О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
…………...2019 г., гр. Ловеч
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в
закрито съдебно заседание на дванадесети
април, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА
1. ИВАН ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
2.
ПЛАМЕН ПЕНОВ
сложи за разглеждане ВЧН дело № 144 по описа за 2019 година
докладвано от съдия ИВАНОВ
за да се произнесе съобрази:
Производство по чл. 243 ал. 7 и сл. от НПК.
С постановление от 11.12.2018 г.,
Николай Пончев – зам. районен прокурор в Районна прокуратура – Тетевен е
прекратил наказателното производство по ДП № 179/2018
година на РУ МВР – Тетевен, преписка № 788/2018 година на РП гр. Тетевен и
повдигнатото обвинение срещу А.С.А., ЕГН – ********** ***, за престъпление по
чл. 129, ал.1 от НК.
Постановлението е обжалвано от В.М.М. ***.
С Определение № 33/20.02.2019
г., постановено по ЧН д. № 25/2019 г., Тетевенският районен съд е отменил, като
незаконосъобразно, постановлението на Районна Прокуратура – Тетевен от
11.12.2018г за прекратяване на наказателното производство по ДП № 179/2018 г.
по описа на РУ на МВР – Тетевен, водено за престъпление по чл.129, ал.1 от НК.
Върнал е делото на Районна Прокуратура – Тетевен с указания за приложението на
закона, посочени в обстоятелствената част на определението и поради допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правата на
пострадалото лице, както и нарушения на чл.13 и чл.14 от НПК, за взимане от
прокурора и разследващите органи на всички мерки за обективно, всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото, ръководейки се от закона и
за осигуряване разкриване на обективната истина.
Срещу определението на РС –
Тетевен е постъпил частен протест от Николай Пончев – зам. районен прокурор в
Районна прокуратура – Тетевен, който изтъква, че съдът
е приел, че постановлението за прекратяване е незаконосъобразно, тъй като, по същество това е единственият
мотив за решението. Също така от протокола за разпит на
пострадалия не било ясно какви изявления е направил преди даване на показания,
желае ли да му се предявят материалите от разследването и желае ли бъде
информиран за хода на наказателното производство, като тази неяснота е
абсолютно и безусловно основание за отмяната на прокурорския акт.
В протеста посочва, че РС – Тетевен е приел, че при разследването не са
били предприети и действия по отстраняване на противоречията в гласни
доказателства, между заявленията на пострадалия, от една страна, и на всички
останали свидетели, възприели или научили непосредствено за деянието, от друга,
чрез провеждането на очни ставки. В тази връзка и че, приетият механизъм на
причиняване на съставомерния резултат е в колизия със
заключението на съдебно-медицинската експертиза, че мотивите на прокурора
относно това са недостатъчни, поради което първоинстанционният съд е счел, че е
следвало да се възложи допълнителна експертиза, която да изследва и
възможността нараняването да се получи по начина, за който твърдят всички
останали лица по делото, освен пострадалия.
Възразява, че съдът, въвеждайки условието, че след като е „констатирал”
незаконосъобразност на прокурорското постановление по изложеното съображение,
не следва да се произнася изобщо по обосноваността му, макар и ползвайки други
изразни средства: „ ... доказаността и съставомерността или не на обвинението...” в т.ч.
хипотезата на чл. 12, ал. 1 от НК"; „...съставомерността
на деянието...", съдебният състав, не коментирайки изобщо събраните
доказателства, техния анализ и направените фактически изводи в прокурорския
акт, е изложил становище, че дори при приетата от прокурора фактическа
обстановка и механизъм на деянието, правният извод за приложението на института
на чл. 12, ал. 1 от НК е необоснован.
Счита,
че доводите и изводите на съда са неадекватни на закона и на събраните по
делото доказателства:
На първо място, относно нарушаване на правата на пострадалия в
досъдебното производство посочва, че на л. 77 от делото е протоколът на разпит
на същия от деянието В.М.М. *** подробно, че в разследващият орган първо е
разяснил всички права и задължения на лицето като свидетел, както и
отговорността при лъжесвидетелстване, което той е удостоверил с подписа си. На
следващо място, в отделен абзац го е уведомил и разяснил всички права, които
има в качеството си на пострадал в досъдебното производство, същите са взети
дословно от закона, действие, също изрично удостоверено с подпис на
пострадалия. На трето място, в описателната част на протокола разследващият е
вписал заявленията на пострадалия, че е запознат с правата си на пострадал,
както и с правото си да заяви граждански иск в следващата фаза на процеса. И
чак на четвърто и пето място, са записани заявленията му: „Не желая да ми бъдат
предявени материалите по разследването"; „Не желая да бъда информиран за
хода на наказателното производство..."! Сочи, че изразите в протокола:
„Желая/Не желая", ясно и недвусмислено изразяват волята на пострадалия.
В тази връзка се позовава на разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 2 от НПК, която квалифицира като съществено процесуално нарушение в досъдебната
фаза, нарушаващо правата на пострадалия, случаите когато той не е уведомен за
образуването на наказателното производство, не е уведомен за правата си да
участва в производството, не е получи писмен превод на постановлението за
прекратяване, ако не владее български език. С оглед изложеното и съпоставяйки
съдържанието на протокола за разпит на свид. М. на л.
77 от делото, в неговата пълнота, както с разпоредбата на чл. 75 от НПК, така и
с разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 2 от НПК, счита, че правата на това
пострадалия не са били нарушени, а и в жалбата си той не е заявил обратни
твърдения.
В заключение представителят на държавното обвинение счита, че
констатацията на съда за нарушено право поради някаква особена езикова техника,
приложена в протокола за неговия разпит, е неоснователна и неправилна, и такова
нарушение липсва.
Относно очните ставки счита, че същите биха били самоцелни
и без резултат, тъй като ясно са заявени фактите относно мястото на деянието в
имота на майката на обвиняемия, причините за същото и лицето предизвикало
инцидента, започнат от пострадалия, както и отчетената заинтересуваност от
изхода на делото, както на пострадалия, така и на обвиняемия и майка му.
Позовава се на показанията на свид. Б. М., който е
придружавал обвиняемия, не е негов роднина, и е бил разпитван двукратно и
подробно, и всички заявени от него доказателства са били събрани надлежно с
разпитите му, съответстват на заявеното от другите преки очевидци и
противоречат в равна степен с останалите доказателства на твърденията на
пострадалия. Възразява, че съдът съзнателно се е въздържал да разгледа фактите
по същество, тъй като е приел процесуално нарушение, и не се е произнесъл по
обосноваността на прокурорския акт, съобразно разпоредбата на чл. 243, ал. 5 от НПК, не е взел предвид аргументите, съдържащи се в прокурорското постановление,
относими към анализа на гласните доказателства,
съобразно процесуалните права за това, не е обърнал внимание защо прокурорът е
възприел за достоверни показанията на посочените трима очевидци и е счел за
неоснователно провеждането на очни ставки. Изтъква, че аргументите за това са,
че освен с гласни доказателства, че пострадалият е нанесъл удар с мотика в
дясната ръка на майката на обвиняемия и този факт, породил обективни последици,
е установен с медицинско удостоверение по делото и изследван експертно. На
следващо място, заявленията за такава фактическа картина са били направени още
на место от обвиняемия, майка му и свид. М. – както
пред останалите свидетели, роднини на обвиняемия, така и пред посетилите
непосредствено инцидента полицейски служители. Те не са твърдели такава
фактическа картина по-късно в хода на делото и поради интереса си от изхода му.
В тази връзка приема тези гласни доказателства за последователни,
непротиворечиви вътрешно и на другите доказателства по делото, а от там счита,
че са убедителни и поради това са приети за достоверни, противно на твърденията
на пострадалия, който отрича, както да е ходил пред дома на обвиняемия, така и
да е удрял майка му.
В
заключение счита, че не липсата на очни ставки по делото, а липсата на анализ
на доказателствата, е попречил на съда да направи верните изводи относно това
какви факти от предмета на доказване са се случили в действителност.
Относно указанието за допълнителна съдебно-медицинска експертиза в
протеста се сочи, че в заключението на извършената такава при разследването е
изложено становище, че механизмът на увреждането – счупване на долна челюст, е
от удар с твърд тъп предмет и може да е такъв, какъвто сочи пострадалият – удар
с хвърлен от разстояние камък. Посочва, че само по себе си това допускане на
вещото лице не изключва и други обстоятелства /или механизми/ на причиняване на
телесната повреда и изтъква, че удар с твърд тъп предмет може да се получи
наистина по много различни начини, в т. ч. и при падане на неравна и камениста
повърхност, при претъркулване по такава счита, че съвсем не са необходими
специални знания в областта на медицината, за да изследва всеки един от тях, а
е въпрос на фактическо доказване, а и само по себе си заключението на
експертизата не е, нито категорично в тази си част, нито задължително, като цяло,
според закона.
Сочи,
че изводът на съда, относно прокурорското заключение, че се касае за неизбежна
отбрана, не може да бъде подмината, в т. ч. и от въззивната съдебна инстанция.
Позовава се на фактите по делото, че пострадалият, който е мъж в зряла възраст,
въоръжен с мотика в ръка, с която е нанесъл удар и посегнал за втори такъв
срещу майката на обвиняемия, афектиран, е блъснат в тялото в този момент от
обвиняемият, непълнолетен към този момент, със силно увредено
здраве /пластика на хранопровода/, инвалид и голи ръце, не е имало никакви
други хора в близост, които да се притекат на помощ. В резултат на това
блъскане и двамата са паднали на земята, и са се претърколили по неравна и
каменлива повърхност, и именно в това блъскане с ръце в тялото, последвало от
падане се е изразила защитата. Посочва, че изправяйки се пострадалият се е
хванал за долната част на лицето, забелязана е кръв от всички, категорично при
посочените обстоятелства, според доказателствата, е причинено нараняването му,
след което се е прибрал вкъщи, без каквито и да е други действия по отношение
на него.
Счита, че актът на първоинстанционния е необоснован, неправилен и
незаконосъобразен, поради което на основание чл. 243, ал. 7 от НПК, моли
въззивния съд да отмени Определение № 33/20.02.2019 г. по ЧНД № 25/2019 г., по
описа на Районен съд – Тетевен, като потвърди постановление от 11.12.2018 г. на
Районна прокуратура – Тетевен, с което е прекратено наказателното производство
по ДП № 179/2018 г., по описа на РУ МВР – Тетевен, пр.вх.№ 788/ 2018 год., на
РП – Тетевен.
Постъпило
е писмено възражение от В.М.М. ЕГН **********,***,
чрез адв. Анна Атанасова срещу протеста на Районна прокуратура – Тетевен, в което счита, че в определението си съдът
правилно е отчел факта, че в хода на разследването при разпита на пострадалото
лице Венелин М.М., не става ясно какво изявление е направил същият пред
разследващият полицай относно предявяването на материалите от разследването,
поради което счита, че може да се направи изводът, че са накърнени правата му,
изрично уредени в разпоредбите на чл. 75, ал.1 от НПК. В тази връзка сочи, че
съдът е отчел и факта, че свид. Б.Х.М. е разпитан два
пъти и в двата разпита описва различна фактическа обстановка в показанията си,
което разминаване не е изяснено в хода на разследването.
Счита, че противоречията в
показаният не са изяснени чрез провеждане на очни ставки, какъвто е
предвиденият от закона способ и в този смисъл констатациите и указанията в
определението на РС – Тетевен са правилни.
Прави
възражение, че вместо да назначи допълнителна съдебномедицинска експертиза, с
която да се изясни по категоричен начин механизмът на настъпване на телесното
увреждане, прокурорът е приел, че единствено възможният механизъм за
причиняването на телесната повреда е по начина описан от близките на
обвиняемото лице.
Счита, че първоинстанционният
съд правилно е констатирал, че в хода на досъдебното производство са допуснати
съществени и отстраними процесуални нарушения,
накърняващи правата на пострадалият от престъплението В.М.М. ***, като се
позовава на разпоредбите на чл. 226-230 и чл. 242-246 от НПК, където действията
на разследващият орган и прокурора, преди, по време и след предявяване на
разследването са подробно регламентирани и тяхното спазване и стриктно
прилагане гарантира правата на пострадалото лице в наказателното производство.
Изразява съгласие с извода на
съдебния състав, че преди да реализира правомощията си съгласно чл. 242, ал.1
от НПК, включително и да прекрати наказателното производство, прокурорът трябва
да се убеди, че разследването е проведено законосъобразно, обективно и пълно,
за да може съобразно изискванията на чл. 14 , ал.1 от НПК да формира вътрешното
си убеждение и да го формулира в постановлението си. В тази връзка счита, че РС
– Тетевен правилно е констатирал, че постановяването на прекратяване на
наказателното производство от наблюдаващият прокурор, поради липса на извършено
престъпление с оглед на хипотезата предвидена в чл. 12, ал.1 от НПК, е
направено в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина,
формулиран в чл. 13, ал.1 от НПК, с който е свързан принципът за оценка на
доказателствата в наказателното производство по вътрешно убеждение, основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
наказателното производство съгласно чл. 14, ал.1 от НПК.
Сочи, че
правилно е прието от първоинстанционния съд, че разследването по ДП №
179/2018г. по описа на РУ МВР – Тетевен не е проведено законосъобразно,
обективно, всестранно и пълно, и не са спазени правата на пострадалият В.М.М.,
като не му е дадена възможност да се запознае с материалите от разследването,
което е довело до накърняване правата на пострадалото лице, съобразно
разпоредбите на чл. 75, ал.1 от НПК – да бъде информиран за хода на
наказателното производство, както и да прави искания, бележки и възражения.
Счита, че
правилно е прието, че в показанията на двете групи свидетели има съществени
разминавания относно описваната фактическа обстановка, при която е извършено
деянието, в т. ч. и механизмът на същото, като в хода на разследването не са
предприети никакви действия при разследването, за изясняване на тези съществени
противоречия, чрез извършването на очни ставки, съгласно чл. 143 от НПК.
Прави
обобщение, че съдебният състав правилно е приел, че проведеното разследване е в
разрез с изричните разпоредби на НПК, тъй като прокурорът не е изпълнил
задълженията си съгласно чл. 226, ал. 2 от НПК и споделя извода на
първоинстанционния съд, че следва да бъде извършена допълнителна
съдебномедицинска експертиза. Все в тази връзка възприема и становището на съда
относно решаването на въпроса дали защитата е била в рамките на необходимите
предели, като се изхожда от обективна преценка на всички обстоятелства и факти
относно характера и опасността на нападението, интензивността, възрастта,
силата на нападателя и нападнатия, взаимоотношенията, мястото и времето когато
е извършено нападението.
Счита, че Определение № 33/20.02.2019 г. по ЧНД № 25/2019 г. по описа на PC – Тетевен е обосновано, правилно и законосъобразно, поради което моли въззивния съд да го потвърди.
Въззивният съд, като съобрази изложеното в
протеста, доводите в писмено възражение на В.М.М. и се запозна с
доказателствата събрани в хода на разследването приема протеста на Районна
прокуратура –Тетевен за процесуално допустим,като подаден в законоустановения
срок,но разгледан по същество като неоснователен.
По -точно досъдебното производство е
образувано на 02.07.2018 г за престъпление по чл.129, ал.1 от НК – причиняване
на 02.06.2018 г в село Г. средна телесна повреда на В.М.М., изразяващо се в
счупване на челюстта.
В хода на разследването са разпитан
пострадалото лице В.М.М../л.78 от ДП/.Както е приел и Районен съд-Тетевен от отбелязването в протокола за разпит по
начина /Желая,Не желая/ да бъдат предявени материалите на пострадалото лице,не
става видно какво е действителното желание на М. в тази насока.В протеста се
сочи,че това следвало да се подразбира от текста на протокола за разпит ,което
възражение въззивната инстанция приема за неоснователно,тъй като в разпоредбата
на чл.75,ал.3 от НПК е посочено,че правата на пострадалия възникват, ако той изрично
поиска да участва в досъдебното производство и посочи адрес за призоваване в
страната.Т.е.налице е нарушение от страна на разследващия полицай,изразяващо се
в нарушаване на неговите права, съобразно чл. 75, ал.1 от НПК – да бъде
информиран за хода на наказателното производство, както и да прави искания,
бележки и възражения.Това нарушение обаче поначало не води само по себе си и
единствено до отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното
производство,тъй като пострадалия може да се конституира в съдебната фаза и
като частен обвинител и граждански ищец и да реализира в пълен обем правата си
./арг.чл.76 и чл.84 ал.1 от НПК/.
По-съществени и даващи основание за
отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство са
останалите процесуални нарушения ,част от които са посочени и от
РС-Тетевен.Необосноваността на постановлението в конкретния казус е резултат на
допуснато съществено процесуално нарушение при оценката на
доказателствата.по-точно не са обсъдени противоречията между конкретни
доказателствени материали.
Конкретно,разпитани са като свидетели
майката на лицето,сочен за извършител на деянието в жалбата А.Е.Й.,вуйчото на
това лице А.Е.А.,соченият като извършител А.С.А.,лелята на сочения за
извършител И.Е.А.,негов приятел Б.Х.М., който е давал двукратно показания-по
делегация и пред разследващия полицай,провеждащ разследването по досъдебното
производство.От страна на прокурора не са отчетени противоречията в показанията
на този свидетел относно едни и същи съществени обстоятелства.Така например,в
показанията си от 19.07.20118г.М. сочи,че непознат мъж на около 45-50 години е
ударил шамар на А.,след което са се сборичкали ,и А. го съборил на
земята.Докато те се боричкали минали зад един гараж,където той не могъл да види
какво става.В тези показания свидетеля не сочи да е възприел непознатия мъж да
е нанасял удар на майката на обвиняемия,в който смисъл са нейните показания .В
показанията си от 12.11.2018г.от страна на същия свидетел се сочат съвсем
различни обстоятелства ,като тук не се сочи непознатият мъж да е удрял шамар на
обвиняемия,но пък се сочи,че е възприет удар от негова страна с мотика в
областта на дясната ръка на майката на обвиняемия./л.90/.Майката на обвиняемия А.Й.
сочи,че обвиняемия е влязъл в стаята ,където тя спяла и й казал,че пострадалия
му бил ударил шамар ,след което тя излязла и започнала да се „разправя” с
пострадалия.Показанията на тази свидетелка определено не кореспондират и на
заявеното от нея при обаждането й на телефон 112.По-точно в подадения сигнал от
нейна страна Й. не сочи самата тя да е
пострадала ,респективно да й е нанесен удар от страна на пострадалия с
мотика.нещо повече не се сочи и сина и да е удрян от пострадалия,а е заявено
само „..започва да се дразни с него,дойде тука в дворааа,хванаха
са….”/л.67 ДП/.
Възразява се също така в протеста,че
не са изложени мотиви от страна на РС-Тетевен ,защо не се приема деянието да е
извършено при условията на чл.12,ал.1 от НК,което възражение въззивната
инстанция приема също за неоснователно и некореспондиращо на събраните по
делото доказателства.При така посочените противоречия в свидетелските показания
възможното процесуално действие от страна на разследващия орган,респективно от
прокурора е било извършването на „очна ставка”между тези свидетели от една
страна ,от друга страна между тях и пострадалия и чак след това, и в зависимост
от резултата от това процесуално действие да се направи извод налице ли е
осъществен състав на престъпление по чл.129 от НК,респективно действия при
условията на чл.12,ал.1 от НК.
Неоснователно е и възражението в
протеста касаещо съдебно медицинската експертиза,тъй като прокурора е тълкувал
същата в разрез с посоченото в нея от вещото лице.По-точно ,като механизъм на
причиняване на телесното увреждане вещото лице е посочило единствено и само ,че
същото е от травматично естество,дължи се на удар с твърд тъп предмет в дясната
половина на долната челюст и може да се получи по начин съобщен от
пострадалия./л.35/.Съжденията на прокурора в протеста,че това увреждане може да
се получи и по друг начин на този етап са съвсем абстрактни ,тъй като не са
базирани на конкретни доказателства по делото ,но още повече потвърждават
необходимостта от назначаване на допълнителна експертиза,която след като се
запознае с гласните доказателства,респективно след извършването на „очни
ставки” между свидетелите да посочи и дали е възможен друг механизъм на причиняване
,например както се сочи от свидетелите при боричкане и падане върху
камъни.Очевидно от вниманието на прокурора са убягнали и свидетелските
показания на полицейският служител А.Л.Л., които няма как да бъдат обявени за
пристрастни било към пострадалия или обвиняемия,който веднага след подадения
сигнал с колегата си Л.К.е отишъл на место и е провел беседа с обвиняемия ,на
която е присъствала и майка му ,но нито от страна на обвиняемия ,нито от
неговата майка е посочено пострадалия да е удрял А.Й. с мотика по дясната
ръка./л.89/.Т.е.на този етап неоснователен е извода на прокурора за наличие на
неизбежна отбрана по смисъла на чл.12,ал.1 от НК при така противоречивите
гласни доказателства,респективно възражението в протеста в тази насока.
Обосновано в тази връзка
РС-Тетевен е посочил,че извода на прокурора за наличие на хипотезата на
чл.12,ал.1 от НК, е несъответен на задължението на прокурора за разкриване на
обективната истина, съгласно чл. 13, ал. 1 НПК,както и със задължението за
оценка на доказателствените материали по вътрешно
убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото - чл. 14, ал. 1 НПК.
По изложените съображения въззивната
инстанция приема,че процесното постановление за прекратяване на наказателното
производство е необосновано и протеста подаден от Районна прокуратура –Тетевен
е неоснователен ,и като такъв следва да бъде оставен без уважение.Определението
на РС-Тетевен,с което е отменено постановлението за прекратяване на
наказателното производство, и е постановено,че делото следва да бъде върнато на
прокурора, с указания относно приложението на закона,посочени в
обстоятелствената част на определението,следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и обосновано .
Водим от гореизложеното и на основание чл. 243 ал.8 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 33/20.02.2019 г.,
постановено по ЧН д. № 25/2019 г. на Тетевенския районен съд,като оставя без
уважение протеста на Районна прокуратура –Тетевен,като неоснователен .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.