Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 121
гр.Русе,
4.ІV.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 5 март през две хиляди и деветнадесета година,в
състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
При
секретаря АНЕЛИЯ ГЕНЧЕВА и в
присъствието на прокурора като разгледа докладваното
от съдията А.Георгиева ВГД № 119 по
описа за 2019 год.,за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
К.А.В. *** е обжалвала решението на
Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 4745/2018 год.,с което е отхвърлен
като неоснователен предявения иск за обявяване за окончателен на предварителен
договор за продажба на недвижими имоти.Счита решението за неправилно и иска
отмяната му и уважаване на иска до размер на 3/8 ид.части ,съответстващи на
правата на ответника-продавач по предварителния договор по отношение на
имотите,предмет на договора,ведно със законните последици,по подробно развити в
жалбата и поддържани в съдебно заседание
съображения.
Ответникът не взема становище.
Окръжният съд,като взе предвид
оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима,но
разгледана по същество,е неоснователна.
От фактическа страна е установено,че
на 18.VІ.2017 год.между страните е сключен предварителен договор за продажба на
недвижими имоти,с който ответникът П.Д.,действащ лично и като пълномощник на Д.В.Д. се
задължил да продаде на ищцата следните недвижими имоти:1.УПИ VІІІ в кв.*** по
плана на гр.В*** с площ от 844 кв.м. и 2/УПИ ІХ в кв.*** по
плана на град В*** с площ от 989 кв.м заедно с построените в него две
масивни жилищни сгради и две масивни селскостопански постройки,за сумата 4000
лева,получени от продавача в деня на сключване на договора.Страните поели
задължение в срок до 15.VІІ.2017 год.да сключат окончателен договор.
Поради отказа на ответника да се яви за
сключване на окончателен договор,ищцата е предявила иск за обявяване на
предварителния договор за окончателен по чл.19,ал.3 ЗЗД.Тъй като не могла да
установи връзка и с продавача Д. Д. ,представлявана при
сключване на договора от ответника,иска от съда да го обяви за окончателен само
до размер на 3/8 ид.части съгласно направено в съдебно заседание изменение на
иска ,съответстващи на правата на ответника продавач.
За да
отхвърли иска,районният съд е приел,че предварителният договор не може да бъде
обявен за окончателен само за част от уговорената между страните престация,т.е.само
до размер на 3/8 ид.части от имотите.Съдебното решение по иска по чл.19,ал.3 ЗЗД замества обещания договор и съдът не може да променя неговото
съдържание,нито по своя инициатива,нито по инициатива на някоя от страните.Те
са уговорили в предварителния договор продажба на двата имота,поради което
съдът е счел за неоснователна претенцията да бъде обявен за окончателен договор
само за част от тях,още повече при липсата на данни за съгласие от единия
продавач Д. В. Д. за продажба на целия или
част от имота.
Решението на районния съд като краен
извод е правилно и следва да бъде потвърдено,но по различни от изложените
мотиви.
Съдът няма право да внася промени в
съдържанието на предварителния договор и
е длъжен в решението си да възпроизведе неговите клаузи,както са уговорени от
страните,тъй като решението по иска по чл.19,ал.3 ЗЗД замества несключения
окончателен договор.Съдът обаче може да обяви за окончателен предварителния
договор във всяка част,която валидно обвързва страните.В случая ответникът е
обещал да прехвърли собствеността върху два имота,действайки от името и на друг
съсобственик без негово съгласие и валидно упълномощаване,и без да притежава
право на собственост в пълен обем.Не би била налице пречка договорът да се
обяви за окончателен само за част от обещаната престация,ако се установят по
безспорен начин правата на продавача/в този смисъл решение № 773/2011 год.на
ВКС по гр.д.№ 600/2009 год.ІV г.о.;решение № 537 от 8.VІІ.2010 год.на ВКС по
гр.д.№ 349/2009 год.ІІІ г.о./.Съгласно чл.363 ГПК съдът е задължен да извърши
проверка налице ли са предпоставките за прехвърляне на собствеността по
нотариален ред,включително дали отчуждителят е собственик на имота.Настоящият
състав намира,че тези предпоставки не са налице.Не е установено по безспорен
начин ,че ответникът е собственик на част от обещаните имоти към момента на
вписване на исковата молба.Липсват и доказателства за изпълнение изискванията
на чл.25 ЗННД и чл.264,ал.1 ДОПК,което е пречка за извършване на продажба на
недвижим имот,както и за постановяване на заместващото несключения договор
решение по иска по чл.19,ал.3 ЗЗД.
По тези съображения искът следва да
се отхвърли.До този краен извод е стигнал и районният съд,поради което
решението му се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така и на основание
чл.271,ал.2 ГПК окръжният съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2025 от
14.ХІІ.2018 година на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 4745/2018
година по описа на РРС.
Решението подлежи на обжалване в
едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: