Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 11

 

гр. Габрово, 09.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година,  в състав:

                                        

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА     

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА

                                                                     СИМОНА МИЛАНЕЗИ

                                                                                                         

при секретаря Милкана Шаханова, като разгледа докладваното от съдията Димова в.гр.д. № 353 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 267 от 15.07.2019 г., постановено по гр.д. № 2424/2018 г., Габровски районен съд е осъдил на основание чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 493, ал. 1 т. 1 и т. 5 от КЗ във вр. с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Княз Ал. Дондуков” № 68, представлявано от винаги заедно от двама от изпълнителните директори Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К. и Р. Ц.Д., с пълномощник юрисконсулт В.Т., да заплати на Б.Ц.Д., ЕГН:**********, с адрес ***, пл. „Б.” № ***, с пълномощник адвокат С.К., сумата 1 000,00 лв. застрахователно обезщетение за репариране на претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, неприятни емоционални изживявания и посттравматично стресово състояние, в резултат на настъпилото на 01.04.2018 година пътнотранспортно произшествие, на път от републиканската пътна мрежа І-4, при км. 87+485, на територията на Община С., поради противоправното поведение на застрахования при ответника водач на лек автомобил „Ф." с peг. № ***, ведно със законната лихва считано от 28.06.2018 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата над 1 000 лева до пълния предявен размер от 6000,00 лева.

Осъдил е “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Княз Ал. Дондуков” № 68, представлявано от винаги заедно от двама от изпълнителните директори Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К. и Р. Ц.Д., с пълномощник юрисконсулт В.Т., да заплати на С.Г.К. – адвокат от Адвокатска колегия В.Т., с адвокатска кантора в гр. П., пл. „С.” № ***, с личен номер в ЕРАРБ ****, сумата 300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 ЗА и чл. 7, ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Осъдил е Б.Ц.Д., ЕГН:**********, с адрес ***, пл. „Б.” № ***, да заплати на “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Княз Ал. Дондуков” № 68, представлявано от винаги заедно от двама от изпълнителните директори Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К. и Р. Ц.Д., сумата 125,00 лв. - разноски по делото, съразмерно отхвърлената част на иска,  на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК.

Осъдил е “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Княз Ал. Дондуков” № 68, представлявано от винаги заедно от двама от изпълнителните директори Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К. и Р. Ц.Д., с пълномощник юрисконсулт В.Т., да заплати по сметка на Габровски районен съд сумата 116,67 лв., представляващи държавна такса и разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 6 във вр. с ал. 1 ГПК.

            В законния срок е постъпила въззивна жалба от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД – София с вх. № 6398 от 16.08.2019 г. и въззивна жалба от Б.Ц.Д. с вх. № 5850 от 24.07.2019 г.

Във въззивната жалба на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД се твърди, че решението спрямо застрахователя в осъдителната част е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, необоснованост. Моли да се постанови решение, с което да се уважи жалбата, ведно с всички законови последици. Счита, че съдът неправилно е ценил част от доказателствата и доводите на страните по делото, в резултат на което е достигнал до погрешно заключение, относно основателността на исковете в уважените размери. Счита, че не са налице всички нужни предпоставки за ангажиране отговорността на дружеството по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в претендиралите размери. От събраните доказателства не се е установило, че ищецът е търпял болки и страдания, обусловени от получените  телесни травми и такива обусловени от полученото постравматично стресово разстройство. Считат, че сторените медицински прегледи са били извършени изцяло за целите на съдебното производство, които да докажат травми, обуславящи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване. Счита, че присъдения размер е завишен. Намират, че евентуално наличният, но също недоказан категорично стрес, последица от настъпилото ПТП не следва самостоятелно да обуславя опреден от съда размер на обезщетение от 1 000,00 лв. и този размер се явява силно завишен. От събраните в хода на производството доказателства не са доказа ищеца да е търпял неимуществени вреди в такъв обем, който да обуслови определеният от съда размер. Претендира 50% принос от страна на ищеца за настъпване на негативните последици от ПТП, тъй като не е бил използвал обезопасителен колан. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се присъдят разноски.

Отговор по въззивната жалба на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД не е постъпил.

С въззивната жалба на Б.Д., подадена чрез адв. С.К. от Великотърновска адвокатска колегия се обжалва решението в отхвърлителната част. Не се споделят крайните изводи от съдебното решение относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон. Излага подробни мотиви. Счита, че в случай, че първоинстанционният съд бе отчел комплексния характер на вредите, понесени от ищеца и бе възприел коректно разбиране на понятието увреждане на здравето, то при приложение на всички критерии за определяне на справедливо обезщетение, щеше да достигне до различен извод за паричният еквивалент на обезщетението, като се определи обезщетение за всяко страдание поотделно. Моли да се отмени решението в обжалваната част, с която се отхвърля предявения от ищеца иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над 1000,00 лв. до 4000,00 лв., като се постанови решение, с което му се присъдят още 3 000,00 лв., както и да се осъди ответника да заплати обезщетение за забавено плащане върху цялото присъдено обезщетение, считано от 28.06.2018 г. и разноските  сторени пред двете инстанции, съобразно уважената част на иска.

В рамките на законоустановения срок от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на Б.Д.. Считат жалбата за допустима, но неоснователна в заявените размери по съображенията изложени във въззивната им жалба. Претендират разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищеца.

            Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

За да уважи предявения иск с правно основание чл. 432 ал. 1 във вр. с чл. 493 ал. 1 т. 1 и т. 5 от КЗ във вр. с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1000,00 лв., съдът е приел, че е налице фактическия състав на деликта по чл. 45 от ЗЗД. Установено е, че към датата на произшествието за лекия автомобил е имало сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност" с ответника - застраховател. От съдебно-автотехническа експертиза се е установила причината за настъпване на сблъсъка между двете превозни средства, която е безпричинното отклоняване от пътя на лекия автомобил "Ф." от лентата му за движение и навлизане с висока скорост в лента за движение на автобус "И.", в който се е движил ищеца. Съдът е приел, че в следствие на сблъсъка ищецът е претърпял неимуществени вреди, в следствие на претърпян "посттравматично стресово състояние", което се дължи на претърпяното ПТП, за което има издаден амбулаторен лист от специалист психиатър. Съдът е взел предвид и ниската възраст на пострадалия, който е все още с неоформена психика, по-малък житейски опит и съответно много по -неподготвен за подобна случка, която е оказала влияние върху него.

За определи адекватно обезщетение по чл. 52 от ЗЗД, съдът се е позовал на събраните по делото доказателства, ППВС № 4/1968 г. и решение № 88 от 17.06.2014 г. по т.д. № 2974/2013 г. , ІІ т.о. на ВКС.

Предвид изложеното и на основание  чл. 272 ГПК, настоящият състав препраща към мотивите на Районен съд – гр. Габрово изцяло - относно преценката на доказателства, фактическите констатации на съда и формираните въз основа на тях правни изводи.

Съдът намира направеното възражение във въззивната жалба за съпричиняване от страна на ищеца за неоснователно, тъй като липсват установени травми, които да са в следствие на обезопасителния колан.

Обезщетението е определено съобразно събраните в хода на производството доказателства и съдът правилно е преценил, че с оглед на факта, че ищецът все още е дете, с неоформена психика, с по-малък жизнен опит и по-неподготвен за подобни изживявания, поради което произшествието е оказало много по-голямо влияние върху него. Съдебната практика е трайна в насока, че се дължи обезщетение и за вреди в следствие на посттравматично разстройство на съзнанието.

Неоснователни са възраженията и във въззивната жалба на Б.Д., според която му се дължи обезщетение за претърпените неимуществени вреди в по-голям размер от присъдените. При присъждане не обезщетението, съдът е отчел комплексния характер на вредите понесени от ищеца, съобразно събраните по делото доказателства. Определил е обезщетениета въз основа на чл. 52 от ЗЗД и ППВС № 4/1968 г., като е спазил критерият за справедливост.

С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.

Във връзка с горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед неоснователността на въззивните жалби, всяка от страните следва да понесе разноските така както ги е направила.

На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивните дела с цена на иска до 5 000,00 лв. за граждански дела и до 10 000,00 лв. – за търговски дела. В случая цената на иска е 6000,00 лв. и настоящото решение подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното, съдът

                                                           Р Е Ш И :

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 267 от 15.07.2019 г., постановено по гр.д. № 2424/2018 г. по описа на  Габровски районен съд.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                             2.