Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом, 29.09.2022 г.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Ломският районен съд, I граждански състав, в публичното съдебно заседание на пети април, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

 

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 457 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл. 26, ал. 2, предл. 1, вр. чл. 44  ЗЗД, вр. чл. 52 ЗН

 

Делото е образувано по предявени от Е.А.Г., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си, адв. В.Д., САК, срещу А.К.Г., ЕГН **********, чрез законния й представител Ц.В.М.,*** и М.К.Г., ЕГН **********,***, искове за обявяване на извършени от ответниците откази от наследство за нищожни поради невъзможен предмет.

В хода на делото първата от ответниците, А.К.Г. е починала – на 17.07.2020 год. и е заместена от наследника си по закон, майката Ц.В.М..

 

              В исковата молба се твърди, че:

              Ищцата е наследник по закон на М.И.Г., поч. 03.07.1996 год. и на А.Г.Г., поч. 09.02.2006 год., заедно със своя брат, К.А.Г., поч. 11.07.2011 год.

              Наследници по закон на нейния брат са дъщерите  му А. и М. Г..

              На 25.08.2011 год. М.Г. упълномощила сестра си А.Г. да се разпорежда със съсобственият им имот с административен адрес: *******и на 31.08.2011 год. имотът е продаден на третото лице Р.И.С.заедно с намиращите се в имота движими вещи: холна гарнитура, обзавеждане за детска стая, за спалня и за кухня, в т.ч. кухненска маса, столове, два бюфета, 100-литров бойлер, две готварски печки, два гардероба. В извънсъдебни обяснения, дадени пред органите на полицията в хода на проверка по полицейска преписка третото лице Р.С.бил заявил, че освен тези вещи, бил придобил и шевна машина, м. «Сингер», велосипед, книги, стари военни дрехи,  две картини, които се намирали в имота.

              На 08.09.2011 год. А. и М. Г. заявили отказ от наследството на своя баща и отказът бил вписан в нарочната книга при ЛРС.

              На 15.03.2017 год. ОС Варна поставил А.Г. под пълно запрещение и за неин настойник била назначена майката Ц.М..

              В исковата молба се твърди, че разпореждането с движимите вещи, находящи се в имота представлява приемане на наследството на К.Г.с конклудентни действия, както и, че за ищцата, като негов наследник, приел наследството на родителите си и изпълнил задължения на брат си К.Г.съществува правен интерес от установяване нищожността на отказите от наследството му, заявени от дъщерите му, тъй като по този начин тя не би отговаряла за останалите му задължения.

              Твърди се, че движимите вещи, находящи се в имота, с който са се разпоредили А. и М. Г. са били собственост на техния баща К.Г.. С факта на разпореждането те били приели наследството му, поради което и заявените откази от същото са нищожни поради липса на предмет.

              Иска се:

1/ Да бъде обявена нищожността на отказът от наследството на К.А.Г., ЕГН **********, поч. 11.07.2011 год., б.ж. на гр. Лом, извършен от първоначалният ответник А.К.Г., починала в хода на делото и заместена от майката и наследник по  закон Ц.В.М., който отказ е вписан в книгата за отказите от наследство при ЛРС с определение № 29/08.09.2011 год. по ч.гр.д. № 1040/2011 год. на ЛРС – поради невъзможен предмет.

2/ Да бъде обявена нищожността на отказът от наследството на К.А.Г., ЕГН **********, поч. 11.07.2011 год., б.ж. на гр. Лом, извършен от ответника М.К.Г., който отказ е вписан в книгата за отказите от наследство при ЛРС с определение № 29/08.09.2011 год. по ч.гр.д. № 1040/2011 год. на ЛРС – поради невъзможен предмет.

              Претендират се и направените във връзка с делото разноски.

              В отговора си, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отв. Ц.В.М., чрез пълномощника си, адв. К.Г., САК счита, че исковата молба не е поправена от ищцата и се отнася до починалата й дъщеря, а също не е ясно как е конституирана отв. М. като страна по делото.

              По същество оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан.

              Претендира разноски.

Оспорва твърдението, че дъщеря й А.Г. е продала вещи на покойния си баща, които се били намирали в имота на *******.  Твъди, че вещите са били продадени като свои от продавачите при сделката, тъй като техният баща не е имал вещи в имота към момента на смъртта си. Последно в имота били живели бабата и дядото на А. и М. Г., респ. родителите на ищцата.

М. Г. била починала на 13.03.1996 год., а А. Г. – на 09.02.2006 год. – повече от пет години преди сделката, която била изповядана на 31.08.2011 год., към който момент вещите били вече придобити по давност от продавачите.

От своя страна ищцата е приела наследството от родителите си много по-късно, през 2016 год.

Отделно отв. М.Г. нито е продавала, нито е упълномощавала сестра си А. Г. да продава движими вещи.

Отделно от горното, бащата на ответниците М. и А. Г. дълго преди развода си (през 1987 год.) с отв. Ц. М. не е живял на този адрес, а около 20 години преди смъртта си живеел с друга жена в ******, където е бил и постоянният му адрес. За това и няма как да е притежавал и закупувал движимите вещи, за които се твърди, че са част от наследството му.

Оспорва се и твърдението, че отказите от наследство са с невъзможен предмет, тъй като при откриване на наследството в масата му е имало и земеделски имоти.

Оспорва като недоказано и твърдението, че ищцата била изпълнила задължения на починалия си брат.

 

В откритото съдебно заседание ищцата Е.А.Г. не се явява. Не се явява и пълномощникът й адв. В.Д., САК. Не изразява становище по същество на спора. С исковата молба е представен списък по чл. 80 ГПК.

Ответниците М.К.Г. и Ц.В.М. също на се явяват. Представляват се от пълномощника си адв. К.Г., САК, който счита предявените искове за неоснователни и недоказани, а процесните откази от наследство за действителни и породили своите правни последици. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

По делото са ангажирани писмени доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна:

М.И.Г., ЕГН **********, б.ж. на гр. Лом е починала на 03.07.1996 год. Наследниците й по закон са:

1.       А.Г.Г., съпруг, поч. 09.02.2006 год.,

2.       Е.А.Г., дъщеря (ищцата),

3.       К.А.Г., син, поч. 11.07.2011 год., чиито наследници по закон са:

a.        А.К.Г., дъщеря, поч. 17.07.2000 год. (първата ответница), с наследник

                                                                                     i.       Ц.В.М., майка и

b.       М.К.Г., дъщеря (втората ответница).

 

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 13, т. І, д. № 43/11.01.1996 год., на П. Т., нотариус при ЛРС, К.А.Г.от гр. Лом е дарил на дъщерите си А.К.Г. и М.К.Г., следният свой собствен недвижим имот: ДВОРОВО МЯСТО, находящо се в гр. Лом, цялото от 319 кв.м., урегулирано в парцел ХVІ-1382, кв. 220 по плана на града, при съседи: от изток – Б. Г. Г., запад – Р. А.С., север – насл. Г. И. Р. и С. В. П. и юг – ул. ****, заедно с построените в него къща от 79 кв.м. и пристройка от 32,20 кв.м.

С Определение № 29/08.09.2011 год. по ч.гр.д. № 1040/2011 год. на ЛРС е вписан в регистъра на съда отказът на ответниците А. и М. Г. от наследството на К.А.Г., б.ж. на с. Замфир, обл. Монтана, поч. 11.07.2011 год.

С Определение № 35/18.05.2016 год. по ч.гр.д. № 676/2016 год. на ЛРС е вписано в регистъра на съда приемането на наследството на М.И.Г., б.ж. на гр. Лом, поч. 03.07.1996 год. от страна на ищцата Е.А.Г..

С Определение № 36/18.05.2016 год. по ч.гр.д. № 677/2016 год. на ЛРС е вписано в регистъра на съда приемането на наследството на А.Г.Г., б.ж. на гр. Лом, поч. 09.02.2006 год. от страна на ищцата Е.А.Г..

Отв. А.К.Г. е поставена под пълно запрещение с влязло в сила на 19.04.2017 год. съдебно решение № 358/15.03.2017 год., по гр.д. № 2217/2016 год. на ОС Варна и за неин настойник по право е назначена майката Ц.В.М.. (удостоверение на стр. 21)

С Пълномощно с нот.заверка на подписа и съдържанието рег. № 6285 и № 6286 от 25.08.2011 год. на нот. О. Ш., рег. № *** в РНК, р-н на действие РС Варна, М.К.Г. е упълномощила сестра си А.К.Г. да извършва всякакви правни и фактически действия във връзка с разпореждане чрез продажба, замяна или друг възмезден способ на полагащите им се идеални части от съсобствения им недвижим имот, находящ се в гр. Лом, подробно описан в Н.А. № 13, т. I, д. № 43/1996 год. на нотариус при РС Лом, като го продава на когото намери за добре, при условия, цена и начин на плащане каквито прецени.

С Договор за покупко-продажба на движими вещи от 31.08.2011 год., А.К.Г. е продала на третото лице Р.И.С.движими вещи – обзавеждане и оборудване, намиращи се в жилищен дом в гр. *******, а именно: холна гарнитура, обзавеждане за детска стая – комплект, спалня – комплект, обзавеждане за кухня, включващо кухненска маса, столове, два бюфета, 100 литров бойлер за баня, готварски печки 2 бр., 2 гардероба. Договорът е с нот.заверка на подписите рег. № 7791/31.08.2011 год. на нот. С. С., рег. № **** в РНК, р-н на действие РС Лом.

От представените от ищцата копия от обяснения на третото лице Р. И. С., от съдържанието на които не е видно кога, но се установява, че са дадени във връзка с преписка № 10112/2011 год. на РУП Лом, и пред кого са дадени, се установява, че в края на м. Август, 2011 год., той е закупил от ответниците недвижим жилищен имот с административен адрес: ********, а също така и движими вещи, намиращи се в имота.

От извънпроцесуалните обяснения на третото лице се установява, че при закупуването на имота в него са се намирали и други вещи – стари военни дрехи, шевна машина, м. Сингер, велосипед, телевизор, книги, две картини. 

От правна страна:

              Иска се:

1/ Да бъде обявена нищожността на отказът от наследството на К.А.Г., ЕГН **********, поч. 11.07.2011 год., б.ж. на гр. Лом, извършен от първоначалния ответник А.К.Г., починала в хода на делото и заместена от майката и наследник по  закон Ц.В.М., който отказ е вписан в книгата за отказите от наследство при ЛРС с определение № 29/08.09.2011 год. по ч.гр.д. № 1040/2011 год. на ЛРС – поради невъзможен предмет.

2/ Да бъде обявена нищожността на отказът от наследството на К.А.Г., ЕГН **********, поч. 11.07.2011 год., б.ж. на гр. Лом, извършен от ответника М.К.Г., който отказ е вписан в книгата за отказите от наследство при ЛРС с определение № 29/08.09.2011 год. по ч.гр.д. № 1040/2011 год. на ЛРС – поради невъзможен предмет.

 

Съгласно нормата на чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването на едно правно отношение, когато има интерес от това. Интересът от търсената защита е първото условие за възникване на правото на иск.

Касае се до изрично изискване за интерес от търсената защита при установителните искове, тъй като при осъдителните и конститутивните искове интересът произтича от естеството на защитата по тези искове. Нуждата от защита чрез установителен иск се свързва с наличието на спор – оспорване на претендирано от ищеца право или правоотношение или претендиране на отричано от ищеца право.

Липсва интерес от установителен иск, когато може да бъде предявен осъдителен или конститутивен иск, тъй като и чрез тези искове ще се разреши със сила на пресъдено нещо гражданския спор, но едновременно с това ще се постигнат и присъщите на решенията по тези искове изпълнителна сила и конститутивно действие. Ето защо спрямо правата и правоотношенията, които могат да бъдат предмет на други искове, установителният иск е субсидиарна форма на защита. Тя влиза в действие, когато те са недопустими.

Правният си интерес от така предявените процесни искове по чл. 26, ал. 2, предл. 1, вр. чл. 44  ЗЗД, вр. чл. 52 ЗН ищцата обосновава с това, че разпореждайки се с активи от наследството в своя полза и без да намалят пасивите му, ответниците са я лишили от наследствено имущество. За това, ако искът бъде уважен, за нея ще настъпи благоприятната последица, че пасивите на наследството ще се разпределят върху ответниците, а тя самата няма дори да е призована да наследи. Твърди, че целеният от нея правен резултат всъщност е да не отговаря за задълженията на брат си, част от които обаче вече била изпълнила и за това не можела да се откаже от наследството му, но пък позитивното съдебно решение би я превърнало в кредитор на наследството на Красимир Гоцов.

За това съдът в този си състав приема, че в случая, с оглед наведените твърдения, е налице правен интерес от търсената защита с установителен иск, конкуриращ специалния по чл. 56 , ал.1 от ЗН.

Във връзка с допустимостта на това производство следва да се разграничи иска на кредиторите на наследника по чл. 56 от ЗН от установителния иск на кредиторите на наследодателя за привидност на отказа, на основание чл. 26 , ал.2 ЗЗД, поради различните им фактически основания.

При прилагането им следва да се съобрази,  като част от задължителната съдебна практика и ППВС № 7 от 28.11.1973 год. и по-специално т. 3, б. „д“, съгласно което „Иск за установяване, че е прието наследство, и за нищожност на заявен отказ от наследство не може да се предяви в отделно производство, освен ако наследникът не разполага с друг иск, към който да присъедини този иск“. Именно такъв е настоящият случай и за това исковете са допустими.

Разгледани по същество, исковете са неоснователни и недоказани и като такива подлежат на отхвърляне.

Не се установяват действия на наследниците, които да разкриват действително намерение за приемане на наследството, оставено от техния баща. Според константната съдебна практика това са действия, които водят до категоричен извод за мълчаливо приемане на наследството, и които се разграничават от действията на обикновено управление или временно управление на чуждо имущество.

Ограничено посоченото от ищцата в исковата молба и разгледано в контекста на установените факти и обстоятелства – че през 2011 год., като са продали имота, дарен им от наследодателя през 1996 год. заедно с намиращите се в този имот движими вещи (неиндивидуализирано изброени в исковата молба като „холна гарнитура, обзавеждане за детска стая – комплект, спалня – комплект, обзавеждане за кухня, включващо кухненска маса, столове, два бюфета, 100 литров бойлер за баня, готварски печки 2 бр., 2 гардероба, стари военни дрехи, шевна машина, м. Сингер, велосипед, телевизор, книги, две картини“), не води до изводи, че ответниците са извършили действия, които изразяват волята им да приемат наследството на К.А.Г., респективно, че направените след това откази от него са нищожни.

На първо място, защото се касае за движими вещи, находящи се в недвижим имот, собственост на ответниците по силата на дарение в продължение на около 15 години преди разпореждането и на второ място – тъй като в хода на делото не се ангажираха никакви доказателства тези вещи да са принадлежали на наследодателя към момента на откриване на наследството.

Нещо повече, видно от приложената, представена от ответниците в оригинал молба, подписана от ищцата и подадена от нея по друго дело – гр.д. № 1618/2016 год. на ЛРС, в това друго производство ищцата твърди, че поради отказът си от наследството на техния баща, единствен наследник на процесния (по гр.д. № 1618/2016 год.) имот се явява тя, ищцата.

Относно разноските:

Разноски претендират и двете страни, като представят списъци по чл. 80 ГПК.  

Предвид изхода от делото, сторените от ответниците разноски следва да се възложат върху ищцата.

От представения списък, а и от доказателствата по делото се установява, че отв. Ц.М. е направила 600 лв., а отв. М.Г. – 450 лв. разноски за процесуално представителство и защита пред първата инстанция.

При тези мотиви и на осн.чл. 235 ГПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявеният от Е.А.Г., ЕГН **********,*** срещу Ц.В.М., ЕГН ********** ***, като наследник на А.К.Г., ЕГН **********,***, поч. 17.07.2020 год.,  иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1, вр. чл. 44  ЗЗД, вр. чл. 52 ЗН  за обявяване нищожността на отказът от наследството на К.А.Г., ЕГН **********, поч. 11.07.2011 год., б.ж. на гр. Лом, извършен от А.К.Г., починала в хода на делото и заместена от майката и наследник по  закон Ц.В.М., който отказ е вписан в книгата за отказите от наследство при ЛРС с определение № 29/08.09.2011 год. по ч.гр.д. № 1040/2011 год. на ЛРС – поради невъзможен предмет, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОТХВЪРЛЯ  предявеният от Е.А.Г., ЕГН **********,*** срещу М.К.Г., ЕГН **********,***  иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1, вр. чл. 44  ЗЗД, вр. чл. 52 ЗН  за обявяване нищожността на отказът от наследството на К.А.Г., ЕГН **********, поч. 11.07.2011 год., б.ж. на гр. Лом, извършен от ответника М.К.Г., който отказ е вписан в книгата за отказите от наследство при ЛРС с определение № 29/08.09.2011 год. по ч.гр.д. № 1040/2011 год. на ЛРС – поради невъзможен предмет, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА Е.А.Г., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.В.М., ЕГН ********** *** сумата от 600,00 лева (шестстотин лева), направени в производството пред първата съдебна инстанция разноски.

 

ОСЪЖДА Е.А.Г., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на М.К.Г., ЕГН **********,*** сумата от 450,00 лева (четиристотин и петдесет лева), направени в производството пред първата съдебна инстанция разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от съобщението до страните че е изготвено.

 

 

 

 

Районен съдия: