Р Е
Ш Е Н
И Е
№260060
гр. Добрич, 10.03.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На седемнадесети февруари година
2021
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
ДЕСИСЛАВА Н.
Секретар Румяна Радева
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно гражданско дело номер 1032 по
описа за 2020 година
и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на В.М.М. ***,
чрез упълномощения адвокат срещу решение №260160/21.10.2020г. по
гр.д.№3901/2019г. на Добричкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу Н. Ю.М. ***, иск по чл.108 от ЗС да се
признае за установено по отношение на ответника, че ищцата притежава правото на
собственост върху недвижим имот с идентификатор 14043.11.79 по кадастралната
карта на с.Г., общ.К., съставляващ нива с площ 14.384 дка и ответникът да бъде
осъден да предаде владението върху имота на ищцата, както и същата е осъдена за
разноските по делото на другата страна.
Съгласно изложеното в жалбата, неправилно било приетото от първоинстанционния съд, че нищожността на една сделка и
нищожността на нотариалното удостоверяване не са еднозначни. Поддържа се
становище, че договорът, с който ищцата се разпоредила с имота си, е нищожен
поради липса на изискуемата от закона форма -
резултат на установената с влязло в сила съдебно решение нищожност на
нотариалното удостоверяване на сключването му. Възразява се срещу приетото от първоинстанционния съд, че ответникът е придобил правото на
собственост върху спорния имот при условията на упражнявано от него
добросъвестно давностно владение в изискуемия за това
срок. Писмените доказателства по делото установявали, че ищцата не е
бездействала и е предявявала множество искови молби, които били и вписани, за
защита правото си на собственост върху имота, въз основа на което се оспорва
ответникът да е бил добросъвестен и да не е знаел за правата на ищцата. Освен
това договорът, въз основа на който ответникът, като купувач, основавал
владението си, бил симулативно и при заобикаляне на
закона сключен, предназначен имотът да не бъде върнат на ищцата – собственик.
Иска се решението на районния съд да бъде отменено като неправилно и
предявеният иск да бъде удовлетворен, вкл. с присъждане на разноските на
ищцата, сторени във всяка инстанция на производството.
Въззивната жалба е редовна,
подадена е в срок и от процесуално легитимирано лице.
В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемият
Н. Ю.М., чрез адвоката си, оспорва жалбата като неоснователна и моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Обжалваното решение е постановено по предявен от В.М.М. срещу Н.Ю.М. иск по чл. 108 от ЗС касателно
недвижим имот с идентификатор 14043.11.79 по кадастралната карта на с.Г., общ.К.,
находящ се в землището на селото, м.“Кованлък/Коджамеше“, съставляващ
нива с площ от 14388 кв.м.
В първоначалната искова молба и допълнителната по чл.129 ал.2 от ГПК,
депозирана във въззивната инстанция, ищцата е
посочила, че е придобила имота по договор за доброволна делба, вписан под №152
т.16 вх.рег.№7219/04.08.1998г. на ДРС. С решение по в.гр.д. №621/2014г. по
описа на ДОС било обявено за нищожно нотариалното удостоверяване за съставянето
на нотариалния акт за договор от 21.06.2006г., с който ищцата дарила имота на
дъщеря си Г.А.А.. С договор за покупко-продажба от
23.07.2012г. Г.А.А. продала имота на ответника. Въз
основа на тези обстоятелства е заявена претенция да бъде признато за установено
по отношение на ответника, че ищцата притежава правото на собственост върху
имота и за осъждане на ответника да й предаде владението върху него.
Ответникът е оспорил иска с възражение, че е закупил имота преди
вписване на исковата молба за разваляне/отмяна на дарението и е бил
добросъвестен, поради което придобитите от него права по договора за
покупко-продажба не могат да бъдат засегнати от развалянето/отмяната на
дарението, извършено в полза на праводателката
му. Възразил е още, че не е знаел праводателката му да не е собственик, както и, че от
закупуването му владее имота на валидно правно основание, следствие които
обстоятелства е придобил имота на основание упражнявано от него добросъвестно давностно владение.
Въз основа на представения договор за доброволна делба на наследствен
недвижим имот, вписан под №152 т.16 вх.рег.№7219/04.08.1998г. на ДРС, ищцата В.М.М. се легитимира като собственик на спорния недвижим имот –
нива с площ 14.384дка в землището на с.Г., общ.К., имот №011079, сега имот с
идентификатор 14043.11.79 по кадастралната карта.
С договор, сключен с нотариален акт №107 т.9 рег.№12190 д.№1597/2006г.
на нотариус с рег.№160 и район на действие ДРС, ищцата дарила имота на Г.А.А.. С влязло в сила решение №444/12.12.2014г.
по в.гр.д.№621/2014г. на ДОС нотариалното удостоверяване за съставяне на
нотариалния акт, обективиращ договора за дарение, е
обявено за нищожно.
Нищожността на нотариалното удостоверяване за съставяне на нотариален
акт за договор, с който се прехвърлят вещни права върху недвижим имот, води до
нищожност на договора за прехвърляне на вещните права върху имота поради липса
на предписаната от закона форма – чл.26 ал.2 пр.трето от ЗЗД във вр. с чл.18 от ЗЗД.
Нищожният договор не поражда целяното от
страните по него действие. В.М.М. не е загубила, а
надарената Г.А.А. не е придобила правото на
собственост върху спорния имот в резултат на сключения помежду им нищожен
/поради нищожност на нотариалното удостоверяване за съставяне нотариалния акт/
договор за дарение.
С договор, сключен с нотариален акт №179 т.2 рег.№6777
д.№365/23.07.2012г. на нотариус с рег.№535 и район на действие ДРС, Г.А.А. продала имота Н.Ю.М. за цена от 1 500 лева. Тъй като
продавачката Г.А.А. не е притежавала правото на
собственост правото на собственост върху продадения имот, то и купувачът –
ответникът Ю.М. не е придобил това право въз основа на договора за покупко – продажба.
Но ищцата не спори, че ответникът владее имота. Събраните по делото
гласни доказателства недвусмислено показват, че ответникът обработва от много
години имота; преди бил негов арендатор, но после го купил, от тогава го
обработвал за себе си, не плащал никому рента, отказвал да го върне на ищцата,
с която нямал отношения и е платил цена на продавачката си Г.. От съществено
значение за установяване на тези обстоятелства са показанията на свидетелката К.М.А.,
която е напълно незаинтересована от изхода на спора и особено показанията на
свидетеля М.И., който, като син на ищцата, е заинтересован в нейна полза, но
изнася неизгодни за нея сведения.
Осъществяваното от ответника владение на имота е от сключване на
договора за покупко-продажба на 23.07.2012г. Владението е получено от ответника
въз основа именно на този договор, който не е нищожен. Друго не е съдебно
установено /в друг процес/ и не е твърдяно в исковата молба. Наведеното във въззивната жалба за симулативно и
при заобикаляне на закона сключване на договора за покупко-продажба е
несвоевременно заявено и не подлежи на изследване. Така, договорът за
покупко-продажба, въз основа на който ответникът е получил владението върху
спорния имот, е валидно правно основание, годно да го направи собственик.
Последното не се е осъществило единствено по причина, че продавачката не
е била собственик. Но ответникът – купувач не е знаел, че договаря с
несобственик.
Исковата молба, с която ищцата е предявила срещу праводателката
Г.А.А. на ответника иска за установяване нищожността
на нотариалното удостоверяване за нейното придобивно
основание /договора за дарение/, е вписана на 10.10.2014г.
/в.гр.д.№201/2014г. на ДОС/. Така, когато ответникът на 23.07.2012г. е сключвал
договора за покупко-продажба, не е имало вписана искова молба. Няма данни и по
друг някакъв начин в този момент на ответника да му е било известно, че
продавачката не е собственик.
Следователно по отношение на ответника са осъществени всички
предпоставки по чл.70 ал.1 във вр. с ал.2 от ЗС и той
е добросъвестен владелец на спорния имот. С оглед разпоредбата на чл.70 ал.1
изр. второ от ЗС, достатъчно е това, че ответникът е бил добросъвестен при
сключване на договора за покупко-продажба, въз основа на който е получил
владението върху имота; последващото узнаване от
негова страна, че праводателката му не е била
собственик, е без значение за качеството му на добросъвестен владелец.
Ответникът владее добросъвестно и непрекъснато имота от 23.07.2012г.; до
23.07.2017г. е изминал изискуемият от 79 ал.2 от ЗС период от време за
придобиване от негова страна на правото на собственост. Установява се от писмените доказателства
/л.76, л.77, л.87 и л.88/, че и преди настоящия спор ищцата е предявявала срещу
ответника ревандикационни претенции, които обаче не
са прекъснали теченето на придобивната давност на
ответника. Всички те са предявявани, след като давностният
срок по чл.79 ал.2 от ЗС е бил изтекъл, а и нито една от тях не е приключила с
решение, удовлетворяващо съответния иск – чл.116 б.“б“ от ЗЗД.
Следователно, на осн. чл.79 ал.2 от ЗС
ответникът е придобил правото на собственост върху имота, следствие което
ищцата го е загубила. Предявеният от нея иск за установяване на обратното и за ревандикиране на имота е неоснователен. Първоинстанционното
решение, с което неоснователният иск е отхвърлен, е правилно и следва да бъде потвърдено,
вкл. в частта за разноските в тежест на ищцата.
С оглед този резултат и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъди платеното от него адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция в размер на 600 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №260160/21.10.2020г. по гр.д.№3901/2019г.
на Добричкия районен съд.
ОСЪЖДА В.М.М. с ЕГН ********** ***,
да заплати на Н.Ю.М. с ЕГН ********** ***,
сумата 600 лева - адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК пред
ВКС в месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.