Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /02.09.2020 г.,
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на деветнадесети август две
хиляди и двадесета година публично съдебно заседание,
в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 200/2020
г. по описа на съда
Производството
е по реда на чл. 66, ал. 2 КТ във вр. с чл. 79 ЗЗД
Производството е образувано по предявени от Р.Г.А. срещу „Булсатком“ ЕАД
иск с правно основание чл. 66, ал. 2 КТ във вр. с чл. 79 ЗЗД, с който се иска да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата в
размер на 63741, 12 лв. – обезщетение за прекратяване на трудов договор в
размер на 12 месечни брутни заплати, ведно със законната лихва от 04.04.2020 г.
до окончателното изплащане на сумата както и сумата в размер на 424,94 лв. –
обезщетение за забава за периода от 11.03.2020 г. до дата на завеждане на
исковата молба – 03.04.2020 г., с оглед молба-уточнение подадена от ищеца с вх.
№ 2690 от 06.08.2020 г.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 01.11.2007 г. постъпил на работа в ответното търговско дружество, за
което бил сключен трудов договор №587 от 31.10.2007 г. Твърди се, че на
21.01.2009 г. е сключено допълнително споразумение, с което ищецът е
преназначен на длъжност „*******************“ с различно месечно трудово
възнаграждение. Сочи се, че на 20.03.2015 г. е проведено заседание на съвета на директорите на ответното
търговско дружество, на което заседание е взето решение за намаляване на
месечните възнаграждения, като се сключи и допълнително споразумение съгласно,
което при прекратяване на трудовия договор работодателят дължи на служителя
обезщетение в размер на 12 месечни брутни заплати, независимо от останалите
законни обезщетения и независимо от повода за прекратяване на трудовия договор,
което обезщетение е платимо в пълен размер, еднократно до 15 календарни дни от
прекратяване на договора. Твърди се, че на 01.04.2015 г. между страните по
делото е сключено допълнително споразумение № 1030, по силата на което е
намалено месечното възнаграждение на ищеца в размер на 3700 лв., като е
уговорено, че при прекратяване на трудовия договор работодателят дължи на служителя
обезщетение в размер на 12 месечни брутни заплати, независимо от останалите
законни обезщетения и независимо от повода за прекратяване на трудовия договор,
което обезщетение е платимо в пълен размер, еднократно до 15 календарни дни от
прекратяване на договора. Сочи се, че на 31.12.2018 г. е сключено ново
споразумение между страните по договора, по силата на което трудовото
възнаграждение на ищеца е променено, като същото е уговорено в размер на
4955,00 лв. Със заповед № 45 от 21.02.2020 г. на основание чл. 326, ал. 1 КТ и
молба от 24.01.2020 г. с отправено предизвестие от страна на работника
съществуващото между страните трудово правоотношение е било прекратено считано
от 24.04.2020 г. Сочи се, че не е изплатено по-горе посоченото обезщетение в
размер на 12 месечни брутни заплати, поради което се моли да се уважи исковата
претенция. Претендират се разноски.
Ответникът „Булсатком“
ЕАД в законоустановения срок е подал
отговор на исковата молба, в който са
изложени доводи за неоснователност на исковата претенция. Излага се, че
действително между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по
силата на което ищецът е бил назначен на длъжност “монтажник, аудиовизуално
оборудване“, което трудово правоотношение е било изменяно с допълнителни споразумения,
като не се оспорва размерът на трудовото възнаграждение към дата на
прекратяване на трудовия договор, както и прекратяването на същият със Заповед
№ 45 от 21.02.2020 г. Твърди се, че клаузата за обезщетение при прекратяване на
трудовия договор в допълнително споразумение № 1030/01.04.2015 г. е
недействителна, тъй като съгласно съдебната практика договорна клауза
предвиждаща, че работодателят дължи обезщетение в размер на определен брой
възнаграждения следва да се тълкува, като същата се дължи единствено при
прекратяване на правоотношението по причина на работодателя. Сочи се, че в
настоящият случай е налице нищожност, поради липсата на основание – не може да
се приеме, че има валидна клауза в случай на прекратяване на трудовия договор
от работника. Твърди се, че да се приеме, че посочената клауза има действие при
прекратяване на трудовото правоотношение от работника противоречи на добрите
нрави, тъй като размерът на обезщетението е прекомерно и освен това води до
злоупотреба с права. Моли се да се отхвърли предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд- Панагюрище е сезиран с кумулативно съединение осъдителни
искове с правно основание чл. с чл. 66, ал. 2 КТ във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, които искове съобразно изричната разпоредбата на чл. 104, т.
4 ГПК във вр. с чл. 357 КТ са подсъдни на районен съд.
От представен и приет по делото трудов договор № 587 от 31.10.2007 г.
сключен между “Булсатком“ АД и Р.А. се установява, че между тях е съществувало
трудово правоотношение, по силата на което ищецът полагал труд при ответника на
длъжност- монтажник, аудио-визуално оборудване с месечно възнаграждение от 200
лв.
От допълнително споразумение № 869 от 21.01.2009 г. сключено между страните
по делото се установява, че ищецът е назначен на длъжност „*******************“
с размер на основно трудово възнаграждение от 712 лв.
От допълнително споразумение № 3696 от 31.10.2014 г. сключено между
страните по делото се установява, че ищецът страните са постигнали съгласие
основното месечно възнаграждение на ищеца да е в размер на 7400 лв.
По делото е представен и приет като доказателство Протокол от заседание на
съвета на директорите на „Булсатком“ ЕАД от 20.03.2015 г. на което е взето
решение предвид финансовото състояние на дружеството да се намалят месечните
възнаграждения, като същите бъдат предоговорени и сключени допълнителни
споразумения със следното условие: при прекратяване на трудовия договор
работодателят дължи на служителя обезщетение в размер на 12 месечни брутни
заплати, независимо от останалите законни обезщетения и независимо от повода за
прекратяване на трудовия договор. Дължимото обезщетение е платимо в пълен
размер еднократно до 15 календарни дни от прекратяване на договора.
От допълнително споразумение № 1030 от 01.04.2015 г. сключено между
страните по делото се установява, че страните са постигнали съгласие основното
месечно възнаграждение на ищеца да е в размер на 3700 лв., като с това
споразумение е договорено, че при прекратяване на трудовия договор
работодателят дължи на служителя обезщетение в размер на 12 месечни брутни
работни заплати, независимо от останалите законни обезщетения и независимо от
повода за прекратяване на трудовия договор. Дължимото обезщетение е платимо в
пълен размер еднократно до 15 календарни дни от прекратяване на договора.
От допълнително споразумение № 317 от 31.12.2018 г. сключено между страните
по делото се установява, че страните са постигнали съгласие основното месечно
възнаграждение на ищеца да е в размер на 4955 лв.
От предизвестие № 014 от 24.01.2020 г. от Р.А. до изп. директор на
„Булсатком“ АД се установява, че същият е направил изявление за прекратяване на
съществуващото между страните трудово правоотношение считано от 24.02.2020 г.
От Заповед № 45 от 21.02.2020 г. на изпълнителния директор на „Булсатком“
ЕАД се установява, че съществуващото между страните трудово правоотношение е
прекратено поради подадено от служителя предизвестие от 24.01.2020 г.
Между страните по делото няма
спор относно правнорелевантните факти, свързани със съществуването помежду
им на трудово правоотношение, което е прекратено със Заповед № 45 от 21.02.2020 г.,
на основание чл. 326 КТ, като по отношение на размера на получаването от ищеца основното
трудово възнаграждение вкл. и за последния работен месец е в размер на 4955 лв.,
а брутното трудово възнаграждение е в
размер на 5311,76 лв.
По делото спорът между страните е правен и се свежда до това дали се дължи
заплащане от работодателя на работника обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение, поради дадено от работника предизвестие.
Разпоредбата на чл. 66, ал. 2 КТ предвижда, че с трудовия договор могат да се уговарят и други
условия, свързани с предоставянето на работната сила, които не са уредени с
повелителни разпоредби на закона, както и условия, които са по-благоприятни за
работника или служителя от установените с колективния трудов договор, каквато
уговорка в случая е постигната с допълнително споразумение № 1030 от 01.04.2015
г. към трудов договор № 587 от 31.10.2007 г. и по отношение на чийто смисъл се
спори по делото.
Разпоредбата на чл. 20 ЗЗД предвижда, че при тълкуването на договорите
трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки
трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в
смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите
в практиката и добросъвестността. Според задължителната практика на ВКС обективирана
в Решение №67 от 30.07.2014 г. по т.д. №1843/2013 г. на ВКС, II т.о. и Решение
№137 от 25.06.2010 г. по т.д. №888/2009 г. на ВКС, II т.о. разпоредбата на чл.
20 ЗЗД изисква при тълкуването на договорите да се търси действителната обща
воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с
други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед
целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Същото
правило се прилага съответно и за тълкуването на изменението на договора с
последващ анекс, както и на всички изявления на страните, отправени една към
друга във връзка с осъществяването на гражданските правоотношения. Тълкуването
на писмено споразумение се извършва въз основа на текста му. Същевременно обаче
при тълкуването трябва да бъдат съобразени всички обстоятелства, поведението на
страните и изявленията им при сключването на договора и последващите изменения.
На тълкуване според критериите на чл.20 ЗЗД подлежат неясните, непълни и
неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение и
спор между страните относно действителното съдържание на постигнатото при
сключване на договора общо съгласие и целените с договора правни последици;
тълкуването се извършва съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД, за да се изясни
действителната, а не предполагаемата воля на договарящите; прилагането на
критериите на чл.20 ЗЗД предполага отделните договорни уговорки да се тълкуват
във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като се
изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, но без
да се подменя формираната при сключване на договора и обективирана в
съдържанието му воля на договарящите.
В конкретния случай спорната клауза е уговорена с допълнително споразумение
№ 1030 от 01.04.2015 г. и включването ѝ в договора е основано на решение
на заседание на съвета на директорите на работодателя- ответник. Това решение е
обективирано в протокол от 20.03.2015г., като видно от същия основание за
приемане на посоченото решение е финансовото състояние на дружеството, респ.
необходимостта от намаляване на работните заплати на служителите, като е прието
решение, че при прекратяване на трудовия договор работодателят дължи на
служителя обезщетение в размер на 12 месечни брутни работни заплати, независимо
от останалите законни обезщетения и независимо от повода за прекратяване на
трудовия договор
Съгласно чл. 66, ал. 2 КТ, с трудовия договор страните могат да уговорят
всички условия, свързани с предоставянето на работна сила, които не са уредени
с повелителни разпоредби на закона и са по-благоприятни за работника от
установените с колективен трудов договор. Когато между страните по трудовия
договор е постигнато съгласие, че при извършено от работодателя уволнение на
служителя се дължи обезщетение в размер на определен брой месечни
възнаграждения, уговорката е валидна, тъй като не нарушава повелителни
разпоредби на закона и доколкото уговорения срок за обезщетение не е по-кратък
от предвидения в чл. 222 КТ или в Колективен трудов договор. Уговорката е
валидна винаги, когато уволнението е по причина на работодателя, независимо от
основанието за уволнение - съкращаване на щата, намаляване обема на работата,
спиране на работата и пр., но не и в случаите, когато извършеното от
работодателя уволнение е по причина на работника – дисциплинарно уволнение, по
писмено искане на работника, при липса на качества на работника за ефективно
изпълнение на работата и пр. Посочената уговорка показва на първо място, че
задължението възниква, когато работодателят прекратява трудовия договор без
вина на работника – това правило няма смисъл, ако работникът е уволнен дисциплинарно.
Противното би означавало конкретният работник или служител да се обогати
неоснователно. До неоснователно обогатяване би се стигнало и при прекратяване
на трудовото правоотношение по воля на служителя, не по вина на работодателя. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС посочена
от ответника към писмените бележки представени от него, която съдебна практика
се споделя изцяло от настоящия състав. Ето защо настоящият съдебен състав
намира, че предвид така направеното тълкуване на спорната разпоредба,
предявеният главен иск се явява неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
По отношение на лихвата за забава съдът намира следното:
Доколкото неоснователен се явява главният иск, то следва да се отхвърли и
акцесорния такъв за заплащане на обезщетение за забава.
По разноските:
Относно разноските пред настоящата инстанция, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сторените по делото разноски, но доколкото не е направено своевременно искане
за присъждане на такива, то настоящият съдебен състав не следва да се произнася
по отношение на разноските.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, искове предявени от Р.Г.А. ЕГН: ********** с адрес: *** срещу „Булсатком“ ЕАД
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:***, с правно основание
чл. 66, ал. 2 КТ във вр. с чл. 79 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 63 741,12 лева- обезщетение дължимо при прекратяване на трудов
договор № 587 от 31.10.2007 г. уговорено с допълнително споразумение № 1030 от
01.04.2015 г. към трудовия договор, ведно със законната лихва от дата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както сумата в
размер на 424,94 лева –лихва за забава за периода от 11.03.2020 г. до 03.04.2020
г.
Решението
може да се обжалва в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Пазарджик
с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: