Решение по дело №676/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно – процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба от В. Г. Г. с [ЕГН] от [населено място], [улица], чрез адв.М. Б., против Заповед УРИ 6816з-414/17.07.2023 год. на Началник на Зонално жандармерийско управление – Плевен /ЗЖУ/ К. В. Н., с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от 1 месец, за извършени нарушения на служебната дисциплина.

В жалбата се възпроизвежда заповедта за наказание, като се оспорва законосъобразността й. Сочи, че не става ясно какво виновно нарушение на служебната дисциплина административният орган приема за извършено, което е квалифицирал и подвел като нарушение на чл. 194, ал.2, т.1 от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители и чл. 200, ал.1, т.11 “неизпълнение на служебните задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители от ЗМВР“, дали същият е наказан за нарушаване указание, разпоредено в писмо № 8121р-14070/11.07.2022 г. на главен секретар на МВР във връзка с изменение Инструкция за патрулно-постовата дейност или за неспазване отделни разпореждания в чл. 59, ал. 2 от на Инструкция за патрулно-постовата дейност, или и за двете. Сочи, че в процесната заповед са описани в обстоятелствената част и двете нарушения, които са осъществени според дисциплинарно наказващият орган. Същевременно и за двете е направена една квалификация и е наложено едно наказание. Счита, че по принцип няма пречки органът, ако прецени, че служителят е извършил едновременно няколко нарушения, да определи наказанието по реда на чл. 197, ал.3 от ЗМВР. Тази разпоредба дава правомощия на дисциплинарно-наказващият орган, при едновременно установени две извършени нарушения на служебната дисциплина от държавен служител, да наложи по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания или едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. Това обаче може да бъде сторено, само след като преди това административният орган определи наказание за всяко нарушение поотделно. В случая това не е сторено от ДНО, и при издаване на заповедта по този начин е допуснато и нарушение на чл. 197, ал.З от ЗМВР, водещо до основание за отмяна на обжалвания административен акт в неговата цялост. Сочи, че в случая, нито в мотивите, нито в диспозитива е извършено надлежно индивидуализиране на наказание по смисъла и начина, вложен от законодателя в нормата на чл. 197, ал.3 от ЗМВР за всяко едно от посочените нарушения. В диспозитива на обжалвания административен акт, в който всъщност следва да се съдържа разпоредителната воля на административния орган, е наложено едно наказание, без да е налице произнасяне преди това от негова страна по определяне на отделно наказание за всяко конкретно нарушение, описано в обжалвания акт. Според жалбоподателя, горното води на извод за липса на надлежно определяне на конкретно наказание, за всяко едно от визираните в заповедта нарушения, предвид което органът е издал заповедта си при неспазване изискванията на чл.197, ал.3 от ЗМВР, на която дисциплинарно наказващият орган дори формално не се е позовал. Нарушението на закона при определяне на наказанието според жалбоподателя води до незаконосъобразност на обжалваната заповед. Счита, че видът и размерът на наложеното наказание, и то за всяко от описаните в заповедта нарушения, подлежи на проверка от съда и при липса на конкретни обстоятелства, които го обосновават, съдът не може да извърши такава, а и това препятства правото на наказаното лице да организира адекватно защитата си срещу акта. Вместо конкретно да обоснове вида и размера на наложеното наказание по посочения начин и съобразно изискването на чл. 206, ал.2 от ЗМВР, административният орган се е задоволил бланкетно да цитира текста на същата разпоредба, с което не може да се приеме, че е изпълнил въведеното от закона задължение. Тези обстоятелства не са обсъждани и в подготвителните за издаването на заповедта документи.

Сочи още в жалбата, че в диспозитива на заповедта бланкетно е посочена разпоредбата на чл. 194, ал.2, т. 1 от ЗМВР и чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР с буквалното преписване на съответните разпоредби, без да се съдържа конкретика, коя от всички хипотези, визирани в двете разпоредби се приема, че е нарушена.

По отношение на вменените му нарушения липсва пълно описание на същите, което от своя страна води и до материална незаконосъобразност на оспорения акт, доколкото описаното от обективна страна не изпълва състава на вмененото нарушение. Отделно от това описаните факти не кореспондират с посоченото правно основание за издаване на заповедта.

Твърди, че не е извършил вмененото му нарушение/нарушения, като неправилно е приложен и материалния закон.

По отношение на твърдяното в заповедта, че е следвало да извършва справки, е направил възражение още в хода на проверката, че в района, в който е бил, станцията не е имала покритие. Това обстоятелство по време на проверката е могло да бъде проверено, чрез проверка в служба КИС. Органът, без да извърши необходимата проверка и да изиска такава информация, е приел, че възражението е неоснователно, тъй като било установено, че за съответното дежурство е имало правена една такава справка. Фактът, че станцията не е имала покритие, според жалбоподателя може да бъде потвърден и от другите лица от екипа, като в същия този екип не е имало и служител с таблет. Процесната справка е извършена от личен телефон на служител. Позовава се на Инструкцията за ППД 8121з-929/02.12.2014 год. преди изменението от декември 2022 год., чл.59 т.2 ал.2, където е записано следното: ,,При необходимост и по преценка на нарядите същите извършват справки чрез ОДЧ/ОДЦ за лицата и превозните средства.“ Инструкцията е променена през месец декември 2022 г. В същото време твърди, че жалбоподателят е нарушил указание, разпоредено в писмо № 8121р-14070/11.07.2022 на главния секретар във връзка с изменение на инструкцията за ППД.

Сочи, че към дата 21.03.2023 год. е действало последното изменение на инструкцията, което е от м. декември 2022 год. В тази връзка указания от месец 11.07.2022 год. във връзка с инструкция, която е изменена в декември 2022 год. няма как да бъде вменявано, като нарушение, първо защото не могат да се изпълняват указания, предхождащи изменението и на следващо място същите предвид изменението са в противоречие със самото изменение в инструкцията. Изменението на цитираната разпоредба на чл. 59 от Инструкцията не вменява задължение, че за всяка проверка се извършва справка, а е определено, че „нарядите извършват справки за лица и превозни средства чрез ОДЦ/ОДЧ“. Тоест в разпоредбата е определено според жалбоподателя, чрез кого се извършват съответните справки, като същевременно не е била налице и техническа възможност за извършване на проверки, тъй като персонално не му е предоставяно средство за свръзка, нито автомобилът е оборудван с такова средство. Единствено на старши наряда И. Д. е била персонално зачислена радиостанция /тетра/, която обаче не е имала обхват, поради което няма как да му се вменява извършване на нарушение в този смисъл. Твърди, че по време на наряда няма подавани сигнали и жалби, няма произтекли вредни последици от дейността на наряда.

Твърди още, че заповедта е издадена при напълно неизяснена фактическа обстановка, при липса на ясна формулировка, при неправилна квалификация и при пълно несъответствие между мотивите, изложени в заповедта, които следва да съставляват вмененото му нарушение/нарушения и наложеното наказание.

В заключение моли съда да отмени оспорената заповед, като бъдат присъдени съдебни и деловодни разноски.

От ответника е подаден писмен отговор на л.112-115 от делото, в който се сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при съобразяване с административно производствените правила, материалния закон и целта на закона. Твърдението, че са описани няколко нарушения, а не е определено за всяко от тях отделно наказание, счита за неправилни. Всяко от изброените нарушения е квалифицирано като „маловажно“. Моли да се отхвърли жалбата, алтернативно се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, като моли да бъде намален въз основа на сложността на делото, до размер от 750 лева съгласно чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Б., която моли заповедта да се отмени по наведените в жалбата основания, като сочи, че разпоредбата на чл.59, ал.2 от НППД не изисква задължително да се прави проверка.

В съдебно заседание ответникът се явява лично. Счита заповедта за законосъобразна. Сочи, че разпореждането на главния секретар е достатъчно ясно и съгласно него, при всяка проверка следва да се уведомява ОДЧ и ОДЦ. Посочва, че старшият на наряда е имал радиостанция „Тетра“, не е докладвал за технически проблем, и навсякъде освен в [населено място] е имало връзка, така че е могло да се докладва в дежурната част.

Съдът, като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от Разпореждане УРИ 6816р-1433/20.03.2023 г. /л.43/, жалбоподателят мл.инсп. Г. е бил част от наряд на 21.03.2023 г., от 08.00 до 20.00 часа, с място на осъществяване на ППД Д.Митрополия, Божурица, Победа, Биволаре, Комарево, Подем и Рибен. Задно с него в наряда са били инсп. И. Д. – старши, мл.инсп. В. И. и мл.инсп. А. А..

Видно от информационна карта за дейността на наряда /л.42/, по време на работата на наряда са проверени 24 лица и 16 ППС. Същото е видно и от доклад за проверени лица и превозни средства /л.49-50/, в който подробно са индивидуализирани проверените лица и превозни средства. Видно от същия, три ППС и пет лица са проверени на територията на [населено място].

От дневник за извършени проверки в АИЦ на МВР /л.51/ се установява, че на този ден е извършена една справка за едно лице, от друг член на наряда – А.. В същия смисъл е и сведение, дадено от мл.експ. Г.Р., назначен за МЛОД през този ден, в което се сочи, че около 16.40 часа на същата дата А.му се е обадил за справка за лице в системата АИС /л.58/.

От докладна записка /л.67/ е видно, че на 21.03.2023 г. от РУ-Долни Дъбник, обслужващо и територията на РУ-Долна Митрополия, не е искано съдействие за справки в ИИС за проверени лица и МПС от екип на ЗЖУ Плевен, работещ на територията на РУ Д.Митрополия.

Бил е изискан и приобщен запис на персонална полицейска камера за периода от 08.00 до 20.00 на 21.03.2023 г. /л.74/, както и протокол за извършена проверка на видеофайлове от същия запис /л.79-80/, в който е посочено, че за отразените 16 ППС и 24 лица, на които е извършена проверка, само за едно ППС и едно лице е направена справка чрез ОДЧ.

До началника на ЗЖУ Плевен е подадена докладна записка №УРИ-6816р-1485/22.03.2023 г. /л.37/, в която е посочено, че служители на ЗЖУ са посочили в докладна, че са проверени 16 ППС и 24 лица, а е извършена проверка само на едно лице в АИС на ОДЧ при ЗЖУ Плевен, което е в нарушение на разпореденото с писмо 8121р-14070/11.07.2022 г. на главния секретар на МВР.

Със заповед № 6816з-169/28.03.2023 г. на началника на ЗЖУ Плевен /л.21-26/ е разпоредено извършване на проверка по постъпилите данни за извършено дисциплинарно нарушение на държавни служители на ГДЖСОБТ, назначена е комисия за извършване на проверката, като е предоставен двумесечен срок за извършването й. Настоящият жалбоподател е посочен в заповедта като лице, което следва да бъде проверено. Г. е бил уведомен за заповедта на 5.04.2023 г., видно от саморъчния му подпис на л.24.

Същият е предоставил писмени обяснения УРИ 6816р-1796/7.04.2023 г. /л.60/, в които твърди, че не си спомня ясно колко справки е правил с ОДЧ, защото е имало участъци от обслужвания район без мобилно покритие.

Комисията е приключила работата си, като е изготвила справка УРИ 6816р-2995/26.05.2023 г. /л.27-36/, която председателят на комисията е предоставил на Г. и същият е запознат с нея, видно от саморъчния му подпис, поставен на справката.

До Г.е изпратена покана от председателя на дисциплинарно разследващата комисия за запознаване с изготвената справка, и за даване на допълнителни обяснения или възражения в срок до 24 часа от запознаване със справката /л.99/, като след запознаванетожалбоподателят е подал възражение /л.100/, в което сочи във връзка с извършването на справки през ОДЧ, че няма предоставено и зачислено средство за връзка съгласно ИППД.

Въз основа на справката е издадена Заповед УРИ 6816з-414/17.07.2023 год. /л.7-10/ на Дисциплинарно наказващ орган Началник на ЗЖУ Плевен К. В. Н., с която на Г. е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от 1 месец, за извършени нарушения на служебната дисциплина. Посочено е в заповедта, че за времето от 08.00 ч. до 20.00 ч. на 21.03.2023 г. младши инспектор В. Г. Г. - полицай в 02 сектор „Патрулно-постова дейност и масови мероприятия" при Зонално жандармерийско управление - Плевен е бил назначен в АП-60 в състав инспектор И. В. Д. - старши, мл. инсп. В. Г. Г., мл.инсп. В. С. И. и мл. инсп. А. Й. А. - водач на сл. а-л Ланд „Ровър“ с peг. № [рег. номер], и са участвали в СПО по охрана на обществен ред на територията на РУ-Долна Митрополия, съгласно разпореждане с УРИ 6816р-1433/20.03.2023 г. по описа на ЗЖУ-Плевен. При извършваните проверки на ППС и лица не са констатирани нарушения по повод изпълнение на служебните задължения, с изключение на извършваните доклади-справки с ОДЧ - ЗЖУ-Плевен за проверени ППС и лица, вписани в Приложение №7 и също има неизпълнение на разпореденото в писмо № 8121р-14070/11.07.2022 г. на главен секретар на МВР, не са правени справки за лица и ППС в АИС и чл.59 от ИППД. При извършваните проверки на ППС и лица са констатирани нарушения по повод изпълнение на служебните задължения, изразяващи се в това, че не са извършвани доклади-справки с ОДЧ -ЗЖУ-Плевен за проверени ППС и лица, вписани в Приложение №7. Установени са отклонения от изискванията чл. 59 от Инструкция за патрулно-постовата дейност, peг. № 81213-929/02.12.2014 г., изменена и допълнена с Инструкция peг. №8121з-1121/12.09.2015 г. и Инструкция peг. № 8121з-1143/01.09.2017 г., и Инструкция 8121з-1741/16.12.2022 г.; и неизпълнение на разпореденото в писмо № 8121р-14070/11.07.2022 г. на главен секретар на МВР, изразяващи се в това че, не са правени справки за лица и ППС в АИС и съгласно ИППД.

Прието е, че младши инспектор Г.е нарушил указание, разпоредено в писмо № 8121р-14070/11.07.2022 г. на главен секретар на МВР във връзка с изменение Инструкция за патрулно-постовата дейност, per. № 81213-929/02.12.2014 г„ изменена и допълнена с Инструкция per. №8121з-1121/12.09.2015 г. и Инструкция per. № 8121з- 1143/01.09.2017 г., и Инструкция 8121з-1741/16.12.2022 г., като не са правени справки за лица и ППС в АИС, което представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 „Неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители“ от Закона за министерството на вътрешните работи.

Посочено е, че нарушението е маловажно, не са настъпили вредни последици, извършено е в работно време, при форма на вина – небрежност, цялостното поведение през време на службата – посочено е, че е назначен със заповед от 25.11.2020 г., не е награждаван и не е наказван.

Съгласно чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, като се вземат предвид изброените обстоятелства е счетено, че определеното от ЗМВР наказание „мъмрене“ за срок от един месец - в определения от закона минимален срок, ще бъде съотносимо и пропорционално на извършеното от младши инспектор В. Г. Г. дисциплинарно нарушение, като едновременно с това ще бъде изпълнена и целта на търсенето на дисциплинарна отговорност, а именно индивидуална и обща превенция, по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР.

След преценка на извършеното, съобразно критериите, посочени в чл. 206, ал. 2 от ЗМВР и установените елементи на фактическия състав на нарушението, на основание чл. 204, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1 „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията па министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители“ и чл. 198 „Дисциплинарно наказание "мъмрене" се налага за маловажни дисциплинарни нарушения“ от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание “МЪМРЕНЕ” за срок от 1 (един) месец на младши инспектор В. Г. Г..

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в срок, от надлежна страна-адресат на заповедта, пред компетентния съд и против подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от удостоверението на л.117 и от кадровата справка на л.76 от делото, към датата на издаване на оспорената заповед жалбоподателят е заемал длъжност полицай в сектор 02 „Патрулно-постова дейност и масови мероприятия“ на ЗЖУ-Плевен към дирекция „Жандармерия“ при ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ – МВР, на която е преназначен, считано от 26.07.2021 год., като първоначално е назначен като стажант на 25.11.2020 г. ДНО в качеството си на Началник на ЗЖУ-Плевен е заемал ръководна длъжност и съгласно чл.204, т.4 от ЗМВР, последният в качеството си на заемащ ръководна длъжност е бил компетентен да налага наказания по чл. 197, ал.1, т.1-3 от ЗМВР, в т.ч. и „мъмрене” за служителите на изпълнителски длъжности, каквато заема жалбоподателят. Следователно, заповедта е издадена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 210, ал.1 от ЗМВР – извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които са установени; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Според чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение, за което се предвижда наказание "мъмрене" дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. В случая дисциплинарното производство е започнало със заповед – Заповед 6816з -169/28.03.2023 г. на ДНО, с която е разпоредено да се извърши проверка за изясняване на постъпилите данни.

Спазени са сроковете по чл. 195, ал.1 от ЗМВР за налагане на наказанието – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. В този смисъл нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, е "открито" по смисъла на чл. 196, ал.1 от ЗМВР на датата 26.05.2023 г., на която обобщената справка УРИ 6816р-2995/26.05.2023 г. е постъпила при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Именно в този документ се съдържат ясни данни относно извършените от Г. деяния и дееца. Оспорената заповед е издадена на 17.07.2023 год. и считано от датата на постъпване на справката при Началника на ЗЖУ Плевен до датата на издаване на оспорената заповед е изминал период, по-кратък от два месеца. При това положение оспорената заповед е издадена в установения двумесечен срок от откриване на нарушението, като същевременно към датата на издаването й – 17.07.2023 г. не е изтекъл и едногодишният срок от извършването на описаните в заповедта дисциплинарни простъпки.

В заповедта издалият същата е посочен като Дисциплинарно наказващ орган Н. К. В. Н., като не е посочено, че е началник на Зонално жандармерийско управление – Плевен, структурата е посочена само в титулната част на заповедта. Доколкото заеманата от органа длъжност се установява от събраните по преписката доказателства, това нарушение не е съществено.

Спазено е императивното изискване на чл. 206 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващия орган, преди да наложи дисциплинарното наказание, да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Видно от данните по преписката, след постъпване на справката, жалбоподателят е бил поканен да се запознае както с данните, изложени в справката, така е разяснено в същата покана и правото му да даде допълнителни обяснения или възражения в срок до 24 часа след запознаване със справката. Г. е запознат със съдържанието на справката, видно от отбелязването върху същата, като е упражнил правото си да депозира писмени възражения –л.100 от делото.

Неоснователно е твърдението в жалбата, че в диспозитива на заповедта бланкетно са посочени както разпоредбата на чл. 194, ал.2, т. 1 от ЗМВР, така и тази на чл. 200, л. 1, т. 11 от ЗМВР. Същите са цитирани като посочени в заповедта, с която е назначена комисията и е започнало разследване, но като нарушена от Г. в процесната заповед е посочена само първата разпоредба. Вярно е обаче, че не е посочена конкретната хипотеза на чл. 194, ал.2, т. 1 от ЗМВР, в която попада нарушението. В случая непосочването на конкретното предложение от разпоредбата, което е нарушено, съставлява съществено нарушение на административно производствените правила, предвид, че и от описателната част на нарушението не става ясно за кое конкретно нарушение е наказан- за неизпълнение на подзаконови нормативни актове, или на заповедите и разпорежданията на главния секретар на МВР.

Настоящият състав на съда намира, че заповедта не е издадена и в съответствие с приложимия материален закон.

Установява се от приобщените доказателства, че нарядът, част от който е Г., на 21.03.2023 г. е проверил 16 ППС и 24 лица, като само по отношение на едно от тях е направена справка чрез ОДЧ. Следва да се посочи обаче, че Г. не е получавал лично средство за свръзка при/или по повод изпълнение на служебните си задължения на 21.03.2023 г., което е видно от писмото от ЗЖУ на л.130-134 от делото. В същото писмо се сочи, че средство за свръзка е зачислено на старшия на наряда инспектор И. Д.. В същата насока са и свидетелските показания на св.И. Д. и св.А. А.. Св. И. Д. съобщава, че работи в един наряд с Г., като е бил старши. На 21.03.2023 са работили заедно в наряд, станция е имал само свидетелят, която не е имала покритие, а не са имали таблет. Станцията при натискане е давала, че няма покритие, и св. не е имало какво друго да направи. На места в [населено място] и [населено място] не е имало покритие и на мобилните телефони. Св.А. А. съобщава, че работи заедно с жалбоподателя. На 21.03.2023 г. са били заедно наряд. Автомобилът им не е бил оборудван с радиостанция. Такава е имал само старшият на наряда И. Д., който е правил опити да направи справки, но и телефоните на много места не са имали обхват. Св. е направил една справка от личния си телефон, по памет мисли, че е от района на Долна Митрополия.

При тези данни съдът намира, че доколкото, както в писмото на л.130-134 от делото, така и в останалите документи по преписката е посочено, че Г.не е бил старши на наряда, същият не е могъл да нарежда да се извършва проверка чрез техническото средство за връзка, съгласно изискванията на писмо № 8121р-14070/11.07.2022 г. на главен секретар на МВР. По тази причина същият не може да носи отговорност за неосъществяването на такава проверка. Ако такова средство му беше зачислено, или същият беше старши по отношение на лицето, на което е зачислено такова средство, би могъл да осъществи проверка, и при липсата на такава, да носи дисциплинарна отговорност, ако е имало покритие. В случая Г. не е имал такава възможност поради липса на техническо средство, с оглед на което не може да носи отговорност, въпреки че е бил надлежно запознат с изискванията в писмо № 8121р-14070/11.07.2022 г. на главен секретар на МВР. Вярно е, че нарядът не е отразил в изходящите от него писмени документи, че не е имало покритие на служебната радиостанция, в каквато насока са свидетелските показания. Доколкото обаче в случая станцията не е била зачислена на Г., а на старшия на наряда, на Г.не може да му се търси отговорност за липсата на проверка чрез станцията, независимо дали е имало или не покритие.

Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от Инструкция № 8121з-929 от 2.12.2014 г. за патрулно-постова дейност /ИППД/, не може да бъде нарушена с описаното в заповедта деяние. Съгласно същата разпоредба: „Нарядите извършват справки за лица и превозни средства чрез ОДЦ/ОДЧ.“. Същата разпоредба обаче не посочва, че нарядите следва да извършват задължително справки за всички спрени за проверка лица и превозни средства. Такова задължение им е възложено с посоченото писмо № 8121р-14070/11.07.2022 г. на главен секретар на МВР, но не и с ИППД. По тази причина разпоредбата на чл.59, ал.2 от същата инструкция не е нарушена. Същата би могла да бъде нарушена, ако са извършени справки по друг начин, а не чрез ОДЦ/ОДЧ, каквито в случая не се твърди и няма доказателства да са извършени.

В заповедта по отношение на извършеното от Г.– липса на уведомяване, е посочено, че е в нарушение както на писмо № 8121р-14070/11.07.2022 г. на главен секретар на МВР, така и в нарушение на чл.59, ал.2 от ИППД. Когато едно деяние може да се квалифицира по две отделни разпоредби, са налице две отделни нарушения, при условията на идеална съвкупност. В такъв случай следва да се наложат две отделни наказания, като съгласно чл.197, ал.3 от ЗМВР: “На държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи: 1. по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания; 2. едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания.“ В случая не са определени наказания за всяко от нарушенията, изразяващи се в нарушаване на писмото на главния секретар на МВР и на чл.59, ал.2 от ИППД, доколкото в заповедта се твърдят нарушения и на двете, което също е в нарушение на материалния закон.

Неоснователни са възраженията на ответника в писмения отговор, че това изискване е изпълнено, тъй като е посочено в заповедта, че нарушенията са маловажни, защото дори едно или всички извършени нарушения да бъдат квалифицирани като „маловажни“, следва за всяко от тях да бъде посочено отделно наказание, след което да се приложи чл.197, ал.3 от ЗМВР.

Заповедта е в несъответствие и с целта на закона, доколкото само при дисциплинарно производство, проведено по предвидения в ЗМВР ред, и доказано нарушение, може да се наложи дисциплинарно наказание.

На тези основания съдът намира оспорената заповед, макар и издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, за издадена при съществено нарушение на административно производствени правила, в нарушение на материалния закон и целта на закона, поради което следва да се отмени като незаконосъобразна.

В настоящето производство своевременно - още с жалбата, е направено искане за заплащане на разноски. Такива са направени в размер на 10 лева за държавна такса /л.11/, и 500 лева уговорено и заплатено възнаграждение за едни адвокат, видно от пълномощното на л.6, общо 510 лева. Възражението на ответника за прекомерност е неоснователно, доколкото заплатената сума за адвокатско възнаграждение е по-малка от посочената от ответника 750 лева, над която адвокатското възнаграждение според него е прекомерно. Доколкото съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР юридически лица са главните дирекции, а съгласно чл.38, т.3 от ЗМВР Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" е част от тях, именно на нея следва да бъдат възложени разноските.

Воден от горното и на осн. чл. 172, ал.1 и ал.2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, по жалба на В. Г. Г. с [ЕГН] от [населено място], [улица], Заповед УРИ 6816з-414/17.07.2023 год. на Дисциплинарно наказващ орган Началник на Зонално жандармерийско управление – Плевен К. В. Н., с която на В. Г. Г. е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от 1 месец.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" да заплати на В. Г. Г., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], сумата 510 /словом: петстотин и десет/ лева за разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по аргумент от чл.211, изр.последно от ЗМВР.

ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.