№ 73
гр. Бургас, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско
дело № 20222001000128 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от В. С.
Д., ЕГН **********, чрез адв.И. М. – БАК, срещу решение № 260037/
12.04.2022 г., постановено по т.д.№ 22/ 2021 г. по описа на Окръжен съд
Бургас, с което е отхвърлена претенцията му против „Ди Енд Ви Трейдърс“
ООД, ЕИК **** и „ВД Севън 2“ ЕООД, ЕИК ********* за обявяване
нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с
нот.акт №47, том ІІІ, рег.№8402, дело №412/20 год. на нотариус под №290 на
НК.
Във въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно –
постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати нарушения
на процесуалните правила и необосновано. Твърди се, че няма формирана
правно валидна воля за извършване на продажба на собствения на „Ди енд Ви
Трейдърс“ ООД недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор 07079.605.17 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Бургас, Промишлена зона Север, с площ от 9123 кв.м. Сочи се,
че протоколът от Общото събрание на съдружниците от 11.089.2020 г. няма
час и съдържа нотариално удостоверяване на подписа само на единия
съдружник – управителя К.К., поради което съгласно чл.137, ал.4 ТЗ
1
решението на общото събрание на съдружниците е нищожно.
Удостоверяването от куриера на фирма „ЕКОНТ“, че съдружникът не може
да бъде открит на адреса, не може да се счита за редовно връчване на
поканата за общото събрание на съдружниците, още повече, че на другия
съдружник било известно, че Д. не живее адреса в гр.Бургас, к-
с“Възраждане“, бл.15 вх.1. Сочи се, че решението от 11.09.2020 год. на
общото събрание е нищожно, тъй като е извършено в противоречие с ТЗ,
обезпечаващо уведомяване, съотв. присъствие, гарантирано с императивното
изискване за нотариално удостоверяване на подписа на съдружника Д. под
протокола. Поддържа се, че управителят умишлено е изпратил поканата на
неактуален адрес и това е направило невъзможно уведомяването на
въззивника, а отделно отбелязването на куриера, че съдружникът не е бил
открит на адреса, не се ползва с материална доказателствена сила и не може
да се счете за фингирано връчване.
В жалбата се поддържа довода за липсващо, невзето решение за
продажба на имота от съдружниците на дата 11.09.2020 год., а поради това – и
нищожно. Настоява се, че в протокола не е посочен час на провеждане на
събранието, а подписа само на единия от съдружниците е заверен по-късно –
едва на 14.09.2020 год. Въззивникът твърди, че по-късното нотариално
удостоверяване на подписа и съдържанието на частен документ, не доказва
съществуване в деня, посочен в самия документ.
Поддържа се, че атакуваната сделка е нищожна поради нарушаване
на добрите нрави, основано на фактически твърдения за нейното сключване в
период, в който съдружниците уговаряли все още параметрите и най-вече
начинът на плащане. Твърди се, че пълномощник на въззивника е участвал в
преговорите за продажба на имота от м.юли до м.октомври 2020 год., но
договорът бил сключен изцяло при пренебрегване висящността на
преговорите по съществените параметри на сделката и след свикване на общо
събрание на съдружниците на 11.09.2020 год., именно в периода на
преговорите.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и обявяване за нищожен
процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен
представител с писмено становище.
2
В срока по чл.263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от
„Ди Енд Ви трейдърс“ ООД, ЕИК ****, представлявано от управителя К.К.,
чрез адв.Р. С., в който се поддържа, че същата е неоснователна, а
обжалваното с нея решение е законосъобразно и правилно.
Позовава се на справка от Гранична полиция, от която е видно, че
ищецът – въззивник от 10.05.2019 г. не се бил връщал в България, поради
което поканата за общото събрание била изпратена до известния му адрес,
съгласно удостоверението за настоящ адрес № 94-01-2026/ 18.01.2022 г.
Задължение на жалбоподателя било да уведоми дружеството и управителя за
начина на получаване на кореспонденция, след като повече от 6 месеца не
пребивавал в България. Била спазена и формата на решението – едновременна
заверка на подписа и съдържанието.
Поддържа се, че предявения иск е недопустим - ищецът не е страна
по сключения договор за покупка – продажба и не разполага със собствени
права да претендира нейната нищожност.
По съществото на спора се излагат твърдения, че решенията на ОСС
са нищожни само на основанията, визирани в ТЗ – теза, възприета в ТР
№1/06.12.2002 год.- по т.д.№1/2002 год. ОСГК ВКС. Сочи се, че решения,
взети при опорочена процедура по свикване, реда и кворума за приемането
им или при противоречие на императивни правни норми или на учредителния
акт, са незаконосъобразни, т.е. отменяеми, но не и нищожни. Поддържа се, че
решението на общото събрание на съдружниците е взето в законосъобразно
проведена процедура, в писмена форма с едновременна заверка на
съдържанието и подписа. Сочи се, че според дружествения договор
решенията за разпореждане с недвижими имоти по чл.137 ал.1 т.7 от ТЗ, вр. с
ал.3, се вземат с мнозинство повече от 50% от капитала, а съдружникът
К.Георгиев притежава повече – 51%, има правната възможност сам да приеме
решение относно разпореждане с имуществото на дружеството и приетото
решение е изцяло законосъобразно.
Поддържа се, че в жалбата не е конкретизирано в какво се изразява
нарушението на добрите нрави, при това без да се твърди щета за
дружеството от търговската сделка, по която продажната цена е получена
изцяло.
В отговора се претендира, или обезсилване на първоинстанционното
3
решение, ако се приеме недопустимост на исковата претенция, или
потвърждаването му като правилно.
Не се ангажират доказателства.
В законоустановения срок е постъпил и отговор от „ВД севън 2“
ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.М. З., в който въззивната жалба се оспорва
като неоснователна и недоказана. Твърди се, че била проведена редовна
процедура по свикване на общото събрание на съдружниците. Съдружникът,
свикал общото събрание, притежавал 51 % от капитала на дружеството.
Поканата до съдружника била изпратена на неговия постоянен и настоящ
адрес, а не на адреса в гр.Айтос, където ищецът отдавна не живеел. В
отговора се твърди, че е била налице воля от страна на дружеството –
продавач и неговите съдружници да се продаде имота, респективно да се
формира такова решение от общото събрание. Не се установяла разлика и в
цената на сделката, реално заплатена по банков път, както и реална
нееквивалентност по отношение на насрещните престации по сделката.
Навеждат се аргументи, че дори липсата на взето такова решение не
опорочава извършената продажба, нито е противопоставимо на дружеството –
купувач, което имало съвсем добросъвестно поведение в хода на водените
преговори и при осъществяване на сделката.
Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Претендират се разноски по делото.
В съдебно заседание въззиваемите оспорват въззивната жалба и
поддържат доводите, изложени в отговорите.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата
съображения, доводите на страните, събраните по делото доказателства и
прилагайки закона, приема
следното:
В исковата си молба, предявена пред Окръжен съд Бургас, ищецът В.
Д. е поддържал, че е съдружник в „Ди Енд Ви трейдърс“ ООД, което
дружество, представлявано от управителя си и втори съдружник К.К.,
продало на 30.11.2020 год. с нот.акт №47, том ІІІ, рег.№8402, дело №412/20
год. единствения си имот на „ВД севън 2“ ЕООД. Поддържал е, че на
11.09.2020 год. се провело общо събрание на съдружниците, само с участието
4
на другия съдружник и управител, като ищецът целенасочено бил търсен на
адрес, който не бил вписан в дружествения договор и така било осуетено
участието му при вземане на решение за продажба на имота. От правна страна
е поддържал, че решението на общото събрание на съдружниците от
11.09.2020 год. е нищожно, тъй като не е спазена формата за валидност на
протокола по чл.137 ал.4 от ТЗ (подписът му не бил заверен от нотариус), а
освен това удостоверяването на подписа и съдържанието е от 14.09.2020 год.,
което му дава основание да твърди, че решение изобщо не е било взето и това
също е основание за нищожност. Изложени са твърдения, че игнорирането на
водени преговори с участието на пълномощник на Д. и изпращането на
поканата за общото събрание на несъществуващ адрес,
нарушава/противоречи на добрите нрави и води до нищожност на сделката.
Отправено е искане договорът да бъде прогласен за нищожен на осн.чл.137
ал.5 от ТЗ, вр.чл.137 ал.1 т.7 от ТЗ, вр.чл.2.4 от дружествения договор, чл.26
ал.1 от ЗЗД и чл.26 ал.2 предл.2 от ЗЗД.
Претенцията е била квалифицирана по чл.124 ал.1 от ГПК, вр.чл.137
ал.5 от ТЗ, чл.26 ал.1 предл.3 и чл.26 ал.2 предл.2 от ЗЗД. На ищеца е указана
доказателствена тежест да установи, че приетите решения, обективирани в
протокола от 11.09.2020 год., са нищожни поради липса на нотариално
удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно,
както и че договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави и
липса на съгласие.
С обжалваното решение претенцията е отхвърлена.
Първоинстанционният съд е счел, че решенията на общото събрание, взети в
нарушение на чл.137 ал.4 от ТЗ, не са нищожни. Счел е, че решението не е
прието в нарушение на добрите нрави. Приел е, че за решението е съставен
протокол, от който се установява, че съдружниците са формирали воля; с
едновременната заверка на подпис и съдържание се стига до удостоверяване
на факта, че в деня на заверката частният документ е съществувал, а законът
не изисква тази заверка да се прави в деня на провеждане на събранието.
Отделно съдът е посочил, че решението на общото събрание по чл.137 ал.1
т.4 от ТЗ не е елемент от фактическия състав на сделката. Доводът за
противоречие на сделката с добрите нрави е отхвърлен, с мотиви, че
съдоговорителите са две търговски дружества, всяко от които е
удовлетворило защитимия си интерес и разликата в обсъжданата и
5
постигнатата продажна цена на имота не представлява нееквивалентност на
престациите.
Бургаски апелативен съд, извършвайки проверка в рамките на
правомощията си по чл. 269 ГПК и при въведени доводи за недопустимост на
обжалваното решение, намира, че същото не страда от пороци, налагащи
произнасяне от въззивната инстанция с решение по чл. 270 ал 1 и ал. 3 ГПК.
Решение №260037/12.04.2022 год. по т.д.№22/21 год. на БОС е валидно, като
по допустимостта на същото, Бургаски апелативен съд съобрази следното:
Възражението за недопустимост на предявения иск, поради липсата на правен
интерес за въззивника да атакува сделката като нищожна, без сам да е страна
по тази сделка, е неоснователно. В решение № 217 от 10.03.2016 г. на ВКС по
т. д. № 2296/2015 г., I т. о., ТК, ВКС е приел, че предявения от съдружник
установителен иск, с който се атакува действителността на сделка, извършена
от дружеството, не би могъл да се приеме за лишен от правен интерес само
въз основа на факта, че съдружникът не притежава самостоятелни права
върху отчуждения имот, предмет на сделката. Правният интерес се
обосновава и преценява винаги конкретно с оглед твърденията в процеса /в т.
см. реш. № 62/12.07.2011 г. по търг. д. № 458/10 г. на ВКС, първо т. о. ,реш.
№ 83/18.07.11 г. по т. д. № 747/10 г. на ВКС, първо т. о. и др./. С решение №
133/22.11.11 г. по т. д. № 17/11 г. на ВКС, първо т. о. се приема, че
установителният иск трябва да съществува като правна възможност за всеки,
който има интерес от него, а такъв интерес имат не само субектите на
спорното правоотношение, а всички тези трети лица, чужди на
правоотношението, чиито права се засягат от съществуването или
несъществуването на спорното право. Една от особеностите на
установителния иск се състои в това, че с него се ползват и лица, които не са
субекти на правоотношението, предмет на иска, без да имат при това
качеството на процесуални субституенти. В случая ищецът е навел
съображения за опосредено рефлектиране на прехвърлянето на недвижимия
имот, собственост на дружеството, върху имуществените му права като
съдружник, които са част от неговите членствени права /на дял от печалбата
или на ликвидационен дял при евентуално прекратяване на дружеството/. В
резултат на евентуално успешно провеждане на процеса, активът ще се
възстанови в патримониума на дружеството и ще обезпечи упражняването на
членствените му права, което е достатъчно за обосноваване на правен интерес
6
от воденето на иска. Същевременно, като втора инстанция по същество,
въззивният съд отново преценява правната квалификация на претенцията,
като изхожда от фактите, повдигнати от ищеца в исковата молба, и от
търсената защита. В случая, въззивникът цели да се установи нищожността на
сделката, т.е. липсата на каквито и да било правни последици и обвързаност
на контрагентите от същата, поради пороци по чл.26 ал.1 от ЗЗД (нарушаване
на добрите нрави) и чл.26 ал.2 предл.2 от ЗЗД (липса на съгласие). До съда не
е отправено искане за прогласяване решението от общото събрание на
съдружниците за нищожно, а нищожността на решението е изложена като
довод за порока по чл.26 ал.2 предл.2 от ЗЗД - липса на воля/съгласие, ето
защо претенцията следва да бъде квалифицирана само като установителна по
чл.124 ал.1 от ГПК, вр.чл.26 ал.1 пр.3 и чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД, в съотношение
на евентуалност, а не в кумулативност, доколкото никоя сделка не може да
бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно едновременно
тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува
някаква форма на относителна или висяща недействителност – така решение
№ 2 от 22.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1153/2019 г., IV г. о., ГК. Със същото
решение се приема, че каквато и поредност и каквото и съотношение да е
посочил ищецът, всички искове са предявени в условията на евентуалност и
се разглеждат според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на
закона или заобикалянето му, през по – леките – липса на основание, липса на
съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или
липса на форма. Неправилната правна квалификация по чл.124 ал.1 от ГПК,
вр.чл.137 ал.5 от ТЗ обаче не е лишила страните от възможността да
ангажират доказателства за релевантните факти и не се налага даване на
нарочни указания от въззивната инстанция в съответствие с възприетото в т.2
от ТР №1/09.12.2013 год. по т.д.№1/2013 год. ОСГТК ВКС.
От посочените пороци, с по-голяма тежест е този по чл.26 ал.1 пр.3 от
ЗЗД – противоречие с добрите нрави и съответно на тази тежест следва да
бъдат разгледани най-напред доводите за съществуването му. От фактическа
страна те се основават на твърдение, пространно изложено във въззивната
жалба, че недобросъвестно управителят на дружеството-продавач свикал
общо събрание на съдружниците за вземане на решение за продажба докато
се водели преговори с участието на представител на въззивника, и поканата за
събранието била изпратена на несъществуващ в дружествения договор адрес.
7
От фактическа страна е безспорно, че въззивникът е съдружник с 49
дяла в „Ди Енд Ви трейдърс“ ООД, което дружество, представлявано от
управителя си и втори съдружник К.К., притежаващ 51 дяла, продало на
30.11.2020 год. с нот.акт №47, том ІІІ, рег.№8402, дело №412/20 год. на „ВД
севън 2“ ЕООД недвижим имот в гр.Бургас, Северна промишлена зона, за
сумата от 150 000 евро. От справка в ТР се установява, че от момента на
вписването си в регистъра на БОС по ф.д.№2148/20026 год. дружеството се
представлява от управителя К.К., който именно е изразител на съгласието за
продажба на имота, обективирано в нотариалния акт. Управителят е свикал
общо събрание на съдружниците на 11.09.2020 год. с дневен ред – т.1
приемане на решение за продажба на собствения на дружеството недвижим
имот и т.2 приемане на решения относно текущата дейност и изплащане на
задължения към трети лица. Между страните е безспорно, че в периода,
когато било свикано събранието, са текли преговори между купувача и
двамата съдружници в дружеството-продавач, като въззивникът бил
представляван от съпругата си. Свидетелите, водени от двете страни,
нееднозначно установяват, че през лятото на 2020 година се провели
разговори при какви условия да се продаде имота. От самото съдържание на
протокола от общото събрание се установява, че въззивникът бил поканен за
участие чрез куриер, като поканата до него била изпратена на 31.08.2020 год.
на адреса му в гр.Бургас, к-с "Б.М.*****, но била върната като неполучена
след три посещения на адреса и опити за връзка по телефон. Установява се от
представените удостоверения, че въззивникът е регистриран на адреса в
гр.Бургас, к-с "Б.М.***** от 01.02.2007 год., като до тогава е бил регистриран
с настоящ адрес в гр.Айтос, ул.“Орлово“ №5, както и че в периода от
01.01.2015 год. до 28.02.2021 год. преимуществено е бил в чужбина –
обстоятелства, които не се оспорват. Правомощието на управителя да свика
общо събрание на съдружниците, което да вземе решение по чл.137 ал.1 т.7 от
ТЗ, произтича от чл.138 от ТЗ и чл.4 от дружествения договор. То не отпада
при започнали преговори с участието на представители или с лично участие
на съдружниците. С ТР №3/15.11.2013 год. по т.д.№3/13 год. на ОСГТК ВКС
по обвързващ начин е разрешен въпроса за значението на решението по
чл.137 ал.1 т.7 от ТЗ, а именно, че приемането на решение от съдружниците
по чл.137 ал.1 т.7 от ТЗ не е условие за валидност на сделката, сключена с
трето лице, но във вътрешните отношения на съдружниците именно общото
8
събрание, като волеобразуващ орган, следва да вземе подобно решение. По
тези съображения въззивният съд счита, че свиквайки общо събрание на
съдружниците при течащи преговори и все още неясни параметри на
сделката, управителят не е действал недобросъвестно. Не се установява
недобросъвостност и при изпращане на поканата на адреса в гр.Бургас, к-с
„Братя Миладинови“ бл.15, доколкото самият въззивник признава, че не
живее на адреса в гр.Айтос, посочен в дружествения договор. Дори обаче да
се приеме, че е налице недобросъвестно поведение от съдружника и
управител към въззивника, чрез изпращане на поканата на регистрирания
настоящ адрес, за който е знаел, че не е актуален, това по никакъв начин не
изпълва хипотезата на чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД – накърняване на добрите нрави,
тъй като въззивникът е трето за сделката лице. Пороците по чл.26 от ЗЗД,
водещи до изначална нищожност, са установими само по отношение на
съдоговорителите. Тук изрично следва да се подчертае разликата, прокарана
и в ТР №3/15.11.2013 год. по т.д.№3/13 год. на ОСГТК ВКС, между
дружеството като ЮЛ и неговите съдружници. Органният представител, в
случая управителят, изразява волята на ЮЛ и то встъпва в самостоятелни
правоотношения с трети лица именно чрез волеоизразяващия си орган.
Съдружниците участват с състава на волеобразуващия орган – общото
събрание, но спрямо тях поотделно като физически лица не може да има
проявление на порок по чл.26 от ЗЗД, който да засегне валидността на
сделката, сключена от дружеството. Добрите нрави представляват правила и
норми на поведение, които бранят принципи, права и ценности, общи за
всички правни субекти, а зачитането им е в интерес на обществените
отношения като цяло, а не само на индивидуалния интерес на страната. Едни
от тези принципи са принципът на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат
от закона интерес (ТР№ 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK),
принципът на добросъвестността и принципът за предотвратяване на
несправедливо облагодетелстване – така решение № 62/04.07.2018 год. по
т.дело № 1490/2017 год. І т.о. ВКС. Не се твърди нарушение на принципи и
ценности, което да е довело до накърняване правата и интересите на
дружеството, а не на съдружника. Първоинстанционният съд съвсем
правилно е възприел, че не е въведено твърдение за нееквивалентност на
престациите, а само, че са били водени преговори за по-висока цена, която не
9
е била постигната, но това не е достатъчно да се обоснове сключване на
договора при накърняване на добрите нрави. Именно свободата на
договарянето позволява интересите на двете страни да намерят пресечна
точка и така да се постигне удовлетворяване на насрещните очаквания. В
обобщение въззивният съд споделя изводите на Бургаския окръжен съд, че
договорът не страда от порок по чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, което налага да бъдат
обсъдени доводите за нищожност поради липса на съгласие.
Въззивникът поддържа, вкл.във въззивната жалба, че не е формирана
правно валидна воля за продажбата на недвижимия имот, тъй като протоколът
от ОСС съдържа нотариално удостоверяване на подписа само на единия
съдружник, както и че решението от 11.09.2020 год. е липсващо, невзето
решение, и съответно на това – нищожно. Доводите за липсващо съгласие не
могат да бъдат споделени – при сключване на договора дружеството-
продавач е било представлявано от управителя си и именно той е изразил
воля, достатъчна да се постигне съгласие според възприетото в ТР
№3/15.11.2013 год. по т.д.№3/13 год. на ОСГТК ВКС. Всякакви пороци при
вземане на решението по чл.137 ал.1 т.7 от ТЗ или при оформяне на
протокола, ако съществуват, са напълно ирелевантни за действителността на
продажбата и имат значение само във вътрешните отношения на
съдружниците и между управителя и дружеството. Само за пълнота следва да
се посочи, че в закона не се съдържа изискване за заверка на подписа и
съдържанието на протокола по чл.137 ал.4 от ТЗ в деня на провеждане на
събранието и от по-късната заверка в случая не може да бъде направен извод
на липсващо, невзето решение (което би било нищожно по см.на ТР
№1/06.12.2002 год. по т.д.№1/2002 год. ОСГК ВКС).
От изложеното до тук е видно, че крайните изводи на двете инстанции
за липса на пороци при сключване на договора съвпадат, което налага
въззивната жалба да се остави без уважение, а обжалваното решение – да се
потвърди.
При този изход на спора в полза на въззиваемите следва да се присъдят
разноски пред настоящата инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение
: на „Ди Енд Ви трейдърс“ ООД - 2500 лв. и на „ВД севън 2“ ЕООД – 6 000
лв.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260037/ 12.04.2022 г., постановено по
т.д.№ 22/ 2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас.
ОСЪЖДА В. С. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.Бургас, к-с
"Б.М.*****, ет.2, ап.4, да заплати на „Ди Енд Ви трейдърс“ ООД, ЕИК ****,
представлявано от управителя К.К., със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.“Македония“ №101, разноски пред въззивната инстанция в
размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева.
ОСЪЖДА В. С. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.Бургас, к-с
"Б.М.*****, ет.2, ап.4, да заплати на „ВД севън 2“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Владимир Назаров, със седалище и адрес на
управление гр.Созопол, ул.“Солинария“ №6, разноски пред въззивната
инстанция в размер на 6 000 (шест хиляди) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис от него на страните, пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11