РЕШЕНИЕ
№ 265
гр. Разград, 25.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четвърти април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20213330102093 по описа за 2021 година
Производството е по трудов спор.
Депозирана е искова молба от"Б" ЕООД с ЕИК ************* с която е
предявен иск срещу Г. Р. Р. за установяване, че Г. Р. Р. дължи на "Б" ЕООД с
ЕИК********, сума в общ размер 5 500 лв. /пет хиляди и петстотин лева/,
включваща: 4 200 лева /четири хиляди и двеста лева и тридесет и една
стотинки/ - главница, дължима сума по платежно нареждане от 14.05.2021 г. и
1 300 лева /хиляда и триста лева / - главница, дължима сума по платежно
нареждане от 17.05.2021 г. и законна лихва за периода от 08.07.2021 г. до
пълното изплащане на дължимата сума, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 1509/2021 г. по описа на РС-Разград. Претендира и за
заплащане на направените по това и по ч.гр.д. 1509/2021 г. разноски. Сочи, че
ответникът е работил като шофьор товарен автомобил /международни
превози/ по трудово правоотношение с ищеца, че за негови неправомерни
действия са му наложени глоби и управляваният от него автомобил е бил
задържан, че ищецът му е предоставил тези суми, за да продължи
изпълнението на трудовото правоотношение, че ответникът дължи връщане
на тези суми, тъй като те са му предоставени без валидно правно основание,
за да погаси свои лични задължения за глоби, че тези две суми са преведени
от ищеца на ответника с две платежни нареждания – от 14.05.2021 г. и от
17.05.2021 г., че ищецът е поканил ответника да върне тези суми, но той не е
сторил това. Твърди, че за процесната сума е издадена заповед за
изпълнение, срещу която ответникът е депозирал възражение в срока по
чл.414, ал.2 от ГПК
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на иска. Същият
оспорва иска. Признава, че е работил по трудово правоотношение с
ответника, както и че са му били наложени санкции във връзка с дейността му
като шофьор международни превози. Твърди, че причина за тези санкции е
било поведението на ищеца – непоставяне на печата върху международната
1
товарителница и указанията на ищеца към ответника да не изпълни
разпореждането на органите на реда в Република Италия, както и че
задължението е било записано като солидарно за ищеца и ответника по
делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Г. Р. Р. е предявил насрещна искова
молба срещу ЕДНОЛИЧНО ДРУЖЕСТВО С ОГРАНИЧЕНА
ОТГОВОРНОСТ „Б” град Б, с която са предявени следните искове: за
заплащане на сумата 500.00/петстотин/ лева- дължимо и незаплатено трудово
възнаграждение за периода 28.02.2021г.-31.05.2021г., предявен като частичен
иск от общо дължими 1 500.00/хиляда и петстотин/ лева, ведно със законната
лихва считано от 15.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата; сумата
2 665.00 евро /две хиляди шестстотин шестдесет и пет/ евро представляващи
обезщетение за командировъчни пари за периода 21.04.2021г.-31.05.2021г.,
т.е. за 41 дни по 65.00евро/шестдесет и пет/ евро на ден, ведно със законната
лихва считано от 15.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата;
100.00/сто/ лева-дължимо и незаплатено възнаграждение за нощен труд за
периода 28.02.2021г.-31.05.2021г. за 200.00/двеста/ часа, ведно със законната
лихва считано от 15.06.20021г. до окончателното изплащане на сумата,
предавен като частичен иск от общо дължими 500.00/петстотин/ лева;
100.00/сто/ лева-дължимо и незаплатено трудово възнаграждение за положен
извънреден труд през работни и почивни дни/събота и неделя/ през периода
28.02.2021г.- 31.05.2021г., ведно със законната лихва считано от 15.06.20021г.
до окончателното изплащане на сумата, предявен като частичен иск от общо
дължими 500.00/петстотин/ лева; 50.00/петдесет/ лева-дължимо и незаплатено
трудово възнаграждение за положен труд през официални празнични дни-
03.03.2021г., 06.05.2021г. и 24.05.2021г., ведно със законната лихва считано
от 15.06.20021г. до окончателното изплащане на сумата, предявен като
частичен иск от общо дължими 200.00/двеста/ лева. Претендира и заплащане
на направените по делото разноски. Твърди, че нa 28.02.2021г. постъпил на
работа и започнал да изпълнява превози по международни курсове, че с
работодателя се договорили да му заплаща дневни командировъчни пари в
размер на 65.00EUR, че съгласно клаузата на чл.2, ал.2 от трудовия договор
дължимото се месечно трудово възнаграждение следвало да се заплаща от
работодателя до 15 число на месеца следващ месеца, за който се дължи, че на
18.03.2021г. работодателят му превел по банков път сумата от 1000.00 лева с
основание „аванс командировка”,че на 02.04.2021г. ответникът му заплатил
1000 лева с основание „заплата командировка”, а на 16.04.2021г. - 2 500.00
лева с основание „заплата, командировка”. Твърди, че работил при ответника
от 28.02.2021г. до 31.05.2021г. , че през посочения период бил командирован
основно в Италия, а след 16.04.2021г. ответното дружество не е извършвало
плащане на трудово възнаграждение и командировъчни пари. Счита, че
работодателят му дължи трудово възнаграждение по чл.128 от КТ в общ
размер на 1 500.00 лева, както и обезщетение за командировъчни пари за 41
/четиридесет и един/ дни по 65.00 EUR/шестдесет и пет/ евро на ден или общо
2 665 EUR, на основание чл.215 от КТ. Твърди, че положил труд в повече от
договореното работно време от 8/осем/ часа на ден, като за периода
28.02.2021г.-31.05.2021г. работил извънредно през работни и почивни дни
200.00/двеста/ часа, за които работодателят дължи възнаграждение по чл.261
от КТ в размер на 500.00/петстотин/ лева. Също така твърди, че през периода
28.02.2021г.-31.05.2021г. полагал нощен труд в размер на 200.00/двеста/ часа,
за които работодателят дължи на основание чл.261 от КТ възнаграждение в
2
размер на 500.00/петстотин/ лева, както и че през периода 28.02.2021г.-
31.05.2021г. работил през празнични дни- 03.03.2021г., 06.05.2021г.,
24.05.2021г., за което работодателят на основание чл.264 от КТ дължи
възнаграждение в размер на 200.00/двеста/ лева, че трудовото
правоотношение било прекратено считано от 02.06.2021г. на основание
чл.325, ал.1, т.1 от КТ., че на 11.08.2021г. изпратил на ответното дружество
покана за доброволно плащане на горните суми с куриерска фирма „Еконт
експрес” по пратка №5300316537906, но и до настоящия момент не получил
дължимите суми.
В отговор на насрещната искова молба, ответникът оспорва основателността
на предявените обективно съединени искове. Сочи ,че работното време на
ответника е било с 8 часа при петдневна работна седмица. Признава, че на
служителя се полагат и средства за командироване за времето на
командироване в чужбина, съгласно КТ, но счита, че същите са в размер
определен в Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина, който към датата на командироването е 27 (двадесет и седем) евро
на ден, за което са издадени и съответно Заповед за командировка в чужбина
№ 010321/26.02.2021 г. и Заповед за командировка в чужбина №
230421/22.04.2021г. Твърди, че дружеството е начислило и изплатило на
ищеца в пълен размер и без забавяне полагащите му се трудови
възнаграждения, включително командировъчни пари, съгласно нормативните
изисквания на Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина /НСКСЧ/, съгласно единни ставки, определени в НСКСЧ, че
Регламент (ЕО) 561/2006, който определя правилата относно времето за
управление, почивките в работно и извънработно време по отношение на
водачите, извършващи автомобилен превоз на стоки, отговорността за
познаване на трудовото законодателство и нормативно определени правила за
работното време е на шофьора, спазването им е задължение на всеки
професионален шофьор, а поведение в нарушение на приетите правила носи
отговорност за шофьора, допуснал съответното нарушение, а задължението
да следи и спазва определеното работно време е на професионалният шофьор,
а не на работодателят му, който не е и възможно да осъществява контрол, от
разстояние. Твърди, че в насрещната искова молба не са наведени твърдения,
нито са представени каквито и да е доказателства, които да сочат вина или
указание на работодателят за нарушаване на определеното работно време.
Твърди, че нощният трудът се полага от 22.00 часа до 06.00 часа, а ищецът е
извършвал своята дейност през деня и няма как да се дължи възнаграждение,
както и че съгласно Регламент (ЕО) №561/2006 за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния
транспорт и Регламент (ЕИО) №165/2014, шофьорът е длъжен да спазва
почивките и работното време и той сам контролира това и няма как да иска
възнаграждение за това, след като не представя никакви доказателства, че му
е наредено да извършва дейност в дни на национален празник и в почивните
дни. Твърди, че според данните от тахографа за март има 22 работни дни, за
април 21 работни дни, за май са 17 работни дни и за юни 1 работен ден, или
обобщено за периода от 01.03.2021 г. до 31.05.2021 г., ищецът е бил в почивка
дните, които му се полагат за това и е ползвал всички дни, които му се
полагат по договора, както и е ползвал полагаема платена отпуска, плюс
неплатен за период от 06.04.2021 г. до 22.04.2021 г. За националните
празници признава, че се дължи двойният размер, но на заплатата, а не на
командировъчните пари.
3
След като прецени събраните по делото доказателства във връзка с
твърденията на страните, Съдът установи следните фактически обстоятелства:
Ответникът Г. Р. Р. е работил по трудово правоотношение при ищеца
„Бък“ЕООД въз основа на трудов договор от 26.02.2021 г. /л.7/ на длъжност
шофьор товарен автомобил /международни превози/. В договора е уговорена
основна месечна работна заплата от 650 лв. В т.3 от договора е уговорено
заплащането на допълнително месечно трудово възнаграждение за
индивидуално трудово представяне, което се определя ежемесечно в размер
и по преценка на работодателя. Срокът на заплащане на основното и на
допълнителните трудови възнаграждения е края на текущия месец и до 15-то
число на следващия. Размерът на платения годишен отпуск е 25 работни дни
за всяка календарна година. На работника – ищец по делото, е представена за
подпис длъжностна характеристика на длъжността. В последната /л.8/ е
посочено 9 часово време за управление на МПС обвързано с минимум 500
кв.м. дневен пробег в зависимост на първото от двете условия, както и това,
че е задължително ищецът да получи пътен лист и разписание от прекия си
ръководител. В длъжностната характеристика /стр.2/ е записано и
задължението ищецът да носи със себе си документите, посочени във Заповед
№16/14.10.2008 г. Видно от същата заповед /л.10/ тези документи включват и
ЧМР /Товарителница, надлежно попълнени и подпечатани, съпътстващи
транспортни документи на товара и документи и сертификати на
транспортното средство.
Според представения протокол №7000014486220 /л.14 и сл./ е извършено
нарушение от Г. Р. Р.. В същия протокол като солидарно отговорно лице е
посочен работодателя „Б“ЕООД. Конкретно е посочено, че е констатирана
липса на печат, поставен от водача на транспортната компания в
документите. Съответно е допуснато плащане в намален размер, а именно
2000 евро.
На 14.05.2021 г. „Б“ЕООД е превел на Г. Р. Р. сумата 4 200 лв. , като
основание за това е посочил: за лична глоба нарушение.
17.05.2021 г. „Б“ЕООД е превел на Г. Р. Р. сумата 1300 лв. със същото
основание.
За сумата 5500 лв. „Б“ЕООД е депозирал заявление за издаване на заповед,
такава е издадена по ч.гр.д.№1509/2021 г. Срещу същата е депозирано
възражение от длъжника, поради което на заявителя са дадени указания па
чл.415 от ГПК и в законовия едномесечен срок той е подал установителен иск
за вземането.
В представените заповеди за командировка /л.199, л.200/ е посочен размер на
дневни пари 27 евро. Командировките са съответно за периода 01.03.2021 г. –
05.04.2021 г., 23.04.2021 г. – 28.05.2021 г.
Представени са две молба /л.225 и 226/ от ищеца за ползване на платен
годишен отпуск съответно 4 работни дни за периода 06.04.2021 г. – 09.04.2021
г. и неплатен годишен отпуск от 9 дни за периода 12.04.2021 г. – 22.04.2021 г.
По отношение на двете молби е открито производство по чл.192 от ГПК за
оспорване на тяхната истинност. Според заключението на назначената
графологична експертиза саморъчният подпис в молбата за ползване на
платен годишен отпуск е на ответника, но в молбата за неплатен отпуск не е
изпълнен от него.
Трудовото правоотношение на ответника е прекратено считано от 02.06.2021
г. /л.13/ по взаимно съгласие.
4
Разпечатките от дигиталната карта на водача и представените по делото
платежни документи са били предмет на изследване от назначената съдебно-
счетоводна експертиза с цел установяване на отработеното време. В
заключението на същата е записано, че начисленото брутно трудово
възнаграждение на ищеца е в размер на 1700,98 лв., съответно чиста сума за
получаване – 1 319,92 лв., която е изплатена. Сумата 1944 евро е сбора от
дневните пари за дните на командировка, респ. като левова равностойност 3
802,14 лв. Съгласно подписания между страните трудов договор трудовото
възнаграждение е 1 319,92 лв. при 6 р.дни платени и 9 р.дни неплатен отпуск.
Начислената за дневни пари за командировки сума от 1944 евро е при 27 евро
на ден, колкото е нормативно определения размер през процесния период, а
при 65 евро /колкото ответникът твърди, че са договорили/ – 4 680 евро.
Съответно според картата на водача при 79 календарни дни сумите следва да
бъдат: при нормативно определения размер от 27 евро – 2 133 евро /4171,79
лв./. По картата на водача в.л. е установила положен извънреден труд от 174
часа, възнаграждението за които е 997,02 лв. Съответно е установила 33 часа
и 30 минути положен нощен труд, за който възнаграждението е 33,50 лв. На
03.03., 06.05. и 24.05.2021 г. /официални празници според КТ/ е полаган труд
– общо 30 часа, за което възнаграждението е 114,60 лв. Сумите, които са
платени от ищеца на ответника като трудово възнаграждение и командировки
са 5 865,00 лв. В отговор на въпроси, зададени в о.с.з. в.л. е пояснила, че
периодите от двете молби за отпуск на ответника са осчетоводени като
отпуск, че 79-те работни дни са отчетени в тахографската карта на ответника.
По делото са представени хартиени копия на кореспонденцията във Вайбър
между ответника и регистрация на Петър Бък Бургас. В тази кореспонденция
на 10.05.2021 г. /л.292/ в 19,15 ч. П Б Б пише, „Или ако всичко е ОК взима 67
евро на ден за месец, за два месеца 72 евро на ден, за три 76 евро на ден“,
след което в 19,29 ч. ответникът Р. пише, че е получил 2283 евро, а счита, че
му се дължат 2470 евро :38 по 65 евро/. Отговорът е, че ще бъдат пуснати в
сряда + 1000 лв.
Според показанията на свид.Х., който е работил по трудово правоотношение
с ищцовото дружество като шофьор в периода април – май 2021 г. ,
ответникът Р. му е разказал, че е имал проблем с полицията в Италия, че е
била наложена глоба за печат на ЧМР, която не е била платена незабавно,
поради което камионът бил на наказателен паркинг, а Р. престоял в хотел.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи
следните правни изводи:
По първоначалния иск, предявен при условията на чл.415 от ГПК за
установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение,
съдът счита същият за частично основателен. В случая ответникът Р. не е
изпълнил надлежно задълженията, произтичащи от трудовия договор, които
са изрично посочени в длъжностната характеристика. С това неизпълнение
същият е ангажирал имуществената отговорност на работодателя /това
изрично е посочено в документите, издадени от италианската полиция/, в
резултат на което е причинил щета на своя работодател, поради което
отговорността му следва да бъде разгледана при условията на чл.203 от
Кодекса на труда, а не както претендира ищеца – като отговорност за връщане
на сума, получена без основание. Тази сума не е получена без основание, а за
да бъде изпълнено с нея солидарно задължение на работодателя и на
служителя за заплащане на санкции. В резултат на погасяване на това
задължение към трето лице, за работодателя се поражда правото да търси
5
обезщетение от служителя, но за отношенията между двамата са приложими
разпоредбите на КТ, а горепосочения текст на чл.203 от КТ сочи, че
служителят отговаря за вредата, причинил на работодателя по небрежност
при или по повод изпълнението на трудовите си задължения. В случая липсва
твърдение за умисъл, а безспорно вредата е причинена при изпълнението на
трудовите задължения. Ето защо ответникът дължи на ищеца възстановяване
на вредата под формата на претърпяна загуба, но в границите, посочени в
чл.206, ал.1 от КТ – не повече от уговореното месечно трудово
възнаграждение, а именно 650 лв.
В останалата част предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Първият от обективно съединените искове, предявени с насрещната искова
молба – за заплащане на трудово възнаграждение е частично основателен
и доказан. . Установено е по делото, че в процесния период – 28.02.2021 г. –
31.05.2021 г. ищецът е работил по трудово правоотношение, за което му е
начислено трудово възнаграждение в размер на 1700,98 лв. При
начисляването на трудовото възнаграждение за м. април 2021 г. са записани 4
дни платен и 9 дни неплатен отпуск. Както бе посочено по-горе съдебно-
графологическата експертиза установи, че молбата за платен отпуск е
подписана от ответника, но тази за неплатен – не. Ето защо ищецът дължи на
ответника и заплащане на трудово възнаграждение за 9-те дни платен отпуск.
При 21 работни дни за месеца и 650 лв. основно трудово възнаграждение за
работен ден се дължи по 30,95 лв., респ. за 9 дни – 278,55 лв., като това е
брутно трудово възнаграждение, неначислено и респ. неизплатено на
ответника. В останалата част иска за заплащане на трудово възнаграждение
до предявения размер от 500 лв. като частичен иск е неоснователен и
недоказан, тъй като бе установено, че останалите дължими суми като трудово
възнаграждение са платени от ищеца на ответника по банков
път.
По отношение на иска за заплащане на командировъчни, Съдът намира, че
същият е частично основателен и доказан до размера на 369,65 лв.
Установено бе по делото, че през процесния период ищецът е бил изпращан в
командировка, за което му се дължи заплащането на дневни пари в
размерите, посочени в заповедта за командировка, които са съобразени с
минимума, предвиден в Наредба за допълнителните и други трудови
възнаграждения в процесния период. По делото не бе установена уговорка
между страните или заповед на работодателя, които да определят по-висок
размер от 27 евро. Представените разпечатки от кореспонденция във Вайбър
не са достатъчно детайлни, за да приеме Съдът, че това са именно
командировъчни пари, особено при противоречието със съставения писмен
документ за 27 евро на ден. Ако е вярно твърдението на ответника, че ищецът
е съставил заповедите за целите на процеса, вярно е и това, че той можеше да
представи своя екземпляр от заповедта, за да докаже това твърдение.
Посочената в двете заповеди за командироване сума от 27 евро е в размер на
минимума, предвиден в прил.3 към Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина, което определя съответните ставки за прилагане на
разпоредбата на чл.31 от тази наредба , който сочи, че персоналът на
сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за
времето на изпълнение на международни рейсове.Начислената от ищеца на
ответника сума по 27 евро за общо 72 календарни дни е 1944 евро при левова
равностойност 3802,14 лв., която е изплатена на ответника. Според
6
разпечатката от картата на водача ответникът е бил в командировка 79 дни, за
което му се следват 2 133 евро /при 27 евро на ден/ при левова равностойност
4 171,79 лв. При това положение разликата между 4171,79 лв. и 3802,14 лв. е
останала дължима, поради което искът се явява основателен и доказан до
размера на 369,65 лв. В останалата част иска за заплащане на
командировъчни пари до предявения размер от 2 665 евро е неоснователен и
недоказан.
Действително експертизата е установила плащане в повече от това, което е
начислено като сбор от трудово възнаграждение и командировъчни. Съдът
намира, че не следва да компенсира тази разлика със сумите, установени като
дължими и неначислени от ищеца на ответника, тъй като разпоредбата на
чл.271 от КТ изрично сочи, че служителят не е длъжен да връща сумите за
трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които
е получил добросъвестно, а удръжки могат да се правят само в случаите,
изрично посочени в чл.272 от КТ. В конкретния случай, както беше посочено
по горе в трудовия договор е посочена възможността по преценка на
работодателя да се плаща допълнително трудово възнаграждение.
Предявеният иск за заплащане на допълнително възнаграждение за нощен
труд е частично доказан до размера на 33,50 лв. , т.к. по делото е установено,
че такъв труд е положен с продължителност 33 часа и 30 минути. В
останалата част до предявения размер от 100 лв. /частично предявен иск/,
искът е неоснователен и недоказан.
Предявеният частичен иск за заплащане на възнаграждение за
извънреден труд е доказан до предявения размер от 100 лв., т.к. по делото е
установено, че такъв труд е положен с продължителност 174 часа, за което се
следва възнаграждение в размер на 997,02 лв. Правното основание за
заплащане на тази сума е чл.262 от КТ, който предвижда заплащане на този
труд с увеличение в зависимост от дните, в които е положен.
Предявеният частичен иск за заплащане на възнаграждение за нощен
труд е доказан до размера на 33,50, т.к. по делото е установено, че такъв
труд е положен с продължителност 33 часа и 30 часа, за което според
разпоредбата на чл.261 от КТ се следва допълнително възнаграждение,
уговорено от страните, но не по-малко от размерите, определение от
Министерския съвет. За процесния период определеното такова е в размер на
0,15 % от минималната работна заплата, установена за страната, но не по-
малко от един лев за всеки отработен нощен час или за част от него между 22
и 6 часа /ПМС №156/2020 г. за изменение на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. В останалата част искът е неоснователен
и недоказан, тъй като по делото не се установи полагане на нощен труд с
продължителността, посочена в насрещната искова молба.
Предявеният частичен иск за заплащане на възнаграждение за положен
труд на официален празник е доказан до предявения размер от 50 лв., т.к.
по делото е установено, че такъв труд е положен с продължителност 30 часа,
за което се следва възнаграждение в размер на 114,60 лв. Разпоредбата на
чл.264 от КТ предвижда заплащане на поне двойния размер на трудовото
възнаграждение, когато трудът е полаган през дните на официалните
празници, а разпоредбата на чл.154 от КТ в ал.1 сочи дните на официалните
празници, сред които са и 03.03., 06.05. и 24.05., на които е установено, че Р. е
работил
Изрично в с.з. съдът следва да посочи и това, че представената по делото
молба на л.329 с дата 10.04.2021 г. е неистински документ
7
С оглед частичната основателност на исковете на основание чл.78, от ГПК
всяка страна дължи на другата заплащане на съответната част от разноските
съразмерно на уважената част – на ищеца и съразмерно на отхвърлената част
– на ответника.
По първия от исковете – ищецът е направил разноски от 540 лв. по ч.гр.д.
№1509/2021 г., а по настоящото е заплатил 110 лв. д.т. и 700 лв. адвокатско
възнаграждение. С оглед съотношението между уважената част – 650 лв. и
целия размер на иска ответникът следва да заплати на ищеца сумите 63,81 лв.
разноски по ч.гр.д.№1509/2021 г. и 13 лв. за платената д.т. и 82,72 лв. от
платеното адвокатско възнаграждение по настоящото дело. Съответно ищецът
следва да заплати на ответника сумата 156,72 лв. /тук съдът разпределя
платеното възнаграждение от ответника в общ размер от 360 лв. по равно за
първоначалния иск и за исковете, предявени с насрещната искова молба/
По насрещните искове предвид частичната им основателност съдът счита, че
следва всяка от страните следва да заплати половината от разноските на
другата. Преди това обаче съдът трябва да разгледа направеното от
процесиалния представител на ответника възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за насрещните искове. С
оглед общия размер на същите минималното възнаграждение, дължимо по
чл.7, ал.2 т.3 от Наредба №1 за минималните размера на адвокатските
възнаграждения е 635 лв. Ето защо, а и с оглед обстоятелството, че предвид
характера на исковете, всички доказателства са у ищеца от самото начало на
процеса и той е наясно с начина, по който са начислени същите, което
означава, че за неговия процесуален представител делото не разкрива такава
фактическа сложност, която да прави обосновано заплащането на посоченото
в договора с адвоката възнаграждение. По отношение на правната сложност,
действително се касае за много искове, но законовите текстове, които
уреждат същите, са ясни. Така ищецът следва да заплати на ответника
сумата 90 лв. за разноски по делото, а ответника на ищеца – 325 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати държавна
такса върху уважения размер на предявените искове - по 50 лв. за всеки от
петте иска, а именно 250 лв., както и направените по делото разноски за
експертизи в размер на 289,50 лв. /214,50 лв. за съдебно –счетоводната и ½ за
графологическата, тъй като последната установи, че единият от изследваните
документи е подписан от ответника/.
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Р. Р., ЕГН ********** с
адрес гр.Р, ул.“П“, №***, че същият дължи на „Б“ЕООД, ЕИК ********* със
седалище гр.Б, адрес на управление ул.“П Г“,№** сумата 650 лв. /шестстотин
и петдесет лева/ ведно със законната лихва от 08.07.2021 г., за което
задължение е издадена заповед за изпълнение №940/09.07.2021 г. по ч.гр.д.
№1509/2021 г. по описа на Районен съд – Разград и ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
установяване на задължението в останалата му част до първоначално
предявения размер от 5500 лв.
ОСЪЖДА „Б“ЕООД, ЕИК ******* със седалище гр.Б, адрес на управление
ул.“П Г“,№** да заплати на Г. Р. Р., ЕГН ********** с адрес гр.Р, ул.“П“,
№*** сумата 278,55 лв. /двеста седемдесет и осем лева и петдесет и пет
стотинки./ дължимо и неизплатено трудово възнаграждение като брутна сума
8
за периода 28.02.2021 г. – 31.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
15.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и ОТХВЪРЛЯ
предявения частичен иск в останалата му част до предявения размер от 500
лв.
ОСЪЖДА „Б“ЕООД, ЕИК ******* със седалище гр.Бургас, адрес на
управление ул.“П Г“,№** да заплати на Г. Р. Р., ЕГН ********** с адрес гр.Р,
ул.“П“, №***сумата 369,65 лв. /триста шестдесет и девет лева и шестдесет и
пет стотинки/командировъчни пари за периода 28.02.2021 г. – 31.05.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от 15.06.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата и ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част до
предявения размер от 2 665 евро.
ОСЪЖДА „Б“ЕООД, ЕИК ******** със седалище гр.Б, адрес на управление
ул.“П Г“,№** да заплати на Г. Р. Р., ЕГН ********** с адрес гр.Р, ул.“П“,
№***сумата 33,50 лв. /тридесет и три лева и петдесет стотинки./ дължимо и
неизплатено трудово възнаграждение за нощен труд за периода 28.02.2021 г.
– 31.05.2021 г. ведно със законната лихва, считано от 15.06.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата и ОТХВЪРЛЯ предявения частичен иск
в останалата му част до предявения размер от 100 лв.
ОСЪЖДА „Б“ЕООД, ЕИК************ със седалище гр.Б, адрес на
управление ул.“П Г“,№** да заплати на Г. Р. Р., ЕГН ********** с адрес гр.Р,
ул.“П“, №*** сумата 100 лв. /сто лева./ част от дължимо и неизплатено
трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 28.02.2021 г.
– 31.05.2021 г. ведно със законната лихва, считано от 15.06.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА „Б“ЕООД, ЕИК ********** със седалище гр.Бургас, адрес на
управление ул.“П Г“,№** да заплати на Г. Р. Р., ЕГН ********** с адрес гр.Р,
ул.“П“, №*** сумата 50 лв. /петдесет лева/ част от дължимо и неизплатено
трудово възнаграждение за положен труд през официални празнични дни за
периода 28.02.2021 г. – 31.05.2021 г. ведно със законната лихва, считано от
15.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че представената по делото молба за платен
отпуск на Г. Р. Р. с дата 10.04.2021 г. е неистински документ.
ОСЪЖДА Г. Р. Р., ЕГН ********** с адрес гр.Р, ул.“П“, №*** ДА ЗАПЛАТИ
на „Б“ЕООД, ЕИК *********** със седалище гр.Б, адрес на управление ул.“П
Г“,№** сумата 63,81 лв./шестдесет итри лева и осемдесет и една стотинки/
за разноски по ч.гр.д.№1509/2021 г. по описа на Районен съд – Разград,
сумата 13 лв. /тринадесет лева/ за разноски и 82,72 лв. /осемдесет и два лева и
седемдесет и две стотинки/ за адвокатско възнаграждение по първоначалния
иск, както и сумата 325 лв. /триста двадесет и пет лева/ разноски за
адвокатско възнаграждение по насрещните искове.
ОСЪЖДА „Б“ЕООД, ЕИК ************* със седалище гр.Б, адрес на
управление ул.“П Г“,№** ДА ЗАПЛАТИ на Г. Р. Р., ЕГН ********** с адрес
гр.Р, ул.“П“, №*** сумата 158,72 лв. /сто петдесет и осем лева и седемдесет и
две стотинки/ за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената
част от първоначалния иск и 90 лв. /деветдесет лева/ адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от насрещните искове.
ОСЪЖДА „Б“ЕООД, ЕИК *********** със седалище гр.Б, адрес на
управление ул.“П Г,№** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Разград
сумата 289,50 лв. /двеста осемдесет и девет лева и петдесет стотинки/ за
направените по делото разноски и сумата 250 лв. /двеста и петдесет лева/
държавна такса върху уважените искове/.
9
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на съдебното решение, препис от същото да се докладва
на съдията-докладчик по ч.гр.д.№1509/2021 г. по описа на Районен съд –
Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
10