№ 2750
гр. Бургас, 09.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501735 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х. П., ЕГН: **********, притежаващ разрешение за
постоянно пребиваване № ***, издадено от МВР – гр. София с адрес в *** против
определение № 424/19.09.2022г., постановено от Районен съд – Поморие по гр. дело №
20212160100391, с което е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и иска от въззивната
инстанция да го отмени и да върне делото на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Като взе предвид твърденията на страната и представените по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира следното:
ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по исковата молба на Х. П.
против Община Поморие и е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. П. иска от съда да
приеме за установено по отношение на ответната община, че в качеството си на наследник
на Ю.Х.П (Х.П.), бивш жител на ***, починал на 03.11.1987г., е собственик по наследство
на посочените в исковата молба недвижими имоти, описани като земеделски земи в
землището на с.Косовец, община Поморие.
С разпореждане № 326/14.06.2021г. съдът оставя исковата молба без движение и дава
указание на ищеца да индивидуализира имотите, да посочи основанието на което
претендира правото си на собственост, да внесе дължимата по делото държавна такса и да
представи удостоверение за данъчна оценка за имотите. С определение № 150/20.07.2021г.
съдът връща исковата молба поради невнесена държавна такса. Това определение е
обжалвано и отменено с определение № 1899/06.12.2021г., постановено от Окръжен съд -
Бургас по в.ч.гр.д.№1374/21г.
С разпореждане № 1178/21.12.2021г. Районен съд – Поморие отново оставя исковата
молба без движение и указва на ищеца да внесе допълнителна държавна такса и да впише
исковата молба.
1
С определение № 79/15.02.2022г. съдът докладва делото и го внася за разглеждане в
открито съдебно заседание.
С последващо определение № 214/09.05.2022г., Районен съд – Бургас прекратява
производството по делото. За да постанови това определение, съдът приема, искът на П. е
недопустим, тъй като представлява опит за реституция на земеделска земя при погасено
субективно материално право на възстановяване на собствеността.
С определение № 1770/28.07.2022г. Окръжен съд – Бургас отменя прекратителното
определение и връща делото на районния съд със задължителни указания по редовността на
исковата молба.
С разпореждане № 853/29.08.2022г. съдът оставя исковата молба без движение и
указва на ищеца да конкретизира фактите, от които черпи правото си на собственост върху
процесните имоти; да посочи основанието, на което неговият наследодател е бил собственик
на земеделските земи и дали са били в неговия патримониум към момента на смъртта му; да
посочи дали земите са обобществени и имали ли са земеделски характер към момента на
обобществяването.
В изпълнение на указанията, процесуалните представители на ищеца депозират
молба, в която заявяват, че имотите не са възстановени от ОС „Земеделие“ – гр. Поморие на
наследниците на общия наследодател Ю.Х.П, поради което на основание чл.19, ал.1 от
ЗСПЗЗ се стопанисват и управляват от Община Поморие. В допълнение към това, ищецът
преповтаря фактите, изложени в обстоятелствената част на исковата молба.
С определение № 424/19.09.2022г. Районен съд – Поморие прекратява
производството по делото. За да постанови това определение, съдът приема, че ищецът не е
изпълнил указанията на съда, дадени с последното разпореждане.
Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна. Частната
жалба отговоря на изискванията, въведени в чл.275 от ГПК. Поради това, същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.129, ал.3 от ГПК исковата молба, ведно с приложенията,
се връща, когато ищецът не отстрани в срок нередовностите. В конкретния случай е
безспорно установено, че с разпореждане № 853/29.08.2022г. съдът е дал конкретни
указания на ищеца. Безспорно е установено също, че в изпълнение на тези указания ищецът
е представил писмена молба вх.3341/14.09.2022г. Спорен е въпросът изпълнени ли са точно
указанията на съда. Отговорът на този въпрос е отрицателен.
В приложената по делото молба ищецът е възпроизвел изложените вече факти, без да
внесе допълнителни уточнения и да даде конкретен отговор на въпросите, поставени от съда
в нарочните му указания. При това положение, не може да се приеме, че указанията на съда
са изпълнени, поради което определението за прекратяване на производството е правилно и
обосновано. В допълнение към това, настоящият съдебен състав намира за необходимо да
посочи следното:
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ в редакцията, обн. В ДВ, бр.13/2007г.
лицата, които са пропуснали да подадат заявления в седемнадесетмесечен срок от влизането
2
на закона в сила, могат да установят с иск срещу съответната общинска служба по
земеделие само с писмени доказателства правото да възстановят собствеността си върху
земеделските земи. Писмени декларации и/или свидетелски показания не могат да бъдат
основание за доказване на правото на собственост. По делото се призовава общината по
местонахождение на имота. Въз основа на постановеното решение общинската служба по
земеделие определя земите, върху които е възстановена собствеността при спазване на
изискванията на ЗСПЗЗ.
Според §22 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, обн. В ДВ, бр.13/2007г. исковете по чл.11,
ал.2 от ЗСПЗЗ се предявяват в тримесечен срок от влизането на закона в сила. Изменението
на закона е публикувано на 9 февруари 2007, следователно срокът за предявяване на иска по
чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ започва да тече от 12 февруари 2007 и изтича на 12 май 2007г.
Изискването на реституционния закон за предявяване на иска по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ в
срока, определен в §22 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ е процесуална предпоставка за допустимост
на иска, за която съдът служебно. Пропускането на този срок е пречка да се разгледа делото
и има за последица прекратяване на същото. В конкретния случай, от твърденията в
исковата молба и от множеството уточнения, направени преди процесното, се установява, че
ищецът се домогва да възстанови собствеността си върху земеделски земи, принадлежали на
неговия наследодател при преклузия на правото за възстановяване, настъпила по силата на
§22 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, обн. В ДВ, бр.13/2007г., което е недопустимо. Поради това,
като е прекратил производството по делото, районният съд е постановил правилно
определение, което трябва да се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 424/19.09.2022г., постановено от Районен съд –
Поморие по гр. дело № 20212160100391.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен Касационен Съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3