РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Пловдив, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Славка Г. Димитрова
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Въззивно
административно наказателно дело № 20245300600965 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 562 от 22.04.2024г., постановено по НАХД №2064/2024г.
Пловдивският районен съд, 17 н.с. е приел, че Б. Д. С. ЕГН:**********, е
осъществил административно нарушение по УБДХ, за това, че на 22.12.2023г.
около 20:00 часа съвместно с лицата А. Д. И. и Д. С. Д. и двамата от град С., е
извършил непристойна проява, като е нарисувал със спрей (графити) стените
на ЖП подлез и по стените на стълбите към коловоза, находящи се в град
Стамболийски - надписите били с големи размери и съдържали нецензурни
реплики, насочени към футболни отбори, с което се нарушава обществения
ред и спокойствие, но поради своята ниска степен на обществена опасност не
представлява престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. На основание чл. 1, ал. 1,
т. 2 от УБДХ на С. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер
на 100 (сто) лева.
Против решението е подадена в жалба от процесуалния представител на
наказаното лице-адв.С., в която е направено искане да бъде отменено
1
решението на ПРС, като се претендират съществени пороци, допуснати в хода
на административнонаказателното производство. За Пловдивската окръжна
прокуратура, която е редовно уведомена, представител не се явява и не е
ангажирано писмено становище.
В съдебно заседание процесуалният представител на наказаното лице
адв. С., не се явява, редовно уведомен. Преупълномощил е адв.Г. М., който се
явява по делото, като поддържа жалбата, изложените в нея аргументи, както и
формулираната претенция.
В съдебно заседание жалбоподателят С., редовно уведомен, не се явява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
изложените в жалба доводи и оплаквания и становищата, изразени в съдебно
заседание, намира за установено следното:
Депозираната жалба, която не е просрочена и е депозирана от
процесуално легитимирано лице, е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Производството пред Пловдивския районен съд е образувано въз основа
на преписка по УБДХ, внесена от РУ-Стамболийски.
По делото е проведено съдебно производство по УБДХ от първата
инстанция /отпочнало в деня на депозиране на административната преписка/,
в хода на което е установено по безспорен начин извършването на
административно нарушение „дребно хулиганство“ от наказания С. и
обстоятелствата, при които това е било сторено. Окръжният съд, като прецени
събраните по делото доказателства, споделя в пълнота установената от
първостепенната инстанция, както следва:
Нарушителят Б. Д. С. е б., български гражданин е, има средно
образование, работещ, не е женен, не е осъждан. Има ЕГН:**********23г.
На 22.12.2023г. няколко момчета, сред които Б. С., А. И. и Д. Д., се
събрали в гр.Стамболийски в заведение, където употребили алкохол. Решили
заедно да направят графити за любимия си отбор ЦСКА в подлеза на гарата
на гр.Стамболийски, като инициатор бил С.. А. И. осигурил спрейове, с които,
след като отишли в подлеза на гарата, започнали да пишат по стените:„*** ЗА
ЛЕВСКИ,ЦСКА“ /оградено със свастика/, „LOVE CSKA,HATE OTHER“ /като
използвали бял, черен и червен цвят/. Всички членове на компанията пишели
по стените, като си сменяли ролите, за да може да наблюдават за случайни
минувачи. След като младежите приключили с надписите, се разделили, а на
следващия ден резултатът от дейността им бил възприет от различни
2
граждани, които сигнализирали Кметството и било организирано почистване
на стените.
На 24.12.2023г в РУ-Стамболийски бил дежурен К.Ш., който бил
сигнализиран за „творенията“ по стените в подлеза на ЖП гарата в
Стамболийски от Г.Д.-служител на ***, която депозирала жалба във връзка
със случая. Установило се, че има изградена система за видеонаблюдение на
мястото на нарушението, записите от която се пазели 30 дни. В резултат от
проведените ОИМ била установена самоличността на нарушителите Б. С. и А.
И.. Последните били призовани в РУ-Стамболийски, където им били снети
обяснения и започнала проверка по ЗМ 333/24г., по която била образувана и
прокурорска преписка. След приключване на полицейската проверка
районната прокуратура е постановила отказ да се образува досъдебно
производство от 01.03.24г., препис от което било изпратено на Началника на
РУ-Стамболийски. В постановлението си прокуратурата е приела, че
осъществената от нарушителите деятелност не съставлява престъпление по
чл.325 ал.1 от НК, поради ниската си степен на обществена опасност, а се
касае за непристойна проява по смисъла на УБДХ.
Поради изложеното, след получаване на постановлението за отказ в РУ–
Стамболийски, е изискана цялата прокурорска преписка с оглед отпочване на
административнонаказателно производство по УБДХ, като на 11.04.24г. бил
съставен Акт за констатиране на дребно хулиганство №5/11.04.24г., връчен на
нарушителя Б. С. на същия ден, след което незабавно е бил сезиран РС-
Пловдив на основание чл.3 от УБДХ в 24 часов срок от изготвянето на Акта и
същия ден било насрочено съдебно заседание.
За да приеме за установена изложената фактическа обстановка,
районният съд мотивирано и законосъобразно е ползвал наличните по делото
доказателства, като е отчел, че същите са еднопосочни и непротиворечиви,
поради което е било ненужно да бъдат подлагани на обстойно обсъждане. В
този смисъл, коректно е отбелязано от районния съд, че нарушителят С. не
отрича стореното, а напротив-признава го, допринася за разкриване на
фактите по случая и изразява съжаление за извършеното. Изложените в тази
връзка мотиви са изчерпателни и обосновани и тъй като се споделят напълно
от настоящия съдебен състав, не се налага тяхното преповтаряне.
Коректни са и съжденията на първия съд относно правната страна на
осъществената от С. общественовредна деятелност, която обосновано и
законосъобразно е субсумирана под разпоредбата на чл.1, ал.3 от УБДХ. В
обобщение на обсъденото, окръжният съд намира, че изготвените към
решението мотиви покриват напълно изискуемия се стандарт.
Междувпрочем, съображенията, инкорпорирани в жалбата,
манифестирани и пред първата инстанция, акцентират върху претенцията за
съществени процесуални пороци, допуснати в хода на
административнонаказателното производство, рефлектирали върху правата на
нарушителя. Тези доводи правилно са отхварлени от първата инстанция, не се
3
и споделят от настоящата.
Правилно районният съд е приел, че констатирането на
административното нарушение не е просрочено. Категорична е разпоредбата
на чл.36, ал.2 от ЗАНН /субсидиарно приложима на основание чл.9, ал.2 от
УБДХ/, според която, без да е издаден АУАН, административнонаказателна
преписка не се образува, освен в изчерпателно изброените хипотези, вкл. и
при постановен отказ на прокурора да ес образува досъдебно производство,
какъвто е настоящият случай. По аргумент за противното, изводим от
въпросната разпоредба, в подобни случаи е ненужно издаването на АУАН,
доколкото прокурорският акт /в случая за отказ да се образува ДП/,
финализиращ извършената проверка, ex lege изпълва изискванията за
констатиране на административното нарушение. Ето защо, неприложим е 1-
месечният срок по чл.34, ал.1, абз.2 от ЗАНН, относим за случаите, в които
задължително е съставянето на АУАН, какъвто очевидно не е настоящият. С
други думи, издаването на АУАН от 01.04.2024г., макар и ненужно, не
представлява процесуално нарушение, доколкото е сторено повече от
изискуемото, но не и незаконосъобразно. А в случая е спазен преклузивният
срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН /6-месечен от съставянето на АУАН, който
следва да се отчита от отказа на прокурора/ за санкциониране на нарушителя,
доколкото съгласно разпоредбите на УБДХ, съдът осъществява ролята на
административнонаказващ орган.
С оглед изложеното, налице са законовите предпоставки за ангажиране
на административнонаказателната отговорност по УБДХ на нарушителя С..
При индивидуализация на наказанието, ПРС е определили
административно наказание глоба в размер, равен на минималния, а именно
глоба в размер 100 лв. В тази връзка, коректно са отчетени смекчаващите
отговорността обстоятелства, в съобразие с отсъствието на отегчаващи
такива, като действителната тежест и значимост на първите закономерно е
довела първия съд до споделимото заключение, че оптимално е наказание
„глоба“ в размер, равен на законовия минимум .
С оглед, изложените съображения окръжният съд намира, че не са
налице основания за ревизиране на първостепенното решение, поради което
следва същото да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.7, ал.3 УБДХ,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 562 от 22.04.2024г., постановено по
4
НАХД №2064/2024г. Пловдивският районен съд, 17 н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5