РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Силистра, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осми декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Търговско дело №
20213400900070 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
ИЩЦИТЕ – Д. Г. Д., ЕГН **********2, БР. Г. Д., ЕГН **********,
действащ със знанието и съгласието на М. Н. М., ЕГН ********** и Н. В. Н.,
ЕГН **********, действаща чрез В. Н. В., ЕГН ********** са предявили
искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД срещу „ЗД БУЛ
ИНС” АД за осъждането му да им заплати обезщетения в размер на по 26 000
(двадесет и шест хиляди) лева - частично от дължимите по 100 000 (сто
хиляди) лева на всеки от тях за претърпените от тях неимуществени вреди,
настъпили вследствие виновно причиняване смъртта на Н В. Н, ЕГН
********** при ПТП от 16.09.2020г., настъпило при управлание на лек
автомобил марка „Ауди”, модел „АЗ“ per. № СС2951 АТ, ведно със законната
лихва от датата на увреждането - 16.09.2020г. до окончателното изплащане на
обезщетенията.
Претендират разноски за производството.
В исковата молба се сочи, че ищците са внуци на Н В. Н, Смъртта на
дядо им е настъпила на посочената дата, в резултат на пътно – транспортно
произшествие, причинено от П П. Е. На тази дата П П Е управлявал лек
автомобил марка „Ауди”, модел „АЗ“ per. № СС2951АТ и движейки се с
несъобразена с пътните условия и законови ограничения скорост, предприел
неправилна маневра изпреварване, в резултат на което ударил правомерно
движещия се в насрещната лента за движение л.а. марка „Волво“ модел „340“
с per. № СС7576АР. Вследствие на ПТП е причинена смъртта на Н В. Н.
1
Във връзка с настъпилото ПТП е образувано д.п. № 134/2020г. по описа
на ОД на МВР - гр. Силистра и пр.пр. № 853/2020г. по описа на Окръжна
прокуратура - гр. Силистра.
За ищците смъртта на дядо им представлява огромна загуба. За тях той
е бил като баща, защото се грижел за всичко - осигурявал им дом, храна,
дрехи. Не могат да приемат, че него вече го няма и плачат неутешимо. Сега те
са лишени завинаги от закрилата и подкрепата на своя дядо, усещат голяма
празнота и мъка.
Към датата на увреждането за управлявания от деликвента Е л.а. марка
,Ауди”, модел „АЗ“ per. № СС2951АТ има валидна застраховка „Гражданска
отговорност” по полица № BG/02/120001957205, сключена в ЗД „Бул Инс“
АД, валидна от 21.07.2020г. до 20.07.2021 г.,което ангажира отговорността на
ответника за обезщетяване на причинените при ПТП имуществени и
неимуществени вреди.
Тъй като застрахователят не е отговорил положително на заявената от
тях претенция, предявяват исканията си пред съда.
ЗД БУЛ ИНС” АД, ЕИК831830482 оспорва изцяло предявените искове
по основание и размер и моли за отхвърлянето им. Оспорва механизма на
ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямат
установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Оспорва
материалната легитимация на ищците да получат обезщетения за
неимуществени вреди от смъртта на Н В. Н. При условията на евентуалност,
оспорва размера на предявените искове за неимуществени вреди. Възразява за
съпричиняване от страна на НН като водач на МПС, който управлява л.а.
„Волво” е per. № СС 7576 АР, със скорост значително над разрешената за
пътния участък и с несъобразена скорост, като така поставя себе си и
останалите участници в движението в превишен риск – нарушение по чл. 15
ЗДП, чл. 20 ал. 1 и чл. 21 ал. 1 ЗДП, като конкретното му виновно и
противоправно поведение създава предпоставка да катастрофира.Налице е
съпричиняване от страна на пострадалия, който пътува без поставен
предпазен колан, в противоречие с императивните изисквания на ЗДвП.
Оспорва претенциите по акцесорните искове и началния момент, от който се
претендира лихва за забава.
Като се запозна с депозираната искова молба, изложените фактически
обстоятелства и писмените доказателства, съдът намира следното:
Предявени са искове правно основание чл.432 КЗ и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 84,
ал.3 ЗЗД.
От приложените към исковата молба и разменените между страните
книжа съдът приема за безспорни и установени следните факти – на
16.09.2020г., е реализирано ПТП от П П. Е управлявал л. а. марка „Ауди”,
модел „АЗ“ per. № СС2951АТ; при така настъпилото ПТП била причинена
смъртта на Н В. Н – дядо на ищците; с влязла в сила присъда постановена по
2
НОХД№ 109/2021 на СОС, причинителят на ПТП е признат за виновен за
настъпване на процесното ПТП и причиняване по непредпазливост смъртта
на Н В. Н; за управлявания от деликвента П П. Е л.а. марка ,Ауди”, модел
„АЗ“ per. № СС2951АТ има валидна застраховка „Гражданска отговорност”
по полица № BG/02/120001957205, сключена в ЗД „Бул Инс“ АД, валидна от
21.07.2020г. до 20.07.2021.г и ангажираща отговорността на ответника за
обезщетяване на причинениете при ПТП имуществени и неимуществени
вреди; отказ от последния по заявената от ищците претенции.
Основният спорен въпрос между страните е, материално – правно
легитимирани ли са ищците да получат обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на техния дядо, с оглед дадените в ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС разрешения.
С Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016
г. на ОСНГТК на ВКС са изяснени критериите за определяне на лицата,
активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
смърт на друго лице, като е обявено за изгубило сила Постановление №
2/1984 г. на Пленума на ВС, ограничаващо кръга на правоимащите до лицата,
изброени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на
Пленума на ВС. Според т. 1 от решението, "материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
В съобразителната част на посоченото горе тълкувателното решение е
разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените
в постановления № 4/61 г. и № 5/69 на Пленума на ВС, следва да се допусне
като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и съответното лице да се
породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на
починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от
неговата смърт); Особено близка привързаност може да съществува между
починалия и негови баби/дядовци и внуци (както и братя/сестри); В
традиционните за българското общество семейни отношения
бабите/дядовците и внуците и братя/сестри са част от най-близкия семеен
кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта
на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; В тези
случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната
връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек,
3
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен да обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на
ВС, че случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на
починалия; Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се
преценява от съда въз основа на фактите и доказателствата по делото и
обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата
може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат
на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални
болки и страдания. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС.
От събраните по делото доказателства, според съда, не може да се
направи извод за горното относно ищците Д.и и Н.. Съдът не подлага под
съмнение болките и страданията на ищците, продължаващата тъга от
непрежалимата загуба на дядо им, но те не са от вида на тези, които подлежат
на репариране по изключение. В процесния случай не са твърдени и
установени конкретни особени житейски обстоятелства по смисъла на
тълкувателното решение, при които привързаността на ищците с починалия
да е била по-силна и надхвърляща интензитета на нормално присъщите за
родствената връзка отношения, налагащо присъждане на обезщетение в
тяхна полза. По тези въпроси съдът съобрази Решение № 60070 от
29.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 904/2020 г. и решение № 17 от 16.03.2021г по
т. д. № 291/20 на ВКС, ІІ т. о., с което е прието, че идеята на тълкувателното
решение е да се признае по изключение активна легитимация на други лица,
извън най-близките (по смисъла на двете постановления на Пленума на ВС от
1961 г. и 1969 г.), в частност на бабите/дядовците и внуците, за получаване на
обезщетение за неимуществени вреди, когато поради конкретни житейски
ситуации и обстоятелства те са създали с починалия особено близка духовна и
емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно
съществуващите връзки между баби/дядовци и внуци, и интензитетът и
продължителността на търпените от тях болки и страдания по повод загубата
на близкия човек надвишават тези, които е нормално да се понасят в случай
на смърт на баба/дядо и внук. Житейските ситуации и обстоятелства,
придаващи на определена родствена връзка характеристиката на
изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни
ситуации за възникване на такава връзка могат да се посочат
продължителното отглеждане и възпитание на внук от баба/дядо по причина
на заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или работа на
родителя/родителите в чужбина (решение № 92/17.11.2020, т. по т. д. №
4
1275/2019 г. на ВКС, II т. о.), трайно полагане на грижи за бабата/дядото от
внука, вместо от неговите родители. Независимо от спецификата на
отношенията, присъждането на обезщетение в полза на бабата/дядото и внука
е обусловено от провеждането на пълно и главно доказване на критериите,
възприети в тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС - наличие на особено близка духовна и емоционална връзка с починалия,
обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за
определяне кръга на правоимащите съобразно постановления № 4/1961 г. и №
5/1969 г. на Пленума на ВС, и проявление на неимуществени вреди в правната
сфера на претендиращия обезщетение, чийто интензитет и продължителност
надхвърлят нормално присъщите за отношенията между баби/дядовци и
внуци морални болки и страдания.По делото с показанията на разпитаните
свидетели В В, С К и Г Д се потвърждава изложеното в исковата молба, че
ищците и дядо им имали силна връзка и тъгуват за загубата му; че починалият
е бил опора на цялото семейство. Установява се също, че той и съпругата му
са се грижили за Б, в случаите, в които майка му е страдала от панически
атаки и се налагало понякога по седмица да живее при тях; че Н / на 9г. към
датата на ПТП/ дълго време е живяла в дома на Н - до момента, в който
родителите и преди около 5г. се развели; че и тримата са посещавали в с.
Бабук Н и прекарвали време с него и баба им; че поначало и към момента
ищците живеят при своите родители в гр.Силистра, които полагат грижи за
тях и са в добри взаимоотношения, а първият ищец преди ПТП работил в
чужбина. Посоченото обаче не показва наличието на развили се
дълготрайно/необратимо житейски ситуации, от които да би се установила
изключителност на връзката, каквато би била ситуацията при доказана
дезинтересираност на родителите на ищците от отглеждането и възпитанието
им, с оглед което и отчужденост на ищците от родителите им, за сметка на
синовна по своите характеристики привързаност към дядо им. Освен това
основните част от главните за преценката факти са за значителен период
назад спрямо момента на настъпване на непозволеното увреждане, а
установените поначало сърдечни отношения между дядо и внуци, взаимната
им привързаност и удоволствие от общуването не са изключение, а правило в
традиционното българско семейство. Не се установяват и търпими от ищците
чрезвичайни болки и страдания, надхвърлящи по интензитет обичайно
търпимите от смъртта на обичан дядо – т.3 от приетата по делото съдебно-
психиатрична експертиза.
Ето защо съдът намира, че исковете на Д Г. Д., Б Г. Д. и Н В. Н. не са
доказани по своето основание и следва да бъдат изцяло отхвърлени.
Акцесорният иск за присъждане на мораторно обезщетение е обусловен от
главния и поради неоснователността на последните също следва да бъде
отхвърлен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Г. Д., ЕГН **********2, БР. Г. Д., ЕГН
**********, действащ със знанието и съгласието на майка си М. Н. М., ЕГН
********** и Н. В. Н., ЕГН **********, действаща чрез баща си В. Н. В.,
ЕГН ********** срещу „ЗД БУЛ ИНС” АД искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД за осъждането му да им заплати обезщетения в
размер на по 26 000 (двадесет и шест хиляди) лева - частично от дължимите
по 100 000 (сто хиляди) лева на всеки от тях за претърпените от тях
неимуществени вреди, настъпили вследствие виновно причиняване смъртта
на Н В. Н, ЕГН ********** при ПТП от 16.09.2020г., ведно със законната
лихва от датата на увреждането - 16.09.2020г. до окончателното изплащане на
обезщетенията.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
6