Р Е Ш Е Н И Е
№ 1
гр. Враца, 04.01.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, V състав,
в публично заседание на 14.12.2021 г. /четиринадесети декември две хиляди
двадесет и първа година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА
АЛИПИЕВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 598 по
описа на АдмС – Враца за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от Закон за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано по жалба
на „К.“ ЕАД ***, представлявано от С.П.Л., действащ чрез
пълномощника си * Х.П. ***, против Заповед № 11120/16.09.2021 г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности" в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството, на основание
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ "Запечатване на търговски обект" – мотел
„Р.“, находящ се в ***, местност „Д.г.“, стопанисван от „К.“ ЕАД и забрана за достъп
до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
В жалбата се развиват
съображения за незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ, като постановена в
нарушение на материалния закон, в несъответствие с неговата цел и на принципа за съразмерност при упражняване на административна дейност,
закрепен в чл. 6 от АПК. Твърди се, че липсват мотиви относно интензитета на
засягане на държавния интерес, като органът не е посочил как стойността на
покупката се отнася към реализирания през деня оборот и спрямо дневните обороти
от предходните дни, какъв е бил броят посетителите в момента на проверката, не
е отчетено, че фактическата и регистрираната касова наличност са идентични и не
е установена разлика. Изложени са обстойни аргументи относно липсата на материалноправните
предпоставки за прилагането на ПАМ, тъй като органът не е доказал фактите и
обстоятелствата по твърдяното нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба
Н-18/2006 г. на МФ. Според жалбоподателят, събраните доказателства навеждат
доводи за неиздадена на 07.09.2021 г. фискална касова бележка за сумата от 332
лева, но и за извършено плащане на тази сума, с което е допуснато и съществено
нарушение на административно-производствените правила, като органът не е
изпълнил задължението по чл. 35 от АПК, да изясни всички релевантни факти и
обстоятелства по случая.
Иска се отмяна на
оспорената заповед и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно
заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си * П. поддържа жалбата по
подробно изложените в нея съображения.
Ответникът, Началник
отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, чрез ** В.А. в с.з. и представени по делото писмени
бележки оспорва жалбата, като неоснователна.
Твърди, че ЗППАМ
отговаря на всички изисквания за законосъобразност, като при наличие на
предпоставките по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС АО действа в условията на обвързана
компетентност и е длъжен да издаде ПАМ – запечатване на обект, независимо от
предвидените административни наказания за него. Твърди се, продължителността на
мярката е съобразена с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и мотивирано е
определен срок за запечатване на обекта и забрана за достъп до него в рамките
на средната продължителност, предвидена в чл. 186 ЗДДС – 30 дни, като са
изложени достатъчно факти и обстоятелства за това. Отправя искане към съда да
остави жалбата против заповедта за прилагане на ПАМ без уважение и претендира
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
По делото са събрани
писмени доказателства, като е приложено е заверено копие от образуваната пред
административния орган преписка. Съдът, като взе
предвид разпоредбата на чл. 168 АПК и прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и
твърденията на страните, приема за установено следното:
На 10.09.2021
г. около 10:40 ч. служители на ТД на НАП Велико Търново, съвместно със
служители на КЗП, ОДБХ и икономическа полиция са извършили проверка в търговски
обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – мотел „Р.“, находящ се в ***, местност „Д.г.“, стопанисван от „К.“ ЕАД, във
връзка със спазването на данъчно-осигурителното законодателство. Констатирано
е, че търговския обект разполага с леглова база и хотелски ресторант, а
реализираните продажби се отчитат посредством ФУ, което е разположено в
ресторантската част, като същото разполага с департаменти, отчитащи консумация
в ресторанта, а нощувките в обекта се отчитат в обособен департамент „Нощувки“,
като за ФУ са представени свидетелство за регистрация, валиден договор за
сервиз и паспорт.
При започване
на проверката е установено, че група от 12 човека е напускала хотела, за което
са поискани и представени 12 бр. адресни карти, които не притежавали напълно
въведени данни за посетителите. При направена справка в единната система за
туристически услуги е установено, че последният запис за български граждани
гости на хотела е за едно лице с дата на настаняване 07.09.2021 г. и дата на
напускане 08.09.2021 г. За изясняване на начина на плащане от 12-те човека
напуснали хотела е изискано писмено обяснение от представител на обекта – Н.В.Д.,
която е и член на борда на директорите на дружеството.
В
обяснението Д. посочила, че групата е заплатила в брой 380 лева, като сумата е
заплатена на два пъти: на 07.09.2021 г. 332 лева и на 09.09.2021 г. – 48 лева.
От ФУ е извадена контролна лента на електронен носител за датите 07.09.2021 г.,
08.09.2021 г. и 09.09.2021 г. и е установено, че за дата 09.09.2021 г. има
регистрирано плащане в брой на стойност 48 лева за нощувка. За останалата част
от 332 лева при прегледа на контролната лента на електронен носител (КЛЕН) за
07.09.2021 г. не е установено плащане в сочения размер, а общата сума на
отчетените нощувки за 07.09.2021 г. е в размер на 340,40 лева. От ФУ е изваден
междинен отчет, при който е установена разчетена касова наличност от ФУ в
размер на 351,20 лева, а фактическата наличност в касата на обекта е била
351,60 лева, имало отразяване на въвеждане на пари в касата в размер на 350
лева, а установената разлика е в размер на 0,40 лева.
Прието е
за установено, че като задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, дружеството е извършило нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от
същия подзаконов нормативен акт, поради това, че не е издало съответния
документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС, а именно фискална касова бележка.
За
констатираните при проверката факти и обстоятелства е съставен и приложен към
преписката протокол ПИП серия АА, № 0294741/10.09.2021 г., документи от КЛЕН,
опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката.
Предвид
установените обстоятелства Началник отдел „Оперативни
дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности" в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП,
е издал оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 11120/16.09.2021 г.,
с която на основание чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал.
1 от ЗДДС на „К.“ ЕАД е наложена ПАМ "Запечатване на търговски
обект" – мотел „Р.“, находящ се в ***, местност „Д.л.“ и „Забрана за
достъп до него“ за срок от 14 дни.
Заповедта е била връчена на законния представител на дружеството на 27.09.2021
г., видно от представената с нея разписка, а жалбата против нея е подадена чрез
органа на 08.10.2021 г., с вх. № 21294, получена в съда на 15.10.2021 г.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, за който не е предвиден
задължителен административен ред за оспорване, от надлежна страна с правен
интерес от обжалването и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване,
регламентиран в чл. 149, ал. 1 от АПК., с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е и основателна, като съображенията за това са следните:
Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган
и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и
материалноправните разпоредби при издаването му, съобразен ли е актът с целта
на закона, като
съгласно чл. 168, ал. 2, съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да
липсва искане за това.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 186, ал.
3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. С приложената по делото Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г.
/л. 38 от делото/, Изпълнителният директор на НАП е определил началниците на
отдели "Оперативни дейности" в дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП да издават заповеди
за прилагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС.
Разглежданият административен акт е издаден от началник на отдел „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен по
силата на горната заповед на изпълнителния директор на НАП.
Оспореният
административен акт е в установената писмена форма и съдържа информация относно
наименованието на органа – издател, неговия адресат, изложение на обстоятелствата, относими към предпоставките за прилагане
на принудителната мярка,
има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена
длъжност.
Независимо от изложеното,
настоящият съдебен състав счита, че в случая са допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила, довели и до неправилно приложение
на действащите материални разпоредби на закона и до несъответствие с неговата
цел, които представляват основание за отмяна на оспорената ЗППАМ.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1 б. „а“ от ЗДДС, действаща и към момента на издаване на оспорената заповед, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Посочената за нарушена разпоредба на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата задължава лицата по чл. 3, ал. 1 независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително да издават фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод.
Съгласно чл. 187, ал.
1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал.
1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
Цитираните разпоредби
обуславят извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението
за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан,
административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на
търговеца ПАМ – „запечатване на обект и забрана за достъп до него. В настоящия
случай нарушението е установено от органите по приходите при извършена в обекта
проверка, обстоятелствата от която са отразени в протокол серия АА, № 0294741/10.09.2021 г. Този протокол, когато е съставен
по установения ред и форма от органите по приходите, в кръга на правомощията
им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от тях действия
и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1
от ДОПК. Няма спор, че в случая този протокол е съставен от
оправомощено длъжностно лице, в установената форма, но фактите и
обстоятелствата отразени в него са на база писмено обяснение от лице, което не
е очевидец, тъй като не е присъствало при твърдяното плащане на 07.09.2021 г.
на сумата от 332 лева, а пресъздава разказаното ѝ по телефона от лице,
което пък не присъства в момента на проверката. В тази връзка е основателно
изложеното в жалбата възражение за допуснато от органа нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като действия по служебно събиране на доказателства за изясняване на
факти и обстоятелства от значение за случая не са извършвани. При това
положение е налице непълнота на
установената в хода на проведеното административно производство фактическа
обстановка, което е довело до неправилност на обоснования правен извод и на
възприетото административно решение, като основанието за упражняване на
дискреционната власт на органа не е доказано по несъмнен начин.
От друга страна действително липсват
дори в минимална степен мотиви, относно продължителността на мярката,
независимо, че същата е в рамките на законово определения срок – до 30 дни. Докато при
прилагането на ПАМ от вида на процесната административният орган действа в
условията на обвързана компетентност, то определянето на срока
/продължителността/ на мярката е в условията на оперативна самостоятелност,
като по аргумент от изискването по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС за налагането на ПАМ
с мотивирана заповед,
правоприлагащият орган е длъжен да посочи и обсъди всички конкретни и относими
факти и обстоятелства, от значение за индивидуализиране срока на ПАМ, съответно
да обоснове определената със заповедта продължителност на срока на действие на
мярката. След като в правомощията на органа е по целесъобразност да
определи продължителността на наложената ПАМ, то следва в тази насока да са
изложени конкретни мотиви, въз основа на които да бъде извършен контрол за
съответствието на акта с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. В случая не са изложени дори общо формулирани
изявления, които да имат характера на същински мотиви, като правни и фактически
основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта на
охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него
и необходимостта от осигуряване защита на интереса на държавния бюджет и
предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. Не става ясно как
е формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния размер, който
е значително по-голям от минимално установения в закона, респ. кои конкретни
обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест.
Липсва конкретизация за
това какъв е реализирания през деня оборот и как се отнася спрямо оборотите от
предходни дни, къде се намира обектът, какъв е видът и характерът на
осъществяваната търговска дейност, каква клиентела има, търговецът извършвал ли
е друго нарушение по Наредбата или други фактически обстоятелства, които биха
били релевантни към преценката за определяне на срока на ПАМ около средния
размер.
Неизлагането на
конкретни и относими фактически основания за определената продължителност на
срока на ПАМ, представлява нарушение на изискването за мотивираност по чл. 186,
ал. 3 от ЗДДС във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК
и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна.
Отделно от това при установено за първи път нарушение и липса на констатации от
него да са произлезли определени вредни последици за фиска, както и предвид
обстоятелството, че не са констатирани други нарушения на данъчното
законодателство, налагането на ПАМ – запечатване и забрана достъпа до
търговския обект за срок от 14 дни, е очевидно несъразмерно на нарушението, т.е
продължителността на ПАМ не е в разумно съотношение на пропорционалност между
засегнатите интереси на дружеството и охраняваните с прилагането на
принудителна административна мярка обществени отношения. В случая не са
представени доказателства, липсват и твърдения за трайно противоправно
поведение на търговеца, относно нарушаване на данъчното законодателство, с
избягване на дължими данъци върху реализираните обороти, а от извадения
междинен финансов отчет е установена почти идентична разчетена касова наличност
от ФУ в размер на 351,20 лева, с фактическата
наличност в касата – 351,60 лева, с констатирана незначителна разлика от 0,40
лева, с което е нарушен принципът на съразмерността, законодателно регламентиран
в чл. 6 АПК.
Прилагането на ПАМ не е и не може да бъде самоцел, а като израз на
административна принуда трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не
ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от
преследваната от закона цел.
Липсата на мотиви относно продължителността на действието на ПАМ, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът, в тази му част
е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК поради което е налице
порок, обосноваващ незаконосъобразност на оспорената заповед. В този смисъл е
последователната практика на ВАС относно приложението на принудителни
административни мерки по различни закони, които предвиждат налагането на ПАМ.
/напр. Р. № 12902 от 07.10.2013 г. по адм. д. № 2972/2013 на ВАС, Р. № 1498 от
11.02.2016 г. по адм. д. № 15324/2014 г., VІІІ отд. на ВАС, Р. № 7288 от
16.05.2019 г. по адм. д. № 1408/2019 г., Р. № 13957 от 11.11.2020 г. по адм. д.
№ 8076/2020 г. и др./.
Съдът не разполага с правомощия да измени заповедта, като намали срока, за
който е наложена мярката, тъй като този въпрос е от компетентността на органа, предоставен
е на неговата оперативна самостоятелност, чието законосъобразното упражняване
се проверява от съда.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че ответникът е
постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
При този изход на
спора и при своевременно направено искане, на жалбодателя следва да бъдат
присъдени направените от него деловодни разноски. По делото е представен договор
за правна помощ от 07.10.2021 г., от които е видно, че е договорил и заплатил в
брой възнаграждение за адвокатска защита
в размер на 600,00 /шестстотин/ лева,
както и 50,00 /петдесет/ лева д.т. за завеждане на делото.
Предвид изхода на спора, на ответника не се дължат разноски.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 11120/16.09.2021 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности" в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „К.“ ЕАД, на основание чл. 186,
ал. 1, и чл. 187, ал. 1, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/
"запечатване на търговски обект" – мотел „Р.“, находящ се в ***, местност
„Д.г.“ и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
ОСЪЖДА НАП – София ДА ЗАПЛАТИ на „К.“ ЕАД *** сумата от 650 /шестстотин
и петдесет/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от
същото.
АДМ. СЪДИЯ: