Р Е Ш Е Н И Е
гр. С.,
23.07.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в закрито съдебно заседание
на двадесет и трети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. БИЛЯНА КОЕВА
като разгледа
ч. гр. д. № 6718 по описа за 2018 г., докладваното от съдия Иванка
Иванова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ГПК сл.
Постъпила е жалба от З. „Б.И.“ АД срещу постановление от
16.04.2018 г. по изп. д. № 20188510400792 по описа на ЧСИ М.П., с което е
отказал да намали размера на определените по изпълнителното дело разноски в
частта на адвокатското възнаграждение. Счита, че последното е прекомерно,
предвид правната и фактическа сложност на конкретното изпълнително
производство. З. „Б.И.“ АД е лицензирано застрахователно дружество, с клонове в
много населени места в България, с публични сметки и под контрола на КФН. С
оглед на това не е налице възможност нито да се укрие, нито да избегне
принудителното изпълните. Достатъчно е само налагане на запор върху банковите
сметки на дружеството, за да се удовлетвори изцяло взискателя. По делото лисват
данни процесуалният представител на взискателя да е извършил каквито и да е
действия по него, освен подаване на молба за образуване на делото. С оглед на
това има право на възнаграждение за образуване на изпълнителното дело, но не и
за неговото водене. Счита, че по делото липсват доказателства за заплащане на
адвокатското възнаграждение. С оглед на това и предвид фактическата и правна сложност
на изпълнителното дело моли съда да отмени обжалваното постановление и да
намали претендирания от взискателя по изпълнителното дело хонорар до размера на
сумата от 200 лв. – за образуване на изпълнителното дело, а в условията на
евентуалност – да намали адвокатското възнаграждение до минималния размер на образуване
и водене на изпълнителното дело, като му присъди сторените по делото разноски,
включително и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило писмено
възражение от взискателя – „Е.А.Б.“ ЕООД, с който оспорва жалбата. Излага
съображения, че жалбата на длъжника е недопустима, тъй като не е налице
постановление за разноските, което длъжникът би могъл да обжалва. В случай, че
съдът приеме жалбата за допустима, то същата счита, че е неоснователна. По
делото са налице действия по водене на изпълнителното производство, тъй като са
подадени следните молби: за извършване на справка в Регистъра на банковите
сметки и сейфове към БНБ за наличните банкови сметки, открити на името на
длъжника; молба за извършване на справка в имотния регистър към Агенция по
вписванията за наличието на недвижими имоти, собственост на длъжника, молба за
извършване на справка за регистрирани на името на длъжника МПС в КАТ – гр. С.,;
молба за извършване на проучване за декларирано от длъжника движимо имущество и
недвижими имоти в СО, както и молба за налагане на запор върху банковите сметки
на клон на длъжника. Размерът на дължимите суми, които се събират принудително
в изпълнителното производство, достига близо 100 000 лв., поради което
адвокатското възнаграждение от 5 760 лв., с начислен ДДС счита, че не е
прекомерно и не са налице предпоставките за неговото намаляване. По делото са
ангажирани доказателства относно платеното адвокатско възнаграждение, като е
представен сключеният на 18.03.2018 г. договор за правна защита и съдействие,
издадената фактура, както и извлечение от сметка на представлявалия го адвокат.
Също така длъжникът не е погасил задължението си в срока за доброволно
изпълнение. Моли съда да остави частната жалба без уважение, като му присъди
сторените по делото разноски.
ЧСИ М.П. е депозирал мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК,
в които излага съображения, че жалбата е неоснователна. Към момента на
получаване на поканата за доброволно изпълнение размерът на дълга включва 98 617,
65 лв. – присъдени разноски, както и 5 670 лв. – адвокатско
възнаграждение. Взискателят е извършил действия по образуване и водене на
изпълнителното дело, като адвокатското възнаграждение счита, че не е
прекомерно. По делото е постъпила сумата от 18 100 лв., която е част от
общия дълг. Липсата на доброволно изпълнение по изпълнителното дело и
необходимостта вземането бъде събрано чрез действие по принудително изпълнение
сочат на фактическа и правна сложност. С оглед на това счита, че макар жалбата
да е процесуално допустима, то същата е неоснователна.
Съдът, след като взе предвид изложените в частната жалба
и възражението съображения, мотивите на съдия - изпълнителя, както и
съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК, като същата
е процесуално допустима, разгледана по същество, е основателна по следните
съображения:
Изпълнително дело е образувано по молба на „Е.А.Б.“ ЕООД,
срещу З. „Б.И.“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 19.03.2018 г. за
заплащане на сумата от 78 721, 65 лв. – сторени разноски, както и сумата
от 19 896 лв. – сторени разноски във въззивното производство. В молбата е
посочен е изпълнителния способ – налагане на запор върху паричните средства по
банковите сметки, открити на името на длъжника, в посочени банки.
Към молбата е приложено пълномощно в полза на адв. А. В.
от законния представител на взискателя за осъществяване на процесуално
представителство по образуване и водене на изпълнителното дело.
Представен е също така и договор за правна помощ и
съдействие от 16.03.2018 г., сключен между взискателя и представлявалия го по
изпълнителното дело адвокат, с който са уговорили заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 4 800 лв. без ДДС или 5 760 лв. с ДДС,
платимо по банков път по посочена в договора банкова сметка.
***раждение е съставена фактура № 341/19.03.2018 г. на
стойност 5 670 лв. с ДДС.
По делото е представен и отчет по сметка в „П.И.Б.“ АД с
номер, който съвпада с уговорения в договора за правна помощ и съдействие от
16.03.2018 г., съгласно който по сметката е постъпила на 20.03.2018 г. сумата
от 6 760 лв.
На 26.03.2018 г. на длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение на сумата от 110 830, 71 лв., от които: присъдени
разноски в размер на 98 617, 65 лв.; 5 670 лв. – разноски по
изпълнителното дело и 6 453, 06 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ.
На 29.03.2018 г. длъжникът е депозирал молба до ЧСИ М.П.
с искане за намаляване на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
взискателя поради прекомерност, предвид правната и фактическа сложност на
делото.
На 13.04.2018 г. са депозирани от взискателя 4 молби - за
извършване на справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ за
наличните банкови сметки, открити на името на длъжника; молба за извършване на
справка в имотния регистър към Агенция по вписванията за наличието на недвижими
имоти, собственост на длъжника, молба за извършване на справка за регистрирани
на името на длъжника МПС в КАТ – гр. С.,; молба за извършване на проучване за
декларирано от длъжника движимо имущество и недвижими имоти в СО, както и молба
за налагане на запор върху банковите сметки на клон на длъжника.
С обжалваното постановление от 16.04.2018 г. ЧСИ М.П. е
отказал да намали адвокатското
възнаграждение, тъй като по изпълнителното дело са извършени действия по
воденето му.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.435, ал.2, т.8 ГПК длъжникът може да обжалва 7
разноските по изпълнението.
В случая предмет на обжалване е постановлението на ЧСИ М.П., с което е
отказано намаляването размера на адвокатското възнаграждение за взискателя в
размер на 5 760 лв.
Неоснователни са релевираните от
взискателя доводи, че депозираната жалба е процесуално недопустима, тъй като по
делото не е налице постановление за разноските на ЧСИ.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г.,на ВКС, ОСГТК, т.2, на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи
всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението
на длъжника за разноските по изпълнението.
Взискателят в изпълнителното производство има право на разноски за един
адвокат, които са за сметка на длъжника, на основание чл.79, ал.1 ГПК вр. с
чл.78, ал. ГПК,.
Съгласно
нормата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет
(ВАС) за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на
изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.
Нормата на чл.10, т.2 и т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за
минималните адвокатски възнаграждения за водене на изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2
от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от този акт, както и 200
лв. за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по
изпълнително дело, което има за предмет преустановяване на описаните в
изпълнителния лист действия.
В
случая извършените от взискателя действия към момента на постановяване на
обжалваното постановление се свеждат до образуване на изпълнително дело, както и депозиране на посочените
по – горе молби. Ето защо неоснователен се явява довода на жалбоподателя, че
извършените от процесуалния представител на взискателя процесуални действие се
свеждат единствено до образуване на изпълнителното дело. Последващите молби,
депозирани преди постановяване на обжалваното постановление, са свързани с
установяване имуществото на длъжника, спрямо което да бъде насочено
принудителното изпълнение, поради което имат характера на действия по водене на
изпълнителното дело.
Неоснователен е и релевирания от
жалбоподателя довод, че уговореното адвокатско възнаграждение не е заплатено.
По делото е представено извлечение от банковата сметка, по която страните са
уговорили превеждане на адвокатското възнаграждение на представляващия
взискателя адвокат. В него е удостоверено извършения банков превод и постъпване
на сумата от 5 760 лв. на 20.03.2018 г.
Основателни са обаче доводите на
жалбоподателя, че изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна
сложност. Това е така, защото длъжникът е застрахователно дружество.
Установените в КЗ условия за лицензиране на застрахователните дружества,
предпоставки за отнемането на лиценза им, изисквания за платежоспособност,
изисквания към финансовото им състояние, както и техническите резерви и
активите за тяхното покритие, собствените средства, границата на
платежоспособността и гаранционния капитал, представляват законови гаранции,
които обезпечават възможността на взискателя да събере вземанията си без
съществени затруднения.
Предвид
извършените от процесуалния представител на взискателя действия по образуване
на изпълнителното производство, действия с цел удовлетворяване на паричното
вземания и процесуално представителство за преустановяване на описаните в изпълнителния
лист действия, минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен
съобразно разпоредбата на чл.10 , т.2 вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от
Висшия адвокатски съвет, възлиза на 3 488, 53 лв., а с начислен ДДС – 4 186,
24 лв. Към тази сума следва да се добави 200 лв. – за образуване на
изпълнителното дело. Така общият размер на минималното адвокатско
възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното производство възлиза на
4 386, 23. Същевременно уговореното между взискателя и представляващия го
по изпълнителното дело адвокат възнаграждение възлиза на 5 670 лв. с ДДС.
По
изложените съображения и с оглед действителната фактическата и правна сложност
на делото съдът счита, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 5 760 лв. е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, тъй като е
налице
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права на взискателя в хода на изпълнителното
производство. С оглед на това следва да се намали до размера на
сумата от 4 386, 24 лв.
По разноските по производството:
При
този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото
разноски. Техният размер възлиза на 25 лв. Доколкото не са ангажирани
доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за
осъществяване на процесуално представителство на длъжника в настоящото
производство, такова не следва да се присъжда.
Воден от гореизложеното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ постановление
от 16.04.2018 г. по изп. д. № 20188510400792
по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, с което е отказано намаляване
размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК, уговореното между
взискателя „Е.А.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, с адрес гр. С., бул. „********офис 2 и
съдебен адрес гр. С., ул. „******“ № ********– адв. А. В. и адв. А. С. В., САК, с личен номер от
регистъра на адвокатите ********, със служебен адрес гр. С., ул. „Иван ********,
адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 16.03.2014
г. по изп. д. № 20188510400792, по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851,
район на действие СГС, на основание чл.78, ал.5 ГПК, до размера на сумата от 4 386, 24 (четири хиляди триста осемдесет и шест лева и
двадесет и четири стотинки) лв.
ОСЪЖДА „Е.А.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, с адрес гр. С., бул. „********офис
2 и съдебен адрес гр. С., ул. „******“ № ********– адв. А. В., да заплати на З.
„Б.И.“ АД, ЕИК********, със съдебен адрес гр. С., бул. „********– адв. М.Г.,
сумата от 25 (двадесет и пет) лв.,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски по делото.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.