Решение по дело №2836/2015 на Районен съд - Ямбол

                                        Р Е Ш Е Н И Е № 170/24.3.2016 г.

 

                                  гр. Ямбол, 24.03.2016 г.

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и девети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА

с участието на секретаря Я. С. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 2836/ 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

    

Подадена е искова молба от С.Д.Х. *** срещу Прокуратурата на Република България, в която се твърди, че ищецът е бил привлечен като обвиняем на 03.11.2011 г. по преписка №***/2011 г., респ. ДП №***/2011 г., образувано на 09.03.2011 г. Обвинен е бил, че е извършил престъпление  по чл. 248а ал.2 вр.ал.1 от НК като е представил неверни сведения в Заявление за регистрация по чл. 31 от Закона за подпомагане на земеделските производители от 15.05.2009 г. и Общо заявление за плащания на площ по чл. 32 ал.1 от същия закон от 09.06.2009 г., с приложени към тях таблици за използваните парцели. Взета е мярка за неотклонение „подписка”. ОП-Я. е внесла постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание в съда. По образуваното НАХД№ ***/2012 г. на ОС-Я. е постановено определение за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на ЯОП за доразследване. С постановление от 11.06.2012 г. на прокуратурата производството е било прекратено поради липса на престъпление и изтекла давност. В резултат от обвинението са били накърнени душевното спокойствие на ищеца, честта и достойнството му, доброто му име в обществото. Живял е в стрес, влошило се е здравословното му състояние, не е можел да спи, заболял е от „хипертонична болест на сърцето” през 2010 г.. Престанал е да се занимава със земеделие. Бил е принуден да понася ограничения –да се явява на разпити, да не напуска постоянния си адрес, без уведомление. Причинените неимуществени вреди ищецът оценя на сумата от 10000 лв. Претърпял е имуществени вреди, като е заплатил адвокатски хонорар в размер на 300 лв. за защита по досъдебното производство. Поради това иска осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществените и имуществените вреди в този размер, ведно със законната лихва върху сумите от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство -18.06.2012 г. до окончателното им изплащане и направените по делото разноски.

В с.з. исковете се поддържат от пълномощника.

В срока за отговор ответникът оспорва незаконността на обвинението, прекратяването на наказателното производство поради липса на престъпление, настъпването на вредите и причинната им връзка с обвинението, размера им. Счита, че единственото основание, на което е било прекратено наказателното производство е изтекла давност, до изтичането на която извършените процесуални действия са законни.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, а и от приложеното ДП №***/2011 г., пр.№ ***/2011 г. на ЯОП, се установява, че е образувано посоченото в исковата молба наказателно производство с Постановление от 09.03.2011 г. на прокурор при ЯОП срещу ищеца за престъпление по чл. 248а ал.2 вр.ал.1 от НК, извършено от него като земеделски производител през май 2009 г.. Преди образуването му срещу ищеца (както и срещу свидетеля М. и роднини на свидетелката К.) е водено разследване за извършено подобно деяние през 2008 г. по преписка № ***/2009 г. на ОД на МВР, видно от Постановление изх.№ ***/2009 г. от 20.12.2010 г. на ЯОП, с което са отделени материалите за деянието, извършено през 2009 г., от това ДП. Ищецът е привлечен като обвиняем по ДП №***/2011 г. с Постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 03.11.2011 г. на ст.разследващ полицай за описаното в исковата молба престъпление. Взета му е мярка за неотклонение „подписка” още с предходно Постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 13.10.2011 г. на ст.разследващ полицай. Ищецът е разпитан като обвиняем на двете дати на привличането му като такъв, видно от протоколите за разпит на обвиняем. Заявил е, че не се признава за виновен. Явил се е с адвокат, упълномощен на 13.10.2011 г., на когото е заплатил възнаграждение от 1000 лв. С Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на осн. чл. 375 вр. чл. 78А от НПК от 14.02.2012 г., за извършеното престъпление по чл. 248а ал.2 вр.ал.1 от НК, ДП №***/2011 г. е изпратено на ЯОС. Видно от НАХД № ***/2012г., на проведените съдебни заседания обвиняемият не се е явил лично, а е представляван от адвокат. Съдът не е уважил искането му за прекратяване на производството поради изтичане на погасителна давност по отношение на наказателната отговорност, като е приел, че ДП от 09.03.2011 г. е образувано преди изтичане на двугодишния давностен срок, а не е изтекъл и тригодишният срок на абсолютната давност. Производството по НАХД е прекратено в с.з. на 23.05.2012 г. поради съществено процесуално нарушение по ДП и делото е върнато на ЯОП за доразследване.

Впоследствие е издадено Постановление за прекратяване на наказателното производство от 11.06.2012 г. на прокурор при ЯОП, основано на изтекла на 09.06.2012 г. давност за наказателно преследване, считано от датата на второто деяние -09.06.2009 г.. Отменена е взетата мярка за неотклонение „подписка”. Постановлението е потвърдено с Постановление от 02.07.2012 г. на АП-Б., издадено въз основа на служебна проверка за законосъобразност на акта на ЯОП. В постановленията е прието, че Х. е извършил инкриминираното деяние, довършено на 09.06.2009 г., от която дата  е започнала да тече давността за наказателно преследване.

В показанията на свидетелите Н. К. и А. М.- приятели на ищеца, се сочи, че наказателното производство му се е отразило зле. Свидетелят го познава като чувствителен и счита, че затова е преживявал тежко. Освен наказателното производство по ДП№ *** от 2009 г. и процесното ДП, друго дело срещу него не е водено. Свидетелката заявява, че ищецът никога не е ходил в съда и образуването на досъдебно производство срещу него го е притеснило много. Според св. М. е бил стресиран. Започнало е да се повишава кръвното му налягане, а преди повдигане на обвинението винаги е бил във видимо добро здравословно състояние. В момента на разпита свидетелката сочи, че е в болница за сърдечна операция. Свидетелят М. лично го е придружавал на лечение. Сочи, че ищецът е претърпял втора сърдечна операция.

Според свидетелите семейните отношения на ищеца са се влошили до такава степен, че дълго време са живели разделени със съпругата му, която се е принудила да замине да работи в чужбина. Свидетелите са присъствали на кавги помежду им. Съпрузите са се събрали доста след приключване на наказателното дело.

Ищецът е бил регистриран като земеделски производител. Занимавал се е със земеделие от 2003 г. (св.М). На основание на досъдебното производство според свидетеля са спрени плащанията, на които е имал право, за площите, които е обработвал. Голяма част от земеделските производители от същия регион-на община Б.- са били свидетели по наказателното производство и са знаели, че срещу него има повдигнато обвинение. По време на преговорите за споразумение между земеделските производители св.К. е чула негативни мнения относно земеделската му дейност,  че доколкото срещу него има образувано дело, той няма да може да обработва земята. Свидетелят М. също се е занимавал със земеделие и пред него при обсъждане на споразумение в различни села другите земеделци са обиждали ищеца и изказвали мнение, че е „мошеник”. Св.К. сочи, че се е появило недоверие у арендодателите и не е успял да събере необходимото количество земя, довело до прекратяване на земеделската му дейност. Бил е арендатор на близки на свидетелката. Тя обяснява повдигането на обвинение с това, че срещу нейни близки -сина `и, съпруга `и и др., вкл. ищеца, е организирана акция от страна на прокуратурата. Водени са дела срещу тях, наричани са били „престъпна група в земеделските земи”, с цел да им бъде взета земята. По време на пресконференция е направено изявление пред медиите, пред телевизии от страна на прокурори и директора на полицията, че на територията на община Б. действа престъпна група за източване на еврофондове. Запис е бил  качен и в Интернет. Същите обстоятелства сочи и св.М.. Сочи, че по делата никой от тях не е бил осъден, а производствата са били прекратени.

Оттогава повече ищецът не се занимава със земеделие.

Св.К. е наблюдавала, че ищецът е изпитвал неудобството пред приятели, когато го попитат, дали е  осъден по „онова дело“. Някои са го обвинявали, че е свързан със свидетелите. Свидетелят М. сочи, че ищецът е обществена личност, защото е голям привърженик на футбола. При срещи с познати те са го питали, какви са тези измами, за които е обвинен. Ищецът е спрял да излиза и да общува с хората. Негови познати от своя страна са се отдръпнали от него. Обвинението е станало достояние на служителите в земеделските служби и разплащателната агенция, разпитвани в прокуратурата. Отношението им към ищеца според свидетеля е било като към прокажен. В разплащателната агенция и службата  по земеделие в  гр.Б. е стоял и чакал ред, а другите граждани са го пререждали и служителите са допускали това.

Свидетелят М. намира ищеца за честен човек. След прекратяване на наказателното дело не е настъпило пълното му възстановяване. Все още е затворен в себе си, не общува и не излиза.

От заключението на вещото лице по медицинската експертиза се установява, че ищецът страда от хипертонична болест на сърцето. Една от причините за появяването на такава болест е и стресът като физиологично явление, настъпило в резултат на необикновено продължително дразнене, което изисква напрежение от страна на организма. Пряко продължение на стреса е дисстресът, при който в резултат на силен или продължителен стрес се получават болести и изменения в организма. Реакцията на кръвното налягане се определя предимно от продължителността на стреса. В случая вещото лице го сочи като водеща причина за отключване на страданието и появата на тежки усложнения. Сочи, че липсват клинични данни за съпътстващи заболявания, които да са причина за хипертонията, както и фамилна обремененост. Според вещото лице в конкретния случай продължителното излагане на стрес –около година и 3 месеца- е довело до негативни последствия за в бъдеще-***, ексцесивни стойности на кръвното налягане, трудно повлияващи се от медикаменти. В началото на заболяването, регистрирано през 2010 г. според Рецептурна книжка, е лекуван с един медикамент („Атаканд” 8 мг), а впоследствие е преминал на комбинация от 3 медикамента. Вещото лице се позовава за начало на заболяването на представената по делото Епикриза от Отделение по кардиохирургия на „С. К.“, Кардиологичен  център, МБАЛ- гр.С., според която то датира от 2009 г..Счита, че точният момент не може да се установи, тъй като не са представени други медицински документи, вкл. от личния лекар. Сочи повдигането на обвинението като пряка причина за влошаване на заболяването и затягане на хода на протичане, за поява на усложнения, които в голям процент водят до летален изход, каквото е *** –диагноза по представената епикриза.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Производството е по Закона за отговорност на държавата и общините за вреди.

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2 ал.1 т. 3 пр.3 във връзка с чл.4 от ЗОДОВ-за обезщетения на имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.2, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от изчерпателно изброените незаконни действия, между които в т.3 попада обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съгласно разпоредбата на чл. 4, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Исковете са допустими и по същество са неоснователни по следните съображения:

По делото се установи, че е налице повдигане на обвинение по наказателно дело. За да е налице фактическият състав на горецитираната разпоредба е необходимо наказателното производството да е прекратено на някое от изрично посочените в нея основания. В случая единственото основание, поради което е постановено прекратяване, е изтекла в хода на производството давност. Съдът не може да допълва мотивите на прокуратурата и да приема, че е налице и друго основание-било недоказаност на обвинението, т.е. че деянието не е извършено от лицето, било, че извършеното деяние не е престъпление, щом е налице прекратяване. Доводите на ищцовата страна в противния смисъл (подробно изложени в писмената защита) са неоснователни. За съда е от значение само това, че е налице постановление за прекратяване на производството поради изтекла давност. Доводите в писмената защита на ищеца, че постановлението не обвързва съда, както влязлата в сила присъда съгласно чл.300 от ГПК, са несъстоятелни. Съдът проверява в настоящия правен спор, дали и на какво основание е постановено от прокуратурата прекратяване. Не изследва други факти, не упражнява контрол над издадения и влязъл в сила акт.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, т.8, процесуалните действия, извършени преди изтичането на давността, не дават право на обезщетение, защото са били законни. Основната предпоставка за отговорността на държавата е незаконност на действията на държавните органи. Това че е изтекла давността, изключваща наказателната отговорност, не дава право на заплащане на вредите, претърпени по време на наказателното преследване до изтичане на давността. Според ВКС, не може да се ангажира отговорността на правозащитния орган, защото извършените от него действия са били законни - т. е. липсва елемент от фактическия състав на отговорността на държавата. Изтичането на давността в хода на производството би имало значение само, ако е поискано от обвиняемия продължаване на наказателното производство и лицето е оправдано, които обстоятелства не са налице. Изложените в писмената защита на ищеца твърдения, че не е имал възможност да поиска такова продължаване, тъй като не му е поискано становище от прокурора, не са наведени в хода на съдебното дирене, не са обсъждани по реда на чл. 143 от ГПК, а и са ирелевантни. Релевантно за правото на обезщетение е само изтичане на давността преди образуване на досъдебното производство. Тъй като този факт не е налице, фактическият състав на отговорността на държавата не се е осъществил. Ирелевантно е също, че прекратяването на производството не е постановено веднага след изтичането на давността, тъй като наличието на интервал от време между двете не е равнозначно на изтичане на давността преди образуване на наказателното производство. Доколкото е безспорен факт изтичането на давността в хода на последното, без значение е точната дата, на която е станало това.

Липсата на основната според ВКС предпоставка за отговорността на държавата води до неоснователност на исковете и същите следва да бъдат отхвърлени. Що се отнася до останалите елементи на фактическия състав, съдът приема следното:

В тежест на ищеца е да докаже с пълно доказване съгласно чл. 154 от ГПК, че са настъпили твърдените вреди и причинната им връзка с обвинението.

Неимуществените вреди представляват едно накърнение на неимуществено право на личността (право, произтичащо от личността – на живот, свобода, чест, свобода на мисълта, на семейните права, произтичащи от качеството на съпруг, роднина и пр.), от което са последвали за тази личност съответни болки, морални терзания, душевно безпокойство. Ищецът претендира обезщетение на претърпени болки, морални страдания, свързани със засягане на достойнството, честта, доброто име. Доброто име на личността е положителната обществена оценка, нейната известност в обществото като човек нравствен, морален, достоен за уважение. Честта и достойнството поначало са неделими, но обикновено честта се свързва с положителната обществена оценка за личността, а достойнството-със самооценката на човека за собствената му обществена значимост.

Установи се от материалите по ДП неблагоприятната промяна в ежедневието на ищеца, свързана с явяването на разпити, на привличане на обвиняем (два пъти), взимането на мярка за неотклонение, макар и най-леката, т.е. бил е принуден да съобразява ангажиментите си с воденото наказателно производство, с което е ограничена личната му свобода за период от седем месеца, считано от привличането му като обвиняем на 03.11.2011 г., а ако се вземе предвид по-ранното постановление за привличане–от 13.10.2011 г., периодът е осем месеца до влизане в сила на постановлението за прекратяване на производството на 18.06.2012 г.-посочената в исковата молба и в отговора на ответника безспорна дата.

За установяването на твърдените морални страдания- психично напрежение, стрес и безпокойство, свързани със засягане на достойнството на ищеца за периода на воденето на делото, се събраха единствено показанията на свидетелите К. и М., заинтересовани от изхода на делото по смисъла чл. 172 от ГПК, доколкото срещу близки на първата и срещу втория е водено ДП № ***/2009 г. и са съществували процесуални правоотношения с ответника по повод на наказателно преследване. Съдебната практика – решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, приема, че показанията на лица, които са заинтересовани от изхода на спора в полза на ищеца за изгодни за него обстоятелства следва да бъдат кредитирани, доколкото са подкрепени от други доказателства (Решение № *** от 15.11.2010 г. по гр.д. № ***/2009 г., *** г.о.). Кредитирането само на показанията на заинтересовани свидетели е процесуално нарушение. Поради липсата на други доказателства относно вътрешните преживявания на лицето и уронването на доброто име и честта му, семейните проблеми, съдът не може да приеме за доказани фактите само въз основа на гласните доказателства.

Показанията следва да се кредитират относно влошаване на здравословното състояние на ищеца по времето на наказателното преследване, тъй като съответстват на медицинската експертиза и представената медицинска документация. Последните установяват наличието на заболяване и причинната връзка между настъпването на усложнения с опасен за живота характер и повдигането на обвинението, като вещото лице изключва други причини за тях.

Що се отнася до имуществените вреди, по делото се установи заплащането в ДП №***/2011 г. на по-голяма сума от претендираната по договора за правна помощ.

Макар да са настъпили вреди за ищеца, както се посочи по-горе, предпоставка за тяхното обезщетяване е незаконност на действията на държавните органи, което не се установи по делото.

            При този изход от делото следва ищецът да заплати разноските по производството, на осн. чл. 10 ал.2 от ЗОДОВ-заплатеното възнаграждение за вещо лице.

            Ето защо ЯРС

 

                                                    Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Д.Х. ***, ЕГН **********, срещу Прокуратурата на Република България с адрес гр. С., ул. «*** искове- да му заплати сумата от 10000 лв. –обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 300 лв.- обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по ДП №***/2011 г., ведно със законната лихва, считано от 18.06.2012 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА С.Д.Х. ***, ЕГН ********** да заплати съдебни разноски за вещо лице в размер на 150 лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ЯОС.

 

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: