М О Т И В И:
Обвинението е против подсъдимия П.М.М. *** с ЕГН: **********
за това, че на ***. управлявал моторно превозно средство- лек автомобил „***“,
с рег. № *** по ул. „*** в с. ***, обл. Плевен.
Престъпление по чл.343б,
ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Подсъдимия се явява в съдебното
заседание се явява лично и с адвокат Д.М., не се признава за виновен и моли
съда да бъде оправдан.
Представителят на Р.П. счита делото за
изяснено от фактическа страна, а извършването на престъплението по чл.343б, ал.2, във вр. с ал.1 от НК- за безспорно доказано.
Съдът, след като се запозна обстойно със
събраните по делото доказателства, анализирайки ги както поотделно, така и в
тяхната съвкупност, и след като взе предвид становището на страните, счита за
установено следното от фактическа страна:
На ***., свидетелите И.Д. и А.А. -служители
на Първо РУ на МВР -
Плевен били изпратени на проверка по сигнал в с. ***, обл.
Плевен. На кръстовището, образувано от ул. „***“ и ул. „***“ в с. ***, свидетелите
Д. и А. забелязали спрял лек автомобил „***“ с рег. № ***. Водач на автомобилът
бил подсъдимия П.М., който, забелязвайки служебния полицейски автомобил,
потеглил на заден ход и спрял пред дом №** на ул. „***“. Това бил и адресът, от
който бил подаден сигналът за проверка на полицейските служители. След проведен разговор с
подсъдимия, И.Д. и А.А. заподозрели, че М. е
употребил алкохол и поискали съдействие от служители на „Пътна полиция“. През
цялото време И.Д. следил П.М. да не приеме никакви вещества. На мястото
пристигнал дежурен екип на „Пътна полиция“, състоящ се от свидетелите И.Д. и М.Н..
Те попитали подсъдимия М. дали е управлявал автомобила, на което той отговорил,
че е управлявал автомобила до кръстовището, образувано от ул. „***“ и ул. „***“,
за да посрещне екип от бърза помощ. След това била извършена проверка за
наличието на алкохол в кръвта с техническо средство „Дрегер
Алкотест 7510“ с фабричен номер ***. Резултатите от проверката показали,
че подсъдимият М. управлявал моторното превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта 2,42 на хиляда.
Подсъдимият
приел показанията на уреда и му бил съставен АУАН, свидетели по който били
служителите на ***И.Д. и А.А.. М. нямал възражения по
акта, като след съставянето му бил задържан и отведен до УМБАЛ
„***“, където отказал да даде кръв за изследване.
Така изложената
и възприета от съда фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Съдът възприема и кредитира изцяло
показанията на свидетелите И.Д., А.А., И.Д. и М.Н..
Същите са изчерпателни, ясни, непротиворечиви, незаинтересовани, последователно
и логически структурирани и в съответствие с анализирания от съда
доказателствен материал.
Показанията на свидетеля *** *** не
могат да бъдат изцяло кредитирани от съда, но същевременно не могат и да се
отхвърлят изцяло, тъй като последния се е намирал в дома на П.М. и макар да не
е възприел пряко факта на извършване на престъплението, той е станал свидетел
на други обстоятелства, имащи значение за разкриването на обективната истина.
Една от причините, поради която показанията на *** не могат да бъдат изцяло
възприети от съда, е състоянието на алкохолно опиянение, в което последния се е
намирал по това време. Друго
обстоятелство, което съдът взе предвид при преценка на доказателствената
стойност на показанията, са приятелските отношения, в които *** и М. се
намират. Според ***, П.М. е излязъл за 15-20 минути, което е в съответствие и с
показанията на И.Д., А.А., И.Д. и М.Н., че М. е напускал пределите на дома си. От
показанията на *** не може да се извлече информация относно това дали
подсъдимия е управлявал автомобила, но със сигурност се разбира, че двамата са
започнали да консумират алкохол от 12-13 часа на ***. В останалата си част
показанията на *** са неясни и противоречиви и не следват да се вземат предвид
при постановяване на присъдата.
Като
свидетел-очевидец е разпитана и М.Е., която живее на семейни начала с
подсъдимия П.М.. Нейните показания не следва да се кредитират по отношение на главния
факт по делото, поради следните съображения: На първо място, Е. има интерес от
това да повлияе на изхода на делото, тъй като се намира в близки отношения с М..
На второ място, нейните показания се намират в противоречие както с показанията
на свидетелите И.Д., А.А., И.Д. и М.Н., така и с тези
на *** ***. Противоречието се изразява в това, че Е. твърди, че М. не е излизал
от вкъщи, а всички други свидетели са категорични, че подсъдимият е излизал от
дома си. Свидетелят *** дори заявява, че М. е излязъл и го е нямало в продължение
на 15-20 минути- достатъчно време
подсъдимия да се качи в автомобила, да го управлява до кръстовището,
образувано от ул. „***“ и ул. „***“ в с. *** и да се върне на заден ход с него,
следван от полицейските служители. Освен това, Е. твърди, че П.М. е влизал в
къщата без полицейски надзор, което противоречи с показанията на И.Д. и А.А., които са
категорични, че Д. непрекъснато е наблюдавал действията на подсъдимия. На трето място, показанията на Е. са
противоречащи и помежду си, тъй като тя един път заявява, че М. не е излизал от
вкъщи, а друг път казва, че той е бил пред портата до колата, когато полицаите
дошли. С оглед на гореизложеното,
показанията на Е. по отношение на главния факт по делото не следва да се вземат
предвид при постановяване на присъдата.
Съдът
кредитира показанията на св. Е. що се отнася до възникналия скандал с
подсъдимия.
Съдът не кредитира изцяло обясненията на
подсъдимия П.М., тъй като те противоречат на възприетата от съда фактическа
обстановка. М. твърди, че не е управлявал автомобила, а изчакал полицаите да
дойдат до портата. Това твърдение е в противоречие както с възприетите
от съда гласни доказателства, така и с писмените такива, представени по делото.
В АУАН №***от 11.04.2019, който М. е подписал без възражения, се посочва, че последният
е управлявал автомобил под въздействието на алкохол, установено е времето и
мястото, където подсъдимия е тестван за алкохол, както и резултата от
проверката, а именно концентрация на алкохол в кръвта 2.42 промила. Проверката
за наличието на алкохол е извършена с техническо средство „Дрегер
Алкотест 7510“ с фабричен номер ***, като към
***. анализаторът
на алкохол е преминал успешно проверка и е в срок на валидност. Актът е издаден по показанията на
свидетелите-очевидци И.Д. и А.А. - служителите на Първо
РУ на МВР- Плевен, които непосредствено са възприели действията на подсъдимия. Следва да се посочи и факта, че на
стр. 25 от досъдебното производство присъства обяснение, собственоръчно
написано и подписано от подсъдимия. В него самият той е описал подробно и точно
събитията от въпросната дата. Заявеното от него в съда, че текста на написаното
му е продиктуван от полицейските служители, съдът намира за нелеп опит за
избягване на наказателна отговорност. Освен това, обясненията на подсъдимия М.,
дадени в съдебната фаза, противоречат на тези дадени пред полицейските
служители, в които М. изцяло признава, че е управлявал автомобила като първо
шофирал до кръстовището,
образувано от ул. „***“ и ул. „***“ в с. ***, а след това се върнал на заден
ход с автомобила до дома си, следван от полицаите. Съдът кредитира обясненията на
подсъдимия що се отнася до възникналия скандал със св. Е., който става и
причина за обаждане с искане за съдействие от страна на подсъдимия и пристигане
на компетентните органи.
Според съда е неоснователно твърдението
на защитната теза, че обстоятелствата по делото не са изяснени и обвинението не
е доказано. Събрания доказателствен материал изяснява ясно и категорично всички
обстоятелства по делото. Ето защо, съдът счита за безспорно доказано, че П.М.М. е извършил престъпление по чл.343б,
ал.2, във вр. с ал.1 от НК като на ***., в с. ***, обл. Плевен, управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил „***“ с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на
хиляда, а имено 2,42 на хиляда, установено по надлежен ред с техническо
средство „Дрегер Алкотест
7510“ с фабричен номер ***,
съобразно разпоредбите на Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози, след като е
осъден с влязло в сила споразумение по НОХД № ***. на
Районен съд – Плевен от 07.07.2017г. за деяние по чл.343б ал.1 от НК.
При определяне размера на наказанието по
чл.343б, ал.2, във вр. с
ал.1 от
НК и по чл.343г от НК съдът прецени обществената опасност на деянието,
личността на нарушителя и семейното му положение. Отегчаващо отговорността
обстоятелство е предишното осъждане на подсъдимия М. за престъпление от същия
характер, а именно по чл.343б, ал.1 от НК. Очевидно, предишната присъда не е
оказала необходимото поправително и превъзпитателно въздействие, тъй като М. е
извършил престъплението по чл.343б, ал.2, във вр. с ал.1 в определения от Районен съд – Плевен
изпитателен срок.
Смекчаващи вината обстоятелства според
съда са наличието на малко дете, за което подсъдимият следва да се грижи,
наличието на семеен скандал и проблеми с жената, с която живее, което е довело
до извършване на престъплението, както и факта, че е изминато сравнително малко
разстояние с л.а.
Ето защо, съдът счита, че наказанието по
чл.343б, ал.2, във вр. с
ал.1 следва да бъде определено към минимума, а именно една година лишаване от
свобода и глоба също към минимума, предвид финансовото състояние на семейството
- в размер на 500 лв. Според съда, наказанието по чл.343г от НК –
лишаване от право да управлява МПС следва да се определи за срок от две години,
с оглед незачитане на правилата за движение по пътищата и голямата концентрация
на алкохол в кръвта - 2.42 промила. Тук следва да се посочи и размера на
количеството алкохол в кръвта на подсъдимия при предходното му осъждане – 3.1!
промила, което показва тежката зависимост на същия от алкохолните напитки и
обществената му опасност за обществото.
Ето защо съдът счита, че следва да се
признае подсъдимия П.М.М. – роден на ***г***,
българин, български гражданин, със средно образование, работещ, неженен,
осъждан, с ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на ***., в с. ***, обл. Плевен, управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил „***“ с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на
хиляда, а имено 2,42 на хиляда, установено по надлежен ред с техническо
средство „Дрегер Алкотест
7510“ с фабричен номер ***,
съобразно разпоредбите на Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози, след като е
осъден с влязло в сила споразумение по НОХД № ***. на
Районен съд – Плевен от 07.07.2017г.
за деяние по чл.343б ал.1 от НК., поради
което и на основание чл.343б, ал.2 вр. с ал.1, вр. чл.54, ал.1 от НК
ГО ОСЪЖДА на 1 /ЕДНА/ ГОДИНА лишаване от
свобода, което наказание да се изтърпи при ОБЩ режим, както и ГЛОБА в размер на
500/ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА.
На основание чл.343г от НК следва да се
лиши ОТ ПРАВО подсъдимият П.М.М. с ЕГН: **********
да управлява МПС за срок от 2/ДВЕ/ ГОДИНИ, считано от датата на
фактическото отнемане на свидетелството – ***.
Според съда следва да се приведе в изпълнение,
на основание чл.68, ал.1 от НПК, влязло в сила определение – споразумение №***.,
постигнато по НОХД № ***. по описа на РС – Плевен, с
наказание 3/ТРИ/ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, което наказание следва да се изтърпи при ОБЩ режим.
Воден от горното, Съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: