№. 260187 / 11.5.2021 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 27.04.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№. 244 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглежда се иск за развод с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Ищцата В.И.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx xxx е предявила иск за развод срещу съпруга си Ц.А.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx,,Ал. С. №. 9. б. П. в. е. а.. Отправя искане до МРС: да постанови решение, с което да прекрати бракът между страните с развод, поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака, по вина на отв. Ц.; ползването на семейното жилище с адрес: г. у. С. №. 9. б. П. в. е. а. да се предостави на ответника; да бъде постановено, след развода да продължи да носи брачното си фамилно име Ц..
В исковата молба се излагат следните твърдения:
На 05.06.1988 г. страните сключили граждански брак в С. о. о. първи и за двамата, с акт за гр. брак №. 0008/05.06.1988 г., издаден в г. О. Б., обл.Монтана. От брака си имат родено едно дете-Е. Ц. А. ЕГН xxxxxxxxxx, към момента пълнолетно.
От началото на брака си взаимоотношенията им били добри, живеели добре. След сключването на брака живеели на квартира, на горепосочения съдебен адрес xxx. С течение на времето започнали неразбирателства между страните, променило се отношението на ответника към съпругата му. Не поддържали нормални семейни контакти, не можели да се разбират с ответника. Ищцата смятала, че като е млад, това е временно, ще помъдрее и ще се нормализират нещата и търпяла, но това не се случило. През време на съвместното им съжителство ищцата търпяла и правила опити да се сдобрят, както и да заздравят брака, но не успяла. Ищцата не може да поддържа контакт със съпруга си, тъй като ответникът не желае и не се интересува от брака им, явно имат несходство в характерите.
Брачната връзка между страните съществува само формално, лишена е от всякакво съдържание. Ищцата напуснала семейното жилище на горепосочения адрес на ответника през 2002 г. и окончателно прекъснала контактите с ответника-фактическа раздяла от пролетта на 2002 г., тъй като и двамата съпрузи заминали на работа в чужбина в различни държави-ищцата в И., а ответникът- в Г. и оттогава не поддържат никакви контакти.
С оглед на горното ищцата намира, че бракът й с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен и поради това подава настоящата молба за развод.
Изпълнена е процедурата по чл.131, ал.1 от ГПК, като ответникът, в законният срок е подал писмен отговор на исковата молба, в който намира иска за допустим и основателен, като моли съда да го уважи и да прекрати с развод брака между страните.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Предявеният иск е процесуално допустим за съдебно разглеждане.
Разгледан по същество, същият е ОСНОВАТЕЛЕН.
Съображенията на РС-Монтана са следните:
По делото се приобщени писмени доказателства, разпитана е свидетелката Ц. В. К.-без дела и родство със страните.
Безспорно е по делото, че страните са сключили граждански брак на 05.06.1988 г. в С.о. о. за което е съставен Акт за граждански брак №.0008/05.06.1988 г., което е видно и от представеното Удостоверение за сключен гр.брак на О. Б./л.6 от делото/. От брака има родено едно дете, към момента пълнолетно-Е. Ц. А. ЕГН xxxxxxxxxx.
Видно от показанията на разпитаната пред съда свидетелка Т. Л. Г. които съдът кредитира, като преки, логични и последователни, а и тъй като същата не е заинтересована от изхода на делото е следното: страните са в трайна фактическа раздяла, считано от 2002 г., когато всеки от съпрузите е заминал да работи в чужбина. Оттогава не поддържат никакви контакти помежду си. Причината за раздялата е несходство в характерите. Съпругата В.Ц. е в И., а ответникът- в Г.. Съпругът Ц.Ц. дълги години не работил, ищцата сама се грижила за семейството, за детето, за издръжката и от безизходица заминала на работа в чужбина.
Съдът намира, че не са налице каквито и да било основания за продължаване на брачната връзка между страните, тъй като тя е лишена от съдържание и следва да се прекрати. В отношенията между съпрузите липсва взаимна привързаност, налице е непоправимо разстройство на брачната връзка, която не може да бъде заздравена и да се възстанови нормалното й съдържание. Потвърждение за това състояние е и установената трайна фактическа раздяла, с което е нарушен принципът за съвместно съжителство между съпрузите. Настъпилата фактическа раздяла и емоционално отчуждение обезсмислят брачната връзка и я правят ненужна, лишена от социалната й функция, поради което и настоящото фактическо състояние в отношенията им е несъвместимо с целите на брака. По тези съображения съдът намира, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК. Съдът намира, че брачната връзка е разрушена по вина на ответника Ц.А.Ц., тъй като на първо място той не оспорва това и на следващо място това е видно от показанията на разпитаната в съдебно заседание свидетелка, изложени по-горе.
Така мотивиран, съдът намира, че бракът между съпрузите следва да се прекрати с развод по вина на ответника.
Няма спор по делото, че семейното жилище, находящо се на адрес: г. у. С. №. 9. б. П. в. е. а. следва да се предостави за ползване на ответника след прекратяване на брака.
На осн. чл. 53 от СК, тъй като ищцата е заявила това свое желание в исковата молба, което е нейно право да избере, следва да бъде постановено след развода да продължи да носи своето брачно фамилно име Ц..
Съдът, като съобрази разпоредбата на чл. 329, ал.1, изр. първо от ГПК, намира, че при този изход на делото разноските следва да се възложат върху виновния съпруг, а именно Ц.А.Ц.. Разпоредбата на чл. 329, ал.1 от ГПК е специална спрямо разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, поради което се прилага с предимство спрямо последната. Определя окончателна държавна такса за допускане на развода от 40,00 лв., която следва да се заплати от ответника.
Ищцата не е заявила искане по реда на чл. 78, ал.1 от ГПК да й се присъдят деловодни разноски, поради което и не й се следват такива, предвид диспозитивния характер на гражданското съдопроизводство.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл.49, ал.1 от СК
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД гражданския брак между В.И.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx xxx и Ц.А.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx,,Ал. С. №. 9. б. П. в. е. а., сключен на 05.06.1988 г. в С.о. о. за което е съставен Акт за граждански брак №.0008/05.06.1988 г., поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака по вина на Ц.А.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака, семейното жилище с адрес: г. бул.,,А. С. №. 9. б. ,. П. вх.В, е. а. да се ползва от Ц.А.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx,,Ал. С. №. 9. б. П. в. е. а..
ПОСТАНОВЯВА съпругата В.И.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx xxx след развода да продължи да носи брачното си фамилно име Ц..
ОСЪЖДА на осн. чл.329, ал.1, изр. първо от ГПК, вр. чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Ц.А.Ц., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx,,Ал. С. №. 9. б. П. в. е. а. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Монтана в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 40,00 лв. държавна такса държавна такса при допускане на развода, както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: