№ 1863
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110213875 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № СОА24-РД11-884 от 22.08.2024г., издадено от
Заместник кмет на Столична община, Направление „Транспорт и градска мобилност“, на
основание чл.22, ал.5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация
(ЗМСМА), вр. чл.53, ал.1 и ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл.183, ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на Л. Т. К. - Л.а е
наложена „глоба” в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Недоволна от издаденото Наказателно постановление е останала Л. Т. К. - Л.а, която
чрез адв. А. Л. подава жалба срещу това НП. Жалбоподателката отрича да е извършила
фактическите действия, описани в Наказателното постановление и иска същото да бъде
отменено.
Пред СРС, НО, 10 състав Л. Т. К. - Л.а не се явява лично, но се представлява от адв.
Л., който в съдебно заседание на 27.11.2024г. заявява, че поддържа жалбата. По време на
съдебните прения пред СРС на 26.02.2025г. адв. Л. пледира за отмяна на обжалваното
Наказателно постановление, тъй като приема, че то е незаконосъобразно. Посочва, че Актът
е съставен на 13.06.2024г. за извършено нарушение на 21.04.2024г. Пояснява, че Актът е
съставен въз основа на неприсъствен фиш от 21.04.2024г. В Наказателното постановление,
обаче, административно-наказващият орган бил посочил, че процесното нарушение е
извършено на 13.06.2024г. Поради това адвокатът приема, че между Акта, въз основа на
който е съставено Наказателното постановление и самото НП има противоречие относно
датата на извършване на нарушението, като това само по себе си представлявало съществено
1
процесуално нарушение, тъй като жалбоподателят не е могъл да установи на коя дата се
твърди да е извършил процесното нарушение - дали през април 2024г. или през юни 2024г.
Наред с това, адв. Л. счита, че Наказателното постановление следва да се отмени и заради
компетентността на органа, установил нарушение, защото според чл.37, ал.1 от ЗАНН
Актове могат да се съставят от длъжностни лица, определени от ръководителите на
ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е
възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове.
Според защитата в случая под израза „длъжностно лице“ следва да се разбира това лице, на
което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно временно или постоянно
службата/работата по смисъла на чл.93, т.1 от НК. Поради това се прави извод, че
актосъставителят не е бил компетентен да състави АУАН, тъй като той е работил по трудово
правоотношение, като работата му не е била свързва с пазене или управление на чуждо
имущество, включително и в търговското дружество, каквото представлява Центърът за
градска мобилност. Третото основание на защитата за отмяна на НП е свързано с това, че
отрасловата Наредба е отменена. Представената схема за организация на движението в
процесния пътен участък е издадена и приета именно на основание отменената Наредба. От
същата се установявало, че тя не отговаря по външни белези - посоченият за нарушен пътен
знак бил добавен на ръка, без да се знае от кое лице е извършено добавянето и дали това е
станало в производство по одобряване на схемата. Според адв. Л. въпросната схема не е
съгласувана от представител на ОПП-СДВР. С тези аргументи се иска от съда да отмени НП
и да присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
Въззиваемата страна Заместник кмет на Столична община, Направление „Транспорт
и градска мобилност“ се представлява пред СРС, НО, 10 състав от юрк. А. само в съдебното
заседание на 26.02.2025г. По време на съдебните прения пред СРС процесуалният
представител на въззиваемата страна заявява, че Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган на основание чл.189, ал.12 от ЗДвП, а АУАН е съставен от компетентно
длъжностно лице, което е имало правомощия да осъществява контрол по смисъла на чл.167,
ал.2, т.1 от ЗДвП, респективно да съставя АУАН. Кметът на Столична община със Заповед е
определил Центъра за градска мобилност за служба за контрол по чл.167, ал.2 от ЗДвП. По
отношение на датата на извършване на нарушението, юрк. А. посочва, че Наказателното
постановление е съставено съобразно АУАН от 13.06.2024г., а Актът е съставен след
постъпило възражение срещу Глоба с фиш от 21.04.2024г. Признава се, че е допусната
техническа грешка в Наказателното постановление по отношение на датата на нарушението,
но се посочва, че в целия текст на Наказателното постановление ясно било записано от къде
идва нарушението, кога е установено и защо е съставено Наказателното постановление.
Освен това юрк. А. претендира и за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
В неустановен с точност момент преди 09:19 часа на 21.04.2024г. неустановено по
делото лице паркирало лек автомобил „*****“ с рег. № **** в гр. София, ул. „Акад. Стефан
2
Младенов“ срещу № 90.
На 21.04.2024г. в 09:19 часа свидетелите В. Б. и З. Г. /работещи като инспектори
„Контрол паркиране“ в Центъра за градска мобилност/ установили, че лек автомобил
„*****“ с рег. № **** е паркиран в гр. София на ул. „Акад. Стефан Младенов“ срещу № 90 в
зоната на действие на пътен знак В27 - „Забранени са престоят и паркирането“. Поради това
автомобилът и пътният знак били заснети и за констатираното нарушение по чл.6, т.1 от
ЗДвП св. Б. съставила т. нар. „неприсъствен фиш“. На предното стъкло под чистачката на
МПС-то било оставено Уведомление, като в този документ не били посочени имената на
водача и/или на собственика на автомобила. След това св. Б. съставила и Глоба с фиш Серия
СО № 9290191 от 21.04.2024г., с който на Л. Т. К. – Л.а, в качеството й на водач на МПС-то,
била наложена „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл.186, вр. чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП
за това, че е извършила нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП – неправилно паркиране в зоната на
действие на пътен знак В27 в гр. София, ул. „Акад. Стефан Младенов“ срещу № 90.
От името на Л. Т. К. - Л.а е било подадено възражение срещу Глоба с фиш Серия СО
№ 9290191 от 21.04.2024г. Възражението е заведено в Столична община под № СОА24-
ГР94-2251 от 25.04.2024г. С писмо рег. № СОА24-ГР94-2251 от 10.05.2024г. и с вх. № Ж-446
от 10.05.2024г. възражението било препратено от Столична община в Центъра за градска
мобилност.
От Центъра за градска мобилност изпратили до Л. Т. К. – Л.а покана за съставяне на
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с писмо изх. № Ж-446/1 от
17.05.2024г. В това писмо било указано на Л. Т. К. – Л.а да се яви на 13.06.2023г. в 08:45 часа
в сградата на ул. „Будапеща“ № 17, партер. В отговор на това писмо от името на Л. Т. К. –
Л.а била подадена молба до Директора на Дирекция „Паркиране и мобилност“ при Центъра
за градска мобилност с вх. № Ж-446/2/ от 06.06.2024г. с искане съставеният АУАН да се
връчи на жалбоподателката на адрес гр. София, бул. „Македония“ № 12, партер.
На 13.06.2024г. св. В. Б. (в присъствието на М.М. и С.Р. – в качеството им на
свидетели при съставянето на Акта) съставила срещу Л. Т. К. - Л.а АУАН с бл. № 003655 за
това, че на 21.04.2024г. в 09:19 часа лек автомобил „*****“ с рег. № **** /на Л.а/ е паркиран
на ул. „Акад. Стефан Младенов“ срещу № 90 в зоната на действие на пътен знак В27, с
което е нарушен чл.6, т.1 от ЗДвП.
Актът е връчен на пълномощник на Л. Т. К. – Л.а, срещу подпис, на дата 24.06.2024г.
Въз основа на този АУАН срещу Л. Т. К. - Л.а е издадено обжалваното Наказателно
постановление № СОА24-РД11-884 от 22.08.2024г., с което Заместник кметът на Столична
община, Направление „Транспорт и градска мобилност“, на основание чл.22, ал.5 от
ЗМСМА, вр. чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложил на Л. Т. К. - Л.а
административно наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение на чл.6, т.1
от ЗДвП. В Наказателното постановление е посочено, че нарушението е извършено на
13.06.2024г. в 09:19 часа в гр. София, като Л. Т. К. – Л.а е паркирала собствения си
автомобил „*****“ с рег. № **** на ул. „Акад. Стефан Младенов“ срещу № 90 в зоната на
3
действие на пътен знак В27.
Наказателното постановление е връчено на пълномощник на Л. Т. К. - Л.а на
10.09.2024г., след което е обжалвано от него с жалба, подадена директно в СРС на
19.09.2024г. С Разпореждане от 20.09.2024г. на Зам. председателя на СРС и Ръководител на
Наказателно отделение жалбата е изпратена за свързване с преписката. На 04.10.2024г. в
СРС постъпва писмо на Столична община с вх. № 311928/04.10.2024г., с което материалите
от преписката са изпратени на съда и на 07.10.2024г. е образувано настоящото дело.
Горната фактическа обстановка съдът възприе след анализ на събраните по делото
гласни и писмени доказателства : показанията на свидетелите В. Б. и З. Г.; разписка за
връчване на НП; АУАН с бл. № 003655 от 13.06.2024г.; Заповед на Кмета на Столична
община № СОА24-РД09-1872 от 02.02.2024г.; Глоба с фиш Серия СО № 9290191 от
21.04.2024г.; Уведомление по чл.186, ал.3 от ЗДвП; Възражение с рег. № СОА24-ГР94-2251
от 25.04.2024г.; снимков материал; писма с вх. № Ж-446/6/ от 26.09.2024г., с изх. № Ж-446/5
от 18.07.2024г, с изх. № Ж-446/3/ от 18.06.2024г., с вх. № Ж-446/4 от 04.07.2024г., с вх. № Ж-
446 от 10.05.2024г. и с изх. № Ж-446/1 от 17.05.2024г.; молба с вх. № Ж-446/2/ от
06.06.2024г.; пълномощни; Заповед на Кмета на Столична община № СОА22-РД95-506 от
12.09.2022г. и списък на служители от Сектор „КП и ПП“ към „ЦГМ“ ЕАД; Заповед на
Изпълнителния директор на „Център за градска мобилност“ ЕАД № РД-09-67 от 06.07.2023г.
и списък на служители от звено „Контрол паркиране“, Сектор „КП и ПП“ към „ЦГМ“ ЕАД;
Инструкция за работа на лицата на длъжност „Инспектор контрол паркиране“ и
правомощията им по разпореждане на принудителни административни мерки и в хода на
административно-наказателното производство по установяване на нарушения за неправилно
паркиране на територията на Столична община и списък на служителите от звено „Контрол
паркиране“, Отдел „ПП и СП“, запознати и преминали обучение с Инструкцията; Трудов
договор № РД-12-1П-19 от 27.05.2021г.; длъжностна характеристика и проект на схема на
организация на движението.
Показанията на свидетелите Б. и Г. се явяват относими, информативни, взаимно
допълващи се и достоверни. Поради това съдът ги кредитира. От тези гласни доказателства
се установява мястото на процесното нарушение и това, че е имало паркиран автомобил при
пътен знак В27 там, изготвянето на снимки и „неприсъствен фиш“, който е бил оставен на
стъклото на превозното средство, а след това и АУАН.
Единствено в частта, в която св. Г. твърди, че нарушителят е „господина“, т.е.
присъстващият в съдебна зала адвокат, съдът не дава вяра на показанията, тъй като в тях се
съдържа предположение (предвид използвания израз „мислех, че“) и освен това тази част от
думите на св. Г. влиза в противоречие с твърдението му, че на място не е видял дали
нарушителят е мъж или жена. Именно защото от показанията на свидетелите Б. и Г. става
ясно, че те са възприели лично и непосредствено паркирания автомобил, но не и лицето,
което го е паркирало, то на база събраните по делото гласни доказателства не може да се
приеме за установено кой фактически е паркирал МПС-то.
Приложените по делото Глоба с фиш Серия СО № 9290191 от 21.04.2024г.,
4
Уведомление по чл.186, ал.3 от ЗДвП и АУАН с бл. № 003655 от 13.06.2024г. са обективни,
взаимно допълващи се и доколкото намират опора в свидетелските показания, кредитирани
по-горе, съдът им се доверява. От тези писмени доказателства, както и от показанията на
свидетелите Б. и Г., се установява, че първоначално (на място) св. Б. е съставила т. нар.
„неприсъствен фиш“ – Уведомление, което било оставено под чистачката на стъклото на
МПС-то, като видно от самия документ - в него не са посочени имената на водача и/или на
собственика на автомобила. След това св. Б. съставила Глоба с фиш Серия СО № 9290191 от
21.04.2024г., с който документ вече били записани имената на Л. Т. К. – Л.а в качеството й
на водач на МПС-то, а в АУАН имената на Л. Т. К. - Л.а са посочени като лице, на което е
лекия автомобил, описан в Акта. От гореизложеното следва, че нито в Глоба с фиш Серия
СО № 9290191 от 21.04.2024г., нито в Уведомление по чл.186, ал.3 от ЗДвП, нито в АУАН не
се твърди Л. Т. К. - Л.а да е лицето, което е паркирало автомобила на процесното място.
Възражението с рег. № СОА24-ГР94-2251 от 25.04.2024г. е обективен и достоверен
документ. Въпреки, че с него се изразява становище на жалбоподателя по съществото на
спора, доколкото този документ е послужил като основание за издаване на АУАН, съдът
прие, че следва да го кредитира и да приеме за установено, че срещу Глоба с фиш Серия СО
№ 9290191 от 21.04.2024г. е било подадено възражение.
Приложените на лист 7, лист 8, лист 16, лист 18, лист 21, лист 22, лист 23 от делото
писма имат достоверна дата. Поради това и защото те се характеризират като обективни и
непредубедени писмени доказателства, съдът кредитира писма с вх. № Ж-446/6/ от
26.09.2024г., с изх. № Ж-446/5 от 18.07.2024г, с изх. № Ж-446/3/ от 18.06.2024г., с вх. № Ж-
446/4 от 04.07.2024г., с вх. № Ж-446 от 10.05.2024г.
Поканата за съставяне на АУАН с изх. № Ж-446/1 от 17.05.2024г. и молба с вх. № Ж-
446/2/ от 06.06.2024г. (приложени на лист 27 и лист 28 от делото) също следва да се
кредитират от съда, тъй като са взаимно допълващи се, достоверни и обективни. Въз основа
на писмото с изх. № Ж-446/1 от 17.05.2024г. се доказва, че е била изпратена покана до Л. К.
– Л.а да се яви в Центъра за градска мобилност за съставяне на АУАН, както и че тази покана
е била получена (видно от молбата с вх. № Ж-446/2/ от 06.06.2024г.), но лицето е заявило, че
иска Актът да й бъде връчен на посочен в молбата адрес.
Приложените на лист 26 и лист 29 от делото пълномощни също следва да се
кредитират от съда като обективни и достоверни писмени доказателства. От тях се
установява, че възражението с рег. № СОА24-ГР94-2251 от 25.04.2024г. и молбата с вх. № Ж-
446/2/ от 06.06.2024г. изхождат от упълномощен представител на Л. К. – Л.а, както и че
АУАН и НП са връчени на пълномощници на това лице. Поради това СРС приема, че не е
нарушена процедурата по връчване на АУАН и НП.
По отношение на снимките, приложени на лист 12-14 и лист 31-34 от делото, съдът
счита, че те са относими към въпроса за паркирания автомобил и за наличния пътен знак и
доколкото намират опора в кредитираните по-горе показания, както и в Уведомлението по
чл.186, ал.3 от ЗДвП, Глобата с фиш Серия СО № 9290191 от 21.04.2024г. и АУАН с бл. №
5
003655 от 13.06.2024г., СРС ги кредитира. От снимките на лист 12, лист 14, лист 32 и лист
34 от делото се доказва, че в действителност лек автомобил „****“ с рег. № **** е бил
паркиран на пътното платно. От снимките на лист 13, лист 31 и лист 37 от делото се
установява, че е имало пътен знак В27 - „Забранени са престоят и паркирането“.
Същевременно, обаче, от този снимков материал не може с категоричност да се направи
извод, че именно там, където е бил паркиран автомобилът с рег. № **** е била и зоната на
действие на пътен знак В27, тъй като няма нито една снимка, на която да се вижда
едновременно изображението и на автомобила, и на пътния знак. Поради това следва, че
само въз основа на свидетелските показания и подкрепящите ги Уведомление по чл.186, ал.3
от ЗДвП, Глоба с фиш Серия СО № 9290191 от 21.04.2024г. и АУАН с бл. № 003655 от
13.06.2024г. може да се приеме, че МПС-то е било паркирано в зоната на действие на пътен
знак В27.
Приложените на лист 77 и лист 96 от делото проекти на схема на организация на
движението отразяват наличните пътни знаци и пътна маркировка на ул. „Акад. Стефан
Младенов“ в района до кръстовището с ул. „Проф. д-р Иван Странски“. Съдът кредитира
това писмено доказателство, тъй като изхожда от Столична община и косвено отразеният в
него пътен знак В27 на ул. „Акад. Стефан Младенов“ срещу № 90 намира потвърждение в
кредитираните по-горе показания на свидетелите Б. и Г., Уведомлението по чл.186, ал.3 от
ЗДвП, Глобата с фиш Серия СО № 9290191 от 21.04.2024г. и АУАН с бл. № 003655 от
13.06.2024г. Поради това СРС дава вяра и на приложените по делото проекти на схема на
организация на движението.
Заповедта на Кмета на Столична община с № СОА22-РД95-506 от 12.09.2022г. и
списъкът на служители от Сектор „КП и ПП“ към „ЦГМ“ ЕАД, Заповедта на Изпълнителния
директор на „Център за градска мобилност“ ЕАД с № РД-09-67 от 06.07.2023г. и списъкът на
служители от звено „Контрол паркиране“, Сектор „КП и ПП“ към „ЦГМ“ ЕАД, Трудовият
договор с № РД-12-1П-19 от 27.05.2021г. и длъжностната характеристика са обективни,
достоверни и необорени от другите доказателства, приложени по делото. Поради това съдът
ги кредитира и установява, че Кметът на Столична община е определил служителите от
службите за контрол при „Център за градска мобилност“ ЕАД, заемащи длъжността
„инспектор контрол паркиране“, „контрольор автомобилен транспорт, той и инспектор“,
„инспектор контрол паркиране, той и касиер – охранител“ и „инспектор контрол паркиране,
той и координатор“ за лица, които да налагат глоби с фиш съгласно чл.186, ал.1 и ал.3 от
ЗДвП и да съставят АУАН съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП. От приложените на лист 56-61 от
делото трудов договор и длъжностна характеристика се установява, че В. Б. е „инспектор
контрол паркиране“ в „Център за градска мобилност“ ЕАД. Поради това и съгласно т.11 от
Заповед на Изпълнителния директор на „Център за градска мобилност“ ЕАД № РД-09-67 от
06.07.2023г., във връзка със Заповед на Кмета на Столична община № СОА22-РД95-506 от
12.09.2022г. съдът приема, че по делото е доказано, че В. Б. /„инспектор контрол паркиране“
към Център за градска мобилност/ е имала правото да съставя Глоба с фиш и АУАН, вкл. и
процесните. Поради това релевираните от защитата доводи за липса на компетентност на
6
актосъставителя не се явяват основателни.
Приложените на лист 47-55 от делото документи (Инструкция за работа на лицата на
длъжност „Инспектор контрол паркиране“ и правомощията им по разпореждане на
принудителни административни мерки и в хода на административно-наказателното
производство по установяване на нарушения за неправилно паркиране на територията на
Столична община и списък на служителите от звено „Контрол паркиране“, Отдел „ПП и
СП“, запознати и преминали обучение с Инструкцията) не представляват писмени
доказателства, относими към решаването на правия спор, а касаят правомощията на лицата,
оправомощени да съставят Глоба с фиш и АУАН. Поради това тези документи само в
допълнение на горепосочените обосновават извод за компетентност на св. Б. да съставя
Глоба с фиш и АУАН.
Съдът кредитира и Заповедта на Кмета на Столична община с № СОА24-РД09-1872
от 02.02.2024г., тъй като е обективно и непредубедено доказателство, което разполага с
доказателствена сила за посочените в нея обстоятелства. Поради това СРС приема, че на
И.З.П. - Заместник кмет на Столична община, Направление „Транспорт и градска
мобилност“ е било възложено от Кмета на Столична община да изпълнява функциите на
административно – наказващ орган по преписки, образувани въз основа на съставени АУАН
по ЗДвП, както и да издава НП. Това означава, че процесното Наказателно постановление е
издадено от оправомощено лице.
Разписката за връчване на НП има достоверност на датата. Поради това съдът я
кредитира и приема, че пълномощник на жалбоподателя е получил /срещу подпис/ препис от
Наказателното постановление на 10.09.2024г., от където следва, че подадената в СРС на
19.09.2024г. жалба е депозирана в срок.
При така установената фактология и направения по-горе доказателствен анализ,
съдът достигна до следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред СРС
административни актове. Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в
процеса, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения :
С оглед направения по-горе доказателствен анализ СРС приема, че конкретните
АУАН и НП са издадени от компетентни лица.
В Акта се твърди, че нарушението е извършено на 21.04.2024г. Считано от тази дата,
съставеният на 13.06.2024г. Акт се явява съставен при спазване на сроковете по чл.34, ал.1
от ЗАНН. Актът е съставен на 13.06.2024г., а НП е издадено на 22.08.2024г. Поради това
съдът приема, че е спазен и 6-месечният срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. За пълнота на
изложението следва да се посочи, че според чл.52, ал.1 от ЗАНН наказващият орган е
длъжен да се произнесе по административно - наказателната преписка в месечен срок от
получаването й. Неспазването на този срок, обаче, не води до прекратяване на
административното производство, нито до незаконосъобразност на Наказателното
7
постановление, тъй като срокът по чл.52, ал.1 от ЗАНН не е преклузивен, а е инструктивен и
осигурява само бързото произнасяне на административните органи по преписките.
В случая първо е било оставено Уведомление по чл.186, ал.3 от ЗДвП под чистачката
на МПС-то, след това на Л. Т. К. - Л.а е бил съставен Глоба с фиш Серия СО № 9290191 от
21.04.2024г., но тъй като в наличните по делото копия на лист 9 и лист 35 от делото не
фигурира подпис на Л. К. - Л.а и същата е подала изрично възражение срещу т. нар.
„неприсъствен фиш“, съдът приема, че на основание чл.186, ал.2 от ЗДвП правилно е
преминато към съставяне на Акт.
В хода на служебната проверка СРС установи, че Актът е подписан от
актосъставителя и от двама свидетели на „съставянето на акта“, както и от пълномощник на
Л. К. – Л.а, който е получил и препис от Акта. Това означава, че са спазени изискванията на
чл.40, ал.3 и чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН. Доколкото от писмото с изх. № Ж-446/1 от
17.05.2024г. и молбата с вх. № Ж-446/2/ от 06.06.2024г. може да се направи извод, че
изпратената до Л. К. – Л.а покана за съставяне на АУАН е била получена от лицето, то
следва изводът, че в случая като е съставен АУАН в отсъствие на Л. К. – Л.а не е допуснато
нарушение на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН.
Въпреки това, обаче, този съдебен състав счита, че в хода на административно –
наказателното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения,
свързани с правото на защита на наказаното лице, заради които НП следва да се отмени на
формално основание. Правилно защитата отбелязва, че между АУАН и НП има
несъответствие относно датата на твърдяното нарушение. Това е така, защото в Акта е
записано, че нарушението е извършено на 21.04.2024г., а в НП е посочена за дата на
нарушението датата 13.06.2024г. Това различие, дори и да се дължи на техническа грешка,
реално води до неяснота на административно – наказателното обвинение. За жалбоподателя
не е ясно на коя от двете дати се твърди да е реализирано нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП.
На следващо място следва да се посочи, че в Акта не е посочено в какво конкретно
действие или бездействие се обвинява Л. Т. К. – Л.а. В АУАН е записано, че на 21.04.2024г. в
09:19 часа „е паркиран“ в гр. София лек автомобил „*****“ с рег. № **** на Л. Л.а на ул.
„Акад. Стефан Младенов“ срещу № 90 в зоната на действие на пътен знак В27, но не е
посочено дали паркирането е осъществено от жалбоподателката. Поради това СРС приема,
че в Акта няма словесно описание на изпълнителното деяние на нарушението. Едва в НП се
посочва, че Л. Т. К. - Л.а „е паркирала“ собствения си автомобил „*****“ с рег. № **** на ул.
„Акад. Стефан Младенов“ срещу № 90 в зоната на действие на пътен знак В27. Освен това
нито в Акта, нито в НП не е посочено какво гласи пътен знак В27, т.е. кое поведение се
забранява с този знак, което според настоящия съдебен състав представлява липса на
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които то е извършено. Във връзка с
гореизложеното и доколкото чл.6, т.1 от ЗДвП гласи : „Участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка“, то е следвало в Акта и в НП изрично да се посочи,
8
че нарушителят не е съобразил поведението си с конкретния пътен знак. Като не е словесно
посочено изпълнителното деяние по чл.6, т.1 от ЗДвП се е стигнало и до несъответствие
между словесното и цифровото описание на нарушението.
Гореизложеното означава, че са допуснати нарушения на чл.42, ал.1, т.3 и т.4 от
ЗАНН и съответно на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и неяснота на повдигнатото
административно – наказателно обвинение. Това представлява съществено процесуално
нарушение, което е основание за отмяна на НП на формално основание.
Въпреки това СРС прие да разгледа спорът и по същество, за да може касационната
инстанция да извърши пълна проверка на настоящия съдебен акт.
Според чл.6, т.1 от ЗДвП участниците в движението са длъжни да съобразяват своето
поведение с пътните знаци. От направения по-горе анализ на доказателствата СРС прие, че
въз основа на показания на свидетелите Б. и Г., Уведомлението по чл.186, ал.3 от ЗДвП,
Глобата с фиш Серия СО № 9290191 от 21.04.2024г., АУАН с бл. № 003655 от 13.06.2024г. и
проекта на схема на организация на движението се доказва, че лек автомобил „*****“ с рег.
№ **** е бил паркиран в гр. София, ул. „Акад. Стефан Младенов“ срещу № 90, където е
имало поставен пътен знак В27. Въпреки това, обаче, съдът не счита, че административно –
наказателното обвинение е доказано, тъй като от направения по-горе анализ на
свидетелските показания, Глоба с фиш Серия СО № 9290191 от 21.04.2024г., Уведомление по
чл.186, ал.3 от ЗДвП и АУАН не може да се направи законосъобразен, обоснован и
единствено възможен извод, че не друг, а именно Л. Т. К. - Л.а е паркирала автомобила на
процесното място. Това означава, че не е доказано авторството на нарушението. Във връзка с
това следва да се посочи и още нещо – адресат на нормата на чл.6 от ЗДвП е участникът в
движението, т.е. в случая този, който е паркирал автомобила на място, където е действал
знак В27. Вярно е, че според чл.186, ал.3 от ЗДвП Фиш за неправилно паркирано МПС може
да се издаде в отсъствие на нарушителя, като в този случай Фишът се издава на собственика
или на ползвателя на МПС-то, ако в свидетелството за регистрация е вписан такъв. Когато,
обаче, се възрази срещу Фиша или лицето откаже да го подпише /съгласно чл.186, ал.2 от
ЗДвП/ се съставя Акт. Именно с оглед елементите от фактическия състав на нарушението по
чл.6, т.1 от ЗДвП преди да се състави АУАН и да се издаде НП следва да се съберат
доказателства за авторството на нарушението. В процедурата по съставяне на АУАН и
издаване на НП не е достатъчно да се посочи собственикът или ползвателят на автомобила.
Нужно е да се съберат доказателства относно това кой е паркирал автомобила на място,
където е действал пътен знак В27 и по този начин не е съобразил своето поведение с пътния
знак. В конкретния случай няма нито едно доказателство, от което да може да се направи
извод за това кой е паркирал автомобила, т.е. кой е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП.
Нещо повече – от показания на свидетелите Б. и Г., Уведомлението по чл.186, ал.3 от
ЗДвП, Глобата с фиш Серия СО № 9290191 от 21.04.2024г., АУАН с бл. № 003655 от
13.06.2024г. и снимковия материал не може да се установи със сигурност и кога е извършено
нарушението. От цитираните доказателства може да се приеме, че то е констатирано на
21.04.2024т. в 09:19 часа, но това автоматично не означава, че нарушението е извършено
9
именно тогава. Дори напротив - доколкото при изготвяне на снимките и докато свидетелите
Б. и Г. са били до лек автомобил „*****“ в него или до него не е имало никой. Към момента
на установяване на нарушението автомобилът е бил паркиран. Това означава, че процесното
паркиране е станало не само от неустановено по делото лице, но и в неустановен по делото
момент преди 09:19 часа на 21.04.2024г. Това също показва, че обвинението по чл.6, т.1 от
ЗДвП не е доказано от обективна страна по безспорен начин. Поради това е безпредметно да
се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като и по същество са налице
основания за отмяна на НП поради недоказаност от обективна страна на процесното
обвинение.
Гореизложеното означава, че и заради допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административно – наказателното производство, и заради недоказаност
на обвинението от обективна страна, съдът следва да отмени изцяло обжалваното
Наказателно постановление, издаденото срещу Л. Т. К. - Л.а.
С оглед изхода на делото не следва да се присъждат разноски в полза на въззиваемата
страна.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143 от АПК, който е част от Дял III -
„Производства пред съд“ и за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК. С оглед
изхода на спора и доколкото адв. Л. изрично по време на съдебните прения пред СРС е
направил искане да се присъдят разноски за адвокат, то органът, издал отмененото НП (т.е.
Столична община) следва да бъде осъден за плати за направените разноски за адвокатска
защита на жалбоподателя. В случая в договора за правна защита и съдействие (приложен на
лист 113 от делото) е направено позоваване на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.
Съгласно този текст от закона адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на роднини, близки или на друг юрист. Поради това съдът следва да определи
дължимото възнаграждение за адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1
от 09.07.2004г. за възнаграждение за адвокатска работа (преди 18.02.2025г. - Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения). Според чл.18, ал.2,
вр. чл.7, ал.2, т.1 от цитираната Наредба при глоба до 1000 лева (както в случая – при
наложена „глоба” в размер на 20 лева с атакуваното НП) възнаграждението за адвокат
следва да е 400 лева. Това означава, че Столична община следва да бъде осъдена да заплати
за адвокатска защита на жалбоподателя сумата от 400 лева. На основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата тази сума следва да бъде платена в полза на адвоката.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СОА24-РД11-884 от 22.08.2024г., издадено
от Заместник кмет на Столична община, Направление „Транспорт и градска мобилност“, с
което на основание чл.22, ал.5 от ЗМСМА, вр. чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и чл.183, ал.2, т.1
10
от ЗДвП на Л. Т. К. - Л.а е наложена „глоба” в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение на
чл.6, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на адвокат А. И. Л., вписан в САК с рег. №
***, със съдебен адрес : гр. София, бул. „Македония“ № 12, партер сумата от 400
(четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11