С присъда № 99/18.09.2007 г., постановена по НОХД № 972/2006 г., по описа на Кърджалийския районен съд, подсъдимият Румен Тенев Русев от гр.Кърджали, с ЕГН **********, е признат за невиновен в това, че месец октомври 2001 в гр.Кърджали, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Константин Томов Арнаудов от гр.Кърджали, с ЕГН **********, че ще му прехвърли /джироса/ 700 броя поименни акции, с право на глас, от капитала на „Рила-98” АД – гр.Кърджали, и с това му причинил имотна вреда в размер на 7 000 лева, поради което и на основание чл.304 от НПК, го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.209, ал.1 от НК. С присъдата е отхъврлен и предявеният от Константин Томов Арнаудов от гр.Кърджали, с ЕГН ********** срещу подсъдимият Румен Тенев Русев от гр.Кърджали, с ЕГН **********, граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, в размер на 8000 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди на 7000 лева и неимуществени вреди в размер на 1000 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.10.2001 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен. Настоящото производство е образувано по повод въззивен протест на прокурор при Районна прокуратура – Кърджали против така постановената присъда от Кърджалийския районен съд. В протеста се твърди, че присъдата е неправилна и като такава следвало да бъде отменена, тъй като обвинението било доказано по несъмнен и безспорен начин. При наказателноправната измама, предмет на рÓзглеждане по настоящото дело, деецът, за да постигне крайната цел - да набави за себе си или за другиго имотна облага, въздействал първо върху измаменото лице, създавайки в съзнанието му неверни представи относно определени факти от действителността, свързани с основанието или условията, при които последния ще осъществи акт на имуществено разпореждане. В тази връзка един от релевантните факти за доказване по делото бил характера и съдържанието на заблуждението, създадено от подс.Русев в съзнанието на Арнаудов. В настоящия случай в обвинението било посочено, като съдържание на заблуждението, обещание от страна на подсъдимия, че ще прехвърли на св.Арнаудов собствеността върху 700 /седемстотин/ броя поименни акции, част от капитала на дружеството "Рила-98"-АД, гр. Кърджали, срещу сумата от седем хиляди лева, представляваща тяхната стойност по номинал. Обстоятелствената част и диспозитивът на обвинението не могли да бъдат други, освен така, както били посочени в обвинителния акт и постановлението за привличане по чл. 219, ал.1 от НПК, тъй като се основавали на установените факти по делото, сочещи към онова съдържание на заблуждението, каквото е било изградено от подсъдимия в съзнанието на измаменото лице /св.Арнаудов/. А доказателствата по делото водели към извода, че подсъдимият, за да набави за себе си имотна облага, обещал на св.Арнаудов прехвърляне на поименни акции, а не - прехвърляне на временно удостоверение, издадено на основание чл.167 от ТЗ. Извън последното, следвало да се посочи, че удостоверение № 00026, издадено на името на Румен Тенев Русев от "Рила-98"-АД, гр. Кърджали, което подсъдимият предал на св.Арнаудов, заедно с пълномощното от 18.10.2001г., нотариално заверено на 19.10.2001г., не носело формалните белези на временно удостоверение. В разпоредбата на чл.11 от Устава на "Рила-98"-АД, гр.Кърджали /приобщен като доказателство към делото/ било посочено, че за да бъде такова, удостоверението следва да носи изрично означението -"Временно удостоверение", а в самото съдържание следвало да се отбележат броя на записаните акции от акционера. В приложеното по делото удостоверение № 00026, първо - не се съдържа наименованието временно и, второ, което било по същественото, в него било посочено, че подс.Румен Русев притежавал (а не е записал) 700 /седемстотин/ бр. поименни акции от Акционерно дружество "Рила-98", гр.Кърджали. Важно доказателство за характера и съдържанието на заблуждението, което подс.Русев възбудил у св.Арнаудов, се съдържало и в т.1 от диспозитива на пълномощното от 19.10.2001г., където било посочено, че подсъдимият е упълномощил св.Арнаудов: "да управлява притежаваните от мен 700 /седемстотин/ броя поименни акции, с право на глас от капитала на "Рила-98"-АД, гр. Кърджали....". Обстоятелството, че, към м. октомври 2001г., а и понастоящем от "Рила-98"-АД, гр.Кърджали, не са били емитирани реално поименни акции, по никакъв начин не означавало, че липсвало заблуждението, като елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 209, ал.1 от НК, така както било посочено в обвинението, защото, дори и удостоверение № 00026 да се приеме като временно, то, последното, като ценна заповедна книга, било основание за получаване на акции от лицето, на името на което е било издадено или от лицето, на което е било прехвърлено /джиратар/ - по аргумент на чл.187, ал.2, вр. чл. 185, ал.2, вр. чл. 167, ал.2 от Търговския закон. Според обвинението, св.Арнаудов е могъл да бъде заблуден и поради това, че към момента на сключване на договора между него и подс.Русев за прехвърляне на акциите, притежание на последния, представляващи част от капитала на "Рила-98"-АД, гр.Кърджали /а също и преди 2001г. и след това/, уставът на акционерното дружество не е забранявал прехвърляне на поименни акции и временни удостоверения на трето лице-неакционер. Следвало е да се спази само точно установен ред за прехвърляне - такъв, какъвто бил посочен в чл.17 от устава. Забраната по чл.13, ал.6 от същия устав, на която се позовава подсъдимия в обясненията си, подкрепени в тази им част и от показанията на св.Колева и св.Дюлгеров, касаело само публичното предлагане на акции, което обаче се извършвало по друг ред, установен в Закона за публичното предлагане на ценни книжа /обн. ДВ, бр. 114 от 30.12.1999г./, който не дерогирал прехвърляне на акции или временни удостоверения по реда на чл. 17 от устава. Събраните доказателства, сочещи, че е налице извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК от обективна страна, били напълно достатъчни, за да доведат съда до извода, че подс.Русев е виновен в извършване на престъплението, в което е обвинен. Така от гласните доказателства - показанията на свидетелите - св. К. Арнаудов, св. Ив. Василев, св. Н. Чавдаров, се установявало времето /периода/ и мястото на сключване на договора между Русев и св.Арнаудов, с предмет - прехвърляне на 700 бр. поименни акции, собственост на подсъдимия, представляващи част от капитала на "Рила-98"-АД, гр. Кърджали; фактът, че подс.Русев е обещал на св.Арнаудов да предприеме необходимите действия по прехвърлянето/джиросването/ на акциите; фактът, че пълномощно, от дата 18.10.2001г., нотариално заверено на 19.10.2001г., е било издадено, за да послужи като гаранция, че ще бъде спазен формалния ред за прехвърляне на акциите от подсъдимия. Датата на изготвянето му съвпадала с периода на сключване на договора между Русев и Арнаудов. Обстоятелството, че писменото пълномощно било изготвено от подсъдимия само, за да затвърди неверните представи в съзнанието на св. Арнаудов, че ще му бъдат прехвърлени на последния 700 бр. поименни акции, се извеждало, освен от показанията на св.Арнаудов, но и от показанията на св. Колева, а също и в писмо на "Рила-98"-АД, гр. Кърджали, с изх. № 86/2006г., от които ставало ясно, че подс.Русев дори не е уведомявал СД на дружеството, за изготвянето на писменото пълномощно от 18.10.2001г. Близо четири години по-късно, на 18.02.2005г., подсъдимият уведомил писмено изп. директор /св.Колева/, но за оттеглянето на пълномощията дадени на св.Арнаудов; Доказателство, подкрепящо извода, че подсъдимият е обещал на св. Арнаудов да извърши надлежните действия по прехвърлянето на акциите, а не само да го упълномощи за доверително управление, било и обстоятелството, че оригиналът на удостоверение №00026 бил предаден от подсъдимия на св. Арнаудов, заедно с изготвяне на пълномощното. Ноторно било обстоятелството, че, за изпълнение на договор - с предмет само доверително управление на поименни акции и представляване на акционера /притежателя им/ пред ОС на дружеството, на упълномощения не му бил нужен оригинал на такова удостоверение/, а само писмено пълномощно - по аргумент на чл.226 ТЗ; Заплащането от Арнаудов, по сметка на подсъдимия в банка "ДСК"-ЕАД, клон -Кърджали, на сумата от 7 000 лева, представлявала номиналната стойност на 700 броя акции. Последната парична сума представлявала и размера на причинената вреда на св.Арнаудов, респ. - размер на получената от подсъдимия имотна облага, поставена, като цел при въвеждането в заблуждение на св.Арнаудов. Доказателствата, обосноваващи субективната страна на извършеното от подсъдимия Русев, престъпление по чл. 209, ал.1 от НК, а именно, че при сключването на договора със св. Арнаудов, първият не е имал никакво намерение да изпълни задълженията си по този договор, се извеждали от: Показанията на св. Колева, св. Дюлгеров и св. Чавдаров - всички членове на СД на "Рила-98"-АД, гр. Кърджали, в периода 2001г.-2005г. /а и понастоящем/, от които било видно, че подс. Русев, в периода 2001г. - 17.02.2005г./датата на оттеглянето на пълномощното/, не бил уведомявал писмено /а дори и устно/ СД на дружеството за намерението си да прехвърли акциите на св.Арнаудов - така както изисква чл.17, изр. 3-то от Устава; Оттеглянето на пълномощията, през м. февруари 2005г., от упълномощителя /подс. Русев /по договор/ пълномощно/ от 18.10.2001г., не е било съпроводено с връщане на св.Арнаудов на сумата от седем хиляди лева, въпреки, че подсъдимият не е имал никакво основание да задържа и/или прихваща в такъв (или част от такъв) размер сума, защото през периода 2001г.-2005г., а и от създаването си - до 2007г., "Рила-98"-АД, гр. Кърджали не било изплащало дивиденти на своите акционери, респ. св.Арнаудов, като пълномощник, съгласно т.2 от договора /пълномощното/ от 18.10.2001г., не бил получавал нито лев такъв дивидент. В тази връзка несериозна изглеждала версията на подсъдимия, че той имал намерение да върне парите на св.Арнаудов, още с оттеглянето на пълномощното, но пострадалият отказвал да си получи парите и освен това Русев не знаел личните му данни, за да откриел сметка в банка, на която да ги преведе. Тази версия се отпровергавала от факта, че личните данни на К.Арнаудов, при положение, че подсъдимият не е имал намерение да го мами, са могли да бъдат взети от пълномощното, с дата 18.10.2001г.. Все в тая връзка, как следвало да се обясни и факта, че е била открита сметка № 13456226, на името на св.Арнаудов в банка "ДСК"-ЕА─, гр. София, клон-Кърджали, от 29.01.2007г. /след започване на съдебното производство по НОХД 972 от 2006г., на КРС/, по която е била внесена сумата от седем хиляди лева. Макар и да имало гражданскоправен /търговски и облигационен/ елемент в отношенията между св.Арнаудов и подс.Русев, не можело да се приеме аргумента, че е налице гражданска измама /чл. 29, ал.1 ЗЗД/, тъй като събраните по делото доказателства сочели, че целта на подс.Русев не е била само сключването на договора със св.Арнаудов, без намерение за изпълнение /където свършвала гражданската измама/, но и преследване на користна цел - да набави за себе си имотна облага /в случая поставената от подсъдимия цел е била постигната/. Тази користна цел в съзнанието на подсъдимия била водеща при сключването на договора. Освен това на св. Арнаудов, /като страна по същия договор и измамено лице/ била причинена имотна вреда, а последната не била задължителен елемент при гражданската измама. Поради изложеното, се иска да бъде отменена оправдателната присъда на първоинстанционния съд, вместо което да бъде постановена нова, с която подсъдмият Румен Русев да бъде признат за виновен по повдигнатото срещу него обвинение в извършено престъление по чл.209, ал.1 от НК, като му бъде наложено наказние „лишаване от свобода”, към средния размер, предвиден в санкционната част на същата норма, отчитайки съотношението между смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура, гр.Кърджали, поддържа протеста. Гражданският ищец и частен обвинител – Константин Арнаудов счита протеста за основателен и моли същият да бъде уважен. Върнатата му сума за закупените от него акции дори не покривала лихвите, които му дължал подсъдимият. Ако последният не искал да му прехвърли процесните акции, той трябвало да си ги откупи обратно, но на друга сума и като се съобразят причинените му морални, материални и физически щети. Подс.Русев – не се явява, но чрез защитника си – адв.Пенчева моли да бъде оставена в сила протестираната присъда като законосъобразна, правилна и много добре мотивирана. При упълномощаването на св.Арнаудов, подсъдимият нямал абсолютно никакво намерение да въвежда в заблуждение по никакъв начин упълномошения Арнаудов. Акции все още нямало, и ако бъдат издадени нямало пречка същите да бъдат прехвърлени по съответния начин. След като не била налице изначална липса на намерение от страна на подсъдимия да изпълни задължението си по договора/пълномощното/, нямало и неможело да се говори за измама. На основание чл.314, ал.1 от НПК, след проверка изцяло правилността на протестираната присъда, по повод и във връзка с подадения протест, въззивния съд приема за установено следното: Протеста е депозиран в сроковете посочени в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради което е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Първоинстанционния съд е изяснил всички обстоятелства по предявеното обвинение. Въз основа на събраните доказателства от районният съд и приетите такива на проведеното съдебно следствие от въззивния съд, настоящата инстанция установи следната фактическа обстановка: Подсъдимият Румен Тенев Русев е роден на 26.04.1960г. в гр. Стара Загора, живущ в гр. Кърджали, български гражданин, женен, с висше образование, работи като главен счетоводител, неосъждан, с ЕГН **********. Подсъдимият Румен Тенев Русев от гр.Кърджали бил акционер в "Рила -98" АД- гр.Кърджали от учредяването на търговското дружество през 1998г. /ф.дело №699/1998г./. С Удостоверение № 00026, издадено от Председател на СД на “Рила 98” АД- Кърджали, било признато правото му да притежава 700 бр. поименни акции в същото дружество, с номинал 10 лв. всяка, като издаденото удостоверение има характер на временно такова, макар това да не е изрично посочено в съдържанието му. Подсъдимият Русев и св.Арнаудов /гражандски ищец и частен обвинител/ се познавали, т·й като първият изпълнявал длъжността главен счетоводител в "Търговия-К"ООД- гр.Кърджали, а св. Арнаудов бил съдружник в същото дружество. През месец октомври 2001г., в гр.Кърджали, двамата се срещнали и разговаряли по повод намерението на подсъдимия да се оттегли от ангажиментите, произтичащи от членството му в „Рила-98”АД, в качеството му на акционер, предвид процесите в същото дружество, свързани с уреждане на задължения на същото и т.н., и проявен интерес от страна на св. Арнаудов да получи от подс.Русев 700 бр. поименни акции в същото тарговско дружество /ТД/. Постигнатото съгласие между двамата било обективирано на 19.10.2001г. в нарочно Пълномощно с per. №4238/2001г., подписано от подс.Русев в гр.Кърджали, като упълномощител, пред нотариус М. Даскалова, с per. № 279, с район на действие РС-Кърджали. По силата на последното св.Константин Арнаудов бил упълномощен от подс.Румен Русев със следните права: да управлява притежаваните от Русев 700 броя поименни акции с право на глас от капитала на "Рила -98" АД-Кърджали, както и да се разпорежда /продава, дарява, заменя и т.н./ със същите както намери за добре, при цена и условия, каквито той прецени, включително и да договаря сам със себе си, при отпадане на ограничението да се продават същите; да получава дивидентите му; да го представлява пред провежданите Общи събрания на акционерите и гласува, при условията на чл.231 от ТЗ; да го представлява и се подписва от негово име пред ФЛ, ЮЛ, органите на “Рила 98”. Ведно с пълномощното подс.Русев предал на св.Арнаудов и Удостоверение № 00026, издадено от Председател на СД на “Рила 98” АД- Кърджали в оригинал, с оглед упражняване на дадените пълномощия, и като гаранция, че подсъдимият няма да се разпореди с временното удостоврение спрямо трето лице, т.е. като обезпечение на бъдеща сделка между тях със записаните в дружеството акции на акционера. При упълномощаването, св.Арнаудов заявил готовността си да заплати номиналната стойност на 700 бр. акции /по 10 лв./, възлизащи на сумата в размер на 7 000лв., с оглед гарантиране на бъдещо прехвърляне на записаните акции в дружеството и превръщането му в акционер в същото. За целта на 05.11.2001г. св.Арнаудов внесъл в банка "ДСК"-АД, клон-Кърджали, по сметка 17140331703077 с титуляр Румен Тенев Русев, с ЕГН ********** сума в размер на 7 000 лв. За периода от месец октомври 2001г. /от упълномощаването/ до февруари 2005г., св.Арнаудов не се възползвал от правата си по упълномощаването и не взел участие в проведените Общи събрания на дружеството, видно от протоколите, респ. присъствените списъци, съответно на 20.12.2002г., 05.09.2003г. и 04.06.2004г. Въпросното дружество и до настоящия момент, така и не издало акции, поради което и между подсъдимия и св.Арнаудов не стоял въпросът за прехвърляне /джиросване/ на акции, нито пък били предприети действия по прехвърляне на временното удостоверение, съгласно регламентирания ред в Търговския закон и Устава на ТД, както от страна на подсъдимия Русев, така и от страна на св.Арнаудов. Повече от две години след упълномощаването между подсъдимият и св.Арнаудов нямало никакви проблеми в тази връзка, след което от началото на 2004 г. свидетелят започнал да се обажда на подсъдимия и да иска да му прехвърли акциите записани във временното удостоверение. Подсъдимият му обяснил, че това не може да стане, тъй като няма издадени акции, въпреки това обаче св.Арнаудов продължавал да настоява да му бъдат прехвърлени такива. В началото на 2005 г. отново във връзка с искането от страна на свидетеля да му бъдат прехвърлени акциите записани в удостоверението, подсъдимият се срещнал с него и му предложил той да му възстанови сумата, а свидетелят да му върне пълномощното. Първоначално св.Арнаудов се съгласил, но казал на подс.Русев да се видят отново след 4-5 дни, след което обаче отново започнал да говори за прехвърляне, и че ако иска подсъдимият да му връща сума, то тя не била 7000 лева, а от порядъка на 20 000 евро. При така стеклите се обстоятелства подсъдимият решил да оттегли упълномощаването на свидетеля и да му върне получената от последния сума. И така на 17.02.2005г., подс.Румен Русев, с нотариална покана, per. № 1273/2005г., по описа на нотариус К. Димитров, с район на действие РС-Кърджали, връчена на майката на св.К.Арнаудов на 18.02.2005г., уведомил последния, че оттегля пълномощията по “доверителното управление на 700 бр. поименни акции в “Рила -98” АД”, дадени му с пълномощно– peг.№ 4328/19.10.2001г., по описа на нотраиус М. Даскалова, с район на действие РС- Кърджали”. Четири дни след оттегляне на пълномощното, подсъдимият отишъл при св.Арнаудов с намерение да му върне сумата, но бил изгонен от последния. Междувременно, след получаването на нотариалната покана, св.Константин Aрнаудов провел консултация с адвокат-св.Иван Василев, при която същият се осведомил, че пълномощното, плащането на цената /7 000 лв./ и притежанието на оригинал на удостоверение № 00026/1998г., издадено от "Рила-98"-АД, гр. Кърджали, не го превръщали в акционер, респ. собственик върху 700 бр. поименни акции от капитала на същото акционерно дружество. Подс.Румен Тенев Русев, видно от операционна бележка от 29.01.2007г. в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд, превел по кредитна сметка 13456226 на св. Константин Арнаудов сумата от 7 000 лв. Първоинстанционният съд въз основа на подробно обсъждане на събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, е обосновал така установената и от настоящата инстанция, фактическа обстановка. Тя се приема за установена от събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Ради Бодуров, Катя Колева, Иван Василев и Константин Дюлгеров, които съдът изцяло кредитира като последователни, логични и непротиворечиви, отчасти показанията на свидетелите Константин Арнаудов и Николай Чавдаров, както и от писмените доказателства по делото – Удостоверения №00026, №00007, №00027 и № 00033, всички издадени от Председателя на СД на „Рила-98” АД – Кърджали; Пълномощно с рег. № 4238 от 2001 г., на нотариус М.Даскалова, с район на действие РС – Кърджали; Удосторение от банка „ДСК”-ЕАД, клон-Кърджали; Устав на „Рила-98” АД – Кърджали; Протоколи от Общи събрания на „Рила-98” АД – Кърджали, ведно с присъствените списъци към тях; Решения по ф.дело №699/98 г. на ОС-Кърджали и др., всички във вразка с обясненията на подс.Румен Русев. Първоинстанционният съд задълбочено и подробно е обсъдил всички изброени доказателства, като е посочил кои възприема и на кои не дава вяра и защо. Извършения анализ на събрания доказателствен материал се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция, поради което и не е необходимо същият да бъде преповтарян, тъй като по същество не се оспорват така установените факти и обстоятелства по делото. Въз основа и във връзка с описаните доказателтва, правилни и обосновани са изводите на районния съд, че подсъдимият Румен Русев не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК, за което е предаден на съд. Измама по цитирания текст е налице, когато деецът, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда. Обективната страна на измамата се характеризира с няколко особености. Това е престъпление с два предмета – измамено лице и ощетено имущество. Последното се намира във фактическа или разпоредителна власт на измамения, поради което той може да се разпорежда с имуществения предмет. Неправилната представа на измаменото лице се отнася до правното основание или до условията, при които то ще осъществи акт на имуществено разпореждане и който акт не би осъществил, ако не е формирал такава именно неправилна представа. Подсъдимият е предаден на съд, за това, че през м.октомври 2001 г., в гр.Кърджали, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Константин Арнаудов, че ще му прехвърли /джироса/ 700 броя поименни акции, с право на глас, от капитала на „Рила-98” АД-Кърджали, и с това му причинил имотна вреда в размер на 7000 лева. По делото обаче не се установи, по какъв начин и с кои свои действия подсъдимия Русев е въвел в заблуждение св.Арнаудов, в какво точно се е изразило заблуждението, чрез кои свои действия е поддържал това заблуждение, както и впоследствие по какъв начин е проявил активност за утвърждаване на тава заблуждение или невярна представа. Или по делото не се събраха каквито и да било доказателства, че към м.октомври 2001 г. подс.Русев е въздействал върху съзнанието на св.Арнаудов по начин, че да формира неправилна представа за извършения акт на разпореждане, който в настоящия случай да се изразява в превеждането на парични средства по сметка на подсъдимия, и което разпореждане заблуденият не би извършил, ако е знаел действителното положение. При това, за да е съставомерно деянието по чл.209, ал.1 от НК, имущественото разпореждане следва да доведе до безвъзмезден и невъзстановим разход, т.е. да липсва насрещна обÙага и разхода да е окончателен и безвъзвратен. В настоящия случай безспорно се установи, че преди да преведе по сметка на подсъдимия сумата от 7000 лева, св.Арнаудов е получил пълномощно, по силата на което е имал правото да управлява и да се разпорежда – продава, дарява, заменя и т.н., притежаваните от Русев 700 бр. поименни акции с право на глас от капитала на „Рила-98” АД – гр.Кърджали, съгласно удостоверение №00026, както и да получава девидентите от посочените акции и всички други полагащи се от тях суми. За да може да осъществи правата дадени му с пълномощното, ведно с последното, на свидетеля Арнаудов е било предадено от подсъдимия и временното удостоверение №00026. Или срещу получената сума, свидетеля е получил възможността на стане собственик на притежаваното от подс.Русев временно удостоверение за закупените от последни акции от капитала на „Рила-98” АД – гр.Кърджали или на самите поименни акции, ако такива бяха междувременно издадени от дружеството. До м.февруари 2005 г. подсъдимият по никакъв начин не е препятствал или пречил на св.Арнаудов да се възползва от предоставените му права съгласно пълномощното, нито пък е упълномощил със същите права и трети лица или самият той да е извършвал каквито и да било действия във връзка с временното удостоверение или членствените му права в дружеството. Във връзка с упълномощаването, следва да се отбележи, че макар в пълномощното да е посочено, че се предоставят /делегират/ подробно описаните права относно притежаваните от подс.Русев 700 броя поименни акции с право на глас от капитала на „Рила-98” АД – гр.Кърджали, то с направеното уточнение „съгласно удостоверение №00026”, факта, че към момента на упълномощаването реално не са били издадени акции, а и действителната воля на упълномощителя – подс.Русев /описана по-горе/, следва да се приеме, че упълномощаването се отнася и до притежаваното от подсъдимия временно удостоверение за закупените акции. След като е притежавал пълномощното и временното удостоверение, св.Арнаудов е разполагал с възможността чрез джиросване да придобие временното удостоверение, още повече, че както твърди самият свидетел, той не е знаел за изискванията визирани в Устава на дружеството, че когато акции, съответно временно удостоверение, се прехвърлят на неакционер, какъвто е св.Арнаудов, то те първо следва да се предложат на акционерите и ако никой от тях не заяви желание да ги купи при обявената предварително цена, могат да се прехвърлят на тази цена на лице неакционер – чл.17 от Устава на дружеството. Едва, ако бе сторил описаното джиросване на временното удостоверение, макар и да не са били изпълнени реда и изискванията на Устава на дружеството за прехвърляне на акции, респ.временно удостоверение, би могло да се разбере дали с джирото би се постигнал целеният прехвърлителен резултат, в зависимост от волята на оправомощените лица да извършат съответните записвания в книгата на акционерите и съответно волята на заинтересованите лица да оспорят прехвърлянето и потърсят защита на правата си по исков ред пред компетентния съд. Или казано с други думи неизпълнението на разпоредбите на Устава на дружеството относно реда за джиросване /прехвърляне/ на временно удостоверение не води автоматично до нищожност или незаконосъобразност на джирото, т.е. до невъзможност за постигане на прехвърлителния ефект. Неоснователно е твърдението в протеста, че подсъдимият умишлено не е предприел действия по прехвърлянето на акции, като не е подал молба до СД на ТД за процесното джиросване, тъй като свидетелят е искал прехвърляне именно на акции, каквито реално не съществуват, а не на временното удостоверение, което единствено е можело да бъде джиросано. А освен това нямало е никаква пречка самият свидетел, ако е желаел прехвърляне на временното удостоверение и сам да подаде въпросната молба на база притежаваното от него пълномощно. Отделно от изложеното, не може да се приеме, че към м.октомври 2001 г. подсъдимият с цел да набави за себе си имотна облага, е въвел в заблуждение св.Арнаудов обещавайки му да му прехвърли собствеността на 700 бр. акции от капитала на „Рила-98” АД – гр.Кърджали, което прехвърляне да е имал възможност, но умишлено не е извършил, тъй като към датата на упълномощаването, той е нямало как да знае кога ще бъдат издадени акции от дружеството, непосредствено след упълномощаването, години след това или никога няма да бъдат издадени такива. Още повече, че той не е разполагал с някакви права или правомощия свързани с издаването на акции. А нормалното и обичайно действие, след вписване на акционерното дружество в търговския регистър е да бъдат издадени акции срещу представяне на временното удостоверение. Обстоятелството, че към настоящия момент акции на дружеството все още не са издадени, по никакъв начин не може да се приеме, че е по вина на подсъдимия, или че той е знаел, че акции няма да бъдат издадени. По делото е установено, че подс.Русев през м.февруари 2005 г. е оттеглил пълномощното не защото е искал да се облагодетелства с получената от свидетеля сума от 7000 лева и съответно да причини на последния имотна вреда в този размер, а защото Арнаудов е започнал многократно да настоява и да го притеснява с искане да му бъдат прехвърлени акции, каквито както вече не веднъж беше посочено и до настоящия момент дружеството не е издало. Като след оттегляне на пълномощното, а и по време на досъдебното производство подсъдимият е изявил желание и готовност да върне получената от свидетеля сума в размер на 7000 лева, и което е сторил по време на първоинстанционното производство. Ако се приеме лансираната от обвинението теза, че подсъдимият към м.октомври 2001 г. е имал намерението да възбуди у св.Арнаудов заблуждението, че ще му прехвърли въпросните акции, с цел да се облагодетелства и съответно да нанесе имотна вреда на свидетеля, то защо в продължение на четири години по никакъв начин не е попречил на св.Арнаудов да упражнява правата си по пълномощното, като през този период подсъдимият е нямало как да знае или предполага дали ще бъдат издадени акции на дружеството и съответно, ако бъдат издадени св.Арнаудов да ги джироса /прехвърли/ на себе си. В тази връзка не без значение е и обстоятелството, че през посочения период подс.Русев се е дезинтересирал от дейността на „Рила-98” АД – гр.Къджали и не е знаел дали междувременно не са били издадени акции. А също така подписаното от него пълномощното не е било обвързано с определен срок или друго прекратително условие, обуславящо невъзможността да се реализират правата по пълномощното. Описаното безспорно говори и за липсата на субективната страна на престъплението по чл.209, ал.1 от НК. Както бе посочено по делото не се установи по безспорен и категоричен начин, че подс.Русев, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у св.Арнаудов, че ще му прехвърли /джироса/ 700 броя поименни акции, с право на глас от капитала на „Рила-98” АД – гр.Кърджали, и с това причил на св.Арнаудов имотна вреда в размер на 7000 лева. По делото не се установи по какъв начин подсъдимия е въздействал върху съзнанието на св.Арнаудов, което да е формирало у него невярна представа относно прехвърлянето на акции т.е. в какво точно се е изразило заблуждението, което да го е мотивирало да осъществи акт на имуществено разпореждане и в крайна сметка, ако акции бяха издадени какво би попречило при спазване на предвидения ТЗ и Устава на дружеството ред, да се извърши прехвърлянето на акциите. По делото е безспорно установено единствено, че между подсъдимия и св.Арнаудов съответно като упълномощител и упълномощен са били създадени гражданскоправни отношения, които могат да бъдат приравнени и на договорни, доколкото е била постигната и устна договорка за прехвърляне на акции, която обаче вместо с договор е била материализира в пълномощно. По делото не се установи тези договорни отношения да са използвани от подсъдимия с измамлива цел. В тази връзка следва да се отбележи, че неизпълнението на един облигационен договор не е достатъчно, за да се приеме, че е налице измама. За да е съставомерно едно деяние по смисъла на чл.209, ал.1 от НК, следва намерението за неизпълнение на договорните отношения да е налице още при възникването им т.е. деецът да няма намерение да изпълни задължението си по договора като действа с пряк умисъл и користна цел, целяща облагодетелстване за него и настъпването на имотна вреда за ответната страна по договора. Както обаче неведнъж вече бе посочено по делото, не се установи подс.Русев, с цел да набави за себе си имотна облага да е възбудил заблуждение у св.Арнаудов относно прехъврлянето на собствените му 700 бр. акции от капитала на „Рила-98” АД – гр.Кърджали и в резултÓт на това свидителят да се е разпоредил неоснователно със сумата от 7000 лева, и от това имуществено разпореждане за него да е настъпила имотна вреда. С оглед всичко изложено, правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че подсъдимия Румен Русев не е извършил престъплението, за което е предаден на съд, поради което и на основание чл.304 от НПК същият е бил признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение по чл.209, ал.1 от НК. Предвид, че първоинстанционната присъда не е била обжалвана в гражданската й част, то същата в тази й част е влязла в сила и е извън предмета на извършената от въззивната инстанция проверка на постановения съдебния акт, поради което и не следва да бъде обсъждана в посочената й част. С оглед изложеното, въззивния протест се явява неоснователен, а първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №99/18.09.2007 г., постановена по НОХД № 972/2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |