е придадено обратно действие към заверените правоотношения, тя
утвърждава правилото, че в тежест на доставчика на платежната услуга е да установи, че тя
действително е била разрешена, тоест че титулярът на съответната сметка я е наредил или е
дал съгласието за изпълнението й. С оглед на това, в доказателствена тежест на банката е да
установи, че плащането на сумите е извършено въз основа на платежни 13 нареждания,
изходящи от получателя на картата. Моли, след като съдът вземете предвид събраните по
делото доказателства и се убеди в основателността на твърдяното да постанови решение, с
което да отхвърли исковата молба на „Б. Д.С.К." ЕАД, както и предявения в евентуалност
иск, като неоснователни, недоказани и неправилни, като Ви молим да ни бъдат присъдени
сторените в производството разноски.
Съдът приема, че предявения иск намира правното си основание в чл.422, ал.1 от ГПК
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
Съдът след преценка на направените от страните изявления и събраните по делото
доказателства при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа и
правна страна по предявения иск следното:
По делото е приложено ч.гр.д.№13868/19г. на РС Варна, в рамките на което
ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумите от
766,15лв., представляващи дължима главница;
171,80лв.-дължима договорна лихва за периода от 20/06/2018г. до 06/08/2019г.;
4,67лв. - дължимо обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за
периода от 07/08/2019г. до 29/08/2019г.;
97,39 лева - дължими заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и разноски.
От представеният и неоспорен договор за издаване и обслужване на кредитна карта
9
от 31.08.2016г. се установява, че ищецът и ответницата са встъпили в договорни отношения
по силата на които първият е договорил с ответницата издаване и поддържане на кредитна
карта с кредитен лимит от 1 000лв. Съгласно съпровождащите договора ОУ на банката също
двустранно подписани в чл.85, ал.1 договорът се счита за сключен за срока на валидност на
картата, като в чл.86 е посочено, че банката може да прекрати договора без предизвестие
при нарушаване от страна на клиента на условията на договора и общите условия.
Твърденията на ищеца за неизпълнение от страна на ответницата са такива
освобождаващи го от доказателствена тежест и възлагащи я върху ответника ако твърди, че
е изправна страна по договора. Такива твърдения от ответната страна обаче няма.
При това положение за ищеца в качеството му на кредитор е възникнало правото да
прекрати договора при условията на чл.86, т.3, б.Б, като това е сторено с отправена
нотариална покана от 27.03.2019г. връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК на
25.06.2019г.
Съставът намира, че уведомлението на ответницата за прекратяване на договора е
надлежно връчено, а с това е настъпила и изискуемостта на ползвания кредит.
По делото е прието заключение на в.л. по допусната ССчЕ в което е посочено, че
претендираните сума са идентични с дължимите се.
Воден от горното съдът намира, че искът е доказан по основание и размер и следва да
бъде уважен изцяло, без сумата от 97.39лв. претендирана като заемни такси. Съставът не
намира законово или договорно основание за признаване дължимостта на посочената сума и
поради това тя не се дължи.
Следва да се има предвид, че възраженията на ответника в посока на предсрочна
изискуемост са неотносими към настоящото производство , тъй като договорът за отпускане
на кредит чрез предоставяне на кредитна карта е особен вид кредитен договор, при него за
кредитополучателя още от самото му сключване възниква задължението да възстановява
заетата сума на определен период от време и в последствие да може да я ползва отново за
разлика от стандартния кредитен договор при който основното е еднократно получаване и
погасяване на кредита.
Предвид изложеното по-горе и направеното искане ответницата следва да бъде
осъдена да заплати и сторените по делото разноски от ищеца възлизащи на 67.98лв. по
заповедното производство и 620.85лв. разноски в исковото производство.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
10
ПРИЕМА за установено в отношенията между ищеца „Б. Д.С.К.” ЕАД, ЕИК*** със
седалище и адрес на управление **** и ответницата Д. Г. И. ЕГН********** от гр.Варна,
***, че последната дължи на търговското дружество сумите от:
766,15лв., представляващи дължима главница;
171,80лв.-дължима договорна лихва за периода от 20/06/2018г. до 06/08/2019г.;
4,67лв. - дължимо обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за
периода от 07/08/2019г. до 29/08/2019г. заедно със законната лихва върху главницата
считано от 29.08.2019г. до окончателното и изплащане
присъдени по ч.гр.д.№13868/2019г. на ВРС, 31 състав, на осн. чл.422, от ГПК вр.
чл.415 от ГПК, като отхвърля претенцията за сумата от 97,39лв. претендирана, като
дължими заемни такси.
ОСЪЖДА Д. Г. И. ЕГН********** от гр.Варна, ***да заплати в „Б. Д.С.К.” ЕАД,
ЕИК***със седалище и адрес на управление *** разноски в размер на сумите от 67.98лв. по
заповедното производство и 620.85лв. по исковото производство, на осн. чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11