Решение по КНАХД №1676/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД, чрез адв. С. Г. – П., против Решение № 748/16.06.2025 г., постановено по НАХД № 436/2025 г. по описа на ВРС, с което е потвърдено НП № 03-2400504/27.12.2024г. на Директора на Дирекция „ИТ“ – Варна, с което за нарушение на чл. 52 ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, вр. чл. 2 ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, на основание чл. 413 ал. 2, вр. чл. 416 ал. 8 от КТ, на „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева. С решението са присъдени разноски в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна в размер на 80.00 лева.

В жалбата касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Оспорва изводите на съда за повторност на процесното нарушение, тъй като не са събрани доказателства за това. Подчертава, че неправилно е посочена датата на извършеното чрез бездействие нарушение. Отправя се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и на издаденото НП, както и за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател, представляван от адв. С. П., поддържа жалбата на посочените в нея основания, като моли за уважаването й.

Ответната страна – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, чрез ст. юрисконсулт Т. Х., в писмен отговор вх. № 63790/16.07.2025г. оспорва касационната жалба по изложени подробни съображения и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Не е налице твърдяното процесуално нарушение – определянето на санкцията под минималния размер не представлява съществено процесуално нарушение, нито препятства защитата на санкционираното дружество. Правилно е определена и датата на нарушението, тъй като това е датата на сключване на трудовия договор, от когато следва наетото лице да бъде застраховано за риска „трудова злополука“. Твърди неприложимост на чл. 415в ал. 1 от КТ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

В откритото съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която е налице правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред РС – Варна е образувано по жалба на „Г–БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД против НП № 03-2400504/27.12.2024г. на Директора на Дирекция “ИТ” - Варна, с което за нарушение на чл. 52 ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, вр. чл. 2 ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, на основание чл. 413 ал. 2, вр. чл. 416 ал. 8 от КТ, на „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева. От фактическа страна въззивният съд приел, че на 23.10.2024г. служители на ДИТ – Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство, като с надлежно връчени призовки, на „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД в качеството му на работодател, е изискано представянето на застраховка за риск „трудова злополука“, заедно със списъка на застрахованите лица и др. документи за работника М. Т. М. – кофражист, работещ в дружеството, съгласно трудов договор от 05.08.2024г. В хода на проверката е била представена застрахователна полица със срок на действие 20.04.2024г – 19.04.2025г. и списък от 14 лица /щатна ведомост за м. март/, включени в застраховката. Не е бил представен добавък за включването на работника М. М. към застраховката. Съставен е АУАН, който е бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който не е вписал възражения в съдържанието му. Възражения постъпили по преписката впоследствие, но били преценени като неоснователни. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административнонаказващият орган издал НП № 03-2400504/27.12.2024г., възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и посочената правна квалификация. На дружеството било наложено административно наказание на основание чл. 413 ал. 2, вр. чл. 416 ал. 8 от КТ.

От правна страна въззивният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения срок. Приел, че в тях са описани всички съставомерни признаци на нарушението и са описани всички относими към тях факти, включително са посочени фактите, от които е направен изводът, че „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН" ЕООД е работодател на лицето М. и не е сключил застраховка за риск „трудова злополука“, въпреки че дейността му – кофражист е с трудов травматизъм 1.38, по-висок от средния за страната – 0.63, подлежащи на задължително застраховане. По отношение на определяне на наказанието, което следва да се наложи съобразно разпоредбите на КТ, съдът намерил, че наказващият орган макар и да е посочил, че нарушението е повторно, е наложил санкция под минималния размер по чл. 413 ал. 3 т. 2 от КТ – 15 000 лв., но това не представлява съществено процесуално нарушение, което да води до нарушаване правото на защита на дружеството и до отмяна на наказателното постановление. По изложените съображения потвърдил процесното наказателно постановление.

Не са налице посочените от касационния жалбоподател основания за отмяна, а съдът разглежда тези от тях, които съставляват касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, съобразно препращащата норма на чл. 63в от ЗАНН. Обжалваното решение настоящата инстанция намира за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. При постановяването му районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното НП. Съответен на доказателствата и на приложимите законови разпоредби е изводът на въззивния съд за постановяване на НП при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд не е нарушил и процесуалните правила относно събирането и оценката на допустимите и относими към спора доказателства и е обсъдил същите, както писмените, така и гласните, в тяхната съвкупност. По делото е представено НП № 19-2400089/13.05.2024г., издадено от Директор ДИТ – Силистра, установяващо повторността на нарушението. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприемани и от настоящия съдебен състав. Правилно съдът е достигнал до извода че с бездействието си касационният жалбоподател е осъществил състава на вмененото нарушение. Както е посочено в решението, в хода на административното производство, вкл. до приключване на делото пред въззивния съд, не е представена сключена застраховка за риск „трудова злополука“ за работника М. М..

Съгласно санкционната разпоредба на чл. 413 ал. 2 от КТ работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева, а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лева. Осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд е установено като общо задължение за работодателя в чл. 127 ал. 1 т. 3 от КТ, а с разпоредбата на чл. 413 ал. 2 неизпълнението на това задължение изрично е обявено за наказуемо. Нормата на чл. 413 ал. 2 от КТ е бланкетна, което предполага, че признаците от състава на нарушението са установени в други разпоредби, в които са разписани конкретните задължения на работодателите във връзка с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. В случая нарушението е квалифицирано от актосъставителя и от наказващия орган като такова по чл. 52 ал. 1 от ЗЗБУТ, вр. чл. 2 ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“. Съдът намира, че описаното в НП нарушение е установено по безспорен начин, като при ангажиране на отговорността на дружеството не са допуснати съществени нарушения на производствените правила, засягащи правото на защита на наказаното лице, налагащи отмяна на наказателното постановление.

Предвид горното, настоящият състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона и съществено нарушение на процесуални правила. Не са налице касационните основания по чл. 348 от НПК, предполагащи отмяна на решението и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена, а решението следва да бъде оставено в сила като правилно.

При този изход на спора, на основание чл. 63д ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП в релевантната й редакция към датата на приключване на устните състезания по делото, в размер на 130 /сто и тридесет/ лева.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 748/16.06.2025 г., постановено по НАХД № 436/2025 г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА „Г-БИЛД КОНСТРУКШЪН“ ЕООД, [ЕИК], да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна сумата от 130 /сто и тридесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.