Решение по дело №7051/2018 на Районен съд - Сливен

          Р Е Ш Е Н И Е №

 

                                            Гр.Сливен, 3.06.2019г.

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   Сливенски районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на десети май, през две хиляди и деветнадесета година,в състав:

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева

 

при участието на секретаря Добринка Недкова

като разгледа докладваното гр.д.№ 7051 по описа за 2018г.,

на Сливенски районен съд,

за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

В исковата молба ищецът твърди, че на 9.03.2015 г. около 18:00 часа в гр.С.., на бул.Б.ш. в района на м.Мочурите е възникнало ПТП между лек автомобил и пешеходка, в резултат на което последната починала на Място.Сочи се, че  водачът деликвент Г.С.Г. управлявала собствения си лек автомобил Нисан Примера, извършила престъпление по чл.343, ал.1, б.в, пр.1, вр. чл.342, ал.1 от НК.Пострадалата В.И.Д., на 72г., получила телесни увреждания –несъвместими с живота-тежка черепно-мозъчна травма, оток на мозъка, контузионни огнища на мозъка, изпадане на състояние на мозъчна кома, затормозяване на функциите на сърдечно съдовия и дихателен център.Твърди се, че смъртта на Дюлгерова е пряка и непосредствена  последица от получените травматични увреждания, резултат на настъпилото ПТП.Сочи се, че Г.С.Г. е била осъдена по НОХД №440/2015г., въз основа на присъдата АС-Бургас е постановил решение, а впоследствие и ВКС е постановило решение въз основа на решението на БАС.Твърди се, че Д. е оставила за наследници Р. И. Д.- дъщеря и К.И.Д.-син, К.И.Д. има двама синове Виктор К.Д. и Р.К.Д..Сочи се, че до момента на настъпването на смъртта й Дюлгерова е била действена за възрастта си, жизнена и здрава физически.Контактите й с децата и внуците й са били ежедневни, дори по няколко пъти на ден.Твърди се, че ищецът към момента на смъртта на баба си е бил на 4години, спомня си как го е прегръщала, люляла, носила сладки неща и подаръци.Твърди се, че дълго време ищецът е тъгувал за баба си и е очаквал да се появи в дома му или да го заведат при нея.Детето било привързано към баба си и не можело да разбере защо я няма.

ИЗРИЧНО е признат елемента на съпричиняване от страна на пострадалата в ПТП В.И. Д., до размера на 30%, ведно с произтичащите от това последици в гражданското производство.

Поискано е да бъде постановено решение, с което да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 20 000лв, представляваща обезщетение за нанесените неимуществени вреди, причинени от непозволеното увреждане, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, както инаправените по делото разноски.

Съдът е квалифицирал така предявеният иск, като такъв с правно основание чл.226 от КЗ отм.вр. чл. 223 ал. 1 от КЗ, отменен вр.§22 от КЗ вл.в сила на 1.01.2016г..

Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията за настъпилото ПТП на 9.03.2015 г., начина на настъпване на ПТП-то, причинените болки и страдания на ищеца, вследствие на смъртта на баба му, привързаността на ищеца към баба му, мъката и тъгата на ищеца, очакването му баба му да го посети,че ежедневно е виждал баба си, е негова.

Указано е на ищеца, че не сочи доказателства по отношение на твърденията му за причинените му болки и страдания , вследствие на смъртта на баба му, привързаността на ищеца към баба му, мъката и тъгата на ищеца, очакването му баба му да го посети.

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.

В отговора е заявено, че се оспорва механизма за съпричиняване и се твърди, че съпричиняването е в размер на 40%.Оспорени са твърдените за причинени вреди на ищеца, оспорена е причинната връзка между смъртта на Дюлгерова и причинените вреди на ищеца, изразяващи се негативни психически и психоемоционални преживявания на ищеца.Твърди се, че вземания за обезщетения за неимуществени вреди не са възникнали.Оспорена е материално правната легитимация на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди.Поискано е в случай, че съда прецени , че ищеца е претърпял вреди да определи обезщетение до 5000лв.Оспорено е съществуването на трайна  и дълбока емоционална връзка на ищеца с починалата му баба.Твърди се, че няма причинени неимуществени вреди, няма сериозни като интензитет и продължителност  морални болки и страдания за ищеца в резултат на случилото се ПТП и смъртта на баба му. Оспорени са твърденията за съществуващите отношения между ищеца и баба му.Оспорен е размера на исковата претенция, като се сочи че е значително завишена.Направено е възражение за изтекла погасителна давност за претенцията за лихва и възражение за съпричиняване от Дюлгерова.Оспорена е отговорността на ответника по основание и размер, като се сочи, че ищцата не е титуляр на вземания за застрахователно обезщетени

Указано е на ответника, че доказателствената тежест по отношение на твърденията за съпричиняване от страна на Дюлгерова,  е негова.

В съдебно заседание ищеца, редовно призован не се явява, вместо него се явява адв. М.,  който моли да бъде уважен предявения частичен осъдителен иск и да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски.Подробни съображения излага в писмена защита.

В съдебно заседание ответника ЗД Армеец, редовно призовани,явява се  юриск.П., която моли да бъде отхвърлени изцяло предявените искове и да бъдат присъдени на доверителя й направените по делото разноски. Подробни съображения излага в писмена защита.

             Съдът на основание чл.235, ал.2 от ГПК  след като обсъди становището на страните и представените и приети по делото писмени  и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:  

            От удостоверение за родствени връзки на Р.К.Д. се установява, че В.И.Д. е баба на лицето, починала на 09.03.2015 г. От удостоверението е видно, че Р.К.Д. е роден на *** г.

На 28.10.2014 г. е сключена комбинирана застрахователна полица за застраховки Гражданска отговорност на автомобилистите и Злополука между застраховател ЗАД Армеец и Г.С.Г. по отношение на лек автомобил Нисан примера,  с рег. № СН 6434 АК със срок на действие 16.11.2014 г. до 15.11.2015 г. Стойността на застрахователната премия е изплатена изцяло към момента на сключването на застраховката.

От констативен протокол за ПТП с пострадали лица, издаден на 09.03.2015 г. се установява, че като участник 1 е посочена В.И.Д., а като участник 2 – лек автомобил Нисан примера,  с рег. № СН 6434 АК, управляван от Г.С.Г., като пострадали при ПТП е посочена В.И.Д. – починала.

С присъда от 10.12.2015 г. по НОХД № 440/2015 г. на СлОС е призната Г.С.Г. за виновна в това, че на 09.03.2015 г. на път SLV-1083, км. 3,5 от Републиканската пътна мрежа, източно от гр. Сливен, м. Рамануша при управление на МПС  л.а. Нисан примера,  с рег. № СН 6434 АК е нарушила правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата и  по непредпазливост е причинила смъртта на В.И.Д., поради което и на основание чл. 343 , ал. 1, буква В, предложение 1, вр. чл.342, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода за две години, което е отложено за изпитателен срок от четири години.

С решение от 18.03.2016 г. на Апелативен съд – Бургас по  ВНОХД № 18/2016 г.  е изменена присъда № 33/10.12.2015 г. по НОХД № 440/2015 г. на ОС – Сливен, като е намалено наложеното на подсъдимата Г.С.Г. наказание две години лишаване от свобода на една година и шест месеца лишаване от свобода.

С решение № 160/4.07.2016 г. по КНОХД № 511/2016 г. на ВКС ІІІ-то н.о. е оставено в сила решение от 18.03.2016 г. на Апелативен съд – Бургас по  ВНОХД № 18/2016 г. 

С решение от 24.03.2017 г. на ОС – Сливен по гр. дело № 400/2016 г.  е осъдено ЗАД Армеец да заплати на К.И.Д. сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания от непозволено увреждане, причинена смърт на В.И.Д. в резултат на ПТП на 09.03.2015 г., ведно със законната лихва от 09.03.2015 г.

От показанията на свидетелката Г. се установява, че на 09.03.2015 г. се е прибирала, като е пътувала по Бургаско шосе, посока запад изток вечерта около 18:50 ч. От показанията й е видно, че е било тъмно, имало е насрещно движение и свидетелката е управлявала автомобила си на къси светлини. В момента, в който се е разминала с последния автомобил е видяла възрастна жена почти до колата й, вследствие на което е настъпило ПТП-то.

От показанията на свидетелката Голичева се установява, че  след като е починала В.И.Д., детето Р.К.Д. я е търсило постоянно, защото баба му е била постоянно около него и детето е било свикнало с нея. От показанията на свидетелката е видно, че когато е ходила в дома на ищеца винаги е срещала В.И.Д., детето Р. си е играело с баба си, баба му е носила подаръци и сладки неща. От показанията й е видно,че след смъртта на В.И.Д., майката на детето се е чудела как да му обясни, че вече я няма. От показанията й е видно, че детето пет – шест месеца е търсило баба си. Майката на детето му обяснила, че баба му е звездичка на небето и е починала, а когато го казвали на детето, детето се натъжавало.  От показанията на свидетелката е видно, че когато излизали на разходка и детето виждало къща си мислело, че отиват при баба му. От показанията на свидетелката е видно, че В.И.Д. е помагала ежедневно за отглеждането на внуците си, в това число и на ищеца.

От показанията на свидетелката Дюлгерова се установява, че В.И.Д. е ходила често в дома на сина си К.И.Д. и внука си Р.К.Д.. От показанията й е видно, че отношенията между В.И.Д. и внука й Р. са се изразявали в игри на топка, четене на приказки, ходене на разходка. От показанията й е видно, че когато родителите са били заети, В.И.Д. е гледала детето Р.. От показанията й е видно,че след като В.И.Д. е починала, детето Р. я е търсило и е питало майка си защо баба му не идва. Първоначално майката казвала, че баба му не идва защото я боли крачето или не си е купила карта за автобуса. От показанията й е видно, че след това обяснила на детето, че баба му е починала и е станала звездичка. От показанията й се установява, че детето е търсило баба си почти година.

От назначената и изпълнена съдебна автотехническа експертиза се установява, че скоростта на движение на автомобила Нисан преди ПТП-то е около 78 км.ч., като скоростта на автомобила към момента на удара е около 45 км.ч. Опасната зона за спиране на автомобила при определената скорост на движение е около 69 метра. В заключението вещото лице е посочило, че имайки предвид установените обективни и гласни доказателства най-вероятно пешеходката се е движила напречно на платното преди удара в посока от ляво на дясно за автомобила при скорост на движение от около 3,2 км.ч , като към момента на удара се е завъртяла на 180 градуса, т.е. обратно на предварителната посока на движение. Възможно е и попътно движение на пешеходката преди удара, като непосредствено преди удара тя се е завъртяла на 90 градуса спрямо предварително избраната посока на движение. Водачката на автомобила Нисан е възприела пешеходката своевременно, когато автомобила е бил на 59 м. от мястото на удара, съобразно осветеността на късите светлини, нейната осветеност е достигала до 60 м. пред автомобила. Тя не е имала техническата възможност  да възприеме пешеходката по-рано, предвид ограничената й видимост от движението на къси светлини и възприемането на тъмен обект спрямо насрещните светлинни фарове. Опасната зона за спиране на автомобила е била по-голяма от реалната далечина на видимост, което не е позволило на водачката при избраната скорост за движение да спре пред възможно необозначено препятствие. Водачката е нямала техническата възможност да предотврати ПТП-то при скоростта на движение спрямо момента на осветяване с челния фронт на светлините. Технически съобразената скорост на движение на автомобила спрямо разстоянието, от което е възприела опасността от 59 метра и запас от 1 метър е била 69 км.ч. В заключението е посочено, че водачката е имала техническата възможност да намали скоростта на движение до технически съобразената и да предотврати ПТП. Пешеходката е имала техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП, като се движи по банкета, извън платното за движение и носи със себе си светлинен източник. Основната техническа причина довела до възникването на ПТП-то е движението на пешеходката по платното за движение в тъмната част на денонощието, без нужната светлинна сигнализация и наличието на приближаващ автомобил. Технически правилно е пешеходката да се движи по банкета и да носи светлинна сигнализация. Причината за настъпилото ПТП е движението на автомобила с технически несъобразена скорост, съобразно видимостта на автомобила, като правилното е водачката да се съобрази с видимостта и да намали скоростта до технически съобразената. Пешеходката се е движила в зоната извън населено място в тъмната част на денонощието и по платното за движение. Тя не се е съобразила с положението и скоростта на движение на приближаващия се автомобил. Пешеходката е била без светлинна сигнализация, а при наличието на такава, водачаката би имала техническата възможност да възприеме пешеходката по-рано и да предприеме действия за спиране на разстояние по голямо от опасната зона за спиране.

Съдът кредитира изцяло заключението на назначената, изпълнена и приета по делото съдебна  автотехническа експертиза, като обективно, безпристрастно и компетентно извършена.

            Съдът приема горната фактическа обстановка като ясна и непротиворечива от  събраните писмени и гласни доказателства, назначените и изпълнени по делото, съдебно медицинска експертиза и съдебно автотехническа експертиза,  са непротиворечиви и кореспондират помежду си.

             Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

По направеното възражение в отговора за материално правната легитимация на ищеца, съдът приема възражението за неоснователно.В чл.2 от Директива 2012/298ЕС от 25.10.2012г. е посочено, че жертва означава  всяко физическо лице, което е претърпяло вреди, включително физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда от престъпление, членовете на семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на смъртта на лицето, членове на семейството означава съпругът/ата, лицето което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия, братята и сестрите и издържаните от жертвата лица.В чл.1 от директива 2009/103/ЕО е предвидено, че увредено лице означава  всяко лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от превозни средства.В настоящия случай ищеца има качеството увредено лице, с оглед на факта, че е внук на починалото лице и се претендират неимуществени вреди от смъртта на В.И.Д.-роднина по пряка линия втора степен.Възможността за обезщетяване на ищеца е залегнала в горецитираните две директиви.

По предявения иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ отменен  във вр. чл.223, ал. 1 от КЗ отменен, във вр. с § 22 от КЗ, влязъл в сила на 01.01.2016 г. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени на Р.К.Д., вследствие на смъртта на В.И.Д. в резултат на ПТП на 09.03.2015 г. за сумата от 20 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ отменен, увреденият, спрямо който застрахования е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.Влязлата в сила присъдата  от 10.12.2015г. по НОХД №440/2015г. на Ос-Сливен обвързва съда относно настъпването на ПТП-то, , противоправността на деянието и виновността на дееца, както и непосредствените последици на деянието на основание чл.300 от ГПК.От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че настъпилата смърт на В.И.Д. е вследствие на ПТП-то настъпило на 9.03.2015г.Безспорно се установи по делото, че ПТП-то е настъпило на 09.03.2015 г. Установи се, че виновния за ПТП-то водач Г.С.Г. е имала сключена застраховка Гражданска отговорност и злополука с ЗАД Армеец, която е действала към момента на настъпването на ПТП-то. Доказа в производството, че ПТП-то е настъпило в резултат на поведението на Г.,  както и причинната връзка между настъпилото ПТП и причинения вредоносен резултат – смъртта на В.И.Д.. В присъдата, издадена срещу Г. са описани причините за настъпването на ПТП-то и посочването на виновния водач – Г.. Установи се, че Г. е управлявала автомобил, който е имал сключена застраховка Гражданска отговорност и злополука с ЗАД Армеец, която е действала към момента на настъпването на ПТП-то. Безспорно се доказа в производството, че ПТП-то е настъпило в резултат на поведението на Г., която е нарушил правилата за движение по пътищата. Доказаха се в производството и причинените увреждания на ищеца, които се изразяват  в претърпени болки и страдания от смъртта на баба му В.И.Д. . В производството се установи, че между ищеца и В.И.Д. е имало изградена емоционална връзка, обич и привързаност. В производството се установи, че макар В.И.Д. да не е живеела заедно с ищеца е ходела да го вижда или всеки ден или през ден, както и се е грижела за него, когато родителите му не са имали възможност. От показанията на свидетелките Голичева и Дюлгерова се установи, че  В.И.Д. е четяла приказки  на внука си Р., играела е с него на топка, грижела се е за него, носила му е подаръци. От показанията на свидетелките се установи, че около година след смъртта на В.И.Д. детето Р. е питало къде е баба му и защо не идва да го вижда, както и когато е виждало къща си е мислело, че отиват на гости на баба му Велика.

Съгласно разпоредбата на чл. 493 А , ал. 2 от КЗ в сила от 7.12.2018 г. комисията, Министъра на здравеопазването и Министъра на труда и социалната политика приемат съвместна наредба за утвърждаване на методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера  на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице, вследствие смъртта на пострадало лице. В разпоредбата на ал. 3 е предвидено,че в случай на смърт на пострадалото лице, обезщетението на увредените лица към момента на смъртта – съпруг или лице, с което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала, дете, включително осиновено или отглеждано дете, родител, включително осиновител или отглеждащ се определя еднократно, съгласно методиката утвърдена по ал. 2. В разпоредбата на чл. 493 А, ал. 4  е предвидено, че когато по изключение друго лице извън кръга на лицата по ал. 3 претърпи неимуществени вреди, вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй като е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени, размерът на обезщетението се определя съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2. В разпоредбата на параграф 96, ал. 1  на КЗ е предвидено, че до влизането в сила на наредба за утвърждаване на методиката по чл. 493 А , ал. 2 обезщетението за претърпени неимуществени вреди на лицата по чл. 493А ал. 4 от КЗ се определя в размер до 5 000 лв.  В разпоредбата на чл. 9 от Директива 2009/103/ ЕО от 16.09.2009 г относно застраховката Гражданска отговорност са предвидени минимални застрахователни суми при задължителната застраховка. В чл. 9.1.А е предвидено, в случай на телесно увреждане минимална застрахователна сума 1 000 000 евро за пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите. В чл. 9.1 изрично е предвидено, че ако е необходимо държавите членки, могат да въведат преходен период приключващ най късно на 11.06.2012 г. в рамките на който да приведат техните минимални застрахователни суми в съответствие с размерите, предвидени в първа алинея. Изрично е предвидено, че тези минимални суми се преразглеждат на всеки пет години. Цитираните разпоредби на чл. 493 А и § 96 от КЗ не отговарят на изискванията на Директива 2009/103/ЕО. Задължение на Р България, като членка на ЕС е да въведе в законодателството си приетите директиви, респективно да промени законодателството си така, че  да съответства на приетите от държавата директиви.  С извършената законодателна промяна не само че законодателството не е променено в съответствие с горецитираната директива, но и се предвижда минимум на застрахователните суми  в § 96 от КЗ, който на стойност 2,5 % от минимално предвиденото обезщетение. С оглед пълнота на изложението следва да се отбележи, че в настоящото производство не може да се приложи §.96 от КЗ вл.в сила на 1.01.2016г., тъй като производството е по отменения КЗ.Не на последно място е и факта, че е сключен застрахователен договор за застраховка Гражданска отговорност и злополука, а не само Гражданска отговорност.

По направеното възражение, че ищецът не е претърпял значителни болки и страдания, съдът приема възражението за неоснователно.Безспорно се установи в производството, че ищецът е търсил около година баба си и се е чудил защо не идва да го види.

С тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС е прието изрично, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди  от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени  в Постановление № 4 от 25.05.1961 г и Постановление № 5/24.09.1969 на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени вреди.Безспорно се установи в производството, че между В.И.Д. и внука й Р. е имало трайно изградена дълбоко емоционална връзка и след смъртта на Дюлгерова, детето продължителен период е търсило баба си, искало е да я види и се е наложило майка му да му обясни, че баба му е станала звездичка на небето.

В настоящия случай съдът приема, че ще следва да определи обезщетение, без да се съобразява с размерите, предвидени в § 96 от КЗ. Съдът счита, че за претърпените болки и страдания на детето Р.  следва да се определи обезщетение в размер на 20 000 лв.

Съдът отчита по отношение на настъпилия вредоносен резултат, смъртта на Велика Дюлгерова, факта, че и тя с поведението си е допринесла за настъпването на ПТП-то. Движила се е в тъмната част на денонощието по пътното платно без светлинна сигнализация, извън населено място.  Съдът приема, че справедливата стойност на причинените неимуществени вреди на ищеца е 20 000 лв., но предвид факта, че отчита съпричиняване в размер на 40 % от В.И.Д.,  приема че ще следва да се присъди на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лв., предявеният иск ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

По направеното възражение за погасяване на претенцията на ищеца за лихва за забава поради изтекла погасителна давност, съдът приема възражението за частично основателно с оглед факта, че  ПТП-то е настъпило на 09.03.2015 г., а исковата молба е входирана на 21.12.2018 г. Ще следва да се присъди законната лихва на ищеца от 21.12.2015г.В разпоредбата на чл.111б.в от ЗЗД е предвидено, че с три годишна давност се погасяват вземанията за наем, лихви и други периодични плащания.

            По претенцията за направените по делото разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ще следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1290лв.

            По претенцията за присъждане на направените по делото разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от НБПП вр. чл. 25, ал. 2 от НБПП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски съобразно отхвърлената част от иска в отговора,  ще следва да се присъдят на ответното дружество направените по делото разноски в размер на 408 лв, представляващи депозити за експертизи и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.

На основание чл. 78, ал. 7 от ГПК, ще следва да бъде осъден ответника да заплати държавна такса върху уважената част на иска в размер на 480 лв., както и депозита изплатен от бюджета на СлРС за назначената съдебно автотехническата експертиза експертиза в размер на 300лв.

            Така мотивиран,СлРС

 

                                                                            Р Е Ш И :

       

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество Армеец със седалище и адрес на управление: гр. София,  район Средец, ул. Стефан Караджа № 2, ЕИК ********* на основание § 22 от ПЗР на КЗ, влязъл в сила на 01.01.2016 г., вр. чл. 226, ал. 1  КЗ отменен,      във вр. с чл. 223, ал. 1 от КЗ, отменен ДА ЗАПЛАТИ НА Р.К.Д., ЕГН **********,чрез неговия баща и законен представител К.И., ЕГН********** ***, сумата от 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/, представляваща  обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания-причинена смърт на В.И.Д., в резултат на претърпяно пътно-транспортно произшествие на 9.03.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.12.2015г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля предявеният иск за разликата от уважената част 12 000лв  до пълния претендиран размер от 20 000/двадесет хиляди  лева/, както и претенцията за законна лихва за периода от 9.03.2015г. до 20.12.2015г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество Армеец със седалище и адрес на управление: гр. София,  район Средец, ул. Стефан Караджа № 2, ЕИК ********* да заплати на Р.К.Д., ЕГН **********,чрез неговия баща и законен представител К.И., ЕГН********** *** направените по делото разноски  в размер на 1290лв, съразмерно уважената част от иска.

ОСЪЖДА Р.К.Д., ЕГН **********,чрез неговия баща и законен представител К.И., ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от НБПП вр. чл. 25, ал. 2 от НБПП на Застрахователно акционерно дружество Армеец със седалище и адрес на управление: гр. София,  район Средец, ул. Стефан Караджа № 2, ЕИК ********* сумата от  408 лв. /четиристотин и осем лева/, представляващи направени по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество Армеец със седалище и адрес на управление: гр. София,  район Средец, ул. Стефан Караджа № 2, ЕИК ********* на основание чл.78, ал.7 от ГПК да заплати по сметка на СлРС – 780 лв. представляващи държавна такса върху уважената част на иска и изплатен депозит за съдебно автотехническа експертиза.

         Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.

         Препис от страните да се връчи на страните!

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: