№ 686
гр. С.З., 06.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501726 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК № *****, със
седалище и адрес на управление: гр.С., р-н *****************,
представлявано от законния си представител Д.Б.Б. - изпълнителен директор,
чрез юрк. И.С. против разпореждане № 1893/20.08.2021 г., постановено по ч.
гр. д. № 3876/2021 г. по описа на Районен съд С.З., с което е отхвърлено
заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК за сумата от 198 лева представляваща застрахователна премия
по договор за допълнителни услуги.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на
разпореждането, поради неправилно приложение на материалния закон и
претендира отмяната му и постановяването на ново, с което се разпореди
издаването на заповед за изпълнение за претендираната сума.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление на
А.С.В.“ ЕАД - гр.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу Г. Г. Г. от гр.С.З. за сумата от 600 лв. -
главница по договор за заем; 50,40 лв. – договорна лихва по договор за заем
за периода от 16.05.2018 г. до 26.09.2018 г.; 96,00 лв. – сума за допълнителни
услуги по договор за допълнителни услуги, 198 лв. - застрахователна премия
по договор за допълнителни услуги за периода от 16.05.2018 г. до 26.09.2018
г., 119,58 лв. - лихва за забава по договора за заем за периода от 17.05.2018 г.
до подаване на заявлението в съда, 54,06 лв. – лихва за забава по договор за
допълнителни услуги.
В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за заем
Credi Go № 1181-10180651, и договор за допълнителни услуги Credi Go №
1181-10180651сключени на 03.05.2018 г. между длъжника Г. Г. Г. и „М.К.“
АД - гр.С., по силата на който дружеството му е предоставило паричен кредит
от 600 лв., а длъжникът се съгласил да върне сумата ведно с договорно
1
възнаграждение от 50,40 лв., на 20 равни седмични погасителни вноски, в
размер на 32,52 лв. и падежна дата на първа вноска на 16.05.2018 г.
На основание попълнен и подписан от заемополучателя формуляр -
Искане за допълнителни услуги, на 3.05.2018 г. между „М.К.“ АД и Г. Г. Г.
бил сключен Договор за допълнителни услуги към заем Credi Home № 1181-
10180651, съгласно който „М.К.“ АД предоставил на заемополучателят пакет
от допълнителни услуги описани подробно в Приложение № 1 към договора,
предоставено на заемополучателя при сключване на договора. Съгласно
клаузите на сключения договор, при подписване на договора клиентът дължи
заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 96,00 лв., като
му е предоставена възможността да я заплати на 20 бр. равни седмични
вноски, всяка в размер на 4,80 лв., при първа погасителна вноска, платима на
16.05.2018 г.
На основание сключения договор за допълнителни услуги „М.К.“ АД -
гр.С., в качеството си на застрахователен посредник предоставил на
заемополучателя финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството
на дружеството застраховка със ЗК „У.Ж.“ АД, а заемателят се задължил да
върне на заемодателя платената застрахователна премия в размер на 198 лв.,
на 20 равни седмични погасителни вноски, в размер на 9,90 лв. и падежна
дата на първа вноска на 16.05.2018 г.
Длъжникът изпаднал в забава считано от 16.05.2018 г., поради което по
договора му било начислено обезщетение за забава в размер на 119,58 лв.
Срокът на договора бил изтекъл, поради което неплатените задължения
били изискуеми.
На 16.01.2015 г. между „М.К.“ АД - гр.С. и А.С.В.“ ЕАД - гр.С. бил
сключен рамков договор за продажба на вземания, като с Приложение №
1/10.06.2018 г. вземанията на „М.К.“ АД - гр.С. срещу Г. Г. Г., произтичащи
от договор за заем Credi Go № 1181-10180651 и договор за допълнителни
услуги Credi Go № 1181-10180651 сключени на 03.05.2018 г., били
прехвърлени на А.С.В.“ ЕАД - гр.С., а длъжника бил уведомен с нарочно
уведомително писмо от 14.09.2018 г., изпратено му от А.С.В.“ ЕАД - гр.С.
като пълномощник на цедента.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението
в частта, с която А.С.В.“ ЕАД - гр.С. е поискало издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за сумите 198 лв. - застрахователна премия по
договор за допълнителни услуги за периода от 16.05.2018 г. до 26.09.2018 г.,
като е приел, че уговорката за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги, застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги и лихва за забава по договор за допълнителни услуги се превръща в
необоснована санкция за длъжника, средство за неоснователно обогатяване
на кредитора.
При така установените обстоятелства съдът направи следните правни
изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-
легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението
трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.
2
127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или
добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да
има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и
да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Република
България - чл.411, ал.2 от ГПК.
В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по
чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 от ГПК, тъй като искането за присъждане на сумата от
198 лв., представляваща уговореното възнаграждение за застрахователен
пакет, противоречи на закона и се основава и на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител.
В тази връзка съдът приема, че този договор не представлява отделен
договор от договора за заем, който представлява по своята правна същност
договор за потребителски кредит, макар сключването му да не представлява
изискване за отпускане на кредита. Предвидено е, че ако клиентът е сключил
договора за застраховка с посредничеството на „М.К.“ АД и заплащането на
дължимата еднократна застрахователна премия се финансира от „М.К.“ АД,
то клиентът ще дължи връщане на сумата за застрахователна премия на
„М.К.“ АД, на равни месечни вноски. Датата, на която ще се дължи месечната
вноска, съвпада с датите на погасителните вноски по договора за кредит, а
размера на погасителната вноска се калкулира към задължението по заемното
правоотношение. Бенефициент по застраховката не е длъжника, а „М.К.“ АД.
т.е. в случая е налице застраховка в полза на кредитор, сключена от длъжник
по смисъла на чл.383 от КЗ, а не застраховка, сключена от кредитор за
обезпечение по чл.382 от КЗ.
Описаната допълнителна услуга по финансиране на заплащането на
дължимата застрахователна премия от „М.К.“ АД сама по себе си
представлява договор за потребителски кредит, а с уговарянето дължимото
възнаграждение за застрахователната премия да се разсрочи и да се включи в
размера на погасителните вноски, се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от
ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна, поради което и клаузата за застраховка „Защита“ следва да се
приеме за такава.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното
разпореждане е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.4 и чл.271, ал.1
пр.І-во от ГПК Старозагорският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1893/20.08.2021г., постановено по
ч. гр. д. № 3876/2021 г. по описа на Старозагорският районен съд.
Определението не подлежи на обжалване пред по-горестоящ съд и е
окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4