О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
град Стара Загора
30.11.2020 год.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
в закрито заседание на 30 ноември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БЛАГА БОЗОВА
при секретаря МАРИЯН КРЪСТЕВ
прокурора………
като изслуша докладваното от съдия БОЗОВА
ч.н.дело N 1966 по описа за 2020 година съобрази:
Производството е на основание
чл.243 ал.5 и 6 вр. с ал.7 от НПК.
Образувано е по жалба против
Постановление от 29.07.2020 година на Районна прокуратура Стара Загора, с което
се прекратява наказателното производство по досъдебно производство № 20/2020
година по описа на ОСлО в ОП - Стара Загора /прокурорска преписка № 162/2020
година по описа на РП – Стара Загора/,
образувано и водено за престъпление по чл.286 ал.1 от НК.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното постановление.
Съдът,
като се запозна с постановлението на прокурора, изложените в жалбата оплаквания
и събраните на досъдебното производство доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата
е подадена в срок и от лице имащо право на жалба /пострадал/ - според указания
на Окръжен съд - Стара Загора.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК съдът се произнася по обосноваността и
законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното
производство.
В
разглеждания случай, съдът намира, че обжалваното постановление е необосновано
и незаконосъобразно.
Досъдебно производство № 20/2020
година по описа на ОСлО в ОП - Стара Загора /прокурорска преписка № 162/2020
година по описа на РП – Стара Загора/, е
образувано на 11.03.2020 година и водено за престъпление по чл.286 ал.1 от НК.
По ДП е приложено нчхд №436/2018
година по описа на РС - Стара Загора, по което с влязла в сила присъда А.С.С. е
призната за невинна и оправдана по повдигнатите й от РУМЕН НИКОЛОВ ТРИФОНОВ с
тъжбата му три обвинения за престъпления от частен характер.
С тъжбата си до съда Трифонов е
обвинил С. в извършване на три престъпления от частен характер:
-
по чл.130, ал.1 от НК, изразяващо се в нанасяне на удари с катинар по шията
на Трифонов, блъскане и дърпане с ръце, с което му било причинено разстройство
на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК;
-
по чл.130, ал.2 от НК, с което на Трифонов били причинени болка и страдание
без разстройство на здравето;
-
по чл.148, ал.1, т.1 вр. с чл.146, ал.1 от НК, изразяващо се в публично
изказване на думи, унизителни за честта и достойнството на Румен Трифонов в
негово присъствие.
-
Престъпленията били осъществени по едно и също време - на 28.08.2017 г. в
гр.Стара Загора.
Оправдателната присъда е
обжалвана и потвърдена от Окръжен съд - Стара Загора.
По досъдебното производство са
извършени множество следствени действия – разпитани са свидетели, събрани са
писмени доказателства.
Прокурорът, след като се е запознал
с всички събрани доказателства е счел, че наказателното производство за престъпление
по чл.286, ал.1 от НК, изразяващо се в набедяване на С. в извършване на
престъпления против личността да бъде прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1
вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, а наказателно
производство за престъпление по чл.286, ал.1 от НК, изразяващо се в
набедяване на С. в извършване на обида да бъде прекратено на основание чл.243,
ал.1, т.2 от НПК.
Настоящата инстанция не е съгласна с направените от прокурора изводи.
С константната съдебната практика е прието, че липсва умисъл за
набедяване/ съответно деянието е несьставомерно по чл. 286 от НК, когато деецът
е добросъвестен и действа със съзнанието, че съобщава на органите на властта
достоверна информация за определени факти и винаги, когато се установи, че
деецът не е съзнавал, че твърдените от него обстоятелства са неверни, не може
да е налице престъпление набедяване, защото в противен случай всяко обръщане на
гражданите към властта за установяване на някои обстоятелства, които те считат
за престъпни, би съставлявало престъпление, ако при проверка на тези
обстоятелства се окажат неистински. В този смисъл виж - Решение № 119 от
12.03.2010 г. на ВКС по н.д.№ 2/2010 г. първо н.о. и Решение № 356 от 26.09.2009
г. на ВКС по н.д.№ .368/2009 г. на трето н.о. - „Упражняването на правото на
жалба с описание на обективно възприети действия на другиго със субективната
увереност, че те са неправомерни и действително извършени, не е набедяване. В
противен, случай, всяко обръщане на гражданите към органите на властта за
установяване или изясняване на престъпни, или позорни обстоятелства, или за
обстоятелства сочещи на деликвентно поведение, би се оказало престъпление, ако
се установи след проверка, че тези данни не сочат на неправомерно поведение на
трети лица.”.
Това е така, но друга съдебна
практика сочи недвусмислено, че съзнателното посочване на неистинни твърдения,
осъществяващи състав на престъпление, винаги представлява съставомерно деяние
по чл.286 от НК, като достатъчно и важно е да се установи верни или неверни
обстоятелства е заявил подсъдимият в жалбата си ( Решение № 69 от 22.04.2019 г.
по н. д. № 180/2019 г., Н. К., I Н. О. на ВКС; Решение № 108 от 26.02.2009 г.
на ВКС по н. д. № 41/2009 г., II Н. О ; Решение № 298 от 07.07.2014 г. по н. д.
№ 513/2014 г., Н. К., I Н. О. на ВКС; Решение № 601/88 г. по н.д. № 675/87 г.,
II Н.О., Решение № 319/2002 г. на ВКС по н.д. № 319/2002 г., II н.о., Решение №
212/2011 г. на ВКС по н.д. № 1235/2011 г., III н.о., Решение № 22/2014 г. на
ВКС по н.д. № 2417/2013 г., Ill Н.О.).
Упражняването на право на жалба
не изключва визираното в разпоредбата на чл. 286 ал. 1 от НК умишлено виновно
поведение, когато тя е депозирана пред надлежен орган, оторизиран да възбуди и
проведе наказателно преследване, и съдържа фактически обстоятелства за
извършено от определено лице конкретно престъпно посегателство, при знание на
дееца, че към момента на уведомяването на компетентните власти, набеденият е
невинен, защото не е осъществил престъпния състав и е действал правомерно(
Решение № 22 от 04.02.2014 г. по н. д. № 2417/2013 г., Н. К., Ill Н. О. на
ВКС).
За осъществяването на
престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК освен че е необходимо съобщаването за
извършване на престъпление да е пред "надлежен орган", но също така и
да е установено от доказателствата по делото, че набеденият не е извършил
престъплението или че няма данни да го е извършил, както и че този, който
сезира надлежните органи знае, че не го е извършил. Целта на разпоредбата е да
се охранят интересите на правосъдието, да не се подвеждат органите на
правораздаване с невярна информация и да не се ограничават неоснователно
правата на гражданите. За да се приеме, че деянието е съставомерно е необходимо
информацията за престъплението да не отговаря на действителността, т.е.
изнесените в „жалбата“ твърдения за извършени от набедения престъпления да не
са верни (Решение №225/31.10.2016 по дело № 1040/2016 на ВКС, НК, I н.о.;
Решение № 304/07.07.2011 год. по н.д. № 1610/2011 г. на ВКС, III НО и
мн.други). Поначало предложената от дееца квалификация сама по себе си не
обосновава наказателната му отговорност по чл. 286 НК, но практиката показва,
че е необходимо уведомяването на надлежния орган на власт да съдържа
фактическите обстоятелства на конкретен престъпен състав, знанието на дееца, че
към момента на уведомяването на надлежния орган набеденият е невинен, защото не
е осъществил престъпния състав и неговото поведение е напълно правомерно, е
задължителна предпоставка за съставомерност на деянието по чл. 286 ал. 1 от НК
(Решение № 319 от 01.10.2002 г. по н. д. № 319/2002 г., II Н. О. на ВКС).
Очертаните факти е нужно да бъдат представени във форма позволяваща
установяемост от компетентните органи в хода на проведеното наказателно
разследване.(Решение № 87/71 г.на 2 н.о. и Решение № 429/96г. на 1 н.о. на ВС).
Невярната информация представлява категорично твърдение за осъществено
престъпно деяние.
Описаните от дееца фактически
обстоятелства следва да разкриват конкретен състав на престъпление, предвиден в
особената част на Наказателния кодекс.
Поради това, невярната информация
обхваща достатъчен обем от твърдения за факти и обстоятелства, които да могат
да бъдат подведени под признаците на съответното престъпление, а не да
представлява съждение или извод на дееца за укоримо поведение, (в т.см.:
Решение № 601 от 04.01.1988 г. по н. д. № 675/1987 г. на ВС, II н. о.; Решение
№ 469 от 20.10.2010 г. по н.д. № 438/ 2010 г. на ВКС, III н.о.; Решение № 225
от 31.10.2016 по н.д. № 1040/ 2016 г. по ВКС, I н.о. ; Решение №209/82г. на 1
н.о., Решение№ 601/88г. на 2 н.о. и Р527/2001 г. на 1 н.о. на ВС и ВКС на РБ ),
какъвто е налице и в конкретния случай.
Факт е, че Трифонов
в тъжбата си с която подвига обвинение по НЧХД № 436/2018 г. по описа на РС –
Стара Загора е изложил обстоятелства, сочещи извършени три престъпления от А.С.,
следствие от което тя да получи присъда, които обстоятелства са опровергани
категорично в съдебно следствие по горното дело, проверени са от въззивен
състав на СтОС. Отречени са като невъзможност обективно да бъдат осъществени и
да причинят точно сочените противоправни последици. Трифонов е знаел и след
консултацията си с адвокат, че описаните обстоятелства съставляват престъпни
състави по НК и макар да не е длъжен да ги сочи, го е сторил дори и с
необвързваща съда сила. Горното посочва субективнатаувереност в това, че описва
подробно обстоятелства, за които твърди, че са престъпления по НК и чийто автор
сочи, че е А.С..
Следва да се
отбележи, че по ДП са разпитани същите свидетели, които запазват своята заявена
пред PC - Стара Загора позиция, но поради отдалечеността във времето на спомена
не са толкова конкретни относно някои от фактите.
В
постановлението от една страна прокурорът сочи, че: „По настоящото дело не може
да бъде установявана фактическа обстановка, различна от тази, която е
установена в производствата по НЧХД №436/2018г. по описа на PC - Стара Загора и
ВНЧХД № 1267/2018г. по описа на ОС - Стара Загора“ и въпреки това сочи друг
свой извод, а именно: „В наказателно-процесуалната теория и в практиката се
приема, че основанието по чл.243, ал.1, т.2 от НПК е приложимо не само в
случаите, когато факта на престъплението е доказан и се установи, че неговия
автор не е лицето, което е било привлечено като обвиняем( тук такава хипотеза отсъства),
но и тогава, когато не може да се докаже категорично, че деянието е извършено,
въпреки че е направено всичко възможно в тази насока и то независимо дали в
производството е привличано обвиняемо лице или не“.
В тази връзка е налице
противоречивост в изводите на прокурора.
На следващо място, в атакуваното постановление
е правено тълкуване на съдебния акт на РС - Стара Загора досежно умисъла на С.,
но няма нито ред мотиви относно субективната страна на деянието, за което е
образувано ДП. Този въпрос (релевантен като част елементите от състава на
престъплението, а и значим според вече посочената по – горе съдебна практика)
не е изследван въобще. И тъй като мотивите на Прокурора в обжалваното
постановление са неясни и противоречащи
си, а съдебната практика в такива случаи ги приравнява на липса на мотиви, това
от своя страна налага отмяна на прокурорския акт. А съобразно правилата на НПК
умисълът на едно лице би могъл да се установява от прокурора с всички възможни
доказателствени способи по НПК. В случая не са събрани и анализирани в пълнота
всички възможни доказателства и не са изложени мотиви досежно субективната
страна на деянието.
Постановлението
на Районна прокуратура - Стара Загора за прекратяване на наказателното
производство се явява незаконосъобразно, необосновано, поради което същото
следва да се отмени, като делото се върне на прокурора.
Предвид всичко гореизложено,
съдът приема, че атакуваното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено, а подадената срещу него жалба като основателна следва да бъде
уважена.
Досъдебното производство ведно
със заверен препис от настоящото определение, след влизането му в сила, да се
изпратят на Районна прокуратура- Стара Загора.
Ето защо и на основание чл.243
ал.5 и 6 т.3 вр. с ал.7 от НПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Постановление от 29.07.2020
година на Районна прокуратура Стара Загора, с което се прекратява наказателното
производство по досъдебно производство № 20/2020 година по описа на ОСлО в ОП -
Стара Загора /прокурорска преписка № 162/2020 година по описа на РП – Стара Загора/, образувано и
водено за престъпление по чл.286 ал.1 от НК и ВРЪЩА делото на прокурора.
Определението
подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните /жалбоподател и прокурор/ пред Старозагорския окръжен съд по реда на
чл.243 ал.7 от НПК.
След
влизане в сила, заверен препис от определението, ведно с досъдебното
производство да се върнат на Районна прокуратура - Стара Загора.
СЪДИЯ: