МОТИВИ към присъда
№ 8 / 14.05.2019 г. по НЧХД № 206 / 2018 г. по описа на Районен съд КОТЕЛ
Срещу подс.
И.С.Х. е повдигнато обвинение с частна жалба от И.Х.С., затова че на 24.12.2015г
около 19:00 часа в село Остра могила, община Котел, на публично място му
нанесъл обида и уронил честта и достойнството – престъпление по чл.148, ал.1,
т.1 вр. чл.146 от НК, и затова че по същото време и
на същото място му нанесъл телесно увреждане, с което му причинил временно разстройство
на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Жалбата е била подадена пред РС
Омуртаг, който е изпратил делото на РС Котел като местно компетентен съд. Пред
РС Котел делото е било образувано под № 17/2016г., по което е постановена
присъда № 4/24.01.2018г., в която подсъдимият е оправдан по повдигнатите
обвинения и е отхвърлен като неоснователен гражданският иск за сумата 5000.00
лева. В полза на тъжителя са били присъдени разноски.
Присъдата е била обжалвана от
частния тъжител. С решение № 45/03.07.2018г., постановено по ВНЧХД № 154/2018
г. на ОС Сливен, присъдата е била отменена и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда.
След връщането делото е
образувано под № 206/2018г. С протоколно определение от 08.10.2018г. съдът е
прекратил на основание чл.24, ал.5, т.4 от НПК производството по делото в
частта му, в която частният тъжител И.С. е повдигнал обвинение срещу И.Х. за
извършено по чл.148, ал.1, т.1 от НК престъпление, както и в частта му, в която
частният тъжител е предявил срещу подсъдимия граждански иск за сумата 2000
лева, представляващи обезщетение за претърпени от престъплението по чл.148 от НК неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 24.12.2015г. до
окончателното изпълнение на задължението.
Частният тъжител е конституиран
по реда на чл.84 от НПК като граждански ищец в наказателното производство, след
като съдът е приел за съвместно разглеждане предявения срещу подсъдимия
граждански иск за сумата 3000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени
от престъплението по чл.130, ал.1 от НК неимуществени вреди заедно със
законната лихва от 24.12.2015 г. до окончателното изпълнение на задължението,
както и претенцията за разноски.
В съдебно заседание, след приключване
на съдебното следствие, частният тъжител лично и чрез повереника
си адв. Е.М. ***, поддържа тъжбата си така, както е
предявена. Счита, че са събрани достатъчни косвени доказателства, анализът на
които води до единствения възможен извод за авторството на престъпното деяние.
Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и да
му бъде наложено наказание глоба в размер между минималния и средния предвиден.
Моли за уважаване на предявения граждански иск.
Защитникът
на подс. И.Х. - адв. Д.П. ***,
оспорва описаните в частната тъжба фактически обстоятелства и поддържа
становище за недоказаност на авторството на деянието като елемент от
обективната страна на престъплението, в извършването на което е обвинен
подсъдимият. Пледира за постановяване на оправдателна присъда. Поддържа
искането за присъждане на направените по делото разноски.
Подсъдимият
не се признава за виновен и моли съда да го оправдае по повдигнатото обвинение.
Отрича съпричастност към престъплението, в извършването на което е обвинен.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и всички доказателства, събрани по делото, намира
за установено следното:
Подсъдимият
И.Х. ***. Тъжителят И.С. ***. И подсъдимият, и тъжителят се познават и са
ловци. На 24.12.2015г. сутринта тъжителят излязъл на лов заедно с членовете на
ловната група от село Остра могила. Тъй като подсъдимият бил на работа през
деня, не излязъл да ловува. Вечерта ловците отишли магазина на св. Ш. М.,
където по традиция се събирА.след приключване на
лова. До магазина имало обособена зала за гости, където седнА.да
се черпят само ловците. Подсъдимият също се присъединил към ловците. Между
тъжителя и неустановено лице възникнал скандал и неустановеното лице нанесло на
тъжителя удари в лицето. От носа му потекла кръв. Тъжителят си измил в
санитарния възел и излязъл навън. Бил видян от св. Г. Г., който пиел кафе в
магазина. Обадил се на св. М. Й., че е пострадал и го помолил да отиде до
селото, за да го прибере, тъй като не е в състояние да шофира. Св. Йо. се обадил на св. Р. М., обяснил му, че тъжителят бил
пребит и че трябва да отидат да село Остра могила. Св. Мустафов тръгнал веднага
с лекия си автомобил, взел св. Й. и двамата тръгнА.от
село Красноселци към село Остра могила.
Св. Г.
последвал тъжителя навън и му предложил помощ. Тъжителят му обяснил, че се били
сдърпА.с приятел, който го ударил. Казал му, че вече
се бил обадил, да дойдат да го приберат. Двамата останали навън.
Свидетелите
Йо. и Р. М. пристигнали в село Остра могила и
намерили тъжителя пред кръчмата, качили го и го отвели до ЦСМП в град Омуртаг,
където го оставили и се прибрали в село Красноселци. На тъжителя била оказана
медицинска помощ, след което се прибрал вкъщи и разказал на съпругата си – св.
В.С., че подс. И.Х. го ударил. Същото разказал и св. Йо.
След
като тъжителят тръгнал заедно със свидетелите Йо. и Р.М.,
св. Г. останал пред кръчмата да чака св. И.
А., на който носел фураж, но не знаел къде точно, поради което се
разбрали по телефона с св. И.А. да се срещнат на центъра. Св. И.А. пристигнал
на центъра пеш, качил се в буса и тръгнали към дома
му, където стоварили фуража. Св. Г. разказал на св. И.А. какво бил видял преди
малко в заведението и че е пострадал някой си И. ***. Св. И.А. се досетил, че
пострадал е тъжителят, а впоследствие разбрал, че другият И. го е бил.
На 28.12.2015
г. тъжителят отишъл на преглед в град Търговище при съдебния лекар д-р В. Г.,
който при извършения преглед установил увреждания, описани в представеното по
делото съдебномедицинско удостоверение, както следва : по гърба на носа към
корена му и средната трета се установили множество малки кръгловати
охлузвания с кафеникав цвят; по горния и долен клепачи на дясното око се
установил лек оток с бледосинкав цвят по цялата им
ширина и дължина; под конюктивата на дясната очна
ябълка се установил кръвоизлив с ярко червен цвят – тъжителят имал леко
замъглено зрение с дясното око; гърбът на носа бил леко изкривен наляво. От
направената рентгенова снимка било видно, че има изкривяване на носната
преграда наляво.
В
назначената и изслушана в съдебно заседание съдебномедицинска експертиза се
поддържа, че причинените телесни увреждания – натъртвания, отоци, охлузвания, кръвонасядания, са причинили болка и временно са нарушили физиолигичните функции на тъжителя - виждал е замъглено и
дишал затруднено, вследстие контузиите на носа и
дясната очница. Вещото лице поддържа, че контузиите
добре отговарят да са причинени по механизма на удари с или върху твърди тъпи и
тъпоръбести предмети с умерена сила. Контузиите
отшумели за около две седмици и не са налагало някакво специфично лечение. При
прегледа вещото лице д-р С. установил леко дъговидно изкривяване на носа
наляво, с изпъкналост наляво, което обаче не е от такава степен, че са обуслови
затруднено дишане и да доведе до състояние на кислороден глад.
Горната
фактическа обстановка съдът изгради, след като обсъди всички събрани по делото
доказателства и доказателствени средства. По делото
бяха разпитани като свидетели М. Йо., Р. М., В. С., Г.Г., И.А., Ш. М., М. М., А. Д. и С.С.. На основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК съдът прочете
показанията на М. Йо., дадени пред друг състав на съда.
Обяснения даде и подсъдимият. Противоречието и разнопосочността
на между показанията на свидетелите М. Йо., Р.М., В.
С., Г. Г. и И.А., от една страна, и показанията на Ш. М., М.
М. и А. Д., и обясненията на подсъдимия, от друга, налага внимателното им
изследване и даване на отговор на кои от тях дава вяра, кои следва да бъдат
игнорирани и защо.
Свидетелите
Ш. М., М. М. и А.Д., които се сочат като очевидци на
твърдяното престъпление, отричат да са видели тъжителят и подсъдимият да влизат
в конфликт посочената вечер. Същото поддържа и подсъдимият в обясненията си.
Твърдят единодушно, че тъжителят си тръгнал, без по лицето му да има видими
следи от побой, да е течала кръв и пр. Напуснал заведението в добро здраве,
качил се на лекия си автомобил и си заминал. Оттогава не ходел на лов в село
Остра могила. Следва да се съобразява и двуякото
процесуално качество на обясненията на подсъдимия, които освен доказателствено средство, са и основно средство за защита и
подлежат на внимателна преценка и анализ.
Съдът,
обсъждайки обясненията на подсъдимия и
показанията на тези трима свидетели и съпоставяйки ги с показанията на
свидетелите М. Йо., Р. М., В.С. и Г. Г., както и с
констатациите на съдебния лекар, описани в съдебномедицинското удостоверение,
установи, че са частично недостоверни.
Твърдените
от свидетелите М. Йо., Р.М., В. С. и Г. Г. телесни
увреждания по лицето на пострадалия са установени при прегледа, извършен на
28.12.2015г. и съдът приема, че показанията на тези четирима свидетели са
достоверни в частта им, в която описват състоянието на тъжителя след излизането
му от заведението – носът му бил изкривен, от него течала кръв, бил ударен по
едното око. Прегледът бил не веднага, а на 28.12.2015г., тъй като тогава бил
първият работен ден след почивните дни по Коледа.
Съдът кредитира показанията на М. Йо., Р.М., В. С., Г.
Г.и И.А. в цялост. Вярно е, че между показанията на свидетелите Г. Г. и
И.А. са налице някои противоречия, което беше забелязано и анализирано
от защитника в хода на устните състезания, но тези констатирани и от съда
противоречия и разминавания не са от естество изцяло да компрометират
достоверността на показанията на тези двама свидетели. Налице е разминаване на
показанията относно това колко фураж е доставил св. Г., на каква цена, с какво
име се обръща св. Г.към св. И.А.. В тази връзка следва да се държи сметка за
отдалечеността във времето на събитията, за които свидетелите дават показания.
Оттогава са изминали повече от три години и е нормално и обяснимо от гледна
точка на естествените процеси на забравяне, присъщи на човешката памет,
свидетелите да са забравили някои от фактите, за които свидетелстват или да ги
интерпретират с голяма доза неточност.
Съдът счете, че показанията на свидетеля М.Йо., дадени пред друг състав на съда, са по-достоверни в
сравнение с тези, дадени пред този състав на съда. Противоречие беше
констатирано досежно факта как свидетелят е узнал за
извършеното спрямо тъжителя посегателство – дали му обадил тъжителят, както е
твърдял при разпита, проведен на 28.09.2016г., или му се обадило неизвестно
лице, което не се е представило, както твърди в разпита на 08.10.2018г.
Гореизложеното в предходния абзац е важимо и при
анализа на показанията на св. Йо., като следва да се
съобрази и възрастта на свидетеля, който е роден през 1937г. Процесите на
забравяне са по- интензивни и осезаеми при възрастните хора, поради което съдът
приема за по-достоверни прочетените показания на св. Й., тъй като са дадени
около десет месеца след събитието, за което е свидетелствал, поради което и
точността при възпроизвеждане на фактите е била по-голяма.
При анализа на свидетелските
показания съдът отчете и родствените отношения между подсъдимия, от една
страна, както и свидетелите В. С. (негова съпруга), М. Йо.
(баща на съпругата му) и Р. М.(братовчед на съпругата му), от друга. Свидетелските показания
са средство за възстановяване в процеса на конкретни, непосредствено
възприети от свидетеля факти, но поради наличие
на емоционална връзка
между
свидетеля и някоя от страните по делото (в случая с тъжителя), може да се
засегнат в една или друга
степен възприемането, запаметяването или интерпретацията на фактите. Необходимостта от критичен поглед върху показания, дадени от емоционално
обвързани със страна по спора
свидетели, не ги
лишава от доказателствена стойност само на това
основание. Това означава, че
съдът може да игнорира дадени
под страх от наказателна отговорност показания от заинтересовано лице само ако и доколкото
е подложено на съмнение от друго,
обективно установено в процеса обстоятелство. Напротив,
показанията на тези трима свидетели бяха потвърдени от показанията на
свидетелите Г. Г., както и от констатациите в медицинското удостоверение.
Показанията на св. С.С. съдът не обсъжда и изключва от доказателствената
съвкупност, тъй като посредством тях не се установяват факти, включени в
обхвата на доказване.
Съдът се
довери и изцяло на изготвената от вещото лице д-р С.С.
съдебномедицинска експертиза, след като съобрази, че е компетентно изготвена и
дава отговор на поставените въпроси. Съдът не установи, а и не се наведоха
доводи за пристрастност или заинтересованост от изхода на спора от страна на
експерта.
Съдът кредитира в цялост и
съдебномедицинското удостоверение, приобщено чрез прочитането му по реда на
чл.283 от НПК.
При така приетото за установено,
съдът стигна до правния извод, че подс. И.Х. не е
осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК. Същият на 24.12.2015
г. в село Остра могила, община Котел не е причинил на тъжителя И.С. лека
телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и 129 от НК, поради което го призна за невиновен и го оправда по
повдигнатото обвинение.
Безспорно по делото се доказа,
че вечерта на 24.12.2015 г. в село Остра могила на тъжителя И.С. е била
причинена лека телесна повреда. Частният тъжител, носещ доказателствената
тежест, не ангажира достатъчно доказателства, с които да докаже авторството на
деянието като елемент от обективната страна на престъплението, поради което то
се явява несъставомерно от обективна страна.
Свиделските показания на обвинението не
мотивираха съда да достигне до
извода, че именно подс. И.Х. е извършителят
на престъплението. Доказателствената основа за
авторството се изчерпва с показанията на свидетелите М.Йо.,
В.С. и И.А., първите двама от които пресъздават казаното им от тъжителя, че подс. И.Х. му е нанесъл ударите, а третият свидетел разбрал
впоследствие, по слухове в селото. Тези трима свидетели не пресъздават
своите преки и непосредствени възприятия, а възприятията, преживяванията
и интерпретацията на случилото от страна на пострадалия, който е частен
тъжител в настоящото производство, поради което посочените свидетелски показания се
определят като производни по характер
доказателства и затова следва да се
държи сметка за тяхната процесуална
стойност. Естеството на производните
доказателства предпоставя тяхната процесуална роля и предназначение. Те могат да бъдат
използвани като средство за разкриване
на първични доказателства, служат за проверка на
последните или ги заменят при
недостъпност на първичните фактически данни. В редица по-нови решения на ВКС са разгледани принципни
положения във връзка с преките и досвените
доказателства, първичните и производните доказателства, както и отграничението помежду им : решение № 65/10.04.2014г. по
н.д. № 47/2014г., ІІІн.о; решение № 519/18.12.2009г.
по н.д. № 637/2009г., І н.о.; решение № 507/13.12.2013г. по н.д. № 2037/2013г.,
ІІІ н.о.; решение № 26/25.01.2011г. по н.д. № 644/2010г., ІІ н.о.; решение №
481/26.06.2014г. по н.д. № 1762/2013г., ІІІ н.о. – особеното мнение.
Конкретиката по настоящото дело не индицира на нито една от очертаните хипотези. Разпитаните
свидетели Ш. М., Мустафа М. и А. Д. отричат същата тази вечер в заведението да
се случил инцидент и именно подсъдимият И.Х. да е нанесъл удари в лицето на
тъжителя И.С.. По-горе съдът изложи съображения защо не кредитира в цялост
показанията на тези трима свидетели, което обаче не води до извод за доказателствена обезпеченост на повдигнатото обвинение.
Липсват както преки, така и косвени доказателства, анализът на които да води до
безспорен и категоричен извод за авторството на деянието. Не се ангажираха
първични доказателства, посредством които да се установи кой точно е причинил
телесната повреда. В заведението е имало около 20 ловци и тъжителят е посочил
един от тях като извършител, но не са налице подкрепящи обвинителната му теза
доказателства, изключая свидетелските показания,
преразказващи неговите собствени твърдения.
Всичко изложено мотивира съда да
стигне до извода за недоказаност на авторството на престъпното деяние, поради
което е безпредметно обсъждането на другите съставомерни
признаци от обективна и субективна страна на престъпния състав на чл.130, ал.1
от НК. С оглед на гореизложеното, съдът счите, че подс. И.Х. не следва да носи наказателна отговорност по
чл.130, ал.1 от НК, поради което следва да го признае за невиновен и да го
оправдае по така повдигнатото му обвинение.
Предвид обстоятелството, че
съдът оправдава подс. И.Х. по повдигнатото обвинение,
то следва да отхвърли предявения от тъжителя И.С. граждански иск за сумата от 3000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, заедно със законната лихва от 24.12.2015 г.
Тъй като съдът постанови
оправдателна присъда и отхвърли и гражданския иск, неоснователна се явява
претенцията на частния тъжител за присъждане на направените от него разноски.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът осъди тъжителя да заплати на подсъдимия направените от него разноски за
адвокатски хонорар в размер на 2400.00 лева.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л :