Р Е Ш Е Н И Е
№ 3430/23.7.2019 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично
заседание на 27.06.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 9631 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по
повод предявени от ищеца „А.Б.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *** срещу
ответника Я.А.Я. ЕГН: **********, с адрес: *** Приморски Полк 122 вх.А
ет.14 ап.65 съединени в условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл.79 и чл.92 от ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми, а именно:
- сумата в размер на 92.20 лв. (деветдесет и два лв. и 20 ст.) , представляваща главница за предоставената на абоната
и незаплатена далекосъобщителна
услуга, дължима по Договор № М4330261/10.12.2014 г. за далекосъобщителни
услуги, съгласно фактура №3 06385748 с падеж на плащане 27.01.2015 г., за
отчетен период от 09.12.2014 г. до 08.01.2015 г., фактура № ********* с падеж
на плащане 27.02.2015 г., за отчетен период от 09.01.2015 г. до 08.02.2015 г.,
фактура № ********* с падеж на плащане 27.03.2015 г., за отчетен период от
09.02.2015 г. до 08.03.2015г.;
- сумата в размер на 1188,00 лв. (хиляда
сто
осемдесет и осем лв.), , представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор № № М4330261/10.12.2014 г. за далекосъобщителни услуги, съгласно фактура
№********* с падеж на плащане 17.06.2015 г., за отчетен период от 09.05.2015 г.
до 08.06.2015 г., фактура №********* с падеж на плащане 17.06.2015 г., за
отчетен период от 09.05.2015 г. до 08.06.2015 г.,
за които суми е издадена Заповед №
188/09.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 349/2018г. на ВРС-16 състав.
Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство-за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен
интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически
твърдения в обстоятелствената част на исковата молба:
Излага се,че между кредитора „А.Б."
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** и длъжника Я.А.Я. с
ЕГН: ********** е съществувал и валидно е действал Договор с индивидуален
потребителски номер М4330261 от дата 10.12.2014 г., и ГО на клиента *********,
с който на длъжника са предоставяни услуги за мобилен номер ********** по
тарифен план М-Tel Трансфер L с месечна абонаментна такса 39,90 лв. /с ДДС/ за
срок от 24 месеца. На същата дата длъжникът е добавил за ползване и мобилен
номер **********, избирайки условията на тарифен план М-Tel Трансфер М с
месечна абонаментна такса 24,90 лв. /с ДДС/ за срок от 24 месеца.
Моли се да се вземе предвид, че номерът -
М4330261 е индивидуален клиентски номер, с който абонатът фигурира в системата
на Оператора и представляват уникална комбинация от цифри, като услугите, които
ползват клиентите са свързани към един или няколко такива номера, като чрез тях
се издават месечните сметки/фактури. Съгласно общите условия на един клиентски
номер може да се предоставят множество услуги. В този смисъл под един клиентски
номер се завеждат всички договори за услуги, сключени от абоната, обективирани
с номера на клиента или под ID на клиента, който е другият индивидуализиращ
признак на абоната, с който се въвежда в системата на Оператора. ID или
клиентски номер на клиента в настоящия случай е *********. В конкретният случай
длъжникът е бил въведен в системата на „А.Б." ЕАД с индивидуален
номер-М4330261 и с „клиентски номер" *********, по които са издавани
фактурите на абоната за няколко договора за услуги, от които произтича
претенцията на ищцовото дружество и въз основа, на които е издадена Заповедта
за изпълнение срещу длъжника.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на
мобилния оператор Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна
фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора
Мобилтел уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде
издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно
от Мобилтел след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на
фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите
суми."
В срока на действието на договора за
мобилни услуги М4330261 от дата 10.12.2014 г., по който е/са издадена/и
следната/те фактура/и:
- фактура
№ *********/12.01.2015 г., с падеж на плащане 27.01.2015 г., за отчетен период
от 09.12.2014 г.до 08.01.2015 г., за
ползване на далепосъобщителни услуги за сумата от 46.07 лв. (четиридесет и шест
лв. и 7 ст.);
- фактура
№ *********/12.02.2015 г., с падеж на плащане 27.02.2015 г., за отчетен период
от
09.01.2015 г.до
08.02.2015 г., за ползване на далепосъобщителни услуги за сумата от 46.07 лв.
(четиридесет и шест лв. и 7 ст.);
- фактура
№ *********/12.03.2015 г., с падеж на плащане 27.03.2015 г., за отчетен период
от 09.02.2015 г.до 08.03.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 0.06 лв. (НУЛА лв. и 6 ст.);
- фактура
№ *********/17.06.2015 г. , с падеж на плащане 17.06.2015 г., за отчетен период
от 09.05.2015 г.до 08.06.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 456.5 лв.
(Четиристотин петдесет и шест лв. и 50 ст.).
- фактура
№ *********/17.06.2015 г. , с падеж на плащане 17.06.2015 г., за отчетен период
от 09.05.2015 г.до 08.06.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 731.5 лв.
(Седемстотин тридесет и един лв. и 50 ст.).
Длъжникът не е изпълнил задълженията си по
посочените договори, като не е заплатил в срок всички дължими към Оператора
суми за потребени договорни услуги, което е обусловило правото на мобилния
оператор да прекрати едностранно сключените с абоната-длъжник Я.А.Я. договори
за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги.
Съгласно Общите условия на Оператора -
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Мобилтел /чл. 54 от ОУ/ да
прекрати едностранно индивидуалния договор на Я.А.Я., ЕГН: **********. За
самото прекратяване на договора законът не изисква форма нито за валидност,
нито за доказване, тъй като то настъпва по силата на договора, поради
неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените му мобилни
услуги. От друга страна, неустойката е начислена при едностранното прекратяване
на договора от изправната страна, поради забава на плащането от страна на
абоната продължила повече от 124 дни, съгласно ОУ на „Мобилтел " ЕАД.
Договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на
Мобилтел, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от
абоната/потребителя е продължила повече от 124 дена. "
За самото прекратяване на договора законът
не изисква форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то настъпва по
силата на договора, поради неизпълнението на абоната да заплати цената на
предоставените му мобилни услуги
Доколкото ответникът не е заплатил издадените му фактури по договор М4330261 от дата 10.12.2014 г в продължение на 124
дни- а именно - фактура №
*********/12.01.2015 г., с падеж на плащане 27.01.2015 г., за отчетен период от
09.12.2014 г.до 08.01.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 46.07 лв. (четиридесет и шест лв. и 7 cт.);
- фактура
№ *********/12.02.2015 г., с падеж на плащане 27.02.2015 г., за отчетен период
от 09.01.2015 г.до 08.02.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 46.07 лв. (четиридесет и шест лв. и 7 cт.);
- фактура
№ *********/12.03.2015 г., с падеж на плащане 27.03.2015 г., за отчетен период
от 09.02.2015 г.до 08.03.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 0.06 лв. (НУЛА лв. и 6 ст.); това е дало право на Оператора да се
възползва от правото му по т. 54.12 от Общите условия и на 17.06.2015 г
едностранно е прекратил договора на длъжника и е начисли неустойка
Така начислените неустойки са начислени за
предсрочното прекратяване на Договор за далекосъобщителна услуга с индивидуален
потребителски номер М4330261 от дата 10.12.2014 г., и по-конкретно по силата на
и Приложение 1/10.12.2014 г., неразделна част от договора, съгласно т.
Отговорност от Приложението, подписано
към договора „ В случай, че абонатът наруши задълженията си , произтичащи от
това приложение, договора или общите условия, в това число, ако по негово
искане или вина Договорът по отношение на услугите в това приложение бъде
прекратен в рамките на определения срок на ползване, Операторът има право да
прекрати договора по отношение на тези или на всички Услуги и/или да полуи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси ( без
отстъпки) дължими от дата на прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване... ".
С оглед на изложеното , се моли да бъде
уважена предявената искова претенция и да бъдат присъдени сторените разноски.
Ответникът Я.А.Я. ЕГН: **********, с адрес: *** Приморски Полк 122 вх.А
ет.14 ап.65, в срока по чл. 131
от ГПК, чрез назначения особен представител, е депозирал отговор на исковата
молба , в който се посочва,че предявените искове са недопустими, изцяло
неоснователни и необосновани.
Прави
се възражение за изтекла погасителна давност
на претендираните от ищцовото дружество периодични суми за незаплатени
далекосъобщителни услуги.
Оспорва се
твърдението на ищцовото дружество , изложено в исковата молба, че между Я.А.Я.
и "А.Б." ЕАД е налице валидно облигационно правоотношение въз основа
на Договор - М4330261 от 10.12.2014г.
Освен това
се оспорва и че между Я.А.Я. и "А.Б."
ЕАД е налице валидно облигационно правоотношение въз основа на Договор №
********* от 10.12.2014 г. и приложенията и допълненията към него, приложени
като доказателства към исковата молба.
Твърди се,
че Я.А.Я. не е потребил реално телекомуникационните услуги, чиято цена се
претендира от ищцовото дружество.
Корелативно
на това се твърди, че "А.Б." ЕАД реално не е предоставило на
ответника твърдените в исковата молба услуги в претендиралото количество, цена
и период.
Твърди се,
че издадените от оператора фактури не установяват дължимост от страна на
ответника на претендираното вземане, както и че не представляват доказателства,
които установяват извършени от ищцовото дружество доставки на далекосъобщителни
услуги.
Сочи се,
че в случая липсват условията и предпоставките за валидно упражнено от ищцовото
дружество право на едностранно прекратяване на сключения с ответника договор.
Твърди се, че в случая не е налице предсрочна изискуемост на вземанията.
Твърди се,
че претендираната от ищцовото дружество неустойка е нищожна поради своята
прекомерност и противоречие с добрите нрави. Твърди се, че в настоящия случай
неустойката е извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.
Оспорват се
представените с исковата молба сметки, дубликати на фактури и приложения към
тях, твърдя, че последните представляват частни документи, изходящи от ищцовата
страна и удостоверяващи единствено изгодни за последната факти, и неподписани
от ответника.
Твърди се,
че посочените по - горе документи не съставляват годно доказателствено средство
за факта на реално извършена доставка на остойностените телекомуникационни
услуги и съответно не обвързват Я.А.Я. с доказателствена сила.
Предвид на
гореизложените аргументи се моли да се счете ,
че ищцовите претенции са недопустими, неоснователни и необосновани.
Досежно допустимостта на предявения иск с правно
основание чл.422 от ГПК:
От
приобщеното в настоящото производство ч.гр.д. № 349/2018г. на ВРС-16 състав, се
установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото
производство в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото
производство в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 08.01.2018
г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед № 188/09.01.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е
разпоредено на длъжника Я.А.Я., ЕГН **********,*** Приморски полк 122, вх.А,
ет.14, ап.65,
ДА ЗАПЛАТИ
на
Кредитора
„МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Александър Димитров и Младен Марковски, чрез пълномощник АД
„Герова и Петкова“, както следва:
сума в
размер на 92,20 лв. (деветдесет и два лева, двадесет ст.), представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителни
услуги с номер М4330261 от 10.12.2015г., съгласно фактура № 30685748 с падеж на
плащане 27.01.2015г., за отчетен период от 09.12.2014г. до 08.01.2015г.,
фактура №********* с падеж на плащане 27.02.2015г., за отчетен период от
09.01.2015г. до 08.02.2015г., фактура № ********* с падеж на плащане
27.03.2015г., за отчетен период от 09.02.2015г. до 08.03.2015г.,
сума в
размер на 1188 лв. (хиляда сто осемдесет и осем лева), представляваща неустойка
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги с номер М4330261
от 10.12.2015г., съгласно фактура № ********* с падеж на плащане 17.06.2015г.,
за отчетен период от 09.05.2015г. до 08.06.2015г., фактура № ********* с падеж
на плащане 17.06.2015г., за отчетен период от 09.05.2015г. до 08.06.2015г.
сума в
размер на 25,49 лв. (двадесет и пет лева, четиридесет и девет ст.),
представляваща мораторна лихва начислена върху фактура №*********/12.03.2015г.
за периода от 28.03.2015г. до 18.12.2017г.,
ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 08.01.2018 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 410, т. 1 ГПК,
както и
направените съдебно – деловодни разноски, от които 26,11 лв. (двадесет и шест
лева, единадесет ст.), за заплатена държавна такса и 192,84 лв. (сто деветдесет
и два лева, осемдесет и четири ст.), за заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Посочено е
, че вземането произтича от следните обстоятелства: неизплатени задължения по договор за
далекосъобщителни услуги с номер М4330261 от 10.12.2015г.
Заповедта е връчена по реда на чл.47 ал.5
от ГПК, като заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен е предявил
настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за
предявяване на искова молба, на основание чл.415 от ГПК и е представил
доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д. № 349/2018г. на ВРС-16 състав. С оглед на гореизложеното, е
налице правен интерес от предявената искова претенция. Вследствие на изложеното и предвид наличието на идентитет между предмета на настоящото производство и предмета на издадената
заповед, съдът намира,че производството по делото е допустимо и валидно
учредено.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира,че настоящото производство е допустимо и съдът
дължи произнасяне по съществото на исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приобщените към доказателствения материал
Договор № *********/10.12.2014 г. ,
Приложение № 1 към Договор № *********/12.01.2015г.,
Допълнение към Приложение № 1 към Договор № *********/12.01.2015г. и Приложение № 3 към Договор № *********/10.12.2014г., ищцовото дружество се задължило да предоставя
на ответника електронни съобщителни услуги, при условията на договора и Общите
условия за взаимоотношенията между ищцовото дружество и потребителите на
съответната услуга и/или мрежа срещу заплащане на цена от страна на потребителя
в съответствие с ползваните услуги. Видно от договора страните са договорили на
ответника да се предоставят услуги за мобилен номер ********** по избран
тарифен план М-Tel Трансфер L с месечна абонаментна такса 39,90 лв. /с ДДС/ за
срок от 24 месеца, като на същата дата длъжникът е добавил за ползване и
мобилен номер **********, избирайки условията на тарифен план М-Tel Трансфер М
с месечна абонаментна такса 24,90 лв. /с ДДС/ за срок от 24 месеца, по силата
на изрично подписано Приложение 1, за срок от 24 месеца неразделна част от
договора.
По така сключения договор е определен индивидуален
клиентски номер М4330261 на ответника, с
ID на клиента *********.
С оглед предприетото от ответната страна чрез особения й процесуален
представител оспорване, е приобщен към доказателствения материал приложения с
молба с вх.№ 44752/20.06.2019г. г. на ищеца „ А.Б.“ ЕАД – диск, в който се
съдържат четири файла. Първият файл, с
наименование „Я.А.Я. № 1“, съдържа Приложение №1 към Договор №********* от
10.12.2014г., което е приложено на л.17-18 от делото и допълнение към
Приложение №3 към Договора, което е приложено на л.16 от делото. Вторият файл, с наименование „ Я.А.Я. № 2“,
съдържа Договор № ********* от 10.12.2014г., приложен на л.8-9 от делото. Третият файл, с наименование „Я.А.Я. № 3“
съдържа Приложение №1 към Договор № *********
от 10.12.2014г., приложен на л.10 до л.11, вкл. по делото. Четвъртият файл с наименование „Я.А.Я.“ съдържа Приложение № 1 към Договор №
********* от 10.12.2014г. , приложен на л.13 до л.15, вкл. по делото.
Следователно приобщените към
доказателствения материал Договор, ведно с приложенията към него се
съдържат на дигитален носител, посредством приетия по делото диск.
Към доказателствения материал по делото са приети и
общите условия на ищцовото дружество за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги.
Представена е сметка № **********/17.06.2015г.
за дължима неустойка от ответника в размер на 731,50 лв.
Представена е сметка № **********/17.06.2015г. за дължима
неустойка от ответника в размер на 456,50 лв.
Към
доказателствения материал са приобщени следните фактури, а именно: фактура № **********/12.01.2015г., за периода от 09.12.2014г.
до 08.01.2015г. на стойност 46,07 лв. , ведно с Приложение А към фактурата, фактура № **********/12.02.2015г. за периода от 09.01.2015г. до 08.02.2015г. на стойност 46,07 лв. , ведно с Приложение А към фактурата, фактура № **********/12.03.2015г.,
за периода от 09.02.2015г.
до 08.03.2015г. на стойност 0,06 лв. , ведно с Приложение А към фактурата.
По делото
липсват доказателства и твърдения ответникът да е заплатил задължението по
издадените от ищцовото дружество фактури в посочените в същите падежи.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
За успешното провеждане на установителен иск с
правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже
дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай ищцовата страна е
длъжна да установи при условията на пълно и главно доказване наведените от нея
твърдения, обуславящи допустимостта на исковата претенция, а именно: учредено
по нейна инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена
в нейна полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока
по чл.414 ал.2 от ГПК и депозиране на настоящата искова молба в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК; съществуването на облигационно отношение между страните, че
ответникът има качество на потребител на мобилни услуги за процесния период по
сочения договор; че в качеството му на доставчик на мобилни услуги и въз основа
на валидно учредено между страните договорно отношение, той е предоставил
посочените услуги на ответника, като е начислил дължимата стойност за тях
съобразно индивидуалния договор и съобразно Общите условия, поради което се
дължи плащане в посочения във фактурите размер; наличието на предпоставките за
дължимост на претендираната неустойка и нейния размер, в това число чрез
доказване на алгоритъма за изчисляването й, факта, че е изправна страна по
договора и е упражнил надлежно правото си да го прекрати предсрочно.
От своя
страна в тежест на ответника по делото от своя страна е да установи всички
наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по
исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, да установи
точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за
плащане стойността на претендираните суми или обстоятелства изключващи
дължимостта им.
Видно
от приложените на хартиен носител , както и на дигитален носител договор, сключен
с ответника , ведно с приложенията към него, договорът и приложенията са подписани от ответника.
Съдът ,
като съобрази направеното оспорване от страна на особения процесуален
представител на ответника на договора и приложенията, констатира, че същите са
надлежно подписани от ответника , както и че оспорените документи са представени
на дигитален носител, където същите са с идентично съдържание с представените
по делото заверени за вярност преписи.
Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЕДЕП, електронното изявление е словесно
изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. А съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗЕДЕП електронният документ е електронно
изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава
възможност да бъде възпроизвеждано, като писмената форма се смята за спазена,
ако е съставен електронен документ. "Възпроизвеждането на електронния
документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл.
184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител,
като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на
документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство
за авторството на изявлението и неговото съдържание" (Решение № 70 от
19.02.2014 г. по гр.д. № 868/2012 г. по описа на ВКС, IV г.о.).
Съдът,
констатирайки горното , както и практиката за дигитално сключване на договори с
ищцовото дружество , в качеството му на мобилен оператор, приема , че електронното
изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде
възпроизведено, съставлява електронен документ (чл.3 ал.1 от Закона за
електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП). Електронното изявление е
представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и
несловесна информация (чл.2 ал.1 и 2 ЗЕДЕП). Същото се счита за подписано при
условията на чл.13 ал.1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан
документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис (чл.13 ал.3 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността
на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан
електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът
признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той
се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл.180 ГПК).
Вследствие
на изложеното , доколкото не е оспорено от ответната страна, чрез назначения й
особен процесуален представител, авторството на оспорените Договор и
Приложения, то съдът намира, че събраните в хода на производството
доказателства са в състояние да обусловят несъмнения извод, че страните са
обвързани по силата на валидно сключен Договор
№ М4330261 от 10.12.2014 г. , с
ID на клиента *********, по силата на
които ищцовото дружество е предоставило на ответника , както следва: услуги за
мобилен номер ********** по избран тарифен план М-Tel Трансфер L с месечна абонаментна
такса 39,90 лв. /с ДДС/ за срок от 24 месеца, като на същата дата длъжникът е
добавил за ползване и мобилен номер **********, избирайки условията на тарифен
план М-Tel Трансфер М с месечна абонаментна такса 24,90 лв. /с ДДС/ за срок от
24 месеца.
Вследствие
на процесния договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги, са
възникнали облигационни правоотношения
между страните.
Предвид,
че истинността на представените с исковата молба писмени доказателства , които
не са оспорени от ответника в предвидения в закона преклузивен срок, то следва
да се приеме за доказано сключването на договор за предоставяне на мобилни
услуги.
От
представените по делото писмени доказателства – договори, приложения към тях и
фактури, се установява несъмнено, че
ищцовото дружество е изпълнило договорните си задължения да предостави
определените услуги и движима вещ-на лизинг, като ответната страна не е
представила доказателства за изпълнение на задължението си за заплащане по
стойност и за съответните периоди така, както са посочени в издадените фактури.
В
представените фактури и приложенията към тях подробно са дадени ползваните от
ответника мобилни услуги и как е формирано задължението му към мобилния
оператор и доколкото не се твърди неправомерна намеса от страна на мобилния
оператор в отчета на доставените на ответника мобилни услуги следва да се приеме,
че същите са и доставени и ответникът дължи заплащането им в уговорения между
страните срок.
Предвид
на това , че ответникът , в чиято тежест е било , не е представил доказателства
за престиране на падежа на всяка от претендираните суми за предоставени
далекосъобщителни услуги за процесния период, съдът намира, че е налице виновно
неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника.
Към
момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК не е изтекла давността по отношение на претендираните вземания за
неплатени предоставени далекосъобщителни услуги.
С оглед
изложеното съдът намира, че предявеният иск по отношение на претендираните суми
за неплатени предоставени далекосъобщителни услуги на ответника , е основателен
и следва да бъде уважен.
Втората
претенция е за установяване съществуването на вземане на ищеца за неустойка.
С
разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД е предвидена възможността страните да
обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения, като предвидят
неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените от евентуално
неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се доказват. Задължението за
неустойка става изискуемо от момента на осъществяване на съответния вид
неизпълнение, за което е уговорена.
В
случая ищецът се позовава на неустоечни клаузи, съдържащи се в процесните
договори, съгласно които в случай, че абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от договора, приложенията към него или Общите условия, в това число
ако по негово искане или вина договорът по отношение на услугата бъде прекратен
в рамките на определения срок на ползване, операторът има право да прекрати
договора , както и да получи неустойка в размер на всички месечни абонаментни
такси, дължими от абоната до изтичане на посочения в договора срок.
Безспорно,
ответникът притежава качеството потребител на далекосъобщителна услуга, по
смисъла на пар. 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, според който текст потребител е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
Следователно приложение намират нормите на ЗЗП и в частност тази на чл. 143
ЗЗП, даваща дефиниция на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с
потребителя- това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Както се посочи вече
за действителността на тази клауза за неустойка от договора обаче, съдът следи
служебно предвид дадените указания в ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС при
положение, че това противоречие произтича пряко от твърденията и
доказателствата по делото. Съгласно т. 3 от посоченото ТР, неустойката следва
да се приеме за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, когато единствената
цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Тази преценка е конкретна за всеки договор
и се извършва към момента на сключването му, като се съобразяват примерно
изброени критерии: естеството на задълженията /парични или на непарични/,
размерът на задълженията, изпълнението, на които се обезпечава с неустойка,
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената
неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението-
съществено или за незначителна негова част, съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. И
конкретно, следва да се изходи преди всичко от характерните особености на
договора за услуга и вида на насрещните престации, а именно мобилният оператор
се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу
абонаментна такса, а потребителят- да я заплати, но само срещу предоставената
му услуга. Същевременно, процесните договори са сключени при предварително
определени общи условия от страна на ищеца, като липсват данни за индивидуално
договаряне. Клаузите са били предварително изготвени. Т.е, ответникът е бил
лишен от възможност да влияе върху съдържанието на договора и уговорките в тях.
Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана с нов чл. 13а,
т.9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр.64/2007г./, неравноправни клаузи са договорни клаузи,
които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за
добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност
между правата и задълженията, произтичащи от договора. Съобразявайки изложеното
и в заключение, съдът намира, че по начина, по който е уговорена, клаузата от
двата договора за мобилни услуги създава значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя. Така, мобилният оператор получава
имуществена облага от потребителя като насрещна страна в размер, какъвто би
получил, ако договорът не беше прекратен, но без да е уговорено предоставянето
и ползването на каквато и да било услуга на потребителя, т.е. с договора не са
предложени насрещни права за потребителя, съпоставими с предвидената неустойка
при прекратяване на договорните отношения. Това от своя страна противоречи на
добросъвестността и създава основание за облагодетелстване на търговеца за
сметка на физическото лице- потребител, който е икономически по- слабата
страна.
Допустимо
е уговаряне от страните на неустойка за вредите от развалянето, но само в
рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе
клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, а в
случая и като неравноправна клауза по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за
защита на потребителите, за което съдът следи служебно, като преценката се
извършва към момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение
– т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК
на ВКС. Уговорката за неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
предоставяне на мобилни услуги, в размер на всички неплатени по договора
абонаментни такси до края на срока му, излиза извън по-горе очертаните функции
на неустойката, тъй като мобилният оператор по вече разваления договор получава
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше развален, но без да се предоставя ползването на мобилни
услуги, което води до неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за
справедливост.
По
изложените съображения претенцията за неустойка следва да се отхвърли като
неоснователна.
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на заплатените от него
съдебно-деловодни разноски, предвид
представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК , приложен по
делото и доказателствата за реализирани разходи, като се претендира присъждане
на изплатената в производството държавна такса, депозит за особен представител
и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лв. Общият размер на
разноските в исковото производство , дължими в полза на ищеца, е 41,30
лева, съразмерно на уважената част на исковата претенция , които следва
да бъдат присъдени на ищеца.
Съгласно т.12 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК
следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в заповедното
производство, съобразно на предмета на настоящото производство. Претендираните разноски в заповедното
производство са за държавна такса в размер на 26,11 лв. и изплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 192,84 лв.С оглед изложеното , следва да бъдат
присъдени с настоящото решение и разноските в заповедното производство в общ
размер от 15,46 лв., с оглед предмета на настоящото
производство, съразмерно
на уважената част на исковата претенция .
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „А.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, от една страна и ответника Я.А.Я. ЕГН: **********, с адрес: *** Приморски Полк 122 вх.А ет.14 ап.65, от
друга страна , че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата в размер на 92.20 лв. (деветдесет и два лв. и 20 ст.) , представляваща главница за предоставената на абоната
и незаплатена далекосъобщителна
услуга, дължима по Договор от 10.12.2014 г. за
далекосъобщителни услуги, съгласно фактура № 0*********
с падеж на плащане 27.01.2015 г., за отчетен период от 09.12.2014 г. до
08.01.2015 г., фактура № 0********* с падеж на
плащане 27.02.2015 г., за отчетен период от 09.01.2015 г. до 08.02.2015 г.,
фактура № 0********* с падеж на плащане 27.03.2015 г.,
за отчетен период от 09.02.2015 г. до 08.03.2015г., за която
сума е издадена Заповед № 188/09.01.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 349/2018г. на
ВРС-16 състав, на основание чл.422 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
ищеца
„А.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу ответника Я.А.Я.
ЕГН: **********, с адрес: ***
Приморски Полк 122 вх.А ет.14 ап.65 положителен установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата в размер на 1188,00 лв. (хиляда
сто
осемдесет и осем лв.), , представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор от 10.12.2014 г. за далекосъобщителни услуги, съгласно фактура
№ 0*********/17.06.2015
г. и фактура № 0*********/17.06.2015 г., за
която сума е
издадена Заповед № 188/09.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 349/2018г. на ВРС-16 състав, на основание чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА Я.А.Я.
ЕГН: **********, с адрес: ***
Приморски Полк 122 вх.А ет.14 ап.65 ДА ЗАПЛАТИ
на „А.Б.“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** сумата в
размер на 15,46 лв. ,
представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 349/2018г. на ВРС-16 състав, както
и сумата от 41,30 лв., представляваща сторени от
ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото исково производство, съразмерно
на уважената част от исковата претенция, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото решение на страните по делото,
ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: