Мотиви
към присъда по НОХД № 72/2019 год. по описа на РС – Оряхово.
Подсъдимият К.Г.А. - роден на *** г. в гр.
Козлодуй, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с основно образование,
безработен, неосъждан, неженен, с ЕГН ********** е предаден на съд по обвинение за извършването на
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, алт.1, във вр. с чл.129, ал.2, алт.8, във
вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК –
за това, че на 21.10.2017 година, около 17:00 часа, в с.
Софрониево, обл. Враца, на футболния стадион в селото, по време на провеждане
на футболна среща, в съучастие като съизвършител с Н.П.
***, по хулигански подбуди, като е участвал в сбИ.е
на спортния терен, е причинил другиму – на Д.Г.Д.,***, средна телесна повреда,
изразяваща се в линейно счупване на долна челюст в областта на десния долно
челюстен ъгъл с оток на меки тъкани, като му е нанесъл удар с юмрук в главата в
областта на дясната част на лицето.
Подсъдимият Н.П.И. - роден на *** г. в
гр. Козлодуй, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, със средно
образование, неосъждан, неженен, с ЕГН ********** е предаден на съд по обвинение за извършването на
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, алт.1, във вр. с чл.129, ал.2, алт.8, във
вр. с ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3, във вр. с чл.20, ал.2 от НК – за това, че на
21.10.2017 година, около 17:00 часа, в с. Софрониево, обл. Враца, макар и
непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното деяние
и е могъл да ръководи постъпките си, на футболния стадион в селото, по време на
провеждане на футболна среща, в съучастие като съизвършител
с К.Г.А.,***, по хулигански подбуди, като е участвал в сбиване и е нахлул на
спортния терен, е причинил другиму – на Д.Г.Д.,***, средна телесна повреда,
изразяваща се в линейно счупване на
долна челюст в областта на десния долно челюстен ъгъл с оток на меки тъкани,
като му е нанесъл удар с крак в главата в областта на дясната част на лицето.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни.
Производството е по реда на Гл. ХХ от НПК.
Представителят на РП – Враца, ТО-Оряхово прокурор
Емилиян Костов поддържа обвинението по отношение на двамата подсъдими и намира
същото за доказано по безспорен и несъмнен начин, като излага доводи в тази
насока. Пледира на подсъдимия К.Г.А. за извършеното деяние, на основание
чл.131, ал.1, т.12, алт.1, във вр. с чл.129, ал.2, алт.8, във вр. с ал.1, във
р. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК да му бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението което на
основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от 3 години. По отношение
на подсъдимия Н.И., представителя на прокуратурата пледира за налагане на
наказание “Пробация“ за срок от една година, с пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК с
продължителност от една година, като пробационната
мярка: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ да се изпълнява чрез явяване
и подписване на осъденото лице с периодичност два пъти седмично.
Частният обвинител Д.Д.
лично и чрез повереника си адв. С.Г. ***, счита обвинението за доказано по
безспорен начин и моли съдът да признае подсъдимите за виновни, като им наложи
наказание при условията на чл. 54 от НК, тъй като счита, че не са налице нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността им обстоятелства. Претендира
деловодни разноски.
Подсъдимите К.Г.А. и Н.П.И. не се признават
за виновни, и се възползват от правото си да не дават обяснения. Лично и чрез
защитниците си адв. Е.М. – САК и П.И. – защитник на подс.
И. считат, че обвинението не е доказано от обективна и субективна страна,
поради което молят съда да постанови оправдателна присъда, като ги признае за
невиновни в извършване на престъплението за което им е повдигнато
обвинение.Излагат доводи в тази насока.
При преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият К.Г.А. е роден на *** г. в гр. Козлодуй, с постоянен адрес ***,
българин, български гражданин, с основно образование, безработен, неосъждан,
неженен, с ЕГН **********. От приложената по делото справка – характеристика се
установява, че същият се ползва с добро име в обществото. Учил е до 7-ми клас.
Няма трайна трудова заетост. Няма хулигански прояви и не злоупотребява със
спиртни напитки. Не поддържа контакти с криминално проявени лица. Не е осъждан
и срещу лицето няма заявителски материали и висящи ДП, регистрирани в масивите
на МВР. Има три сестри и двама братя.
Подсъдимият Н.П.И. е роден на *** г. в гр. Козлодуй, с постоянен адрес ***, българин,
български гражданин, със средно образование, неосъждан, неженен, с ЕГН **********.От
приложената по делото справка – характеристика се установява, че същият се
ползва с изключително добро име в обществото. По характер е тих и скромен,
трудолюбив и помага на родителите си при отглеждането и възпитанието на
по-малките си братя и сестри. Към момента на изготвяне на справката е ученик е
в 12-ти клас на СУ „В.Воденичарски“ с. Хайредин. Няма хулигански прояви и не
злоупотребява със спиртни напитки. Не поддържа контакти с криминално проявени
лица. Не е осъждан и срещу него няма заявителски материали и висящи ДП,
регистрирани в масивите на МВР. Има две сестри и трима братя.
Подсъдимите К.Г.А. и Н.П.И. през 2018 година,
били картотекирани като футболисти към
отбора на „Огоста – Б“ с. Хайредин. Отборът се състезавал в „Б“ окръжна
аматьорска футболна група.
На 21.10.2017 година от 16:00 часа, на
стадиона в с. Софрониево, започнал футболен мач за първенството на „Б“ ОФГ,
между отборите на ФК „Ураган 33“, с. Софрониево и ФК „Огоста – Б“, с.
Хайредин. Главен съдия на срещата бил
св. С.Н. Я., а за странични съдии – св. К.Т.К.
и св. О.В.В.. Делегат на мача бил св. И.И.В.. Футболистите на отбора-домакин ФК „Ураган 33“ с. Софрониево били облечени с
оранжеви на цвят фланелки, черни гащета и черни калци,
а футболистите от противниковия отбор „Огоста – Б“ с. Хайредин били със зелени
на цвят фланелки, гащета и калци, и изписано от
предната страна лого „L2“ на фланелката и гащетата.
Играчи от ФК „Ураган 33“ с. Софрониево, във
въпросната среща били пострадалия Д.Г.Д. с фланелка № 7 и свидетелите – Х.И.И. с № 19, С.Е. Фончев с № 2, А.С.А.
с № 3, Д.Г.И. с № 4, П.В.П. с № 5, М.Я.М. с № 6, И.д. И. с № 8, Д.Р.П. с № 9, ,
Д.Г. Йовов с № 11, а резервни играчи били свидетелите
- Д.П.Д. №13, С.А. Стилянов с № 16, С.Л.К. с №15 и Р.К.В.
с № 14. Капитан на ФК „Ураган 33“ с. Софрониево бил св. А.С.А., а треньор - св.
С.Л.К.. Медицинско лице на срещата била св.Л.Х. Берсинска.
Играчи в срещата от ФК „Огоста – Б“ с.
Хайредин, били подс. К.Г.А. с фланелка № 5 и свидетелите
- Б.К.Д. с № 12, В.П.В. с № 2, К.С.М. с № 8, И.П.И. с № 19, М.Б.Т. с № 3, В.К.С.
с № 14, Г.П.С. с № 25, М.Ц.С. с № 7, Ц.А.Б. с №24, а резервни играчи от същият
отбор били подс.Н.П.И. с фланелка № 13 и свидетелите Б.Н.Г.
с № 14, И.И.Е. с № 15, С.М.М.
с № 16. Треньор на ФК „Огоста – Б“ с. Хайредин бил св.Л.П.Ц., а капитан на
отбора бил св. К.С.М..
Охраната на мероприятието се осигурявала от
свидетелите В.С.Т., Г.Х.Д. – баща на ЧО Д. и К.С.Л.. Лицата следвало да
осигурят безпрепятственото протичане на футболната среща.
На стадиона присъствала публика сред която
били свидетелите – Д.Г.Д. – майка на пострадалия Д.Д.,
С.П.И., Т.А.Т..
Първото
полувреме от мача протекло при нормална обстановка, като завършило с резултат
1:1. В средата на второто полувреме, в 60 минута от
мача, съдията отсъдил дузпа в полза на отбора на „Ураган -33“ с. Софрониево,
която била реализирана от св. П.В.П., който играел с фланелка № 5, и резултата станал 2:1, в полза на
домакините. В 66 минута от мача,около 17.00 часа на 21.10.2017г. и играта
продължила, между играчите от двата отбора - постр. Д.Г.Д.
и св.М.Б.Т. възникнал спор, в следствие на който двамата си разменили удари. Виждайки
това, подс. К.А. се затичал към ЧО Д. и му нанесъл
силен удар с юмрук в долната челюст под дясното ухо. От удара ЧО Д.Д., усетил силна болка в челюстта си, причерняло му,
залитнал и паднал на земята по лице. В това от резервната скамейка, на терена излязъл
подс. Н.И., тичайки към лежащия Д., след което му
нанесъл силен удар с крак, който попаднал отново в областта на долната челюст,
под дясното ухо. Виждайки, че подсъдимите К.А. и Н.И. нанасят удари на ЧО Д.Д., св. Д. Йовов, който се
намирал в близост до мястото се спуснал към пострадалия и легнал върху тялото му,
за да го предпази от последващи удари. В това време играчите и от двата отбора се
спуснали към мястото където лежал пострадалия и започнали саморазправа по между
си, като се бутали и си разменяли удари, започнал масов бой. Футболистите на
двата отбора, се бутали, дърпали и удряли по между си. Играта била прекратена.
Тогава охранителите на мача – свидетелите В.С.Т.,
Борислав И. Балев, Г.Х.Д. и К.С.Л. излезли на терена, за да спрат с започналата
саморазправа между футболистите. На терена излязъл и св. Т.А. ***, за да усмири
играчите на ФК „Огоста – Б“ с. Хайредин, като ги призовал да преустановят
саморазправата с играчите на другия отбор. Св. Г.Д. изпълняващ ролята на охрана
на мача и баща на постр. Д., също влязъл на терена, помогнал
на синът си да се изправи. ЧО Д. бил замаян, усещал силна болка в областта на
челюстта си в дясно. Тогава главния съдия С.Я., показал червени картони на ЧО Д.Д. и на св. М.Б.Т., тъй като в следствие на спора по между
им станали причина за настъпилата саморазправа между играчите от двата отбора. Футболистите
– ЧО Д.Д. и св.М.Т., напуснали терена, като непосредствено след това играта
била подновена.
След напускане на мача, ЧО Д.Г.Д. седнал на пейка на стадиона. Същият
не се чувствал добре, бил замаян, дезориентиран, като долната му челюст
започнала да се подува от дясната страна, а говорът му станал затруднен. Тогава
св. С.И. му предложил да го транспортира до ФСМП – гр. Козлодуй. След прегледа
в спешния кабинет на ФСМП – гр. Козлодуй, пострадалия бил транспортиран с
линейка до МБАЛ Враца. В болницата в гр. Враца било установено, че ЧО Д. има
счупване на челюстта и бил приет за болнично лечение. На 24.10.2017г. същият
бил изписан и бил насочен за консулт с лицевочелюстен
хирург в гр. София. На 24.10.2017г. пострадалия Д. постъпил в Специализирана
болница за активно лечение по лицевочелюстна
хирургия, където му била извършена оперативна интервенция, при която били
поставени стандартни назъбни шини на горна и долна
челюст с междучелюстна еластична фиксация
и му било назначено медикаментозно лечение. Същият бил изписан от болницата в
гр. София на 26.10.2017г.
В 17:10 часа, до ОДЧ при РУ – Оряхово чрез
тел.112 бил подаден сигнал за възникнало сбиване между футболистите по време на
провеждане на футболен мач на стадиона в с. Софрониево, от св. Д.Д. *** и майка на пострадалия Д..
По повод на подадения сигнал от св. Д.,***
пристигнал полицейски патрул. На място полицейските служители – св.Д.Г.М. и К.Н.,
констатирали, че футболната среща е приключила, част от играчите били напуснали
стадиона, други се обличали в съблекалнята. От сведенията на св. Д.Д., установили, че в следствие на сбиването между
футболистите на двата отбора е пострадал синът й ЧО Д.Д.,
който бил транспортиран до болницата в гр. Козлодуй. Било поискано съдействие
от РУ – Козлодуй за установяване на състоянието на пострадалия. По повод на
така постъпилия сигнал била образувана и водена предварителна проверка от
органите на МВР. В хода й били събрани достатъчно данни за извършено
престъпление от общ характер. Въз основа на тези данни било образувано и водено
настоящето досъдебно производство.
От изготвената в хода на досъдебното
производство тройна съдебно-медицинска експертиза, приета в съдебно заседание
без възражения от страните се установява, че на ЧО Д.Г.Д., на 21.10.2017г. в
следствие на нанесените му удари е получил линейно счупване на долна челюст в
областта на десния долно-челюстен ъгъл с оток на меки тъкани, което увреждане
отговаря на самостоятелния медико-биологичен признак – „СЧУПВАНЕ НА ЧЕЛЮСТ“ с
оздравителен период от около 45-60 дни. По механизъм увреждането отговаря да е
получено от действието на твърди тъпи
предмети. В заключението си вещите лица сочат, че поради последователността на
ударите, които са били нанесени на ЧО Д. и липсата на рентгеново изследване
между двата удара, не може да се определи с кой точно удар е счупена челюстта, тъй
като счупването може да е причинено само с първия удар, може да е причинено и
само с втория удар, а може счупването да е получено при спукване на челюстта
при първия удар и окончателно счупване при втория удар.
Така изложените
фактически положения се подкрепят по несъмнен начин от показанията на ЧО Д.Г.Д.
и показанията на свидетелите С.Е.Ф., А.С.А., Д.Р.П., Д.Г. Йовов,
Д.П.Д., С.А.С., К.С.Л., В.С.Т., П.В.П., М.Я.М., С.Л.К., Д.Г.Д., Д.Г.Д., Г.Х.Д., К.С.М., В.К.С., Л.П.Ц., М.Ц.С., М.Б.Т., Б.К.Д.,
Б.Н.Г., В.П.В., Г.П.С., И.И.Е., И.П.И., С.М.М., Ц.А.Б., Р.К.В., Д.Г.И., Х.И.И.,
И.И.В., О.В.В., С.Н.Я.,
Краси Т.К., Т.А., К.Н., М.Р.Б. и С.П.И., както и от приобщените към делото
писмени доказателства - съдебно-медицинско удостоверение, Епикриза,
медицинска документация, съдебно-медицинска експертиза, Протоколи за
разпознаване на лица и предмети, писма-отговори, справки, протоколи, характеристични
справки и справки за съдимост, акт за раждане на подс.
Н.И., Протокол за доброволно предаване ведно с протоколи и докладни за
проведената среща, картотеки на футболистите, уведомително писмо за определяне
на съдийски състав за футболна среща.
Горепосочените
доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, установяват описаната
фактическа обстановка в нейната пълнота.
Съдът кредитира
показанията на ЧО Д.Д., които са източник на преки
доказателства за обстоятелствата по делото, касаещи предмета на доказване. Въпреки,
че би могло да се приеме, че този свидетел е заинтересован от крайния изход на
делото, тъй като съдът го е конституирал като ЧО в процеса съдът намира, че
този свидетел в разпитите си предава последователно фактите по един и същи
начин. Следва да се отбележи, че съдът не установи качеството му на пострадало
лице да се е отразило върху обективното пресъздаване на обстоятелствата,
касаещи предмета на доказване по делото. Пострадалият дава показания, които са
непроменени в хода на цялото производство по делото, същите се отличават с
последователност и логичност, поради което съдът намира, че показанията му
изцяло са в подкрепа на обвинителната теза. Същият в съдебно заседание
пресъздава точно, последователно и добросъвестно фактите, които пряко е
възприел, като показанията му не са изолирани от останалата доказателствена
съвкупност. Основен довод за преценката на устните доказателства е тяхната
последователност. Последователни и непротиворечиви са доказателствата, които са
въведени от самото начало на наказателния процес и са безпротиворечиво
поддържани през цялото време на съдебния процес до постановяването на съдебния
акт. В случая устните доказателства от страна на пострадалият са въведени в
доказателствената съвкупност още преди събиране на всички доказателства в
процеса.
От показанията на ЧО
Д.Д. се установява, че на 21.10.2017 г. при
проведения мач в с. Софрониево на стадиона неговия отбор „Ураган 33” играел с
отбора на с. Хайредин. Играел е на пост „дясно крило” с фланелка № 7. Сочи, че
във второто полувреме след спор с противников играч, видял че подсъдимия К.А., който играел в срещата с
фланелка №5, тича към него от дясната му страна, след което му нанесъл силен
удар с юмрук в главата, в областта на долната му челюст под дясното ухо. От
удара ЧО Д. загубил равновесие, причерняло му и паднал на земята по лице. След
това се обърнал настрани за да види какво става и тогава видял, че към него от
резервната скамейка тича – подс. Н.И., който го
изритал с бутонката си от същата страна, пак в
челюстта от дясно. В следствие на удара с крак от подс.
Н.И., пострадалия изпитал много силна болка. В същото време футболисти от
отбора на с. Хайредин се опитвали да го удрят и да го ритат по тялото, докато
лежал на земята. Тогава св. Д. Йовов легнал върху
тялото му, за да го предпази от ударите на другите футболисти. Започнала
саморазправа между футболистите на двата отбора. Съдията спрял мача, докато
било настанало меле на стадиона. След това играчите и на двата отбора се
успокоили и мачът продължил, като съдията му показал червен картон.
Пострадалият твърди, в следствие на ударите се чувствал много зле, започнало да
му се вие свят, боляла го главата и челюстта. Седнал на една пейка на стадиона.
След 10-15 минути, св. С.П. - приятел на сестра му го закарал в болницата в
Спешения център в гр.Козлодуй. След прегледа, бил транспортиран с линейка до
болницата в гр. Враца, където лекарите установили, че челюстта на му е счупена.
Бил приет в болницата във Враца на лечение. Там се лекувал три дни тъй като не
се чувствал добре, повръщало му се и му
се виело свят. След това му препоръчали да отиде в гр. София при лицево-челюстен
специалист. ЧО Д.Д. отишъл гр. София, в болницата по лицево-челюстна
хирургия към ВМА. Там му сложили шини още първия ден след прегледа и бил
настанен за лечение три дни. Шините му махнали след 40-50 дни. Не можел да се
храни, отслабнал, приемал само течни храни, сокове. Чувствал се е зле през
цялото време. След случая се виждал с подсъдимите на други мачове, но не са
разговаряли. Познава подсъдимите преди въпросния мач, тъй като в други мачове.
Показанията на постр. Д. изцяло кореспондират с показанията на свидетелите С.С., К.Л., П.П., С.К., А.А., Д.Д., Г.Д., С.И., Стилян Ф., Д.П., Х.И., Р.К., М.М. по отношение на авторството и механизма на причиняването
на телесното увреждание. Наличните по делото писмени
доказателства – медицинска документация от ФСМП – Оряхово и МБАЛ „Хр.Ботев”
Враца и СБАЛ по ЛЧХ, гр.София, както и приетата без възражения от страните
тройна съдебномедицинската експертиза, потвърждават истинността на казаното от
тях.
За съда не
съществува никакво съмнение, че именно подс. К.Г.А. и
подс. Н.П. Ивано са
извършили описаното по горе деяние, тъй като пострадалия Д. ги сочи
категорично, както в досъдебната фаза, така и в хода на съдебното следствие,
като подробно и безпротиворечиво описва механизма на
деянието и неговите автори. От показанията на ЧО Д.Г.Д. категорично се
установява, че именно подсъдимите на процесната дата време и място, са му
нанесли двата последователни удара в доната челюст
под дясното ухо съответно – подс.К.А. с юмрук, а Н.И.
с крак, в следствие на което получил в линейно счупване на долна челюст в
областта на десния долно челюстен ъгъл с оток на меки тъкани. Неговите
показания се потвърждават от показанията на свидетелите – очевидци С.С., К.Л., П.П., С.К., А.А., Д.Д., Г.Д., С.И., Стилян Ф., Д.П.,
Х.И., Р.К., М.М., които по категоричен начин описват
механизма и посочат авторите на деянието.
Съдът кредитира
показанията и на останалите свидетели по делото - Д.П.Д., К.С.Л., В.С.Т., К.С.М., В.К.С.,
Л.П.Ц., М.Ц.С., М.Б.Т., Б.К.Д., Б.Н.Г., В.П.В., Г.П.С., И.И.Е.,
И.П.И., С.М.М., Ц.А.Б., Д.Г.И., Иван И.В., О.В.В., С.Н.Я., Краси Т.К., Т.А., които сочат че на процесната
дата време и място, по време на футболния мач проведен на стадиона в
с.Софрониево, след възникнал спор между постр.Д. с
футболист на ФК „Огоста – Б“ с. Хайредин относно играта, е започнал масов бой на терена на стадиона между футболистите
на двата отбора участващи във срещата. Свидетелите сочат също, че следствие на сбиването е имало пострадали, сред
които бил ЧО Д..
Тези свидетели в
показанията си отричат да са видели двамата подсъдими да нанасят удари на ЧО Д. където и да е било.
Съдът обаче намира, че техните показания по никакъв начин не противоречат на
останалите гласни доказателства относно авторството на деянието, тъй като
логически и житейски е напълно възможно, същите да не са възприели тези факти,
още повече като се има предвид настъпилото масово сбиване на терена, което
започнало след възникнал спор по време на играта между двамата футболисти.
Съдът не дава вяра на показанията на св. Л.Ц.
, Б.И., С.М. и Т.А. дадени в хода на съдебното производство, в частта в която
твърдят че подс. Н.И., не е ставал от резервната
скамейка по време на въпросния мач в частност по време на сбиването между
футболистите на двата отбора. Разгледани самостоятелно и в светлината на
останалия доказателствен материал показанията в с.з.
на тази свидетели не дават основание да бъдат възприети, като обективни и
последователни. В показанията си тези свидетели твърдят, че на инкриминираната
дата, час и място подсъдимият Н.П.И. изобщо не е излизал на терена на стадиона
и не е нанасял удар с крак на пострадалия. Тези твърдения са несъстоятелни, тъй
като са в противоречие с показанията на пострадалия Д.Д.
и свидетелите С.С., К.Л., П.П.,
С.К., А.А., Д.Д., Г.Д., С.И.,
Стилян Ф., Д.П., Х.И., Р.К., М.М., от които по
категоричен начин се установява авторството на инкриминираното деяние. Тези
показания на свидетелите Цветаво, И., М. и А.
единствено подкрепят изградената защитна позиция на подсъдимия И..
По делото са
разпитани свидетелите Д.Г. и К.Н. *** и св.М.Б. – Педседател
на ОС на БФС гр.Враца и св. Л. Берсинска, които
пресъздават факти относно инцидента възникнал по време на футболната среща,
които им станали известни от разказите на свидетелите очевидци. Показанията на
тези свидетели макар и косвени съдът намира, че не са изолирани и не
противоречат на останалите гласни и писмени доказателства относно фактическата
обстановка по делото, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От заключението на тройната
съдебно-медицинската експертиза се установява, че телесната повреда нанесена на
ЧО Д. има характера средна такава, като в следствие на нанесените му удари от
двамата подсъдими, същият е получил линейно счупване на долна челюст в областта
на десния долно-челюстен ъгъл с оток на меки тъкани, което увреждане отговаря
на самостоятелния медико-биологичен признак – „СЧУПВАНЕ НА ЧЕЛЮСТ“ с
оздравителен период от около 45-60 дни. По механизъм увреждането отговаря да е
получено от действието на твърди тъпи
предмети, като може да бъде получено от удар с юмрук или крак. Поради последователността
на ударите, които са били нанесени на ЧО Д. вещите лица заключават, счупването
може да е причинено само с първия удар, може да е причинено и само с втория
удар, а може счупването да е получено при спукване на челюстта при първия удар
и окончателно счупване при втория удар. В съдебно заседание вещите лица
поясняват, че
ударите са нанесени на пострадалия в лицево челюстната област, вследствие на което е получило линейно
счупване на долната челюст. Оздравителния период при такива счупвания е около
60 дни, до пълното зарастване на костта, което обикновено трае около 6 месеца
след това, но функцията се възстановява след около 60 дни. Конкретното
счупване, което е причинено на пострадалия Д. може да стане във всяко едно
положение, при всяко едно положение на човешкото тяло. Това счупване може да
бъде причинено с директен удар с юмрук и с крак. Тъй като ударите са нанесени в
много кратък период от време, няма как да се определи практически с кой точно
удар е настъпило счупването. Относно посоката на удара вещите лица сочат, че
ударът е нанесен в долна челюст дясно, директно. Категорично отричат счупването да е получено
при падане от собствен ръст. Вещите лица обясняват, че за да се получи такова
счупване като на пострадалия, при падане от собствен ръст, следва да има
нараняване по издадените части на лицето, а в случая не е описано такова в
медицинската документация и съдебномедицинското удостоверение.
Подсъдимите не се признават за виновни и се
възползват от правото си да не дават обяснения.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира, че по безспорен начин се установи, че от обективна и субективна
страна подс. К.Г.А. е осъществил състава на
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, алт.1, във вр. с
чл.129, ал.2, алт.8, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от
НК, като на 21.10.2017 година, около 17:00 часа, в с. Софрониево, обл. Враца, на футболния стадион в селото, по време на
провеждане на футболна среща, в съучастие като съизвършител
с Н.П. ***, по хулигански подбуди, като е участвал в сбиване на спортния терен,
е причинил другиму – на Д.Г.Д. от с. Софрониево, средна телесна повреда,
изразяваща се в линейно счупване на долна челюст в областта на десния долно
челюстен ъгъл, с оток на меките тъкани, като му е нанесъл удар с юмрук в
главата в областта на дясната част на лицето, а подс.
Н.П.И. е осъществил състава на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, алт.1, във вр. с чл.129, ал.2, алт.8, във вр.
с ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3, във вр. с чл.20, ал.2 от НК като на 21.10.2017 година, около
17:00 часа, в с. Софрониево, обл. Враца, макар и
непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното деяние
и е могъл да ръководи постъпките си, на футболния стадион в селото, по време на
провеждане на футболна среща, в съучастие като съизвършител
с К.Г.А., от с. Хайредин, по хулигански подбуди, като е участвал в сбиване и е
нахлул на спортния терен, е причинил другиму – на Д.Г.Д.,***, средна телесна
повреда, изразяваща се в линейно
счупване на долна челюст в областта на десния долно челюстен ъгъл с оток на
меки тъкани, като му е нанесъл удар с крак в главата в областта на дясната част
на лицето.
Касае се за умишлено престъпление против
личността.
От обективна страна
деянието е извършено чрез действие - чрез
нанасяне на два последователни удара през много кратък период на пострадалия Д.Г.Д.,
първият от които е причинен с юмрук в главата в дясната част на лицето от подс. А., а вторият удар с крак - причинен от подс. И., отново на същото място - в
главата в дясната част на лицето, и като пряк причинен резултат от тези
действия на двамата подсъдими, му е причинена средна телесна повреда изразяваща
се в линейно счупване на долна челюст в областта на долно челюстен ъгъл с оток
на меки тъкани.
Настъпилото травматично увреждане е в пряка причинна
връзка с нанесените два последователни удара от подсъдимите, които са попаднали
в долната челюст на пострадалия. Изведено от действията на под. А. и подс. И., деянието е извършено по хулигански подбуди. Съдебната практика безпротиворечиво е изяснила
смисъла на квалификацията „хулигански подбуди” - едно деяние е такова, когато е
предшествано или съпроводено от хулигански действия, които са подтикнали дееца
да го извърши, или когато е извършено по мотиви, изразяващи се в явно
неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на обществото и
човешката личност. Съдът категорично, счита, че деянието на подсъдимите е
извършено по хулигански подбуди, тъй като без каквато и да е причина, на
публично място, по време на провеждане на футболна среща, подс.А.
е ударил с юмрук в главата на пострадалия – футболист от
противников отбор и го е повалил на земята, а непосредствено след това подс. И. е нахлул на терена,
е ритнал лежащия на земята Д. отново на същото място, като тези действия следва
да бъдат тълкувани единствено като манифестиране на едно явно неуважение към
обществото и изградените социални устои.
Независимо че
действията на подсъдимите са били насочени конкретно върху посегателство спрямо
телесната неприкосновеност на пострадалия Д., представляват непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и демонстрират явно неуважение към
обществото. Двамата подсъдими са започнали с агресивното си поведение към
пострадалия на обществено място, на стадион по време на провеждане на спортно
мероприятие, на което са присъствали много хора, без да са предизвикани и на
общественото място са нанесъл побой.
Деянието е извършено от подсъдимия Н.П.И., като непълнолетен, но след като е
разбирал свойството и значението на извършеното.
От субективна
страна престъплението е извършено с внезапно възникнал и пряко насочен умисъл
от двамата подсъдими, тъй като авторите на деянието е са съзнавали противоправния му характер и въпреки това са искали и са
допуснали настъпването на общоопасните му последици. Посягайки върху телесната неприкосновеност на пострадалият подсъдимите са
съзнавали и искали да нарушат и обществения ред по груб и непристоен начин,
както и да изразят с публичността на конкретно насоченото си агресивно
поведение и явно неуважение към обществото.
За съда не
съществуват никакви съмнения относно авторството на деянието, тъй като, както в
хода на досъдебното производство, така и по време на съдебното следствие са
събрани убедителни доказателства, установяващи, че именно подсъдимите К.Г.А. и
Н.П.И. са извършили описаното по горе престъпление.
При определяне вида
и размера на наказанието, съдът взе предвид следното:
За престъплението
по чл.131, ал.1, т.12, алт.1, вр. чл.129, ал.2,
алт.8, вр. ал.1 от НК законът предвижда наказание
„Лишаване от свобода” до 2 до 10 години.
За престъплението
по чл.131, ал.1, т.12, алт.1, вр. чл.129, ал.2,
алт.8, вр. ал.1, вр. чл.63
ал.1 т.3 от НК „Лишаване от свобода“ до 3 години.
При
индивидуализиране на наказанието по отношение на подсъдимите А. и И., съдът взе
предвид степента на обществена опасност на деянието и на дееца, смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства.
С оглед
установеното по делото съдът намира, че степента на обществена опасност на
деянието е висока. Този извод съдът направи въз основа на степента на увреждане
на обществените отношения , времето, мястото, начина и мотивите на извършване
на престъплението. Съдът отчете, като отегчаващи вината обстоятелства –степента
на обществена опасност на конкретното деяние, и произтеклите от същото
последици за ЧО Д.Д..
Съдът оцени, като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало и настояще на подсъдимите,
добрите характеристични данни – без противообществени прояви и добро име сред
обществото, социално положение, трудова ангажираност, младата възраст към
момента на извършване на деянието.
Като анализира тези
индивидуализиращи отговорността обстоятелства, съдът намери, че са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства по отношение и на двамата подсъдими,
като наказанието им следва да се определи при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК.
С оглед на установеното наличие на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия К.Г.А., на основание чл.131, ал.1, т.12, алт.1, във вр. с чл.129, ал.2, алт.8, във вр.
с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, вр.чл.55
ал.1 т.1 наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, като на
основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода, за срок от три години.
Подсъдимия Н.П.И. е
извършил престъплението, като непълнолетен, поради съдът с оглед на
установеното наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, на
основание чл.131, ал.1, т.12, алт.1, във вр. с
чл.129, ал.2, алт.8, във вр. с ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3, във вр. с
чл.20, ал.2 от НК му наложи наказание „Пробация“,
като на осн. чл.42а ал.2, т.1 и т.2 от НК, определи следните пробационни мерки - „Задължителна регистрация по настоящ
адрес“ за срок от 6 /шест/месеца,и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 /шест/месеца.На основание
чл.42б, ал.1 от НК съдът определи пробационната мярка
„задължителна регистрация по настоящ адрес“, да се изпълнява чрез явяване и
подписване на осъденото лице Н.П.И. пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично.
Така наложените наказания на подсъдимите Н.П.И. и К.Г.А., Съдът намери, че са от вид и характер, да
постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК – както по отношение
на двамата подсъдимии, които да превъзпита към
спазване занапред на законите и установения в страната правов ред, така и по
отношение на останалите членове на обществото, като им въздейства възпитателно
и предупредително.
На основание чл.
189 НПК, съдът възложи на подсъдимите направените по делото разноски.
На основание чл.183, ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимите
направените по делото от ЧО разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: